|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
Тема
|
Откровени ли сме?
|
|
Автор |
Prof.McGonagol (устремена *V*) |
Публикувано | 25.10.05 18:34 |
|
Откровени ли сме помежду си в този клуб и доколко откровени сме всъщност?
Ето над този въпрос ме накара да се замисля тези дни един човек, на когото изключително много държа, макар и в някои отношения да сме различни.
Защото мисля, че един за друг отдавна сме престанали да бъдем просто съклубари, потребители, дискутиращи общи теми, ролплейърс, търсещи арена за изява.
Какви сме ние всъщност?
И откровени ли сме наистина?
Не споделяме ли обща болка и разочарование, радост и тъга, интереси и успехи, надежди и мечти?
Дали за толкова време успяхме наистина да се превърнем в приятели, или просто продължаваме да се забавляваме, дискутирайки, опиянени от ролите, които играем?
И дали това наистина са само роли? Не притежаваме ли действително специални сетива и апетит към живота? И дали за тази почти година и половина от създаването си клубът донесе полза на обитателите му? Ако е така - каква? Наистина ли се превърна в нещо, което има смисъл?
За мен това бе така. Животът ми се промени, благодарение на всички вас, които подкрепихте тази идея още от самото начало...
Но си задавам въпроси... Най-вече за това дали не губим посоката. Какво е останало извън ролите?
Откровени ли сме?
Осъзнали ли сме нови истини?
Приятели ли сме наистина?
Редактирано от Prof.McGonagol на 25.10.05 18:40.
| |
|
мисля че ролите сме ги загубили някъде по пътя
не знам за откровението до колко е откровение, но в крайна сметка всеки споделя своите, а и общи болки и незгоди, мечти и тн
макар и в много отношения солидна част от всички теми да са спам, те са далеч по ценности от темите на други клубове, всички са станали далеч по близки(надявам се)
определено има смисъл
| |
|
| |
|
съгласна съм с теб:)
определено сме станали по-близки и сме загубили ролите си почти напълно, те бяха само началото, начина по който се представяхме преди, а сега (надявам се) играем самите себе си
определено има полза от създаването на този клуб - тук много от нас срещнаха приятели и други споделящи техните интереси и обогатиха знанията си по различни въпроси
може и да има спам, ама без него не може - именно чрез него се опознаваме по-добре, така откриваме и другите неща които ни свързват освен Вампирите, в чиято чест е клуба
| |
|
това пряко не ме засяга, но вероятно наистина означавате нещо повече от адекватен събеседник един за друг.
хубаво е, че зад етикета, който тематиката на клуба задава, стоят едни истински, емоционални хора, превъзмогнали в известна степен вездесъщия в наше време скептицизъм...поздравления за което:)
WORSHIP
| |
|
You may not ever know
Love me to Death
| |
|
Предполагам,че маските одавна са свалени, защото все пак сме заедно от доста време. Говорим си на всякакви теми забавно ни е заедно въобще сме едно голяммо и сплотено семейство. Въпреки недоразуменията понякога държим един на друг. Не знам за вас, но с мен е така.
Този клуб като цяло е нещо, което не мога точно да опиша. Аве...готино ни е заедно! Дано да просъществуваме
| |
|
Много хубава тема, Профс, поздрави!
По презумпция болшинството от хората си мислят, че знаят какви са всъщност, но това е само една Велика заблуда.
Играейки Вампирската си роля ние я отхвърляме - ето това е нашата надвластна мисъл, която ни спасява от тази заблуда. Ролята, която често пренасяме от виртуалния към реалния свят.
Дали притежаваме специални сетива, аз не мога да отговарям от името на всички, предполагам Времето ще покаже за кого това е било просто временно увлечение и за кого - Нещо, което придава смисъл.
Аз се радвам, че този клуб го има по най-различни причини и искрено се надявам той да просъществува, но не само да съществува и да не се окаже в един момент на изкуствено дишане. А от това винаги има опасност.
Да не забравяме, че освен "Вампири" ние сме и хора , ако бяхме напълно откровенни досега щяхме да сме си омръзнали. Не мислите ли?
И в тоя ред на мисли да се върна към маските и ролите. Нашата идентичност, *това какво сме всъщност* е затрупано под пластове маски. Маска след маска след маска, които понякога падат , но винаги си измайсторяваме друга. Това е истината / един аспект от нея/ и всеки може да си я интерпретира както иска.
Както е казал поетът
All the world is stage
and all the men and women merely players
| |
|
Какви роли и какви истории???? Роуплей както го наричаш, аз го наричам лицемерие. Винаги съм бил и ще бъда искрен в думите си. Не защото се правя на накой ами защото съм такъв.
Инак Клуба е съкрвоище неповторимо. Не защото е за вампири ами заради клубарите. Които аз обичам и ценя.
Ами зависи от хората. Но Аз лично съм ви приел, като семейство по-близко от кръвното. Мисля, че съм го показвал многократно. УАААА ОЙЙЙЙЙ!
To Zion I fly!Редактирано от Benjamin lkarus Andre на 26.10.05 01:14.
| |
|
по принцип не се познавам с хората от клуба за което наистина мн съжалявам,но за времето в което съм тук разбрах че сте мн готини хора,с които винаги е приятно да говориш за каквото и да е
и да,определено след време маските падат и зад тях могат да се разктият наистина добри приятели или пък обратното.
на всеки животът се променя и то най-малко от нещата,които е разбрал и видял в този клуб и с хората от него
ами,това е от мен
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
|
|