|
Просто нямаше как, съвсем никакъв уей, да се въздържа от пускането на тази тема!
 Ето и докладът ми за пред общността  :
Голямото Събитие, Срещата, бе определена за вчера, трети, петък, пред Централна поща по здрач. За съжаление, малките вампирчета бяха възпрепятствани да дойдат - кой в Родопите, кой в сграда, пълна с чистички банки кръв, но въпреки това, решихме да се съберем. Т.е. аз и Блъд дроп, която се оказа изключително сериозна, за разлика от ИСТОРИК, но на него ще му трия сол на главата после.
Дрескодът беше черно, като някои от нас доста бяха прекалили с грима.  Аз, де, не Блъд дроп. Първите мигове на срещата пред пощата преминаха успешно, макар и никога да не бях виждала Блъд дроп преди... и да рискувах да се изложа пред някой непознат с въпроса: *Извинявайте, вие вампир ли сте?*
Трябва да кажа, до края на вечерта вече бях нейна фенка, но това една друга тема!
Та... решихме да присъедим и ИСТОРИК, когото, след известно издирване, достойно за криминален роман и три обиколки на района, в който се намираше интернет залата, в която се беше забил, най-накрая открихме и измъкнахме за ушите.
Последва кратко гости у тях, по време на което се запознахме с дъщеря му! Къщата бе изключително вампирска, със сенчест двор, в който растяха цъфнал нар и ронеща плодове смокиня, а изпод земята пред тях, досущ като вампир, се измъкна неговият котарак - посрещането си беше направо готическо! Да не говорим, че дъщеря му, всъщност, беше малко-коте нинджа, което той упорито се опитваше да обучи като куче!
Следващото бе жертво-издирвателна обиколка на главната улица, но понеже нямаше нещо, което да ни хване окото и си умирахме за бира, се забихме в добре познатия на някои евроконясали твари от този и от други клубове ШЕДОУЗ.
И се запихме.
Някои от нас дори се понапиха.
(И днес са с махмурлук!)
Жертви имаше бол.
Навъртаха се и ни се самопредлагаха, но ние бяхме прекалено погълнати от бирата и разговора помежду си.
Изобщо, оказа се, че имаме невероятно общи вкусове и интереси, и въобще, май съм късметлийка, че срещнах Блъд дроп в този клуб! За ИСТОРИК просто няма какво да говорим - опасен и изневиделица-захапващ-себеподобните-си (на Блъд дроп май също не й се размина! ), както винаги, той се носеше над обстоятелствата с превъзходството не на обикновен изследовател на историята, а с това на самата история!
Черешката на сладоледа бе запознанството с две изключително интересни и чудесни личности: със собственика на заведението - французина Франк (който се оказа, че познава Хенрик!) - и с една себеподобна, която е трудно да бъде описана. Да кажем само, че бе нещо като елф-вампир или вампироелф, поне по собствената ми преценка! Имаше рожден ден, 23 за пред хората, иначе поне 200-300! Нощта напредваше, клиентите се разоотидоха, а ние се затворихме в задението, където купонът продължи до ранни зори с много пиене (умъртвящата смес от бира и текила), песни, танци, лиготии и задълбочени дискусии, които, колкото и да е странно, също не липсваха. Документирала съм някои особени моменти - по-късно ще сканирам. Но първо трябва да видя колко ще ми плати ИСТОРИК, за да не пусна тук един масажен компромат... той си знае за какво говоря!
Сега приканвам Блъд дроб и ИСТОРИК да разкажат нещичко за Вампирската среща от своя гледна точка, понеже със сигурност има много моменти, които съм пропуснала!
А, и един послепис:
Горещо приканих въпросната себеподобна да посети Вампири, така че може би тя сама ще ви разкаже повече за себе си! Дано го направи ! (Да, това е за теб, Хриси! )Редактирано от Prof.McGonagol на 04.06.05 15:10.
|
|
Интро
още докато отворих очи в петък сутрин се ухилих широко на слънцето, направо му се озъбих даже. Мисловния ми процес изработи водещата мантра за деня " По здрач съм на вампирска среща"
И слънцето се скри...аз както винаги пристигнала по-рано забивах пирон след пирон. Олеле сега ще се видя с Профи! Супееер!...Обаче аз съм толкова респектирана от нея такава каквато я виждам чрез постингите й..Хермесе помагай да не си глътна граматиката. Ааа хайде де никой не идва само един познат който видимо стреснах с репликата, че чакам някой облечен в черно...
Тогава тя дойде...облечена в черно и с дракон на врата - излъчването й не ми позволи да се замисля дори дали е тя или не. Вампир с обезоръжаваща усмивка. Когато стиснахме ръка разбрах че ме очаква една великолепна вечер.
Впуснахме се в издирване на ИСТОРИК по калдъръмените тихи улички около центъра и през това време разговора течеше така гладковсе едно се познаваме от векове. Не успяхме да се загубим, и с цялото нехайство на безсмъртието пресичахме шосета в най-неподходящия момент:). С всяка изминала минута чувството се усилваше и вероятно не е само чувство.
След поредния порочен кръг който завъртяхме намерихме ИСТОРИК. Малък дявол - първото ми впечатление - заради очите най-вече. Поглед в който лудуват пламъчета със смисъл "Ех пък ей сега ако знаете каккъв номер ще ви врътна на всичките...." - сякаш всеки момент ще скочи и ще свърши най -голямата щуротия на света...а той света така или иначе няма никакви тайни за него.
След обиколката по разкопания за момента център на града се изкачихме нагоре нагоре към Сенките , под сянката на тепето , под сянката на старидървета, на дървени черни маси, в черната уханна нощ, за разговор дълбок като нощта.
Започна софистичната оргия! Всеки имаше толкова много да каже , почти без дъх оставахме от удоволствие , защото удоволствието да мислиш и да се изразяваш е най-голямото такова. Не можех да си намеря място от радост че съм на тази среща и че съм намерила този клуб в безделните си часове.
Емоционалното и интелектуално пиянство бавно започнаха да се сливат с чисто алкохолното опиянение. около нас се завъртяха всички жертви и вампири останали да се любят с нощта под този склон. И с тях минахме по стъпките на Александър и след Кръстоносците далече далече през Салем и Средната земя с малка почивка на света на диска. Вече се преплитаха и няколко чужди езика.
По късно по обективни причини се пренесохме вътре в заведението и започнаха да се леят едни текили, да хвърчат лимончета и фрази които рядко се забравят. ИСТОРИК се беше отдал на френски разговори а ние с Профи зачекнахме различни теми които не успяхме да доразчоплим, защото разбира се настъпи и момента за лиготии, прегръдки и масажи умело запечатани на фотграфска лента. Само че когато и казах че много много я обичам това не беше нито лиготия нито резултат от алкохола в кръвта ми / 4 год редовно обучение ме подготви за това/ а защото наистина го мислех и сега все още го мисля
Аутро
Лек полъх на развиделяване се носеше по въздуха когато тръгнахме да търсим такси. Решихме че ако летим може да се блъснем някъде в текущото си състояние и суговорката да се срещнем пак по здрач потеглихме към удобните си ковчези.........
|
който не знае ще му обясня
