че какво ми пречи да им се радвам и от гроба?
всъщност тук пак има нещо свързано с материалното и духовното: материалното не можеш да отнесеш със себе си след смъртта си, но отнасяш любовта на близките си, удовлетворението от живота, радостта от пълноценно изживяния живот...разбира се можеш да умреш и без въобще да го усетиш, защото след като умреш спираш да чувстваш, но щом и приживе не си чувствал...няма разлика


а живота не ни е предоставен, за да го превръщаме в един миг от вечността, с нищо различаващ се от останалите, целта е да го изживеем различно, да усетим че сме живели

отказвайки се от по-специалното отношение към живота, ти се отказваш и от прогреса, от развитието на личността
щом ще се оставиш живота просто да минава покрай теб, това означава че дори и няма да се опиташ да се учиш от грешките си...или пък няма да допускаш грешки, защото няма да правиш нищо?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

псулутно си прав:)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

евалата;)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

бе в гроба отнасяш само разлагощото си тяло....при богати роднини само прах от тялото си, после иде някой и го разкопава за по интересно


за да се радваш на живота трябва да приемаш и суматите подробности около радостта, а не живееш за да си миг от вечността, а част от вечността

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

прав си тук

но какво трябва да направим, когато правосъдието не е ПРАВОсъдие? когато законите не се спазват дори от тези които решават кой е виновен и кой невинен? когато на поразия се пускат престъпници само защото имат повече пари от невинните, които заемат местата им?


положението въобще не е такова каквото ни се иска.....и трябва да сменим концепцията, раздаването на лично правосъдие не е правилно решение и според мен
никой няма право да решава кой "трябва" да умре, защото "Не можеш ей така да отнемаш живота на грешните според теб. Може да мислиш, че някой сред живите заслужават смърт, но и много сред умрелите заслужават живот. Можеш ли да им го върнеш?"
това е полуцитат от "Властелина на пръстените", знам че по принцип не уважаваш много тази книга, но мисля че тук авторът е прав


решението определено не е раздаването на лично правосъдие, но какво е тогава? (и това не е риторичен въпрос)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

формално ти наистина не взимаш нищо със себе си (но всъщност не можем да сме толкова сигурни, защото нито сме умирали, нито си спомняме предишен живот;)
може дори да няма разлика дали си умрял с усмивка на уста или в адски мъки...но докато си жив това има значение
защо толкова усилено търсиш смисъл, когато знаеш, че такъв няма?



това за вечността и аз казах същото

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Bloody Marissa на 27.10.05 18:50.

пак не се разбираме, съгласна съм с това, което каза
никъде не съм казала, че одобрявам насилието и личното правосъдие чрез проливане на кръв - напротив, отричам ги

но не одобрявам и пасивното стоене в чакане "съдебната система да свърши работата"

извинявай ама това нашето съдебна система ли е?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много си права, но не знам. Аз разсъждавам според момента. Сега мнението ми е много междинно Аве да не ти пука И да искаме ние нищо не можем да направим щото сме двемалки вампирчета невзрачни на фона на елементарните хора

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Трябва, трябва

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

yep, that`s the truth:(



но един ден ще порастнем и е важно какви ще бъдем тогава и какво ще направим, за да защитим правата си и с какво ще променим света (към по-добро)

един човек може и да е съвсем малък като количество (съжалявам за израза, но в момента не се сещам за по-добър), но може да остави голяма следа в историята
да се постараем да ни запомнят с добро! да бъдем личности, които ще подпомогнат спасяването на човечеството от собственото му самоунищожение!
и с тези думи не подтиквам към бунт, както биха го разбрали някои...чувствам се длъжна да уточня

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите