зъл ли е Некросумус / Религия и мистика / Вампири

Застанал сам, на високия планински връх надигам призрачния си меч..
Срещу мен, потънала в мълчание стои Вампи..погледът и е пронизващ като северен фьон

Устата и е застинала в зловеща полуусмивка и само чака да направя грешно движение за да изпълни един дълъг скок и да ме избута направо в бездната..А аз не искам да падам там...Надигам леко виолетовия платиниев щит...ах да знаеше, че е само излюзия...но пък красива илюзия.
"НЕ ИСКАМ ДА Е ЗЪЛ мамка ти!! Той е добър водач и аз съм доволна от него. Освен това е мой баща и възнамерявам да го браня до последния си дъх!!"
Оглеждам се набързо-Клоди , дебнеща някъде в близката далечина отказва да вземе позиция. Явно вярва, че вампи ще ме довърши сама...Търся божия раб-моя бъдещ лейтенант , но и него го няма...Проклетник! Сам ще се боря с момичето...
Крачка напред!
"Той трябва да бъде лош! За ваше добро-за доброто на всички...един ден срещу него ще излезе някой арханархист и ще го погуби. А вие ще потънете в забрава"
Още две крачки...
"Там където сега тлее надежда ще останат само мрак, тишина и следи от разруха...Той трябва да бъде зъл и трябва да унищожи целия ми постинг...за да покаже, че нахалници като мен нямат място в неговия свят!"
Вампи само привидно е спокойна. Очите и се присвиват и отразяват към мен (дали случайно) лунен лъч.
"Аз вярвам на себе си!! Вярвам във всички..Ние сме достойни и силни...ще се справим с всяка заплаха лъжлив месия, проклети!"
Стори ми се че усетих миризма на свободна земя..на савана, на пустинен лъв...явно Бен_Андре правеше някоя африканска магия...не смея да предполагам дали ще бъде в мой ущърб...не чакам повече-нападам! Вече не крача, ами тичам въртейки меча над главата си.
"Ах ти, твърдоглаво създание! Не виждаш , че вярата ти е слаба-убила си твоя Бог а мечтаеш за Рай..."
Готичката отскача секунда , преди острието да се забие в планинския чакъл и насочва бутуша си към незащитената ми и уви, празна глава.
"Тъпо копеле си , Приви! Освен , че говориш безмислици си хабиш енергията за неща, които не ти носят никаква полза...по-добре стани един от нас...и може би има шанс да намериш себе си..
От ударът ме боли, но стискам зъби..оставям забития меч на съдбата и хвърлям илюзорния щит към торса на противничката ми.
"Ще ми се да бъда вампир, но уви-вие сте нескопосани овчици, не изпитвате злоба и жестокост, не се борите помежду си..обречени сте да останете такива дълго време..промяната няма да ви достигне...никога!"
Не вярвах, че е възможно толкова широка усмивка да се удължи с още няколко сантиметра...щитът не и нйаправи впечатление..явно е по-умна отколкото си мислех...Докато примигна тя се бе озовала зад гърба ми..ръцете и се сключват около голия ми врат и оказват необходимия за счупването му натиск...
"Ти не си боец,Приви! Искаш да бъдеш, но си далеч..дори не си намерил подходящия учител, при който да се обучиш...аз съм класи над теб..а приказките както и съпротивата ти са безмислени..
Това, което помня е мрак...

Рядко нещо е каквото изглежда