Здравейте ,

попаднах на тези кадри в youtube.com и реших да ги споделя с вас макар ,че не са мои.
Тези кадри са направени с 18 инчов телескоп.
Говори се, че тези неща и обекти са проекти на САЩ - Trump space force.
Това , което аз виждам е ,че все едно през тези обекти минава ток или някаква енергия. Не е ясно.
Преценете сами.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Телескопът 18 инча това прави 457 мм апертура.Фокусното не е дадено колко е, но ако f=12 би трябвало да е 5486 мм или почти 5 метра и половина.Доста скъп прибор който би трябвало да вдигне 480х увеличение при прилично качество на изображението.На това увеличение спътник намиращ се в орбита над Земята на пряка дистанция от 400 км ще се види и заснеме през този телескоп на такова увеличение на разстояние под 1000 метра.Няма да има абсолютно никакъв проблем той да бъде наблюдавам в пълни детайли.Да не говорим, че лошото качество на снимките издава известно повишаване на увеличението много над 480х, примерно на 700х което позволява да се детайлизират всякакви конструкции още по-дълбоко в космоса.Загадка остава каква монтировка е използвал и как е движил телескопа с това огромно увеличение по спътниците?Колкото до токът това явно е оптичен ефект причинен от турбуленцията на атмосферата при особено големи увеличения.

Да, доста скъп прибор. Хиляди левове (примерно Meade Telescope ACF-SC 355/2845 Starlock LX600 - 19,166.84 лева). Да може да е ползвал дигитален зуум. Да кажем , ако е бил на по-малко увеличение x480 или по -малко и е търсил нещо и е видял нещо и е пуснал дигитален зуум. От примерно x300 увеличение с дигитален зуум x 3 е стигнал до x900 увеличение , което при хубава камера или DSLR не би било фатално , даже никак.
Относно монтировката те вървят в комплект. Общо взето същият тип монтировка , като на "Meade Telescope ACF-SC 355/2845" , обаче за по- голям телескоп и плюс това тези монтировки от почти най-евтините до най-скъпите имат GPS и свързани към компютър или не (мисля ,че), те следят на 100% което и да е небесно тяло. Никога не си взимайте монтировка без GPS ! Монтировката в случая е алт азимутна.
Движението се осъществява чрез GPS - Go To - мотори , които са управлявани чрез микроконтролери , които са направлявани от GPS системата.
Действието се осъществява като -> след задаването на небесен обект , GPS системата навигира движението на моторите чрез микроконтролерите и се получава следенето на небесният обект. Най - вероятно пак има align метод за верификация на местоположението спрямо местоположението на наблюдаващия и спрямо земното полу-кълбо в което той се намира.
И да възможно е този "ток" да е от туболенцията или от големият зуум.

Резолюцията на телескопа е от огромно значение за качественото изображение особено на малки и свръх малки видими обекти.Искам да те питам този дигитален зуум не се ли влияе от резолюцията на телескопа по принцип?Защото колкото пъти съм виждал зуум изображение резолюцията си остава такава каквото е без него и картината през зуумът е доста мътна и понякога чак на квадратчета.Поради тази причина винаги съм бил противник на зуума и съм признавал само изображения и снимки направени с твърдо оптично увеличение.

Монтировка с GPS даже и алт-азимутална не бих си взел.Не се занимавам с астрономия от началото на 90те.

Ами влияе се разбира се. Ако наблюдателят има хубава камера или телефон може да зуумне до 3-4 зуум без да стане образът ужасен. Моят телефон примерно е със слаба камера full HD и допустимото е максимум x2,5.
Телескопът си има една резолюция , а камерата друга , при снимане камерата приема образът от телескопът в своята камера.
Да принципно резолюцията не се променя , но самата камера при зуум започва да пикселира т.е. да има шум и квадратчета , заради дигиталното приближение. Затова , когато се ползва зуум е добре да има камерата хубав и голям сензор. Например DSLR със много мегапиксели би свършил идеална работа мисля ,че.
Да факт е ,че без зуум снимката/видеото ще е по-добро.

Много по-скоро бих си взел eq 5 Ra motor. Аз имам един де , ама той не е точно за eq 5(върши работа за снимане на Луната).
За нашите наблюдения няма смисъл от такива монтировки.
Освен обаче , ако наблюдателят не пусне камера с iSPY качена на телескопът , който е качен на такава монтировка с GPS и снима към Луната или да кажем подобна схема.

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от zizoUFO на 06.02.20 12:19.</EM></FONT></P>

Редактирано от zizoUFO на 06.02.20 12:19.

ЗРТ 457 М 30-60х70 има резолюция 1,86 ъглови секунди и на 59х увеличение колкото е реалното увеличение на тази тръба изображението е кристално ясно все едно гледаш през съветски бинокъл БПЦ 8х30.Ц90 МАК има резолюция 1,59 ъглови секунди и изображението се запазва кристално ясно до около 67х.Скайуачър Скаймакс 102 на 1300 има резолюция 1,4 ъглови секунди и ще дава кристално ясно изображение до около 74х увеличение.Всички по-големи увеличение при споменатите прибори водят до влошаване качеството на изображението, но при определени обстоятелства могат да се използват по-големи увеличения в зависимост от обекта на наблюдението.

И аз съм правил снимка през зрителна тръба ПЗО Л 40х64 с камерата на най-обикновен телефон Нокия на телевизионната кула Копитото.Снимката стана, но за заснемане на НЛО с малки ъглови размери по този начин просто забрави с този телефон.

Съгласен съм има резоюция , която всеки оптичен уред има , но дава добър кристален изглед само до определено изображение.
Така например , като имах бинокъл 10x-30x x 60mm на x30 се виждаже размазано и лошо , докъто на x10 си беше добре.
До макс x10 - x20 даваше добре и вече на горе ставаше много-зле.

Ами Луната е доста осветен обект и там може да се използва повече увеличение. Другите планети остават пак в другата категория понеже са доста далече. Примерно към Луната , ако ползвам макс x750 , то на другите планети мога до 350x-400x макс , но зависи разбира се и от атмосверните условия. Някои пъти не може и над x250.

Ами да зависи от оптиката , увеличението и от телефонът.
Понякога трябва да се нагласи т.е. трябва да има място между окулярът и телефонът , за да може целият екран на телефонът да бъде илюминиран. Т.е. да се вижда цялата гледка.
При някои окуляри по-малки обикновенно може да се допре камерата на телефонът до окулярът при 4мм или 7,5мм.

Редактирано от zizoUFO на 06.02.20 15:39.

Повечето варио-оптики особено по-неизвестните марки не трябва да се използват на максимално увеличение защото обективът не е шлифован достатъчно и резолюцията не покрива максимума на увеличението.Примери такива в миналото много.

Абсолютно съм съгласен.

Единствените две зрителни тръби които имат варио-окуляр и имат донякъде достатъчно резолюция за максимума на увеличението са Юкон 20-50х50 и Celestron C70 Mini-MAK 25-75x70.Конкретно първите Юкони 20-50х50 които се продаваха през 2000та година можеха да покрият с резолюция увеличения до 30х и нагоре изображението ставаше лошо замазано.Това е поправено защото купих такава тръба през 2013та и тя ставаше и до 50х.А максутовия на Целестрон мини-МАК реално може да се използва за авиация и НЛО максимум до 50-55х и нагоре става замазано.При определени условия варио-окулярът на Celestron C70 Mini-MAK 25-75x70 може да се извади, да се модифицира и да се монтира на C90 MAK като получаваш зверски добра комбинация от достатъчно мощен максутов-касегрен с регулируемо увеличение от 50х до 180х.Именно това направих преди години и проведох множество експериментални наблюдения с C90 MAK на увеличения от 50х до 180х и така му хванах основните параметри и най-вече до къде покрива резолюцията за дадения тип наблюдения.А предимството на мини-макът долу на снимката е, че е много лек по памет някъде малко над 700 грама и лесно може да се изнася извън къщата по наблюдателните площадки.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите