Дукеса и дивеч / Религия и мистика / Вампири

-Свинята е клише. -намръщи се дукесата. Придърпа съседното, пропито с очакване блюдо и тушира обладалия я от гърдите до драматично блъскащия се в мощните й бели, крещящо здрави зъби упорит и дълъг език смях с тежка салфетка.
-Харесваш ми. - обади се отново и вкара позлатените зъбци на вилицата в месото. Постави нож до тях и започна да кърти едри късове печена катерица, докато изведнъж ножът се освободи от захвата й. Удари се в пода до чудовищния й ботуш, а огромният трансвалски жад излетя от масивната му дръжка. Свободната десница услужливо се стрелна нанякъде, разпаряйки дебелия текстил. Дукесата присви очи и нададе вой. Храна се сипеше от масата, а дясната ръка танцуваше над ботушите.

***

Обкрачили стегнати конски тела, дукът и дукесата изчакваха моста при високия, увенчан с красноречиво високи зъбери барбакан. Поглеждаха се пошло и заплашително опъваха изящните юзди, раздърпвайки измъчените конски муцуни. Щом дървото удари брега, дукът и дукесата бързо напуснаха семейните, поробени в мъх кули и запрепускаха към любимите гори на обширния изстрадал феод.
Дивеч. Тетивата потъваше в ръцете им, преодоляваше кожата и отприщваше скъпата им кръв. Стрели щурмуваха и бързо пробождаха разтреперани гърбове, търбуси, глави, бутове. Мършата се множеше, но те не спираха, а газеха с конете си в нея и продължаваха- устремени, силни, благородни, властни.
След поредното спряно в красивия си бяг злощастно прасе дукесата фокусира опиянения съпруг... дукът тихо се строполи върху осмъртения дивеч. Месо. Дукесата се наведе над апетитното стълпотворение, сграбчи една катерица и се оттегли.