...които използвате срещу жертвата си...какви са те?
следвате я в сенките и после нападение в гръб?
или я карате да ви последва до някоя тъмна уличка и тогава захапвате?
или я съблазнявате, покорявате, докато стане вашата кукла на конци и стане доброволна жертва?
с други думи, какво е вашето оръжие - чар, сила, изненада, ужас...?

избирате донора си предварително, следите го и го изучавате, или нападате първия който ви се изпречи пред очите, когато жаждата ви измъчва...?

и най накрая: убивате ли жертвите си?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

най-добрия начин, според мен, е жертвата да бъде предразположена(съблазнена) . бих искал това да се приеме като съвет и мнение, а не като мой собствен метод :Р

It's the only thing that slowly stops the ache
But it's made of all the things I have to take..

Аз лично харесвам убийствата с ножове, а в краен случай и с други хладни оръжия.По принцип не пия кръв, че толкова болести по кръвен път се пръкнаха, но за в сандвичите ми настоявам за много кетчуп!:")

не мисля, че да даваш съвети на вампири как да се оправят с жертвите е добра идея...

аз, разбира се, като тореадор, предпочитам да ги съблазнявам *пърха с крилца и си придържа ореаола*...но всеки си има своите методи...

затова и питам кой какъв използва...=)

пс: слипнот, а=)...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

о, но не става дума за това...
аз изобщо не ги убивам=)

но ако все пак става дума за убийства, с нож става, да, но най готино е да си му изпиеш последната капка кръв=)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моята сила е невинността. Непресторена при това. Или чистотата, ако така ви харесва. Съчетана с вампирските ми качества, тя е много мощно оръжие. Привлича жертви, както светлината на лампите пеперудите... Но това се случва естествено. Противното би било лицемерие.

От големите мечти се страхуват само малките хора!

"Бродейки по покривите на притихналите сгради,
из паркове и улички на тъмните предградия,
аз търся своя жертва, гладът за плът да утоля.
С нея първо обичам аз да играя, със скок от тъмното да я сваля.
После пак изчезвайки във мрака, да гледам как страха я обладава,
и понякога дори за моя радост, да се опитва да се защитава."

Обичам да ловувам. Нощни спортисти (ки - за предпочитане). Обичам да дебна и преследвам. Обичам да си играя със жертвата. Рядко използвам чар и интрижки. Просто си излизам и дебна из сенките.

*full moon madness*

"Изгубена е котка с картофи..."

аз пък обичам жертвата ми да се търкаля разплакана в краката ми и да ме моли да я поухапя малко,а аз след некратко ,но не и дълго увещаване да се смиля над нея и да й покажа къде спят будите
нямате представа какви котенца стават ако ги свалите правилно ,обещават ви вечна любов и вярност за нула време.
разбира се трябва да се употреби немалко чар ,аристократични маниери и много ,много внимателно и изпълнено със смисъл наблюдение на жертвата,тя трябва да бъде хипнотизирана но с мълчание което да тежи в даденият момент и да е като общение между хищник и жертва,подготовка за акта на кръвопускането,която е дори може би още по-важно от самата консумация-все пак това е ритуал на подготовка за съвършената хапка........е после как да нямам роби от тук до пасифика и до атлантика ,че и отвъд

смърт и разложение
"Death makes angels of us all and gives us wings..."-Jimbo

Редактирано от necrossumus на 27.10.04 22:47.

аха, слипнот я :Р а отделно - аз от вампирите не мога да се страхувам, нямам инстинкт за самосъхранение в точно това отношение (усмихва се нагло "под мустак"), защо ли? :Р

It's the only thing that slowly stops the ache
But it's made of all the things I have to take..

Олеле, добре, че не съм наоколо...

От големите мечти се страхуват само малките хора!