Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 10:06 28.04.24 
Религия и мистика
   >> НЛО
*Кратък преглед

Тема Възможности на оптичните прибори за наблюдения  
Автор FlLERO99Модератор (оптически пост )
Публикувано24.05.22 23:07



Таблица номер 4 от книгата "На бойна орбита" на Гергинов(издадена 1986 година, 56 страница) разкрива практическите възможности на бинокли и телескопи за наблюдения на наземни обекти от орбита и по аналогия посочена от мен за наблюдения от Земята с оптични прибори бинокли и телескопи на обекти в небето като НЛО, самолети, изкуствени спътници, балони, дронове, парапланери, китайски фенери.Тази таблица съдържа универсални физични данни и предоставя най малкия обект който може да бъде видян през съответното увеличение на оптичния прибор.Под "призматично стъкло" се подразбира бинокъл.

-невъоръжено око - на 100 км/60 метра, на 200 км/120 метра, на 500 км/300 метра, на 1000 км/600 метра, на 36 000 км/22 000 метра.

-призматично стъкло 6х - на 100 км/20 метра, на 200 км/40 метра, на 500 км/100 метра, на 1000 км/200 метра, на 36 000 км/7000 метра.

-призматично стъкло 15х - на 100 км/3 метра, на 200 км/16 метра, на 500 км/40 меттра, на 1000 км/80 метра, на 36 000 км/3000 метра.

-телескоп 60х - на 100 км/1 метър, на 200 км/2 метра, на 500 км/5 метра, на 1000 км/10 метра, на 36 000 км/360 метра.

-телескоп 120х - на 100 км/под 1 метър, на 200 км/0,30 метра, на 500 км/0,6 метра, на 1000 км/1,20 метра, на 36 000 км/20 метра.



Тема Re: Възможности на оптичните прибори за наблюдениянови [re: FlLERO99]  
Автор zizoUFO (skywatcher )
Публикувано17.06.22 18:04



Чудесна таблица. Благодаря много - качих си я в pcloud /виртуален клауд/.

Много е труден балансът между увеличение и здрително поле. Самолетите се виждат с просто око - не винаги, зависи от метеорологичните условия.
Другото е телескоп 120х на 36 000 км/20 метра , това означава ли , че на 100 000 км. няма да може се види обект който е 10 метра. Може би тук зависи резолюцията на самия уред.
Ако имаме телескоп /максималното увеличение на оптичен уред е два пъти колкото е диаметъра на оптичното стъкло/огледало/ 60мм. (60 x 2 = 120) няма да се вижда хич добре , ако е нощ, но ако имаме уред с 180 или с 200 мм. апреатура при максимално увеличение 400 ще се вижда чудесно дори вечерта.
Другото е таблицата предполагам ,че става дума за дневни наблюдения или и за нощни , като цяло ?



Тема Re: Възможности на оптичните прибори за наблюдениянови [re: zizoUFO]  
Автор FlLERO99Модератор (оптически пост )
Публикувано17.06.22 22:32



В отговор на:

Чудесна таблица. Благодаря много - качих си я в pcloud /виртуален клауд/.

Много е труден балансът между увеличение и здрително поле. Самолетите се виждат с просто око - не винаги, зависи от метеорологичните условия.
Другото е телескоп 120х на 36 000 км/20 метра , това означава ли , че на 100 000 км. няма да може се види обект който е 10 метра. Може би тук зависи резолюцията на самия уред.
Ако имаме телескоп /максималното увеличение на оптичен уред е два пъти колкото е диаметъра на оптичното стъкло/огледало/ 60мм. (60 x 2 = 120) няма да се вижда хич добре , ако е нощ, но ако имаме уред с 180 или с 200 мм. апреатура при максимално увеличение 400 ще се вижда чудесно дори вечерта.
Другото е таблицата предполагам ,че става дума за дневни наблюдения или и за нощни , като цяло ?




Според тази таблица можеш да видиш самолет с дължина или размах на крилата 60 метра до 100 км пряка дистанция с невъоръжено око.Например <Боинг-747> е размах на крилете 59,64 m.Подхождам с известни резерви към данните в тази таблица конкретно дали може с телескоп с увеличение 120х на 36 000 km което е повече от геостационарна орбита да видиш обект с големина 20 метра.Също до колкото вече имам към 1030 редовни наблюдения и огромен опит тези данни в тази таблица са валидни когато обекта се вижда точков, ако искаш да го видиш по голям с детайли трябва да увеличиш двойно данните, например на 100 км дистанция и телескоп с увеличение 60х според таблицата най малкия видим обект е 1 метър, аз казвам 2 метра.А на 100 000 км забрави да видиш обект с големина 10 метра през какъвто и да е телескоп.В разговор с един приятел маниак на бинокли и далекогледи той ми каза, че за да се видят в детайли остатъците от американското оборудване на Луната от Земята трябва телескоп с апертура 80 метра.А резолюцията ъглова и линейна е страшно важна.Тази формула 1 към 2 за рефлекторите й нямам вяра защото на моя 90 мм максутов-касегрен кристално ясното изображение е някъде до 67х, за самолети до 100х, за наземни цели до 110х и вече на 150х нямаме нормално изображение и на 180х има големи размазвания и остър недостиг на светлосила.Всъщност това е коефициента за максимално увеличение на рефлекторите, за рефракторите е 1 към 1,5.Тоест с 60 мм рефрактор се следва, че максималното увеличение може да се надуе до 90х, но и в двата случая и за рефлектор и за рефрактор даже и триплет за да се постигне това трябва много висока резолюция която означава над 6 ланда шлифовка на обектива, а това струва много скъпо за изработка.За протокола ЗРТ 457 М 30-60х70 има резолюция някъде около 1,86 ъглови секунди и е вероятно е шлифован около 6 ланда което не е малко.Говорят, че доста от китайските зрителни тръби били 4-ландови.По принцип оптичните уреди с най висока ъглова резолюция са биноклите от края на 19ти и началото на 20ти век защото са ги шлифовали ръчно, отдавна сега шлифовката е на машини.За да имаш надапертуриране на даден телескоп според руснака Сергей Зависляк който има сайт за модифицирано ЗРТ 457 М и някъде преди 18-20 години имах контакт с него по ел.поща трябва вечерно време около звездата която наблюдаваш да има светлинен ореол.Но моите персонални изисквания към качеството на изображението са толкова високи, че не приемам картина и със средно качество, а само такава с много високо качество и шансът да жертвам остротата, детайлите и изходния лъч на изображението за сметка на по голяма увеличителна сила са много малки.Единствения прибор през който сериозно съм го правил е Celestron C70 Mini-MAK 25-75x70.Някак си с този малък максутов-касегрен ми се вижда добра идея на толкова малко тегло и обем увеличението да се вдигне над 60х към 70х с голямо отстъпление откъм острота, детайли и изходен лъч който е втория компонент на светлосилата.

В таблицата преди всичко става дума за наблюдения от спътници в орбита на наземни цели на Земята през деня.От там се вадят физичните пропорции при хикс увеличение и хикс разстояние кой е най малкия обект който по принцип може да се види ден и нощ.

Въпросът за баланса между ширина на зрително поле и увеличение е много деликатен защото ако НЛО прелети бързо над 2 ъглови градуса в секунда по небето и си с мощен, силен и тежък телескоп с мудно управление има голяма опасност изобщо да не захванеш НЛО в зрителното поле даже и за момент.Имах подобен случай на 29ти октомври 2000та година със зрителна тръба PZO L 40x64 на собствена тринога и много ярък над -3 звездна величина обект който летеше много бързо вероятно над 1,5 ъглови градуса в секунда и през тази зрителна тръба която има по широко зрително едва едва успях да вкарам обекта в зрителното й поле.Има широкоъгълни окуляри които струват по 300-400 долара и те оправят нещата.



Тема Re: Възможности на оптичните прибори за наблюдениянови [re: FlLERO99]  
Автор zizoUFO (skywatcher )
Публикувано01.07.22 20:22



Рефлекторите - при тях е много важна шлифовката на огледалата и качестовото и големината, но на 30 увеличение с 180 мм. апреатура е супер /и тя не е чиста има 42мм. вторично огледало , но е много по - добре от колкото с 70мм. /, но пък е малко тромав. Всяка оптика си има минуси и плюсове и уникална такава няма.
Значи за мак Ц 90 огледалото е 90мм. , обаче има и централна обструкция т.е. не е чиста апреатура. Макар че за планети е доста добър особенно за Луната.
Разбирам , но идеята ми е че с по голяма уред можем да имаме по- добреа резолюция и на 100 увеличение с голям уред и в сравнение с малък уред - ествествено , че с големия ще е много по - добре , но пък както казах там са килограми.
За модифициране на дадена оптика се визима на пример за 3РТ 457М леща със съшият диаметър с по - добра шлифовка и качество и същото фокусно разстояние. Друг вариант е буфера , който ти позволява самия фокусер , за да компенсира от фокусното разстояние. Е има и по-груби трансформации , но там вече си е доста играчка.
Ами с голям уред посред нощ , сигурно съм споменавал , но с 180 / 1000 на 30 увеличение съм виждал страшно далечен спътник. Това с 30X60 няма как да го бях направил. Но пак казвам едното е за сметка на другото. Също дали става дума за нощно или дневно наблюдение.

Да затова баланс си трябва. А тези широко зрителни окуляри не са лоши , но трябва да е качествен иначе намаля леко фокусното и увеличението - то е нормално де... ама трябва да се тества.

Редактирано от zizoUFO на 01.07.22 20:24.



Тема Re: Възможности на оптичните прибори за наблюдениянови [re: zizoUFO]  
Автор FlLERO99Модератор (оптически пост )
Публикувано02.07.22 00:06



В отговор на:

Рефлекторите - при тях е много важна шлифовката на огледалата и качестовото и големината, но на 30 увеличение с 180 мм. апреатура е супер /и тя не е чиста има 42мм. вторично огледало , но е много по - добре от колкото с 70мм. /, но пък е малко тромав. Всяка оптика си има минуси и плюсове и уникална такава няма.
Значи за мак Ц 90 огледалото е 90мм. , обаче има и централна обструкция т.е. не е чиста апреатура. Макар че за планети е доста добър особенно за Луната.
Разбирам , но идеята ми е че с по голяма уред можем да имаме по- добреа резолюция и на 100 увеличение с голям уред и в сравнение с малък уред - ествествено , че с големия ще е много по - добре , но пък както казах там са килограми.
За модифициране на дадена оптика се визима на пример за 3РТ 457М леща със съшият диаметър с по - добра шлифовка и качество и същото фокусно разстояние. Друг вариант е буфера , който ти позволява самия фокусер , за да компенсира от фокусното разстояние. Е има и по-груби трансформации , но там вече си е доста играчка.
Ами с голям уред посред нощ , сигурно съм споменавал , но с 180 / 1000 на 30 увеличение съм виждал страшно далечен спътник. Това с 30X60 няма как да го бях направил. Но пак казвам едното е за сметка на другото. Също дали става дума за нощно или дневно наблюдение.

Да затова баланс си трябва. А тези широко зрителни окуляри не са лоши , но трябва да е качествен иначе намаля леко фокусното и увеличението - то е нормално де... ама трябва да се тества.






И при рефракторите също шлифовката на лещите е много важна, но средните рефрактори са изключително скъпи, а големи примерно с апертура 200 мм изобщо не съм виждал нито да се произвеждат, нито да се продават.Предимството на максутовия е, че фокусното разстояние е много по дълго от дължината на телескопа и от там много висока линейна резолюция на много къс, компактен и преносим размер.На 180 мм апертура с 30х увеличение картината ще е невероятна откъм качество и панорама на небето и космоса вечерно време.Но с такъв рефлектор с апертура 180 мм който вероятно ще тежи към 7-8 кг и повече ако мине ниско самолет или НЛО с висока ъглова скорост просто ще го пропуснеш.Тези ниско летящите самолети имат понякога ъглова скорост от порядъка на 3 градуса в секунда и за тях те оправя най много бинокъл 20х.Обструкцията на Ц90 МАК е някъде 25 мм и според мен реалната площ на апертурата е само около 65 мм, тоест излиза че една 70 мм зрителна тръба има повече апертура и светлосила, но няма дълго фокусно и от там няма и голяма линейна резолюция.Ц90 МАК за Луната е просто перфектен някъде до 90х увеличение.

Ако поръчаш алтернативна леща за ЗРТ 457 М даже и с не голяма шлифовка и без резба тя ще ти излезе над 1000 долара за ахромат да ти го изработят.За 1000 долара ще купиш три такива зрителни тръби по 490 лева всяка и ще ти останат пари за видеостатив и да ти направят адаптер към него.

С голям уред 180 мм апертура на 30х увеличение изходния лъч е 6 мм на 30х увеличение и е нормално да видиш страшно отдечен спътник на хиляди километри от теб.Аз лично обратно на астрономите през деня предпочитам да използвам зрителни тръби заради по голямото увеличение, нощно време бинокли заради широкия обзор.Сегашния ми Nikon 7x35 Aculon има зрително поле 9,3 ъглови градуса и е идеален ловец на всякакви отделечени и трудно забележими спътници нощно време.Старата ми тактика от преди 15-18 години беше малък или среден бинокъл с широко зрително поле плюс силна зрителна тръба като ЗРТ 457 М, с бинокъла търсих и като видих нещо интересно го улавях през тръбата.Именно така наблюдавах НЛО в района на Кремиковци на 9ти юни 2005та година на залез Слънце като първоначално видях силна светлина, после обърнах бинокъл Carl Zeiss Jena 10x50 DEKAREM и видях, че не е самолет и после обърнах руско ЗРТ 457 м и на 59х увеличение видях, че обекта е НЛО тип сребриста сфера.

Колкото до широкогълните окуляри те изобщо не влияят на фокусното, увеличението се получава като се раздели фокусното разстояние на обектива или огледалото на телескопа на фокусното разстояние на окуляра, само поради по широкото зрително поле на такива окуляри пада много светлосилата.При окуляри с тясно зрително поле светлосилата рязко скача.Типичен пример окулярът на Турист 3 20х50.



Тема Re: Възможности на оптичните прибори за наблюдениянови [re: FlLERO99]  
Автор zizoUFO (skywatcher )
Публикувано17.07.22 21:43



Има рефрактори /или поне имаше преди , ама доста скъпи и говорим за хроматичен дублет, е имаха и триплет и то апохроматични , ама там вече говорим за много пари. Скоро не съм проверявал , но доставката ще е 150 долара и повече. Например "200mm f/8 APO Triplet Apo Refraktor 3.5" е 27.216,81 EUR.



Така е да , наистина преди да махна объча на моя телескоп беше от порядъка на 9кг. само тубата , сега е 8.5 - 9 кг. Оообаче , алтазимутната добсънова монтировка ти дава доста свобода и бърниза на на действие. Но , въпреки това наистина по-бързо НЛО ще бъде пропуснато, а по- далечно което аз наблздавах или сателит - не знам, може да се види без напрежение , докъто с 60/400 абсурд.
Абсолютно за Луна Ц 90 мак кърти и изобщо маковете за планети са супер !

Ами зависи - аз лично от ли ели експесс /не е препоръчително за 200 лв./ поръчах 10см. леща - супер е - в една ВИК тръба с лазер я колимирах тежеше много малко, обаче се разколимира с времето и такава гледака нямаше на Луната! Сега съм я сложил да може да се колимира и изобщо рекорда ми е 700 увеличение с мотор на EQ 1 монтировка страшна работа и детайл /още съжалявам , че го изтрих тва видео/
сега няма как да докажа, но там има нещо като много висока постройка с овален кръг , а имаше и сянка на кулата и тя се виждаше във видеото.
Ами да на 30 увеличение с тубата съм виждал два оранжеви обекта как единия гони другия обект с НЕ права траектория.
Понякога се случва на обикновенна снимка да ни се иска снимачното устройство да има повече пиксели , защото снимах преди време една снимка и сега не мога да идентифицирам обектите , а са 6-7 - без птиците!

Има доста свери явно...

Ами , ако не съм споменал е важно да са качественни и тествани , широкоъгълните окуляри. О да светловилата пада доста да.
Ами при всяко оптично устройство и окуляри е добре да се тества. Особенно значение има дали е за дневно или за нощно наблюдение и освен това да се види дали в края на окуляра или изобщо някъде криви изображението , защото , ако криви не става за нашите наблюдения и за заснемане особенно.

Редактирано от zizoUFO на 17.07.22 21:47.



Тема Re: Възможности на оптичните прибори за наблюдениянови [re: zizoUFO]  
Автор FlLERO99Модератор (оптически пост )
Публикувано18.07.22 18:48



Не се изненадвам от цената, Йода от астрофорумите в една среща на астрономическия им клуб в Павлово ми сподели, че си купил 130 мм рефрактор на старо за 4000 долара.Той напълно отрича рефлекторите и казва, че телескопа трябва да е лещов.По принцип нямам голям метров лещов астрономически телескоп никъде по света защото при голям диаметър на лещата ставали изкривявания на изображението които не могат да се отстранят.Огледалото на телескопа в Рожен до колкото съм чувал е поръчано от Carl Zeiss и се е счупило при транспорта от Германия и лично Тодор Живков е наредил да изработят и доставят второ огледало.За справка огледалото на телескопа в Рожен е само 2 метра и поне до скоро там работеше Пенчо Маркшишки виден физик и изобретател който до 2004та пишеше в клуб Астрономия в клубовете на дира и сега се подвизава в астрофорумите където ти ме намери през ноември 2019та.А идеята да работи там му даде сегашния професор Румен Бачев от БАН, който преди 20 години пишеше в клубовете Астрономия и НЛО тук в дира с ник Evil Spirit.

Маковете поне тези двата модела които съм имал C90 MAK и C70 Mini-MAK точно за планети от тях нищо не става.През Ц90 МАК Юпитер се вижда като топка без облачни линии на около 63х увеличение.През лещовото ЗРТ 457 М Юпитер се вижда като по малка топка с облачни линии на 59х.Причината е обструкцията на максутовия.Ц90 МАК е идеален за Луната, за самолети и вероятно и за НЛО и все още ръчно преносим като размер и тежест заедно с видеостатив или азимутална тринога.С него заедно с такъв статив можеш да се качиш в градския транспорт, но с един 150/2000 максутов или шмитд-касегрен с примерно тегло само на телескопа над 6 кг без статива трябва кола.Отделно трябва да се темперира поне 45 минути преди наблюдението, в някои случаи през лятото макар и късно вечер трябва вентилатор за охлаждане на огледалото, значи трябва и акумулатор.През деня макар и на сянка на +39 според мен е възможно такъв телескоп да е напълно неизползваем и остава варианта за дневни наблюдения през есента, зимата и началото на пролетта. Колкото до бързите движения с телескоп те не опират само до маса и степен на стягане на главата на статива с винтовете, опират и до способности на самия наблюдател които ти със сигурност имаш.Когато е бърз обекта и не можеш да го захванеш на издигане към зенита и в зенита го чакаш да падне на малка елевация към хоризонта и пак го целиш стига да не лети ниско примерно на 1-2 км.Ако лети ниско и бързо ще си запази висока ъгловата скорост до падане на хоризонта.

Колко пари ти излезе тази 10 см леща?Второ на 700х увеличение по светъл обект като Луната реално я приближаваш на около 500 км и не виждам каква постройка можеш да видиш, освен ако постройката е много голяма над 300 метра в диаметър или диагонал.Тези наблюдения на Луната които си направил със самоделен телескоп твое производство с поръчана леща от фирма и на такова чудовищно увеличение 700х са меко казано силно забележителни и ти си класи над мен и останалите няколко човека в България които си играем на криеница с НЛО въоръжени с обикновени, евтини и слаби бинокли.

Като каза, че има доста сфери преди 4 дни на 14ти юли наблюдавах в 20.34 часа зеленикава сфера високо в небето над Бояна по време на редовно наблюдение с бинокъл Nikon 7x50 Aculon и едва ли е била балон защото летеше по бързо от балон носен от въздушните течения.Но не направи завой или спиране.Хванах я случайно докато наблюдавах поредния пътнически самолет, видях една звезда която прикова вниманието ми и изведнъж сферата влезе в зрителното поле на бинокъла от ляво от изток.Ти като каза преди време, че се виждат НЛО докато гледаш по други обекти се оказа напълно прав!Кой ще се занимава включително и аз да седне да обикаля цялото небе с бинокъл и това да го прави по няколко пъти на наблюдение?Това е абсурд!

Нямам голям опит с окуляри да ти помогна със съвет, но по принцип ако си забелязал изображението на максутовите е плоско, например изображението на БПЦ 20х60 има дисторсия, вижда се обло като изпъната мрежа.Друг голям проблем нощно време особено при биноклите са аберациите.Забелязах аберации на Olympus 10x50 DPS1 вечерно време по червените бордни светлини на пътнически самолети на разстояния над 50 км каквито такива аберации никога не съм виждал при нито един съветски бинокъл .



Тема Re: Възможности на оптичните прибори за наблюдениянови [re: FlLERO99]  
Автор zizoUFO (skywatcher )
Публикувано29.07.22 18:50



Да , това за големите лещи и аз съм чувал , че с времето се появяват поради някаква причина изктривявания и именно те предизвикват аберациите.

За макът Ц 90 гледал съм през него и доста остро изображение има. Виждат се линиите на Юпитер на 60 - 90 увеличение.
Ами за ЗРТ 457 М, по принцип липсата на каквато и да централна обструкция доста помага за остротата на изображенията - особенно на далеч.
За охлаждането става и с фенери за фенер които са поставени на - има такива ръчни пластмасови поставки , където се слагат 3 такива батерии , които правят 12 волта , колкото използва самият вентилатор, но си е занимавка.
Благодаря ,но бързите НЛО са много трудни. Имам доста изпуснати такива, поради скостта.

160 лева или около 200 лв. да не ви излъжа. Да голяма е разбира се щом се виждаше в клипът.
Благодаря много , но не мисля , че съм класи просто тогава експериментирах с EQ 1 с мотор и оптичната тръба , която беше по - лека, но вече не е толкова, но е факт , че с EQ 5 с мотор вече ще е бетон, та дори да взема по - добра зрителна тръба.
Това , че ползвате по - слаби /аз също /уреди не ви прави прави никак по - слаби изследователи. Плюс това да не забраваме , че точно ти ме научи , че НЛО може да е на близо в атмосверата. Отделно имате доста повече опит от мен и доста по - добре разбирате ъглови градуси и т.н.

Това , което си наблюдавал е доста интересно. Ооо да абсолютно е възможно докато се наблюдава друг обект да се появи НЛО. Аз даже имам , ако не 2 -3 , то със сигурност имам такова видео с един самолет.
Ами точно , когато ползвам инфрачервени камери обикалям и сканирам цялото небе до колкото моята позиция ми позволява. Също и самолетите и търся около тях. Въпросното видео за което споменах малко по - горе / във визуалния пектър/ ми отне 60 заснети самолета.

Да наистина е така. При рефракторите понякога се наблюдава изкривяване на образа към края на самият образ. Това в много случаи се дължи на окуляра. А за биноклите - виж може нещо някоя призма да се е разместила. По принцип не би трябвало да има аберации особенно в централната част на изображението.



Тема Re: Възможности на оптичните прибори за наблюдениянови [re: zizoUFO]  
Автор FlLERO99Модератор (оптически пост )
Публикувано29.07.22 21:46



Ъгловата резолюция на C90 MAK 90/1250 е 1,59 ъглови секунди, на ЗРТ 457 М някъде не по малко от 1,86 ъглови секунди, но най вероятно около 1,8 ъглови секунди, на PZO L 40х64 2,2 ъглови секунди.По принцип по голям МАК може да има резолюция под една ъглова секунда.На теория с C90 МАК можеш да прочетеш номер на кола на 100х увеличение на 4000 метра, но това зависи и от състоянието на атмосферата и степента на осветеност на самата табелка, и от ъгъла под който я наблюдаваш.Виждането на облачните линии на Юпитер зависи и от атмосферната резолюция и аз само един път видях облачните линии на Юпитер през C90 МАК някъде приблизително на около 66-67х леко загатнати и в никакъв случай толкова добре ярки и контрастни както през ЗРТ 457 М на 59х или PZO L 40х64.На 80х увеличение примерно през 100 мм рефрактор при добър ъгъл би трябвало да виждаш процепа на Касини на Сатурн.

За вентилаторите съм много далеч от такова решение да ги използвам, въпреки че наблюденията ми ги провеждам в двора.Може би предполагам такива мощни максутови и шмитд-касегрени с апертури по 150-200 мм с тях през лятото трябва да се наблюдава от 4.00 сутринта нататък или просто през есента, зимата и началото на пролетта.Този C90 MAK който го имам преди време един летен ден Слънцето го напече и изображението му веднага стана мътно.Предимството на лещовата оптика, особено на съветско-руската лещова оптика е, че можеш да излезеш на +49 градуса на Слънце през лятото на някоя поляна и няма да имаш големи проблеми с качеството на изображението.

Когато видях бързо НЛО което буквално прелетя вечерно време над съседния двор нищо не можах да направя, то мина толкова бързо че и включена камера да имах пак нямаше да успея да го снимам.Докато аз търся НЛО високо в атмосферата и в близкия космос НЛО са под носа ми и това важи за всички нас които се занимаваме с наблюдения с цел засичане или засичане и заснемане на НЛО.

Нека си пишем и говорим на ти, вече отдавна се познаваме виртуално, а и сме се чували по телефона два пъти.Не сме се срещнали само защото непрекъснато ми сменят графика който е супер натоварен, но скоро ще намерим и двамата време.

Тази леща която си поръчал да ти изработят 100 мм за 200 лева на такава цена едва ли има висока резолюция защото тя се постига с много шлифоване което е много скъпо.По принцип ако правиш самоделен телескоп и даваш примерно майстори или в някой завод да ти изработят тубуса и други детайли ще ти излезе няколко пъти по скъпо отколкото телескоп със същите характеристики в магазин.Причината е, че при индустриалното производство масираното производство на един и същ модел стока, машина, прибор значително намалява крайната им цена.Обратно лимитираните серии са много скъпи навсякъде във всичко, единична бройка 100 мм зрителна тръба само проекта за нея ще ти излезе към 20 000 - 30 000 лева.

Аз вече имам над 1050 наблюдения някъде от 22ри декември 1987ма не помня точно датата, но е там някъде.От тях вероятно над 800 са наблюдения с бинокли, от тях поне 120 наблюдения с БПЦ 20х60 което за мен е много малко.Според мен първите 200 наблюдения са само началото на наблюдателната дейност.Обикновено 200 наблюдения се постигат за не по малко от 4 години.Трябва да разбираш малко и от авиация и космически технологии, спътници, станции, орбити, размери, таблици, формули в някой случаи за определяне на височината на спътници.Книгите за НЛО почти не помагат и си трябва истинска сериозна и скептична наука, трябва да имаш изцяло научен мироглед и военна дисциплина.

Проблемът с тези НЛО над София, че от юни 2017та от когато започнаха много да се появяват почти винаги представляват различни обекти и чат пат сходни обекти.Навремето през 90те и двехилядните години НЛО над София бяха сребристи точки и почти никакви други НЛО не съм засичал освен червени обекти вечерно време за които тогава в началото на 1999та не съм знаел, че са НЛО защото сателити не могат да излъчват червена светлина, нито да я отразят от Слънцето, нито да я излъчат, или просто има неща които не знам.

Ако се размести призма на бинокъл даже и с части от милиметъра образа веднага ще се наруши.Примерно призмите на Carl Zeiss 8x30 са много слабо закрепени и при едно леко падане за разместват.Колкото до изображението то това на БПЦ 20х60 има известна дисторсия като се вижда като изпъната мрежа.Но това изобщо не ми пречи.Като стана въпрос за аберации бинокълът Telescope Service 20x80 който е триплет със зелено просветление на обективните лещи вечерно време като го насочвах към приближаващ се пътнически самолет със зелена и червена светлина по една от двете на всяко крило червената светлина се виждаше така все едно, че ти е точно до окото и направо влиза в него което беше доста неприятно.Това се получаваше първо защото зеления цвят е точно противоположен на червения и не го отразява и той влиза директно в окото, второ вероятно от комбинацията между това зелено просветление плюс наличието на трети елемент в обективните лещи защото с други бинокли със зелено просветление този проблем не съм го имал.Олимпусите имат аберации вечерно време по бордни светлини на самолети на големи дистанции, никога не съм виждал такива аберации на съветски и руски бинокли и естествено на стари източногермански бинокли Carl Zeiss Jena.Такива аберации, но в по малка степен имат и съвременните Никони серия Акулон.Като става въпрос за изкривяване на изображението до колкото виждам моя максутов телескоп и съм чувал максутовите вадят плоско изображение и в това отношение са отлични.Може да има и некоректно предаване на цветовете на оптиката поради неудачни антирефлексни покрития като типичен пример бяха руските ЗРТ 457 М произвеждани през 90те и известна част от двехилядните години.Konus Vue 20x80 също не предаваше червения цвят коректно.А съвременен бинокъл Zeiss може да има такъв коефициент на относителна яркост, че през деня направо да ти повреди очите.Според мен не трябва коефициента на относителна яркост да е повече от 25 както на БПЦ 10х50, Olympus 8x40 DPS 1, Olympus 10x50 DPS 1 и ако е по висок бинокъла да се използва само нощно време.

Най мощното средство за изучаване на НЛО не е телескопа, ни най малко бинокъла, а компютъра в интернет.Само за 30 минути можеш да видиш толкова истински снимки на НЛО колкото не можеш да видиш за 1000 наблюдения за 30 години време.Второ при достатъчно ровене в youtube можеш да видиш такива истински видеоклипове на НЛО каквито и аналитиците на КГБ не са виждали.За много малко време можеш да се свържеш с най големите уфолози в западни страни и да им споделиш информация и да получиш такава от тях.Всички тези неща бяха просто немислими преди 30 години.




*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.