|
Тази хубавка историйка повечето вампири я чуха поооо-... миналата седмица, в една легендарна събота, където се родиха такива знаменити изрази от сорта на: "Къде отиваш, Джини, бейби?", че кой би ги забравил. Насред суматохата и един растафарянец за малко да остане без джинси, заради така внимателния жест на моя милост, но туй вече е друг въпрос. Това се случи нааа... (сега ако мога да ви кажа точната дата) 17 Септември 2005 година. А историята се е случила преди Големия взрив, защото и Мамето и Некро не са били родени преди нея, така че нейната точна дата няма да упоменавам.
Дойде ми идея да я публикувам, тъй като някои от прокълнатите тук не я знаят, пък и най-вече шото модератора ми каза през смях, че ако я пусна ще я окачи.  А доколко ще си изпълни думата не знам (666%, че е излъгал).
Главните герои на таз красива и красноречива историйка са двама: Атанас, който понастоящем Аз ще назовавам чичо Наско, и неговия френд Лъчо.
Гореупоменатите, които по онова време са били младички и невиннички, чисти като софийски девици (е, добре, чак толкова чисти не, ама да кажем чисти като софийски улици; пак става), отишли да пекат косматите си дупета на не-знам-си-кой курорт от родното българско Черноморие. Само че гаджетата им ги зарязали, взели колата и отпътували за Софето. Двамцата, за да не умрат от глад се събрали на плажа и започнали да умуват. Накрая, след дълбокомислени речи, стигнали до извода да събират миди от морето... Да, ама къде? Ами как къде, в банските си. Чичо Наско се метнал на дюшека, Лъчо заплувал навътре и: събират миди в гащите, влачат ги на брега и ги изсипват. И така, спокойно, по някое време, както си плавал навътре, чичо Наско чул нечий вик и изненадано се обърнал. Лъчо тичал като Христос по водата към брега, със 'се мидите в банските, право към две чехкини, излегнали се под чадъра. И като изминал за 10 секунди това разстояние, което чичо Наско бил плувал за 10 минути, изскочил на брега. Смъкнал си бързо банския, всичките миди изпопадали, изнамерил от немай-къде два камъка и си потрошил ташаците, след което се строполил на пясъка (и... умря, както се изрази самия чичо Наско). А после двете чехкини се омели на секундата.
Чичо Наско се опулил и недоумяващо си мислел: "Абе тоя к'фо направи, си потроши ташаците и легна..." и... плувал още десет минути, накрая излезнал на брега.
А всъщност историята била, че както Лъчо си пълнел банския с миди, и една леееко го прищипнала. Било достатъчно, за да направи тази жертва, като се има предвид, че за 10 секунди най-много това може да ти мине през ума да направиш...
|
(славний*V*)
