Здравейте, каки и батковци - вампири, вещици и каквито още има тук!

В една от темите прочетох за т.н. "гробищна поезия"...
Доколкото схванах с малкото ум, който имам, засега... става дума за поезията върху некролозите на починалите хора...
Можете ли да ме насочите към интересни текстове от този литературен стил?

Нещо от тоя тип:

"Лежиш под камъка студен,
от грижите преуморен..."

аз и една приятелка вампир, по време на една страшно поледица, докато залитахме под ръка по пътя, съчинихме поема за собствената си смърт, един от куплетите на която гласеше следното:

Смъртта ни настигна по пътя към моргата
в линейка, покрита със лед,
а вътре вонеше на кръв и повръщано
и псувахме тъпия кмет!

Но за съжаление, май никъде не записахме този прекрасен образец на народното творчество, а това е единственото, което си спомням от него! Макар че под гробищна поезия ти имаш предвид нещо друго, по-сериозно и гробовно!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз съм виждал интересна поезия по некролозите в Смолян.
За съжаление, някои от некролозите са на хора, които познавах, когато бяха живи - през миналото хилядолетие... когато и аз живях там...
Имах някаква тетрадка, в която си записвах интересни поетични вдъхновения, ама я загубих. Скоро не съм се зачитал в некролози...
Ако открия нещо вълнуващо, ще го споделя тук!
А цитата от бебето - това съм го чел в Смолян - стихотворението е дълго и премного вълнуващо!

_______________________________
Imperare sibi maximum imperium est.

Без майтап?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Hm...moze i taka da se kaze.
Spored moite skromni poznania obache Graveyard poetry e systo taka i techenie v angliiskata literatura koeto se pouiaviava malko predi da zapochnat da izlizaqt kamari goticheski romani:)
THomas Payne e edin dobyr primer kato predstavitel na tozi stil. Check it out

...but you can take the flesh not the soul away

какво ще кажете за това:

"И вече няма люлякови нощи
и вече няма целувки и любов,
че веч изтляха наще мощи
под призрачний покров..."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Potyrsi w Google:
Cemetery poetry

Cemetery Singer
by
Julie Shiel

--------------------------------------------------------------------------------


She sings madness,
dances in slow circles
of yawning death,
and makes love with
the restless spirits
of the forgotten dead.
Her passion is
haunted dreams
and razorblades,
and her touch seeps
crimson trails of
sanguine pain.

She sleeps in the
marble tomb of
shadowed angels
and scratches her name
with bloodied fingers
in the ageless dust
of memory.

Cemetery
Bill Knott
Who whispers here is forgotten.

Saliva's emptiest fruit
adorns the stones,
words ripening your mouth
to a spoilation
of silence.

Who speaks here
reads a text that downloads
the screen of his fingernail,
through which nothing's visible
as glass is.

For the memorial
we must kneel
to pick each flower
from amongst its modifiers:
but to do that
one needs a hand bared
of all uses, of all trades:
as ours is not.