Добра идея! / Религия и мистика / Вампири

Поредната щурутия сътворена от моя милост... тука разни елементи, които го прочетоха, ме подкукуросаха да го пусна.... пускам и биотата на ..... хм!.... двете (за момента) героини на историята...

ами...хайде......посмейте се малко на моя сметка....

Bio
Име: Нимерия Старк (Нан)
Раса: Върколак
Възраст/Ръст/Тегло: неизвестна/170см/46кг
Отличителни белези: Тъмно червена коса, много дълга. Зелени очи. На челото си има черна перла (символ на родовата й принадлежност). Винаги стилно и доста предизвикателно облечена в черно, бордо или тъмновиолетово.
История: Родена е върколак. Последната наследничка на големиа род Старк. Родителите й и двамата й братя са убити при поредната война на клановете, когато тя е на 27. 4 години по-късно, проявявайки невероятна дипломатичност и находчивост, успавя да помири клановете. В продължение на почти век е предводителка на клана на Северняците.
Характер: Инатеста и доста сприхава понякога. По принцип е единак, аутсайдер! Но спечелиш ли я за някоя кауза, може да бъде вярна докрай! Рядко проявява слабост към някое същество, което я прави съвършения убиец.
Хоби: Интересувала се е от история и изкуство! Колекционирала е средновековни предмети! Знае повечето човешки езици! В последните 40 годино любимо занимание й е да дразни Пазителите. Посветила е времето си да намери изход от „персонялния си ад” (мястото още си няма име), макар всичките й опити за бягство да са съвършено неуспешни!
Любимо оръжие: Бащиният меч Дълъг нокът

Име: Арахне
Раса: Вълк
Възраст: 40години
Отличителни белези: Бяла козина и червени очи. Много кръвожадна!
История: творение на Древните. Обвивката, в която е прехвърлена част от душата на Нимерия Старк

РОДЕНА ВЪЛЧИЦА
Едно: Въведение

Все още успяваше да отбива ожесточените атаки на демоните. Патрулът беше необичайно голам – седем блатни демона и три гнома. Това бяха възможно най-злобните същества обитаващи това място. Точно за това Пазителите ги използваха за патрули. Но не бяха особено опасни за нея. Налетя на тази група малко преди да се добере до Блатната порта. Като си помислеше колко близо беше до свободата, я изпълваше страхотен гняв. Скръцна със зъби и посече последния от гномите, малко преди малката гад да забие острите си като игли зъби в крака й. Забеляза, че Арахне се беше хвърлила на врата на единия демон и бясно го хапеше където свари. Козината и муцуната й бяха оплескани с кръв.
Нан стисна с две ръце меча и насочи вниманието си към останалите два живи демона. Зае позиция да посрещне поредната атака. Демонът, който се намираше по-близодо нея извади обсидианов кортик и тръгна решително напред. Нимерия, вместо да отстъпи, атакува чудовището. Изненадан от неочаквания ход, демонът направи неуспешен опит да спре атаката. Дълъг нокът разсече лицето му по дължина и от раната шурна гнусна черна кръв. Чудовището се закова на място и рухна мъртво.
Нан облиза изсъхналите си устни и отново стисна здраво меча, готова да отбие атаката на последното чудовище. Надяваше се бързо да приключи с него, защото нямаше да издържи дълго. Лявата й ръка изтръпна и започна да я боли. Дръжката на меча лепнеше от кръвта, стичаща се от раната на лакътя й. Зави й се свят и Дълъг нокът натежа в ръцете й. Не знаеше дали е заради множеството рани, или заради демонската отрова, с която бяха намазани оръжията на противниците й.
Но проклетия демон не нападаше. Обикаляше я предпазливо и търсеше начин да я атакува без да опита остротата на оръжието й. Нимерия се ядоса. “Само да можех да се трансформирам! Отдавна щях да ти разкъсам противната физиономия!” Пристъпи внимателно напред, скъсявайки значително разстоянието. Късият меч в ръката на демона проблясваше зловещо на лунната светлина. Нан атакува решително, но вместо да се защити, чудовището също се хвърли в атака. Незнайно как успя да избие от ръцете й меча и да я повали на земята. Двамата се затъркаляха по окървавената трева, вкопчени здраво един във друг. Демонът хапеше и дращеше. Нан докопа гърлото му и с огромно усилие го стисна здраво. Демонът хриптеше и я дращеше по лицето, но тя не отпускаше смъртоносната си хватка. Най-накрая чудовището престана да се мята. Беше мъртво. Нимерия го избута настрана и се просна немощно на земята. Едва си поемаше дъх, а тялото й гореше от болка.
Арахне се появи от някъде, облизвайки се доволно. Беше довършила последния демон. Вълчицата близна нежно Нан по окървавената буза и легна до нея. Нан нямаше сили да се изправи. Главата й тежеше и щеше да се пръсне от болка. По челото й изби студена пот. Повдигаше й се. Демонската отрова започваше да действа. Нимерия зарови отчаяно пръсти в козината на вълчицата, сякаш търсеше спасение:
- И този път се провалих! – едва шепнеше – Май по-скоро ще изгния тук, отколкото да се измъкна. По-добре да бяха ме убили още тогава!
Арахне изскимтя тъжно и положи глава върху гърдите й. Нан затвори очи. Яроста и отчаянието отново я завладяха. Колкото и да се залъгваше, не беше се примирила, че Древните я наказаха по възможно най-жестокия начин. Отделиха я от вълчата й същност, създавайки Арахне. В яда си стисна с все сила вълчицата за врата. В същия миг тъпа болка пламна в собствения й врат. Нан се изсмя тихо:
- Колкото и да не ми харесва, ти си част от мен! Една душа в две тела! – Арахне изръмжа ядосано и я захапа леко по пръстите – На Древните трябва да им е доста забавно!
- Лош ден за бягство, а, Нимерия Старк?! – Нан с мъка отвори очи. Над нея се беше надвесила грозна, почти безформена маска – Предполагам че е твоя, предводителко на върколаците! – Пазителят размаха тежката й раница – Тц! Тц! Бива ли така немърливо да се отнасяш с толкова ценни вещи!
Пусна ги на земята и огледа критично остатъците от мелето.
- Явно срещу теб трябва да пусна цяла армия. – съществото приклекна до нея. Отметна кичур влажна коса от челотой и я погали по бузата. Нан изстена от болка.
- Върви по дяволите, Д`Аверк!
Арахне оголи зъби, готова да се хвърли върху пазителя. Той само се изхили.
- Колко жалко, че не мога да те убия, нимерия Старк! Ако зависеше от мен, щях да ти измисля някоя атрактивна и мъчителна смърт! – стисна я за брадичката и я накара да го погледне в очите – Да не си си въобразявала, че щом стигнеш Батната порта, ще се измъкнеш? Запомни! Никога няма да те пусна от тук! Чуваш ли? Никога!
Изправи се и тръгна. Дрехите му изхумоляха злокобно. Измина няколко крачки и пак се обърна към нея:
- Чудех се как да те накажа за този ти опит за бягство, Нимерия Старк! На какво мъчение да те подложа, та никога повече да не ти хрумва да бягаш! Но мисля, че демонската отрова е достатъчно наказание. За първи път се радвам, че не е достатъчно силна да те убие. Но това само ще удължи мъките ти. Макар че... Може би трябваше да те оставя да стигнеш до Адските блата. Тогава агонията на демонската отрова, щеше да ти се стори като божествено изживяване в сравнение с това, което те очакваше в блатата... – разсмя се отново и продължи.
Нан промълви няколко проклятия по адрес на Пазителите. Съзнанието й вече съвсем се беше замъглило и трудно възприемаше релността. Опита се да се бори, но това само й причини по-голяма болка. В полусъзнание почти инстинктивно стисна в ръка платинения пръстен, висящ на верижка на врата й. “Проклет да си, Рейвън! Заради теб съм тук сега! Проклет да си ти и твоите Древни! Дано те накажат за деянията ти!”
Всичко потъна в болезнения свят на кошмарите....

Две:Отровен свят

Отчаяно се бореше да изплува от черните води. Мислите й се губеха някъде и оставаше само животинския инстинкт за самосъхранение. Но той стигаше да се спаси... Най-сетне изплува и си пое дъх. Завладя я странно спокойствие. Почиства се цяла. Едва ли не щастлива. Спомена за болката още горчеше на езика й, но беше вече само спомен, който не може да й навреди. Или можеше... Не беше сигурна. Постепенно съзнанието й се съвземаше от страшната агония. Знаеше къде се намира. Това място нямаше име. Намираше се на границата мужду световете. Реално тя не беше тук. Истинското й тяло беше отвъд. Тук се намираше само някаква негова проекция и голото й съзнание. Но това беше достатъчно да й причинят болка. Дори да я убият ако пожелаят. Беше просто играчка в ръцете им. Не смееше да отвори очи от страх болката да не се върне. Знаеше, че трябва да се събуди, да се върне в реалността, но спокойствието, цялостта която изпитваше в момента й харесваше твърде много.
Хор от гласове избухна в съзнанието й. Писъци и молби се преплитаха в ужасна какафония. Нан беше готова и тя да запищи, когато един глас се открои от общото ехо и зашепна безмислици. „ Не, не са безмислици... Говори ми нещо... На мен... Само на мен...” Събра всички сили и се концентрира над гласа. Но отново нищо не разбра. Едно пипало се обви около единия й крак и отново я повлече надолу през черните води. „Не! Нееееее...... Пусни ме! Трябва да се върна! Нееееееее........”

It probbaly would be continued…

End of hope...
End of love...
End of time...
The rest is silence...