Re: Относно ловците на вампири... / Религия и мистика / Вампири

Вчера беше странен ден.
Седя си аз вкъщи , кротко гледайки телевизия и пиейки кетчуп, когато на вратата се звъни. Ма едно такова представително. Отлитам аз до нея през най-близката дупка в стената, поглеждам през шпионката и арбалетна стрела се забива в окото ми. Досадно. Погледнах и с другото. Некъв ентусиаст. С лък и арбалет... Стрела се заби и в това ми око, поради което се наложи да извадя тази от първото и да отворя вратата. Аз съм търпелив човек, но рядко понасям подобно отношение.
- Стой! - изкряка ми ти наглоса и очите му просветнаха като 22 ватови крушки. Може би беше пийнал.
- Къв си ти бе? - запитах аз по примера на поетесата.
- Аззз съм Гошо Хелсинг, братчед на майката на дядото на шурека на брата на гаджето на Ван Хелсинг! Зъбите на тила и дръж ръцете така, че да ги виждам!
Запитах се как да разположа на тила си своите зъби. Помолих младежа за помощ, но той само ме застреля пак. Досадно. В крайна сметка му казах, че няма никакви комплекси и затворих вратата, оставяйки го отвън. Обикновено съм гостоприемен, но понякога хората прекаляват с нахалството си. Отивам аз, сядам, пък оня думка по вратата, млати я с чук, дупчи с бормашина, замеря с гранати и се опитва да стопи с горелка. Неудобно, не можех да си слушам музиката. Аз съм голям фен на Чайковски. Това между другото.
По едно време той се отказа, а аз отидох да си направя чай с кетчуп и лютеница. Докато си го пийвах и браузвъх, с кофа между мен и клавиатурата за всеки случай, на вратата пак се звъни. Отивам аз, изпълнен с най-мрачни предчувствия. Пак той. Седи си с някакво водно пистолетче и се хили.
Аз решително отварям вратата, а той без думичка да каже почва да ме пръска. Водата беше студена.
Някъде след втория литър той почна да се уморява, явно спусъка не беше от най-удобните. Аз бях започнал да губя търпение.
- Ха! Напръсках те със светена вода! Мри, гадино!!!
Със съжаление си влязах, отидох до хладилника и му донесох айрян. Той ме гледаше неразбиращо. Подадох му го, казах му да пийне една шкембе чорба и отново затворих вратата. Винаги съм бил щедър.
Бях станал вир вода, пък и кожата почваше леко да ме сърби, така че отидох да си взема една вана. Докато се къпех, на вратата отново се позвъня. Това предизвика леко раздразнение у мен. Така или иначе вероятно отново щеше да е онзи младеж, така че постоях вътре около двадесет минути, след което се избръснах (което не беше лесно, тъй като и огледалото вкъщи се беше развалило подобно на онова на морето. Може би е вирус, който аз съм донесъл...), облякъх, закусих една малка следобедна закуска и отворих вратата. Той беше задрямал, подпрял гръб на стената. Реших да не го безпокоя. Гледах малко телевизия, повисях в нета и се наканих да си лягам, когато той отново звънна. С ясно различимо недоволство излязах през стената в коридора и го изгледах лошо. Той вдигна колекция кръстове и каза : "Гори, сатана!!!!"
Това не бе подходящ начин да подновим запознанството си, освен това винаги съм бил силно атеистичен. Взех кръстовете, смачках ги на топка и му ги върнах с предложението да ги предаде на вторични. Той се възмути и настоя, че един от тях е бил осветен от папата. Аз отвърнах, че в такъв случай хомогенната маса, която той държеше в ръка в момента, също е осветена от папата (макар и с по-малка концентрация на светенесот) и че може да си изкове нов кръст, през което време да ме остави на мира. Той обаче явно беше потомствено глух и не се предаде. Извади някаква библия. Извади чесън. Извади фенерче със слънчеви батерии. Извади шишенце ракия, на което високомерно пишеше "светена вода". Реших, че ще си прави пикник в коридора и се прибрах у нас. Но вече бях пробил дупка в стената, което позволи на досадника да влезе вътре! Мамка му и прасе! Той продължи да ме обижда и да ме замеря с какви ли не селски и религиоазни принадлежности. Накрая ме захапа за крака и сега се влачи след мен, където и да ида. Просто не знам какво да направя. Вие как се справяте с такива досадници?

Никой не идва на Земята
За да остане.