Искам и Ай пък, / Религия и мистика / Вампири

...Седнал е човек на един тротоар пред входа на Шантитаун църквата където е. Дъжд вали дяволито с едри капки, голяма скорост и интензитет падат, разбиват се в бетонът на Шантитаун образувайки огромни локви. Седейки си там човекът не е устелил пристигането на фантомът...

...Фаномът го гледаше и му се чудеше. Беше седнал той човекът нещастен на пръв поглед. Фантомът Антон реши да се доближи до него...

-Що за човек си ти, че да седиш по време на порой в тази проклета земя?
...рече фантомът
-Дойдох тук, за да търся щастието, което ми липсваше в родното ми място.
...рече човекът
...Погледна го фантомът и рече.
Къде смяташ да намериш това щастие?
Щастието е, като дим от цигара. Сладко но бързо се изпарява. Дарява то крила Щастието е продукт от любовта, но както дарява крила поставя и рога.
Желаеш ли ти човечец заблуден да бъдеш ограничен от разум разсъдък, подлагайки си душата на любов и на дълъг период нещастие да гориш от душевна болка и да бъдеш в безпричастие? До това ще да доведе твоето щастие.
Погледни зад теб що видиш? Шантитаун се нарича. Освен Сенки и дяволи друго.. само една загубена душа смее да наднича. Тук не ще намериш нищо освен още мъка, както е навсякъде не прави лоша стъпка,
Погледни пред теб що има! Душевна зима се вихри у душата на хората в днешни дни. Причиние са едни и същи.

Влюбен щеш бъдеш ти не-знаейки що за бреме е това, що за загуба е то любовта,
Обичан щеш бъдеш ти не виждайки що за илюзия ще те цари що за омраза за добрите твой дела сторени ще те изгори.
Предпазвам те от жупела, който ще последва,
Показвам ти пътят който следва към вътрешен мир и спокойствие вместо инпулсивност и отчаяние. Имайки това знание ти спеставям години в изгание...
Благодарност очаквам сега опсипи ме с благословия,
...Човекът стана и рече...
Не ще повярвам що за слова рониш,
Не ще се отравям с душевна смърт казвайки ти, че моя мъка ще прогониш,
Не ще се слушвам в съвети твой скръбни и огорчени.
Не ще желая мой дни да станат, като твойте векове помрачени.
Ай си имам слънце мое скъпо, Дето грее над мен и ме обсипва с любов, Имам кой да се отзове на моят мъчен зов. (Клоди слънцето ми то;) )
...Фантомът Антон разгневявайки се от словата на човекът рече...
Смееш ти Простосмъртнико мой слова да хулиш,
Смееш ти на Мой мъдрости презрение и невяра да туриш,
Аз съм този, който повече знае,
Аз съм този, който блождае нощем, докато спиш спокойно,
Аз съм твой враг и нАй-добър приятел,
Аз съм най-чистата форма на мракът и светлината смееш ти да оспорваш истините речени и повторени от мен. Смееш ти да съдиш, че моята душа е в плен.

...Човекът се доближи до Фантомът и го хвана за рамото...
Простосмъртен Ай не съм.
Човек ти се струвам но само на сън, Имаш голяма вяра у себе си не виждайки от игнорантност що за създание е до теб действайки спонтанно. Вампир съм аз могъщ към слабост неприсъщ непоказан на светлина от Любовта белязан.

...Фантомът без да мръдва рече...
Как се казваш ти създание проклето...

...Вампирът рече...
Бенджамин ме назовават. Които смеят инак в гробове се озовават...

...Фантомът скочи назад и рече...
Ти що личност лесно казваш и Душата си на всеки непознат показваш не ще оцелееш но казваш, че могъщество притежаваш ти и дори смъртта теб и тя (Клоди) не мож ви раздели и нея речеш, че до безкрайност обичаш и се заричаш, че не ще никога я пренебрехнеш или в мъка впрегнеш ще да видим Бенджамин кой кого. Ще да видим как и защо.
...казвайки това фантомът избяга в сенките на Шантитаун а Бенджамин Вампирът се втурна след него...