Преди поствах това в Предложения за нови клубове, но понеже, според мен, е шедьовър, сметнах, че си заслужава повечко хора да го прочетат. Затова го пускам отново. Ако имате собствени произведения в рима или проза, моля... Ще бъде интересно!


Вампирско

Прибрах се претрепан от работа значи,
а вкъщи - децата примрели от глад
и вместо почивка - сто нови задачи,
понеже жена ми избяга с по-млад...

Поръчах набързо ковчег за вечеря,
но малките мигом развикаха се:
"Консерва не щем!" Искаха да намеря
плът прясна и сготвя я на фрикасе.

Приседнах окаян, негладен, невчесан...
Един изход само останал бе май:
да взема и да се натровя със чесън
или да излезна на слънце и... край!

Хитър 5ър

От големите мечти се страхуват само малките хора!

Нощта е топла и гостолюбива,
като олекотен юрган
и с аромат на мирна.
Луната е изстискано парче лимон
и светлината й по устните потича.
Със звездна сол поръсва ни небето,
кометите са с дъх на кориандър.

Индийско орехче във дланите си стриваш,
сметаната изригва на етапи.
И на небцето ти люти лютика
в воала на премрежените мисли.

Нощта е топла и гостолюбива,
а ти си мека и невинна -
красива си и ти отива.

Сънуваш ме, сънуваш, че ме има.
И гола си...
И гола си - като пържола!

Изискана вечеря за вампири...

и не само за тях

тялото-тленно,душата-неустойчива
съдбата-загадъчна,славата-невярна
Марк Аврелий

Изключително! Доколкото те познавам, мога да предположа, че е твое... Ти си един от малкото хора /вампири/, които познавам, извратени в степен да усещат нещата по този начин... /последното беше комплимент!!/

От големите мечти се страхуват само малките хора!

Часовникът бавно отмерва секундите,
а светлините тук са с цвят на кръв
като кръвта от собственото ми сърце,
докато ти белстиш сред масите
като врата към мрака, от която
наднича бледото лице на принц,
облечен в черни дрехи,
когото тайно съм обичала...

/Аз/

От големите мечти се страхуват само малките хора!

Вечер щом изгрей луната
Аз към Замъка в тъмата.
Девица там една 'живее'
За млада плът и кръв копнее.

Високи каменни стени
здрави дъбови врати
мрачни зали и покои-
туй е само за герои!

Далече нейде вълк завиий
месец в облаци се крий
и безшумно в тишината
се прехвърлям през стената.

В малка стая със камина
смятам бързо да намина.
Там девицата не спи
за мене още чака,бди.

Знае тя какво я чака
иде Момъка с 'кривака'!
Без почивка до зарана
ще се трудим под юргана!

Хайде стига бе! Никак не е лошо... Предал си усещането почти съвсем достоверно. Ти ли го писа? Ама честно!

От големите мечти се страхуват само малките хора!

Честно-аз го написах, и то за десет минути. Прочетох вашите и реших и аз да напиша нещо. И това просто си ми дойде!


An axe is an axe,no matter what you believe!
Terry Pratchet 'Carpe Jugulum'

Явно имаш дарба... нищо, че не си вампир, ще се научиш...

От големите мечти се страхуват само малките хора!

Луната като голямо жълто око ме гледа през голите клони на дърветата.Останал съм без дъх! От колко време бягам?Вечност?
Прави бяха хората-не можеш да избягаш от съдбата си! Защо ми трябваше да влизам в гората!Защо?Нямам вече сили да се съпротивлявам.Нямам вече сили да бягам!Тук ще е моят край.

Ето ги! Дълги сенки сред дърветата. Вълците стоят и ме гледат.Какво искат от мен?!Аз не съм като тях!Аз не съм като тях!Аз не съм като тях... Аз... не съм... като тях... Аз... като тях.. КАТО ТЯХ!

Елате братя! Нека да тичаме по обляните с лунна светлина поляни!Нека да преследваме плячката си и да я разкъсваме,опръскани с кръв,ръмжащи един срещу друг-и пак едно цяло в кървавата вакханалия!Нека да пием вода от ледените потоци!Нека да вием срещу луната! Аз съм ВЪЛК сред вълци!