Вампирът в Българската Народна Митология / Религия и мистика / Вампири

Вярата в съществуването на вампира отразява определени мирогледни представи, свързани с понятието за живота и душата, за смъртта и отвъдния свят. Връзката на вампира с конкретен индивид е основна. Това са "не по реда си умрели и погребани хора", смъртта на които е настъпила насилствено - били са убити или сами посегнали на живота си, но и такива, които са били погребани с нарушения на някои изисквания на обичая.

Названията за този вид демонични същества са: най-широко разпространено вампир с диалектни форми въпир, въпер и др.; лепир - Търновско; литер - Горнооряховско; дракус - Родопите и Хасковско; плътеник - Северозападна и Североизточна България; тенец - Северозападна България; устрел - Странджа; топяк - областта Чеч, Югозападна България; опа ина - Девинско; упир - Добруджа; бродник - Русенско; гробник - Кукушко, Струга, Охридско.

Според народното вярване във вампир се превръща всеки мъртвец, през чийто труп се подаде предмет или се ръкуват или който бъде прескочен от котка, куче, през който прехвръкне птица или върху който падне сянка. Същото се отнася до дрехите на покойника и до гроба. Във връзка с това поверие е обредната практика покойникът да бъде пазен денонощно от негови близки при светлина, гробът да се копае в деня на погребението.

Вампирът произхожда и от всеки неокъпан мъртвец. Затова окъпването е основен обреден момент и има повсеместно разпространение. Окъпването се извършва от възрастни хора от пола на мъртвеца, които измиват тялото (по-късно само лицето и ръцете) с босилек и вода, вино или мълчана вода. Обикновено тази вода се извърля далеч, защото се смята за опасна за живите - "тя е мъртовска вода". В българските земи била позната и практиката трупът да се намазва с вино и зехтин.

Според народната вяра във вампир се превръща и неоплаканият и неопят мъртвец. Задължителен обреден момент е оплакването от настъпването на смъртта до погребението. Оплакване преди и след това време не се прави, защото се смята, че е лошо за мъртвия и той ще се овампири. Обредното оплакване започва, след като покойникът е подготвен за погребение, и завършва със спускането му в гроба. Не се плаче нощем или след връщане от гробищата. Българските оплаквателни песни-тъжачки са елегични импровизации - израз на лична скръб с лирико-драматичен характер, и носят следи от езически религиозни представи за смъртта. Оплаква се и мъртвец далеч от неговия дом, с незнаен гроб, като обредът се извършва върху неговите дрехи.

Успоредно с оплакването със същата функция е и опяването на покойника от свещеник и прекръстването, които са вторично явление. Налагането на християнските обреди става чрез промяна във възгледа, чрез ново тълкуване на езическия обред, т.е. че мъртвецът ще стане вампир, ако не се погребе по християнски ритуал. Във вампири се превръщат и анатемосаните и отлъчени от църквата. Налице е приспособяване на християнството към езически възгледи, налагане на християнската идеология чрез определени ритуали, които се преосмислят съобразно еднозначните по функция езически.

Опяването като компонент от църковния ритуал, обаче не се практикува при особени случаи на смърт - при епидемии, самоубиици, при некръстени деца и родилки до 40-ия ден, както и при убити от гръм.

Според народните вярвания покойник с рани на тялото или язва в стомаха също се превръща във вампир*. Затова, за да се предотврати вампирясването му, раните се измиват с вряло вино или се горят, а гробът му се опалва. Във вампири се превръщат и престарелите или тежко болните хора, погребани с дълги нокти. Среща се и поверието, че във вампири се превръщат и родените, и починалите в определени дни.
-------
* В Странджа се смята, че умрелите некръстени или починали деца, които са били заченати или родени в събота, се превръщат в устрели 9 дена след погребението. Вампирясват и родените в събота или през поганите дни от Коледа до Богоявление, което вярване по всяка вероятност има връзка и с практиката умрелите тогава да не се опяват. В Югозападна България по отношение на родените през тези дни съществува практиката да бъдат "лекувани" още приживе. Също така през тези дни се забранява да се работи, защото тогава е празникът на вампирите и "който работи, когато умре ще се изпогани", т.е. ще се превърне във вампир. Народният обичай забранява вечер да се режат нокти, тъй като лицето също ще се превърне във вампир, когато умре.

Вампирът произхожда и от мъртвец, погребан с дреха, плетена през Вълчата неделя, или от мъртвец, роден от майка, яла през своята бременност месо от животно, душено или убито от вълк.

С определени морални норми са свързани и народните вярвания, че вампири стават хората, водили лош живот - крадци, убийци, блудници, пияници, магьосници. Дяволът, вселен в тях, не им давал покой и след смъртта, защото с негова помощ те извършвали различни деяния.

Всички, които умират преждевременно от неестествена смърт (удавници, обесени, самоубили се) и от насилствена смърт (убити, посечени, паднали от сграда, убити от гръм, отвеяни от вихрушка), се погребват без църковен ритуал вън от гробищата. Вярва се, че след смъртта си те се превръщат в зли и отмъстителни духове.

Дет се човек удави,
удави та се обеси,
сам си смърт направи -
попове не го опяват,
в гробища не го заравят,
роднини не го жалеят,
комшии не го окайват
(Хр. Вакарелски, Етнография на България, с. 590)

Във вампири могат да се превърнат и мъртъвци при някои по-особени случаи - ако мъртвецът остане с отворени очи; ако се обърнат назад, когато тръгнат с мъртвеца за гробищата, или ако падне сянка върху трупа, ако завали дъжд или завее вятър.

Централно място в погребалната обредност са мерките против превъплътяването. Те се вземат още веднага след настъпване на смъртта. Над покойника се бди денонощно, гори свещ, лампа или огън в огнището, от стаята изгонват всички животни над трупа не се подава нищо. Мястото, където е лежал, не се прескача три дни. В средните Родопи като предпазна мярка върху трупа се слагат веруга, простре и дилаф, т.е. железни принадлежности на огнището, които стоят до погребването; вярва се, че тогава, дори и котка да прескочи мъртвеца, той няма да се превърне в дракус. В Югозападни Родопи, областта Чеч, със същата цел върху трупа хвърлят рибарска мрежа.

Ако обаче някоя забрана бъде нарушена, веднага се вземат други мерки, за да се отбегне превъплътяването. Като главно средство в обредите са огънят, тръните, чесънът, желязото.

Като акт, предпазващ вампирясването, е опалването на гроба. То се извършва на втория или третия ден от нечетен брой жени преди изгрев слънце, като гробът се огражда със слама, кълчища или конец, които запалват. В силата на огъня, като апотропейно средство се корени и обичаят да се слагат в пояса или ковчега лесно запалими материали, да се запушват устата, носът и ушите на мъртвия с памук.

Други практики против превъплътяването са свързани със забиване на железен предмет на мястото на смъртта или в трупа. На мястото, където лицето се поминало, забиват или оставят остър железен предмет (нож, секира, дарак, пирон) "да се пъди нечистият дух", "да не се връща смъртта в къщи". Сравнително широко разпространена е и обредната практика да се забива пирон или игла в корема на мъртвеца или в дясната пета, да се порязват петите или дланите на мъртвия. По този начин според народното вярване се нарушава целостта на кожата и дяволът не може да направи от нея гайда.

Пробождането на трупа може да се извърши и с друг предмет - най-често бодил, трън. Най-голямото място в магическата практика заема глогът (swita sanguinea), за който се вярва, че прогонва всички зли сили. С глог или тръни ограждат гроба. В Огражден глогът се нарича вапире. На някои места се носят амулети-кръстчета от глог.

Осакатяването на трупа вероятно е древен обичай с цел да се обезвредят онези покойници, които се смятат за особено вредни. В некрополите в Девня и Гарван са открити трупове с отсечени крайници, което може би е във връзка с посоченото вярване.

За особеното отношение към самоубийците като опасни покойници, едно твърде широко разпространено вярване сред много народи, сведение се съдържа в 98 отговор на папа Николай I - дали трябва да се погребе оня, който се самоубие, и дали трябва да се принася за него жертва. От него става ясно, че до християнството е съществувал обичай самоубийците да не се погребват, а за да се умилостивят, да им се принася жертва.

Като практика против вампирясването на мъртвия е понато и чупене на яйце на мястото на смъртта или до главата на мъртвия или пък поставяне маслина или сребърна пара под езика му, ограждане на гроба с пясък, синап, просо - "когато го преброи, тогава да се увампири". Поставянето на пара при мъртвия се осмисля и като необходимо, за да си плати пътя до оня свят или да си изплати дълговете. По всяка вероятност липсата на пари да си плати пътя лишава покойника от възможността да отиде при другите мъртви и той остава на земята като зъл дух. Не е изключено в обичая да са оставили следи античните вярвания в Харон.

Вампирът е невидимо демонично същество, но за определени хора той е видим - това са родените в събота. На някои места се конкретизира денят - на Сирната събота, събота пред Божик (Коледа), през поганите дни от 'Коледа до Йордановден', пред Великден, както и някои, които са заченати срещу Бъдни вечер. Същата способност притежават и кучетата, родени в събота, и четверооките кучета с дамги над веждите. Особено голям враг на вампира е вълкът. Голяма сила да вижда и унищожава вампирите притежава глогът, 'дете на вампир'. Според някои по-рядко срещани представи способност да виждат вампири притежават и хора, насире родени (останали сираци в корема на майка си, преди да се родят), преносените, нагорени или ударени с желязо.

В Странджа се среща твърде интересно вярване, според което съботничавите трябва да бъдат хранени с вълкоедене 'месо от овца, нахапана от вълк', за да не се страхуват.

Нали е Стойна суботна,
тя си вампири познала,
двойни им зъби железни,
двойни им очи костени.
(СбНУ, т. 49, с. 717)

В друга народна песен една жена се разболяла от вида на вампира:

Снощи съм навън излязла,
че ми са й сянка мернала,
сянка ми карамфилова,
.........
сенчица ми лепирова
на Стоянова гробница.
(НПСИБ №553)

Най-разпространена е представата за вампира като надут мях, като гайда, пълна с кръв, която се търкаля като кълбо. Много от описанията за вампира се основават на индивидуални видения. Вампирът наподобява нещо голямо като биволска глава, рунтаво, което бяга и вряска, или пък е като глава на свиня или вол, която се търкаля. Според други вампирът бил като сянка, сякаш минаващ вятър и врабците се свивали като от вятър, което приема очертанията на животно или човек. Според трети описаният вампир приличал на човек, но бил само от кожа и кръв, вместо нос имал дупка, с червени очи, нямал крака и ръце и затова не можел да отиде далеч. Образът му бил много страшен - голяма глава с големи зъби*. Макар че приема образа на човек, вампирът е само душата на човека със същия образ. Съществува поверие, че той може да приеме облика на животното, което го е прескочило. Затова вероятно твърде често се явява като котка, куче, пиле, но също и като яре, козле, теле, бял кон, бяла крава и др.
-----------
* Според описание на Страус за Странджа първият месец от своя живот устрелът всяка събота лежи слаб в своя гроб, той прилича на гайда. Той няма врат, главата му излиза направо от трупа; муцуната му е като на свиня, но много къса; очите му се различават от тези на човека по това, че клепачите му са винаги червени и непрекъснато мигат, няма уши; на мястото на носа се намира една дупка; вместо крака има два израстъка с пет пръста, които завършват с дълги черни нокти. Тази безформена маса няма кости. Може да бъде убит само с бодил от черен глог. Вампирът в Девинско се нарича опачина. Прилича на гайда с кръв, но може да приема образ на човек, сърне, коте, коза. Когато времето се разваля тя подскача като топка и издава звук. Разказват се различни случки за срещи на хора с вампир. Обикновено те са през нощта, до първи петли. Той се явява в образа на някакво животно или пък задушава с тежестта си спящите хора. Един човек се връщал от с. Ширска лъка през нощта. Явила се пред него коза и не му давала да мине. Хвърлял камъни, но тя пак вървяла пред него. Наближил с. Настан, пропели петли и козата изчезнала. Твърде често се разказва следната случка, която някои хора или техни близки са лично преживели: един старец намерил малко яренце и го галел "о-о дединото яренце". Хванал и го метнал на гърба си, ама било тежко. По едно време то повторило думите му с човешки глас. Дядото се прекръстил и то избягало.

Според народните вярвания вампирът живее в гроба. Напуска го само нощем, след залез до първи петли. Той не напуска гроба само в събота. Ако в гроба се яви дупка или хлътнем това означава, че мъртвият е станал вампир.

Вампирът влиза през дупки, през вратата, ключалката, комина, защото тялото му е пихтиесто и без кости. Неговото присъствие се установява по невероятния шум, който вдига. На тавана се тропа, падат съдове, разлива се вода. Излива бъчвите, изважда кросното, насича основата на стана, чупи паници, хеърля боклук в яденето, смесва продукти с ръж, фасул, царевица, грах. Развързва говедата, язди ги цяла нощ и сутринта са с пяна на устата и страшно изморени. Притиска и души спящите хора, особено тези, които лежат на лявата ръка. Нападнатият на път човек не вижда вампира, а усеща голяма тежест, която го смазва до задушаване. Вампирите посещават своите къщи и къщите, в които са ходили приживе.

Основната храна на вампира е кръвта. Затова вампирът, особено устрелът в Странджа, изсмуква кръвта на младите добичета, овце, крави и тежи извънредно много. Вампирът задушава и пие кръвта и на спящите хора, особено жени. Напада и изпива кръвта на малките деца, изяжда младоженци. Удушеният получава черни или сини петна по тялото. Вампирът, особено когато е разгневен, пренася зараза върху брашно, мед, масло, сирене*.
--------
* Като наякне устрелът пътува и по-далече, може и да не се връща в гроба. Загнездва се между рогата на овен, теле, задните крака на дойна крава и през нощта изпива кръвта. Животното става болно, не се движи, не ходи на паша. След като умре, раната, нанесена от вампира, остава на корема или крака, което се забелязва, след като се одере кожата на животното, или пък на гърба се явява подутина.

Според някои представи вампирът може да се върне при жена си и да общува с нея. От тази връзка се раждат деца, които се отличават от останалите по някои белези - те са чипи, без нос, с меко тяло, с прави и сплеснати уши, без нокти и кости, на гърба си имат дълбок белег като опашка и са много мръсни. Тези деца имат способността да унищожават и виждат вампирите и сами да се превръщат във вампири.

Времето, когато вампирът се разхожда, е до първи петли. Освен изброените занимания той много обича музиката и танците и излиза да играе. Често вампирджиите го подмамват с музика и го убиват.

Според най-разпространеното у нас вярване мъртвецът се превръща във вампир от деня на погребението до 40-ия ден. Всеки ден той се прибира в гроба, а после може да отсъства и по-дълго. Ако не бъде убит, от кръвта, която е изпил, той постепенно се увълчва, усилва се, вече ходи и през деня и не винаги се прибира в гроба. "Ако не го разсипят, отимвал човешко тяло." В Западна България се вярва, че "плътеник до 40-ия ден се увълчвал, ставал самсомолец и после вампирин". Да се увълчи и стане самсомолец, душата на умрелия се облича в плът, но без кости. Може да бъде видим и невидим. Нощем оставя видимата си човешка плът и ходи с духа и пакости; след няколкйо недели се увампирясва, става вампир.

Срещат се и други мнения - че може да се укости след 6 месеца или след три години. Той приема гизически облика на човек. Различава се от другите по това, че е само месо и кожа, без кости и нокти, а с хрущял или небце на устата и без хрущялната преградка на носа.

Когато вампирът се укости, т.е. придобие вид на човек, той обикновено започва нов живот на друго място, където не го познават, и се жени. Неговият занаят е търговия, касапство, бръснарство, но животът му не е дълготраен, защото той самият или някой друг го поразява, особено щом се усъмнят в него. От него остава само пихтиеста кръв.

Укостеният вампир носи различни названия: окостник (Кюстендилско), самосомолец, потняк, пълтняк (с. Гинци, Софийско), плътеняк, джангло или общото название вампир. Самият процес се нарича съответно укостява се, увампирясва, увълчва се, употява се. Често с названието плътеник се означава именно вампир, който приема човешки вид.

Разказват се различни случки за брак на вампир с жена. "Ако вампирът се запази до третата година, ставал хубав човек. Един такъв се оженил. Вечер го няма до полунощ, но щом пропеят петли се връщал. Всичко нощем носел. Жена му се усъмнила и за да провери дали е човек, го боднала с игла на пояса и цялата къща се изпълнила с кръв." Твърде често се разказва следната случка: "Една жена се оженила за вампир. Цял ден едно куче й дърпало полата. Вечерта като казала на мъжа си, той се засмял и тя видяла парцалчета между зъбите му."

Основните мерки, с които може да бъде прогонен или унищожен вампирът, са изгаряне, пробиване на тялото, удавяне, изгонване на друго място, литургия. В Самоковско, като заспи човек, укостен вампир, обръщат главата му и душата, като не може да познае къде да влезе, тялото умира.

Ако за някой мъртвец се знае, че е вампирясал, разкопават го в събота. Вампирясалият не се разлага. Когато го разровят, "той си е весел" - подут, червен. Най-сигурното средство тогава е неговото физическо унищожаване. Разказват се различни случки, които показват колко силна е била вярата в превъплътяването*.
----------
* Иречек съобщава въз основа на рапорт на варненския инспектор до инистерството на просвещението от 12 март 1882 г.: "Селяните от две села, в които избухнали епидемии, дължащи се на върлуването на устрели, извикали джададжии, за да убият хвърчащия невидим дух. Джададжиите обикаляли с икона в ръце из цялото село. Най-после, когато иконата затреперала в ръцете им, те разбрали, че устрелът се допрял до нея. Тръгнали да го гонят и достигнали до гроба му. Когато го разравят, намират труп на циганин, обърнат с лице надолу. Трупът бил кървавочервен. Джададжиите пробили с глогов кол гърдите му и след това изгорили тялото му върху огън от глогови тръни. Вампирът пищял в огъня. След петнадесет дни болестта утихнала."
По-старо сведение е описаното от Герлах (1573/78 г.): "Доминик, нашият драгоманин, ни разказва, че в България и Гърция някои умрели и закопани хора, които били отлъчени от църквата или другояче безбожни, не гниели. Нощем влизал в тях дяволът, тъй щото излизат из гробовете и плашат хората и някога даже ги заравят и отравят. Заради това ги изкопават и изгарят. Тогава всеки един от това място принася едно или две парчета дърва на огъня и поповете стоят при него с кадила и викат: "Господи, помилуй ни!" и проч. Същият автор съобщава, че това се случило и в Цариград. На 21 април 1575 г. турците, по просбата на гърците изгорили тялото на един грък, който цели 3-4 години не бил се стопил. Някои приказвали, че били го видели същата нощ след смъртта му и според други той ноще излизал и умъртвил петнадесет души. К. Иречек. Стари пътешествия по България от XV-XVII столетие. ПСп, 1883, кн. VI, с. 43; Ив. Шишманов. Стари пътувания през България, СбНУ, т. IV, 1891, с. 408. Сведение за втората половина на XIX в. дава и К. Шапкарев. (Сборник I, с. 917). "Когато предположат, че някой скоро погребан мъртвец станал гробник (та прави по къщите пакости и досаждания), то, за да го унищожат, разкопават гроба на предполагаемия гробник, та го изпопарват с гореща вряла вода, един цял казан вода изсипват върху му. За да утвърдят простолюдието във вярването на това суеверие, та да се убеди, че еди-кой си мъртвец действително е станал гробник, като го откопат, указват на израсналите му нокти и косми от брадата. За потвърждение, че съществуват гробници на този свят, указват още и на самите пламни, които се явяват нощя по повърхнината на гробищата, в които лежат скоро погребани тела. Това суеверие за съществуването на гробници дотолкова е било вкоренено у простолюдието, щото даже нарочити люде имало, които специално се занимавали с гоненето и убиването на гробниците. Такива люде се наричали вампирджии. Тям се отдавали различни почести. Когато мнимо убие и някой гробник, последният ставал уж като пихтия от "сиросана кръв". За топене на вещери, вещици - Свищов, 1779 г., унищожаване на вампири за Плевенско - Ю. Трифонов. Цит. съч., с. 168-169.

Тази практика се запазила почти до началото на XX в. В събота сутрин, когато се вярва, че вампирът не излиза от гроба, заливат гроба с вряла вода и слагат тръни, на прага магарешки бодил. Често магическите действия са комбинирани: пробиват трупа с чер глогов клон и в дупката наливат гореща вода или пък вряло вино и масло. Изгарянето се смята за най-сигурно средство. Също така в събота преди изгрев слънце се пали и жив огън, от който слагат на кръстопът, където минават добитъкът и вълците.

Големият враг на вампирите са гръмотевиците. Гръм, паднал в гроба, го унищожава. Вярва се, че първите гръмотевици унищожават всички вямпири и лятото е спокойно от тях. Успее ли някой от тях да се опази, става видим, прилича на човек и може да се ожени.

Според народните поверия вампирът е твърде наивен и глупав, затова лесно може да бъде излъган. Така например пращат го за риба в Дунава и той се удавя или пък хвърлят в реката пръст от гроба му, той тръгва след нея и се дави. Често вампирът бива пренасян на друго място или там, където може да бъде унищожен. Например канят го на сватба, пазар, на гости. Вземат топъл хляб, увиват в месал и слагат в червена торба, която оставят на чужд синор, като поръчва: "ето тази торба да я чуваш", и той остава там. Или пък с топла пита го канят да отидат на сватба и я оставят в гора или далеч от село. "Изнасяли" вампира и с помощта на сурови цървули, направени от решето; оставят ги на тавана или върху гроба, като наливат в тях катран. Щом стъпи, хората го хващат.

Вампирът се страхува от вода. Може да премине река само ако нещо го пренесе. Затова една от практиките е съботничавите да заповядат на вампира да се удави. В такъв случай хвърлят калпака му в реката, ако е мъж, или забрадката, ако е жена, като му казват да ги донесе. Той отива и се удавя.

Вампирът изпитва страх от сол и от желязото, с което чукат сол, а и от кросното. Вечер хората слагали това желязо под главата си, но достатъчно било и да се каже "дайте ми солното желязо", "сол кълцам", за да избяга.

Вампирът бяга от чесън и катран, затова с катран правят кръст на вратата или слагат катран в огнището. Унищожават вампира и със сребърен куршум или го убиват, като замахват с лява ръка (Средни Родопи).

Вампирът се страхува от християнските символи: икони, кръстове, тамян, светена вода. Често в унищожаването на вампирите участват свещеници и владици, както и ходжи.

Според народните вярвания за най-голям враг на вампира се смята вълкът и от него той не може никъде да се скрие. При споменаването на гробник веднага се казва "вълци го яли". Вярва се, че само вълкът може да унищожи укостения вампир. Вампирът веднага изчезва щом пропее петел или се яви огън и светлина.

Страхът от вампирите някога е бил твърде голям. За да се предпазят, хората са вземали и мерки за охраняване на жилището си: на вратата и комина слагали нищелки, слънчогледова пита, посипвали просо, синап, като се смятало, че "преброи семето ще съмне", или пък слагат сито, рибарска мрежа, за "да брои дупките", а докато ги преброи ще пропее петел.

Ловците на вампира са негови потомци (глогове), лица, родени в събота, ходжи. Те се наричат вампирджии, джададжии, глогове, светочери, въперари*.
-------
* За топене на вещери и унищожаване на вампири вампирджии викали от Солун, Серско и от други места, където били прочути. Те били на особена почит. Според П. Любенов, Баба Ега, с. 51 - един турчин през 1882 г. убил двама вампири в Кюстендилско и получил 1200 гроша. На вампирджиите давали пшеница, ракия, вино, зърнени храни. Разказват се много случки, когато вампирджия видял мех, стрелял в него и станало само кръв. Вампирджиите виждали вампира и с помощта на противовампирска отрова, която държат в устата си, или на босилек, поникнал в главата на убита змия на Благовец. Съществува предание, че Глогова махала, Ловешко, носи названието си по името на един човек Глог, който виждал вампирите и ги унищожавал. Глогинковецът, син на плътеник, женен след оплътяването, е по-силен от съботника.

Вярванията във вампира са едни от твърде устойчивите. Разказват се много случки, в които очевидци "се срещат" с вампир или помнят унищожаване на вампир. Макар в съвременността да не се вярва в тези демонични същества, за миналото вярата в тях не се изключва*.
--------
* Достатъчно е в този смисъл да се посочи, че в съзнанието на най-възрастното поколение е запазен споменът за вярата във вампири. Тяхното изчезване често се обяснява наивно пак в духа на представите за тези същества, със силата на електрическата светлина или с това, че инжекциите още приживе са пробили кожата на хората.

Вярването във вампир може би е намирало "доказателства" и при някои случаи, когато труповете на покойници дълго време не са се разлагали поради особени климатични или геологични условия на мястото, където са били заровени. Не е било изключено и заравяне на хора, изпаднали в клинична смърт. Кръвта на удушените, обесените или при някакъв вид насилствена смърт се запазва по-дълго време в несъсирено състояние, а труповете имат червеникави петна. Тези необичайни за ежедневната практика случаи са били обяснявани чрез намесата на свръхестествени сили.

Някои субективни усещания, като задух, тежест върху гърдите, лош сън, задушаване, особено когато се притиска сърцето, също са могли да бъдат обяснени чрез намесата на вампир и друго подобно същество.

За сравнителната устойчивост на образа определено значение имат психичното състояние, страхът, внушението и халюцинациите. Разкази за срещи с вампири са регистрирани от хора, които вечер се прибират късно в злото време, когато се явяват различни зли духове. Страхът поддържа въображението будно, което при определени обстоятелства, свързани с табу-място и табу-време, възпроизвежда някои представи, унаследени от разказите на други хора.

Сравнителна митология за вампира при Славянските Народи

Вярванията във вампир са широко разпространени и у другите славянски и неславянски народи. Според Мошински вярванията имат двойствен характер: като дух на умрял човек и като жив труп, като тяло, оживено от собствения си дух или от зъл дух. Той смята, че главен център на втората концепция са българите, където за вампира се срещат и други названия като плътеник, плътник от плът-плътъ-'тяло'.

Вампирът се среща в славянските народи със следните названия: бълг. вампир, вапир, в паметници от XV в. упир; сръбхрв. вампир; пол. wampir, upior, lupior; чеш. upir; укр. вампир, вапир, упир, опир, двадушнi; рус. упыр, обыр, вампир; белорус. вупер.

Миклошич извежда думата от тур. ubur, obur; Поливка от санскр. vyambura, а Соболевски и А. Вайан я приемат за славянска. Според някои сведения упир се сменя от формата вампир около XV - XVI в. и в този вид прониква в края на XVII в. в Западна Европа. Изходна форма вероятно е праслав. opir 'подут, надут', запазена в сърбохърватския език - гл. piriti - 'подувам, надувам'*.
----------
* Български етимологичен речник. Т. I, C., 1971, с. 117. Незасвидетелсвуваното стб. вепиръ е било заето в гр. βαμπύρος, което прониква обратно в български и сърбохърватски. С тая форма се разпространява във всички европейски езици. За изходна праславянска форма някои учени приемат opirь, която сближават с pirь 'летя', срещана в ст. слав. парити 'летя' и пол. upirzyc 'летя; - вж. Фасмер, IV, с. 165.

В средновековни текстове се установява, че езическите славяни почитали вампирите. В текст от XII в. - "клали требу оупирем i брегыням". А в текст от XI в. се среща и като собствено име - Упир Лихий.

В сборници с апокрифни молитви, разпространени у нас, се срещат и молитви против вампир и ветъра. Например в молитва (от XII в.) се обръщат към бог троица да защити раба божия "от руки от мору и от вещицу и въпиру и от плаедницу...". В друга молитва (от XIII в.) в името на св. Петър и Павел, св. Богородица, Козма и Дамян се призовават "да заклопит вилам челюст... заклопите и вампирам челюсти, верзете и в море клокотеще и кипеще тамо да пребивают до скончане века..."

Вярата в живите мъртъвци е била известна на всички източни славяни. Вероятно обаче сравнително рано вярата във вампири у русите е изчезнала, но тя била позната, за което свидетелстват сведения от средновековието. Названието вампир в края на XIX в. вече е непознато, а също и вярване в подобно същество с изключение на южните райони. Сред белорусите също не се среща подобно вярване, макар названието да не е непознато, но се употребява в смисъл на магьосник.

Въпреки названието упирь в края на XIX в. да е неизвестно у русите, то и сред тях се срещат вярвания за мъртъвци, които излизат от гроба и вредят на живите. Това са умрелите магьосници и починалите от неестествена смърт. По-добре са запазени вярванията сред украинците, според които вампирът се ражда от нечистата сила, но живее между хората, или е дете, родено със зъби и някои белези, хора със сключени вежди или пък произхожда от всеки неестествено починал. Трупът не се разлага, излиза нощем от гроба, напада спящите, като пие кръв направо от сърцето с острия си като змия език. Жертвата получава малка, едва забележима рана, отслабва и бледнее. Вярва се, че причинява суша, разнася епидемии, затова като практика такъв мъртвец се разкопава и трупът се пробива.

Според Зеленин в зли и отмъстителни демони, които той нарича "заложные покойники", се превръщат насилствено убити, самоубийци, прокълнати и анатемосани, загинали от природни бедствия, неопяти, некръстени, магьосници, пияници, незаконородени, родени в нечисти дни и втори път закърмени*.
-------------
* D. Zelenin. Russiche (Ostslawische) Volkskunde. Berlin, 1927, 320, 394-395. Те не били погребвани при другите покойници, а на кръстопът, под дърво, в блато, запустели места или върху земята, покрити с дъски и клони, трева. Но никога не се погребват в земята, която е чиста, не бива да се омърсява в противен случай тя се ядосва и причинява бедствия. Съдържа се в много сведения за изравяне на трупове на такива покойници, пробождане с трепетликов кол и изгаряне, които се смятат, че причинявали глад или суша. По всяка вероятност масовото умиране на хора по време на епидемия се обяснява чрез действието на вампирите. За края на миналия век (1888 г.) д-р Басанович (СбНУ, т. V, 1891), с. 109-110, съобщава, че след силна градушка селяните от с. Смоляновци, Михайловградско, се сетили за заровено некръстено дете в гробища и го изровили и сложили в хралупа на дърво на два часа път, далеч от селото. При епидемии труповете също се заравят далеч от селото, като ги изнасят с куки.

Заложните покойници живеят в гроба толкова дни, колкото им е било определено. Земята не ги приема, тялото не тлее, сянката им броди. У източните славяни прескачането на трупа като причина за вампирясване е описано с изключение на Закарпатието, където трупът се пази от котка, защото тя е "нечиста" сила*.
----------
* Интересна е практиката у украинците да се посипва гробът с маково семе, което напомня на някои мерки против вампира у нас: "Тоди будеть ходити, якь сей макь переличишь" - П. Ефименко. Сборник малорусских заклинаний. М., 1974, с. 70.

По някои белези вампирът у западните славяни се сближава с вярванията на бъгарите: според словаците той се явява в човешки образ или като животно, смуче кръв и има навик да посещава жена си като укостен. Като практики за неговото унищожаване у чехи, поляци и словаци се използва пробождане на сърцето с игла, слагане на шипкови пръчки, секат главата от тялото, посипват маково семе, в устата - монеета, както и изгаряне на трупа. Според средновековно сведение чехите пробождали вампира с кол, за да не стане от гроба и да не мори хората.

Още по-голяма близост с българските поверия се съдържа във вярванията на сърбите. Названието вампир, въпер се идентефицира с тенец, лапир, вукодлак. Той ходи по домовете, пие кръв и прави пакости. Външният му вид прилича на мех, червен и пълен с кръв, тяло, покрито с вълна като на вълк, без кости, с големи нокти и очи. Вълчият облик се смята като характерен за вампира. Вампирът не излиза в събота, а ако му се вземе бялото покривало, не може никога да се върне. Сред сърбите се среща и вярването, че вампирът може да се укости, да заживее като обикновен човек в друга земя, да се ожени и да има деца. Мерките против превъплътяването са аналогични на българските: пробождане на петата на съмнителен мъртвец, забиване на глог, пирон, слагане тръни, секира, катран на гроба, опалване с кълчища, заливане с вряла вода.

Източните славяни за разлика от южните не различават стадии в развитието на образа на вампира, а и при тях не се среща представата, че във вампир се превръща всеки мъртвец, през чиито труп се подаде предмет, бъде прескочен и т.н. За тях е непознато вярвнето, че вампирът може да се жени, да се превърне отново в човек, че не излиза от гроба в събота, както и липсата на сепциализирани хора в убийството на вампир. Тези представи биха могли да се приемат за балканско явление.

Вярванията във вампир са познати и на румънци* и молдавани**. Според румънските вярвания има хора, които още приживе са вампири, родени с особени белези, и други, които стават вампири след смъртта си, като некръстени деца, втори път пробозали, убити, грешници, магьосници. Могат да приемат облика на различни животни, а след известно време и на човек и като такъв отива да живее, където никой не го познава.
------------
* Според румънските народни вярвания душата на човек, станал вампир, се явява като нощна пеперуда. Приколич е вампир, който взема образа на различни животни. Вампирите излизат нощем, пият кръв, ядат сърцата на живите, бозаят мляко от крави. Като мерки против тях се посочва посипване на просо, слагане на тръни от шипка, на мястото, дето е лежал, се забива остър железен предмет; забива се ръжен, кол, игла в трупа, но се практикува и изкопаване на трупа и отрязване на главата, опалва се гробът и други магически практики, които са близки до южнославянските.
** Молдованите също познават същества от рода на вампира - стригои, които биват живи и мъртви. Живите са души на хора, които нощем се отделят от тялото и приемат образа на различни животни и причиняват различни бедствия. Мъртвите стригои - морой, муронь - са покойници, в които е влязла нечиста сила, и пият кръв.
За разлика от българските румънските и сръбските вярвания посочват известна близост с вълка, например румънският приколич се сдружава с вълци.

В Гърция в значение на вампир се употребява думата βουρχόλαχας, което без съмнение е славянско влияние, а формата вампир се среща в области, населени със славяни. У сърбите върколак има също повече смисъл на вампир. Извънредно богати сведения за гърците се съдържат от XVII - XVIII в., когато в борбата срещу вярванията в този вид демони активно участва и църквата. Според народните представи върколаци стават отлъчените от църквата, грешници, насилствено убити, непогребани според обичая, заченати или родени на големи празници, прокълнати, клетвопрестъпници, некръстени, магьосници, изменници и др., прескочени от котка или куче или яли месо на овца, убита от вълк, и др. Телата на върколаците остават неразложени: смятат, че дяволът ги съживява и ги използва. Върколакът притиска спящи, смуче кръв, чука по врати и вика обитателите, но само един път. След 40-ия ден той става особено силен и опасен. Може да се ожени там, където е непознат, и да има деца*.
-----------
* J. C. Lawson. Modern Greek Folklor and Ancient Greek Religion. Cambridge, 1910, с. 363-374, 383-384, 415. Една част от трупа на върколаците не се разлага и остава в гроба като тъпан и върколаци, които периодически възкръсват. След отделяне на душата от тялото в нея влиза дяволски дух и заема мястото на умрелия и пази тялото от разлагане. Пракиките за унищожаване на върколака-вампир включват нарязване, изгаряне, молитва. Като особени експерти в унищожаването на вампирите се посочват жителите от островите Санторини и Корфу. От много сведения на древни автори може да се направи заключение, че подобни вярвания за оживяване на покойните не са били непознати. Пълно описание на един такъв случай е направен от Флегон от времето на Адриан за Филинион, дъщеря на Демостратос и Харито, която починала преждевременно от рана. Тя посещавала дома на своите родители. Тялото на мъртвата било изгорено вън от града и извършени ритуали в чест на Хермес, Хтониос и Евменидите.
Една от най-старите клетви е да не те приеме земята. Тя е позната на древните гърци и се среща у Евридип, Хипокрит, Софокъл. В "Илиада" духът на Патрокъл иска погребение на тялото си, защото не може да влезе през вратите на ада, остава настрана от другите мъртви, но минавайки един път през тези врати, никога не може да се върне обратно в този свят.

У много славянски народи, както и у гърци, арменци и др. се счита, че вампирът напада собственото си семейство и роднините.

Вярвания във вампири не са били непознати и на други народи, като германци, англичани. Според народните вярвания в Англия самоубийците стават вампири, излизат от гроба и измъчват хората. Те са погребвани на кръстопътища, пробивани с кол, а имуществото им е било конфискувано. Вероятно вярата в тях е била толкова силна, че Георг IV бил принуден през 1824 г. да издаде закон, повторен в 1882, самоубийците да се погребват в общи гробища.

Вярванията във вампири се преплитат с тези за магьосници. Те се основават на вярата във възможността да се отдели душата от тялото и да странства, като приема облика на различно животно. Затова у някои народи се среща представата за живи вампири, т.е. превърнали се в такива още до смъртта си. Вещици и вампири се сближават и функционално, те се явяват като различни животни и птици и пият кръв.

Това смесване на представи, еднакво функционално натоварени, е отрзено и в терминологията: ст. рим. strix, strigis, 'кукумявка', 'демон, пиещ кръв' се среща и у други народи: итал. stria, strega, stroigla и гр. στρίγλαις стара жена, която мени формата си и пие човешка кръв, рум. strigoiu, strigoei означава вещица и вампир. Коренът на тази дума се запазва у западните славяни и словенци за означаване на вампир и магьосник; словенци: štrigon', вампир', štriga, štrija 'магьосничаване на вампир и магьосник; словаш. střihon 'магьосник', пол. strzygon, strzyz 'вампир'; сев. руси - стрига е демон, пиещ сърцето на овцете, а на Днепър упиор значи само магьосник*.
----------
* гр. стригла, съвременната итал. стойгла е стара жена, която променя формата си и лети нощем като врана, пие човешка кръв; тя е живо същество, докато вампирът е възкръснал. Карл Велики нарежда да се наказва всеки, който вярва, че мъж или жена може да бъде стригой.

---------
Надявам се ви е било интересно. Информацията е взета от "Българска Народна Митология", доста старо издание, не помня и авторката за съжаление. Пропуснал съм и почти всички препратки към употребени източници (предимно от СбНУ), но не сметнах за нужно да ги упоменавам.

п.п. хмм и форума отхвърля чуждоезичните символи... заеби