|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
|
На абсолютно същото мнение съм! Но през последните години проумях, че просто се налага да прилагаш агресия... когато се налага. Иначе те възприемат като жертва, а аз никога не съм била такава. Само че глупаците правят грешката да си го мислят, когато не им обръщаш внимание... възприемат го като слабост. Докато не сриташ няколко задника.
| |
|
Еми като няма 'во да се прави. Толкова много яд съм насъбрала Офф...нашите пак ми крещят. Писна ми. Едва се сдържам да не избягам пак
| |
|
..и спират.
Nothing lasts.
Nothing is lost.
| |
|
Би било твърде чудесно. Но някои хора са просто неспасяеми глупаци.
| |
|
Ще понесат повечко тояги.
Nothing lasts.
Nothing is lost.
| |
|
същата тази агресия помага на агресорите да изпълнят света с още повече агресия, а уж добронамерените се превръщат в агресори и вуала - виждат че в адреналина на агресията има удовослтвие!
затова никога не спира въртележката по този начин и не ще спре
Love me to Death
| |
|
май не се разбираме Профчо, агресия не е когато се защитаваш когато имаш нужда, а когато активно целиш вреда. Когато "се хванем за колта" и тръгнем да оправяме света с насилие, ние ставаме същите като тез, от които съзнателно се опитваме да се разграничим.
Love me to Death
| |
|
Получава се затворен кръг. Губи се прекалено много енергия. Няма смисъл. Или поне смисълът на моя живот е другаде. Аз се съсредоточавам върху градивното.
| |
|
Разбрах... макар че има различни видове агресия.
| |
|
да, но аз имам предвид онази, от която тръгнахме
Love me to Death
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
|
|
|