Здравейте ,

попаднах на тези кадри в youtube.com и реших да ги споделя с вас макар ,че не са мои.
Тези кадри са направени с 18 инчов телескоп.
Говори се, че тези неща и обекти са проекти на САЩ - Trump space force.
Това , което аз виждам е ,че все едно през тези обекти минава ток или някаква енергия. Не е ясно.
Преценете сами.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Телескопът 18 инча това прави 457 мм апертура.Фокусното не е дадено колко е, но ако f=12 би трябвало да е 5486 мм или почти 5 метра и половина.Доста скъп прибор който би трябвало да вдигне 480х увеличение при прилично качество на изображението.На това увеличение спътник намиращ се в орбита над Земята на пряка дистанция от 400 км ще се види и заснеме през този телескоп на такова увеличение на разстояние под 1000 метра.Няма да има абсолютно никакъв проблем той да бъде наблюдавам в пълни детайли.Да не говорим, че лошото качество на снимките издава известно повишаване на увеличението много над 480х, примерно на 700х което позволява да се детайлизират всякакви конструкции още по-дълбоко в космоса.Загадка остава каква монтировка е използвал и как е движил телескопа с това огромно увеличение по спътниците?Колкото до токът това явно е оптичен ефект причинен от турбуленцията на атмосферата при особено големи увеличения.

Да, доста скъп прибор. Хиляди левове (примерно Meade Telescope ACF-SC 355/2845 Starlock LX600 - 19,166.84 лева). Да може да е ползвал дигитален зуум. Да кажем , ако е бил на по-малко увеличение x480 или по -малко и е търсил нещо и е видял нещо и е пуснал дигитален зуум. От примерно x300 увеличение с дигитален зуум x 3 е стигнал до x900 увеличение , което при хубава камера или DSLR не би било фатално , даже никак.
Относно монтировката те вървят в комплект. Общо взето същият тип монтировка , като на "Meade Telescope ACF-SC 355/2845" , обаче за по- голям телескоп и плюс това тези монтировки от почти най-евтините до най-скъпите имат GPS и свързани към компютър или не (мисля ,че), те следят на 100% което и да е небесно тяло. Никога не си взимайте монтировка без GPS ! Монтировката в случая е алт азимутна.
Движението се осъществява чрез GPS - Go To - мотори , които са управлявани чрез микроконтролери , които са направлявани от GPS системата.
Действието се осъществява като -> след задаването на небесен обект , GPS системата навигира движението на моторите чрез микроконтролерите и се получава следенето на небесният обект. Най - вероятно пак има align метод за верификация на местоположението спрямо местоположението на наблюдаващия и спрямо земното полу-кълбо в което той се намира.
И да възможно е този "ток" да е от туболенцията или от големият зуум.

Резолюцията на телескопа е от огромно значение за качественото изображение особено на малки и свръх малки видими обекти.Искам да те питам този дигитален зуум не се ли влияе от резолюцията на телескопа по принцип?Защото колкото пъти съм виждал зуум изображение резолюцията си остава такава каквото е без него и картината през зуумът е доста мътна и понякога чак на квадратчета.Поради тази причина винаги съм бил противник на зуума и съм признавал само изображения и снимки направени с твърдо оптично увеличение.

Монтировка с GPS даже и алт-азимутална не бих си взел.Не се занимавам с астрономия от началото на 90те.

Ами влияе се разбира се. Ако наблюдателят има хубава камера или телефон може да зуумне до 3-4 зуум без да стане образът ужасен. Моят телефон примерно е със слаба камера full HD и допустимото е максимум x2,5.
Телескопът си има една резолюция , а камерата друга , при снимане камерата приема образът от телескопът в своята камера.
Да принципно резолюцията не се променя , но самата камера при зуум започва да пикселира т.е. да има шум и квадратчета , заради дигиталното приближение. Затова , когато се ползва зуум е добре да има камерата хубав и голям сензор. Например DSLR със много мегапиксели би свършил идеална работа мисля ,че.
Да факт е ,че без зуум снимката/видеото ще е по-добро.

Много по-скоро бих си взел eq 5 Ra motor. Аз имам един де , ама той не е точно за eq 5(върши работа за снимане на Луната).
За нашите наблюдения няма смисъл от такива монтировки.
Освен обаче , ако наблюдателят не пусне камера с iSPY качена на телескопът , който е качен на такава монтировка с GPS и снима към Луната или да кажем подобна схема.

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от zizoUFO на 06.02.20 12:19.</EM></FONT></P>

Редактирано от zizoUFO на 06.02.20 12:19.

ЗРТ 457 М 30-60х70 има резолюция 1,86 ъглови секунди и на 59х увеличение колкото е реалното увеличение на тази тръба изображението е кристално ясно все едно гледаш през съветски бинокъл БПЦ 8х30.Ц90 МАК има резолюция 1,59 ъглови секунди и изображението се запазва кристално ясно до около 67х.Скайуачър Скаймакс 102 на 1300 има резолюция 1,4 ъглови секунди и ще дава кристално ясно изображение до около 74х увеличение.Всички по-големи увеличение при споменатите прибори водят до влошаване качеството на изображението, но при определени обстоятелства могат да се използват по-големи увеличения в зависимост от обекта на наблюдението.

И аз съм правил снимка през зрителна тръба ПЗО Л 40х64 с камерата на най-обикновен телефон Нокия на телевизионната кула Копитото.Снимката стана, но за заснемане на НЛО с малки ъглови размери по този начин просто забрави с този телефон.

Съгласен съм има резоюция , която всеки оптичен уред има , но дава добър кристален изглед само до определено изображение.
Така например , като имах бинокъл 10x-30x x 60mm на x30 се виждаже размазано и лошо , докъто на x10 си беше добре.
До макс x10 - x20 даваше добре и вече на горе ставаше много-зле.

Ами Луната е доста осветен обект и там може да се използва повече увеличение. Другите планети остават пак в другата категория понеже са доста далече. Примерно към Луната , ако ползвам макс x750 , то на другите планети мога до 350x-400x макс , но зависи разбира се и от атмосверните условия. Някои пъти не може и над x250.

Ами да зависи от оптиката , увеличението и от телефонът.
Понякога трябва да се нагласи т.е. трябва да има място между окулярът и телефонът , за да може целият екран на телефонът да бъде илюминиран. Т.е. да се вижда цялата гледка.
При някои окуляри по-малки обикновенно може да се допре камерата на телефонът до окулярът при 4мм или 7,5мм.

Редактирано от zizoUFO на 06.02.20 15:39.

Повечето варио-оптики особено по-неизвестните марки не трябва да се използват на максимално увеличение защото обективът не е шлифован достатъчно и резолюцията не покрива максимума на увеличението.Примери такива в миналото много.

Абсолютно съм съгласен.

Единствените две зрителни тръби които имат варио-окуляр и имат донякъде достатъчно резолюция за максимума на увеличението са Юкон 20-50х50 и Celestron C70 Mini-MAK 25-75x70.Конкретно първите Юкони 20-50х50 които се продаваха през 2000та година можеха да покрият с резолюция увеличения до 30х и нагоре изображението ставаше лошо замазано.Това е поправено защото купих такава тръба през 2013та и тя ставаше и до 50х.А максутовия на Целестрон мини-МАК реално може да се използва за авиация и НЛО максимум до 50-55х и нагоре става замазано.При определени условия варио-окулярът на Celestron C70 Mini-MAK 25-75x70 може да се извади, да се модифицира и да се монтира на C90 MAK като получаваш зверски добра комбинация от достатъчно мощен максутов-касегрен с регулируемо увеличение от 50х до 180х.Именно това направих преди години и проведох множество експериментални наблюдения с C90 MAK на увеличения от 50х до 180х и така му хванах основните параметри и най-вече до къде покрива резолюцията за дадения тип наблюдения.А предимството на мини-макът долу на снимката е, че е много лек по памет някъде малко над 700 грама и лесно може да се изнася извън къщата по наблюдателните площадки.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Супер да ,

Ами аз принципно много съм се вгледал и в Ц90 - така понеже не е много тежка и има доста добра оптика.
Този явно вече и той е доста подобрен от производителите.
За увеличения X20- X30 - X40 - X50 би бил ок.
Апреатурата е 70мм. Не знам на тези модели , колко е централната обструкция , но поне оптиката е много добра.
Както бях споменал бях набичил доста един Ц90 и имаше проблем единствено с атмосверните условия.
Ще го мисля. Другият вариант е зрителна тръба 100ММ .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от zizoUFO на 06.02.20 18:16.

C90 MAK произведен през първата половина-средата на двехилядните години някъде около 2005та сравнен със съвременен Ц90 МАК произведен примерно от 2013та насам няма практически нищо общо!Стария Ц90 МАК вече на 60х замазваше изображението, ставаше максимум до 40х и отгоре на всичко чисто нов струваше над 700 лева.Ц90 МАК купен през есента на 2013та от тогава досега(може би и малко преди това) може да се набичи и до 110х.През есента на 2013та Ц90 МАК в Андромеда ООД струваше някъде около 385 лева - двойно по-евтино отколкото стария Ц90 МАК без резолюция.Този модел е разработен от стария собственик на Целестрон който е бил американец и фирмата американска през 70те години като тогава е бил с f=1000 мм.Някъде през 2001ва собственик на Целестрон стават Таско които бързо фалират в този момент и след това фирмата е продадена не знам точно на кои, но седалището им в САЩ, а завода май в Тайван не точно в Китай.

100 мм зрителна тръба най-добре тази на снимката долу ULTIMA 100/540 22-66x (45o) която в момента струва 549 долара.Гледал съм през нея на Витоша от Копитото и тя става.Няма да имаш проблеми откъм темпериране, тя явно не се нуждае от темперираране защото е лещова, но не може да се сравнява с Ц90 МАК откъм детайлност, резолюция и максимално увеличение което за нея е 66х, а за Ц90 МАК реално до 110х по наземни обекти и по самолети до 90х.Плюс това е доста по-скъпа от Ц90 МАК и монтирана на видеостатив има вибрации при движение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ясно ,

ами значи Ц90 е по- добър.

Ами комата е общо понятие и е възможно и при рефрактори. Това обаче е възможно заради един или друг елемент в този вид зрителни тръби . Не съм сигурен дали е барлоу леща или част от оптиката и като се прецака звездите стават с опашка. Може и заради огледалцето да е. Размести ли се нещо вътре става зле. Звездите започват да имат опашка. Моята беше Auriol, като марка. Не са качествени , но хубавото е че лещата има 2 елемента. Crown and flint (Корона и кремък) където короната е най-външният елемент , а кремакът е задната част в случая (двуплет).

А и щом има и вибрации по-добре Ц90.

Сравних и Ултимата 100 мм и Ц90 МАК в рамките на едно наблюдение на Витоша до ТВ-кулата и определено Ц90 МАК беше по-добрата оптика, по-доброто решение.Тук е мястото да спомена, че с Ц90 МАК виждах хора как си вървят по улицата от Копитото до другия край на София.

Кома при максутов това е неспасяемо.Първия ми Ц70 Мини-МАК имаше кома като Юпитер се виждаше с дълга опашка точно като комета.Тръбата можеше да се използва само до 37,5х по самолети и наземни обекти през деня и при по-голямо увеличение изображението се разваляше.Помня преди години един приятел на Йода от астрофорумите имаше Скаймакс 102/1300 с кома, непрекъснато го разглобявал да го оправи безуспешно.Тръбата реално не ставала даже и за продажба на старо за 200 лева при условие, че нова струва някъде към 650 лева.Йода и някои други астрономи са на мнение, че телескопа трябва да е лещов а не рефлекторен, но един примерен 130 мм качествен рефрактор струва хиляди левове и то на старо и освен това е много дълъг и тежък.Йода например имаше някакъв 120-130 мм рефрактор купен на старо за 4000 долара.За тази сума можеш да купиш огромен шмитд-касегрен.

Абсолютно съгласен.

Много са скъпи и освен това те се делят на ахроматични и апохроматични.
Аз имам един двуплет , обаче е ахроматичен. т.е. не фокусира RGB = Red , Green и Blue (Червен , Зелен и Син RGB = ЧЗС) - 104/800.

Апохроматичните не си знаят цените ! Един 180 мм / 1620 mm. - F9. = € 20,500.00 /лв. 40,093.90/- много е скъпо.

Ами за 4000 usd. , което са 7121.36 BGN мога да си взема един с доплащане на още 1000 и на горе ще мога да си взема един Celestron Schmidt-Cassegrain telescope SC 279/2800 - лв 8,407.98 , което не си е оферта (смисал , като се абстрахираме от централната бструкция що - годе става) , а за тези парички какъв добсън ще взема мале мале ! Гигант. Но има и флокиране на телескопът и подмяна на вторично огледало при нужда всичко е сложно.
Няма перфектна оптична система освен може би пак голям apo refractor - с опция за колимиране. Което пак не е перфектно.

Силно се съмнявам даже и телескоп АПО да вади толкова качествено изображение като ЗРТ 457 М втора съветска модификация произвеждана през 80те и началото на 90те.Просто не може да докара същите цветове.Единствено някои ЗРТта произведени през средата на 90те - началото на двехилядните години не предаваха цветовете коректно като се губеше червения цвят и даваха мъртво изображение откъм цветове, но този проблем го оправиха.

По принцип телескоп с апертура 150 мм и нагоре дава галактиките в детайли.Това вече е годен телескоп за сериозна астрономия и наблюдения на дълбокия космос.

Колкото и да се напъват китайците като качество на изображението и вложени материали никога не могат да стигнат руската оптика.Причината е много елементарна - руските заводите работят със система от други заводи и с ресурсите на една огромна държава където има всякакви суровини, докато в Китай работят частни фирми които не са руското военно производство.Ако за един средностатистически астроном който гледа само вечерно време цветопредаването на АПО телескопите не е от голямо значение, то за мен който не се занимавам с астрономия от панти века и гледам предимно през деня това цветопредаване има наистина огромно значение.

Всъщност АПО това е трети оптичен детайл в обективната леща който окончателно парира всякакви оптични изкривявания.Това негово качество е без значение за наблюдения на самолети, спътници и НЛО през деня и вечерно време.

Тук спор няма.
Руснаците си знаят работата.
Още от както извадиха своята поредица от телескопи - ТАЛ.
Освен това имат и нютони с по-голям контраст , което ще рече гомям F.
Знаем ,че в китайското производство всичко е масово.
Някои неща стават , но доста не стават.

Да , ами идеята при НЛО е да се види какво всъщност лети и на къде.
От там нататък , но и аз не съм заритал за APO.

Въпросът е защо толкова на последък надуха цените. Четох , че преди време самите телскопи са били по-евтини.
Явно си търсят печалба , а реално не предоставят на крайният потребтел нещо кой - знае какво.

Договорът на света с Китай е да произвежда стоки на три пъти по-ниски цени.Много отдавна стана ясно, е това е за сметка на качеството на изделията, но през последните 8-10 години започнаха да се появяват и качествени китайски стоки включително телескопи и бинокли и напоследък цените им растат.Някъде през 2010та година чух, че китайските ръководители са казали, че до 15 години ще започнат да произвеждат качествени и скъпи стоки.Е, 10 години вече минаваха, останаха само 5 години и като че ли това нещо започна да се случва.

Цените на китайските телескопи и бинокли бяха супер ниски някъде през 2012та-2013та години.После и долара се вдигна и цените се вдигнаха в долари.В същото време се вдигна качеството само на Конус 20х80 който струваше 110 долара примерно от 2007ма до преди 2-3 години, а сега струва 180 долара.Но този бинокъл претърпя голяма еволюция, наистина стана качествен прибор и си ги заслужава тези 180 долара.Не съвсем такова е положението с останалите китайски оптични прибори.Ц70 Мини-МАК преди няколко години струваше 240 лева, сега струва някъде към 360 лева.Целестрон 20х80 също поскъпна без индикации за повишаване на качеството му.Все пак той струваше през 2006та година някъде към 500 лева, после падна на триста и нещо и сега пак струва някъде към 380 лева грубо казано.Ц90 МАК беше най-евтин през 2013та струваше 385 лева, сега е към 520-550 лева в зависимост от курса на долара.Все пак имай на предвид, че през 2001ва година цената на един бинокъл 20х80 очевидно западно производство беше 400 долара като долара струваше 2,30 лева.Това прави 920 лева за бинокъл 20х80 срещу 180 лева за китайски Конус 20х80 десетина години по-късно.Огромна разлика!

И цените на лаптопите благодарение на Китай паднаха в пъти особено след 2005та.Един съвременен лаптоп през 1998ма струваше 2800-3000 долара.Аз например моя нетбук го купих чисто нов за 350 лева в гаранция тоест за под 200 долара.Това беше абсолютно немислимо преди 20 години.

Да сега наистина лаптопите са поевтинели.
Оптиките , както казваш ти са поскъпнали заради качеството си.
Определено китайският конус 180 лева сравнено с западното производство 920 лева е голяма разлика.

С времето компютрите поевтиняват. Друг е въпросът ,че излизат по-силни и по- хубави с повече мощ и там цените не са малки.
Но пак един средно силен лаптор / компютър не е скъп.

Преди дни мернах в сайта на Технополис раздела за лаптопи чисто нов 15,6 инчов лаптоп някъде за 420 лева.Друг е въпроса, че този лаптоп далеч няма да е качествен колкото един за 1000-1500 лева, но пак при всички положения е по-добре да го купиш отколкото някой стар за 300-400 лева.Според мен без да съм специалист в областта чисто новите лаптопи имат около 7 години експлоатационен ресурс и то ако ги ползваш всеки ден по часове наред.След седмата година започват да правят мизерии.Според мен най-надеждните лаптопи са произвеждани между 2008ма и 2011-2012та главно на Леново, Ейсър и ХП.За 2012та година Леново бяха лаптопите с възможно най-малко повреди според някаква официална класация тогава.

Преди 1-2 дни видях, че биноклите на Целестрон в Андромеда ООД са поскъпнали и то доста.Вече един Целестрон 15х70 струва по памет някъде около 240 лева като до скоро струваше не повече от 170-180 лева.25х70 и 20х80 пак на Целестрон също са много поскъпнали.Целестрон не ги бива в биноклите, но максутовите им са много добри.Целестрона 15х70 първо не може да фокусира добре при по-ниски температури, второ постъпиха сигурни данни че много бинокли точно от този модел раздвоят изображението си след около 2 години даже и да не са ползвани.Това едва ли се дължи на разсъосяването на тубусите им, по-вероятно е според мен или натискът върху призмите да не е изчислен добре ако са закрепени със скоби както руските и източногерманските бинокли, или просто лепилото им ако са залепени е отслабнало и призмата кривнала.Целестрон 15х70 е така направен, че не виждам начин напълно да се разглоби и поправи.Ако ми го предложат за 50 лева и е читав бих го купил, но да дам 260 лева за такъв при условие, че за тези пари ще взема идеално запазен БПЦ 20х60 който отгоре на всичко е и ремонтоспособен за разлика от доста от китайските бинокли няма да стане.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да , определено май има нещо такова.
Лаптопите по принцип не съм им фен , но са добри уреди и се ползват лесно.
Има една теория - понеже не знам дали е доказано , че лаптопи и телефони и мисля ,че и таблети здават багажа на определен период от време , за да се купуват нови.


Тъкмо се замислих да не би Целестрон да са вдигнали качеството на биноклите спрямо цените , но като гледам това не е така.
Раздвояването е ужасно имам подобен проблем с бюджетен 10x50 , но само по краищата на абсолютния край, което не е фатално за 58 лева. А раздвояване при бинокъл от 240-300лв. вече не е никак добре.
Да в доста от биноклите призмите са закрепени именно със скоби на винтове.
Да определено не си струва за 260 лева , ако не може да се поправя.
БПЦ 20х60 e стабилен гледах ревюта.


Едно от най-евтините barlow lens на Целестрон съм почти сигурен ,че са от пластмаса или от полимер. Което не е праткично , ама хич.

Да Асус и Ейсър не са лоши. Хубаво е да са по-големи , заради екрана. Няма да имат такава лесна преносимост ,но пък си е друго на голям екран.

В отговор на:

---

Да , определено май има нещо такова.
Лаптопите по принцип не съм им фен , но са добри уреди и се ползват лесно.
Има една теория - понеже не знам дали е доказано , че лаптопи и телефони и мисля ,че и таблети здават багажа на определен период от време , за да се купуват нови.

---

В отговор на:

---

Тъкмо се замислих да не би Целестрон да са вдигнали качеството на биноклите спрямо цените , но като гледам това не е така.
Раздвояването е ужасно имам подобен проблем с бюджетен 10x50 , но само по краищата на абсолютния край, което не е фатално за 58 лева. А раздвояване при бинокъл от 240-300лв. вече не е никак добре.
Да в доста от биноклите призмите са закрепени именно със скоби на винтове.
Да определено не си струва за 260 лева , ако не може да се поправя.
БПЦ 20х60 e стабилен гледах ревюта.

---

В отговор на:

---

Да Асус и Ейсър не са лоши. Хубаво е да са по-големи , заради екрана. Няма да имат такава лесна преносимост ,но пък си е друго на голям екран.

---

"В Япония поне навремето имаше цял институт как да се произвеждат битови уреди за да се развалят през определен период от време за да се купуват резервни части и нови уреди.У нас имаме един съветски хладилник марка Зил който е купен някъде в края на 60те и работи без никакви проблеми чак някъде до началото на 2014та.Само уплътненията му бяха заминали и ги сменихме.Сега е изключен, но пак може да работи без проблеми ако го включим.
"

Доста кофти , значи на истина е така. Правят ги да се развалят , за части или нови.
От 60 -те до 2014 са 54 години ! Супер. Това се казва качество.

"Раздвоените бинокли стига да не са призмите, а тубусите могат в повечето случаи лесно да се юстират в домашни условия като се въртят тези тубуси, но така не се получава пълно съосяване на двата тубуса и изображението не е 100% събрано на всички ширини на оптичната ос.Така отдавна съм установил, че с леко раздвоен бинокъл ако не може да се юстира като се върти единия от двата тубуса обикновено десния при БПЦ 20х60 трябва да се използва на по-широко междуочно разстояние.Само специалист на стенд може напълно да юстира бинокъл с раздвоено изображение.Гледането през такъв бинокъл не е препоръчително защото се разваля зрението и трябва да се избягва.Аз имам два такива бинокъла не напълно юстирани БПЦ 20х60.Ако този модел бинокъл не беше легенда за мен даже нямаше и да ги купя в такова състояние.Все пак съм успял в доста голяма степен да ги юстирам и си гледам през тях."

При мен самото настройване е малко по-пипкаво. Наглсям самото разстояние и също + и - -ът на десният окуляр (май това са диоптрите) и става. Обаче при по-скъпите е грехота да се случва така , при положение ,че "carl zeiss jena" 8 x 30 или 25 май беше 30мм. дава перфектен образ , а е произведен доста отдавна. Не ме разбирайте погрешно "carl zeiss jena" е един доста доста качествен и добър бинокъл имах предвид , като технология с годините , че новите масови , ако не са по- скъпички или съветски , май много много не могат да дадат такъв образ.


"Големите екрани товарят много мозъка особено разните концерти и филми в интернет.Малък лаптоп няма толкова голямо товарене, но нетбуковете са с много малко памет и бавни процесори."

Това не съм го знаел за екраните. Ами пак зависи за какво ще се използва , ако е нещо свързано с наблюдения - снимане или пък друго се взима според нъждите на потребителя.
Надяваме се , че не всички такива са направени , за да се прецакват. Батериите просто на тях им свършва животът с времето и циклите за зареждане. За технологията не знам. Нямам идея как става това хардуерно.(манипулирането на техниката да се разваля през време)

Този хладилник на Зил е купен през 1967ма, работил е без спиране и повреди до 2014та и от тогава е изключен, но ако се включи пак ще работи.

Carl Zeiss Jena 8x30 Deltrintem е един от най-качествените бинокли в света.Досега още не съм срещал раздвоен бинокъл на тази марка.Плюс това от обективите му навътре към призмите има пластмасови конуси за да не стават разсейки на светлината.Този бинокъл е твърде слаб за да се използва като основен прибор и става само ако се съчетава със силна зрителна тръба или телескоп.Тоест става за търсач.

Чух за случай с принтер на ХП който се развалил извън гаранционно, дошъл програмист който казал, че принтера не е развален, просто има програма която е сложена тайно в операционната му система която го кара да спира на работа и се справил с тази програма и принтерът отново започнал да работи нормално.

Carl Zeiss Jena 8x30 Deltrintem - да , ами възможно е и да има пластмасови конуси , но е доста добър.
Факт е ,че става за търсач , но трябва да бъде съчетан със по- силен уред.

Възможно е. Примерно в кодът да сложат някакъв лимит на операции , които да извърши и стигне до break point - a, да спре да работи.
Това би била една доста гадна практика.

Не бъркай тубусите на бинокъла с вътрешните му конуси.Тубусите при всеки бинокъл са неговите тръби, в случая Карл Цайс 8х30 Делтринтем както и всички БПЦ 8х30 нямат никакви тубуси понеже обективите им са с изключително късо фокусно.А вече конусите се виждат като се разглобят обективите, махнат се и се виждат монтирани на тях навътре пластмасови конуси които предпазват светлината от обективите от вътрешната им стена до призмите навътре в бинокъла.На мен не ми е известен друг модел бинокъл с такова решение.

Това което е характерно за електрониката в днешно време ниски цени, чести ремонти, скъпи резервни части понякога липсващи.Един компютърен специалист преди 4 години ме предупреди, че резервни части за новите лаптопи просто няма.

"Плюс това от обективите му навътре към призмите има пластмасови конуси за да не стават разсейки на светлината."

Да, тубусите са си тубуси , конусите са си конуси това е ясно :)
Съгласен съм. Фокусното на Декарем е малко и няма тубуси. Той е метален целият.
Мисля ,че разбрах относно конусите - явно ги слагат ,за да няма отражения вътре в бинокълът. Нещо , като флокиране.

Относно резервните части - това е доста кофти. Кофти е , защото , ако реши потребителят да направи ъпгрейд - повече рам или повече хард или по- добро видео и т.н. Но не знам все си мисля ,че основните части би трябвало да ги има.
Другият вариант , който винаги го е имало са готови конфигурации. Чисто хардуерно.
Вече последните години не знам може нещо да са спрели резервите части , но ако това е така значи няма и ремонт.

Декарема 10х50 има тубуси, но много къси.Той няма такива конуси.Това е възможно най-добрия бинокъл с кристално и изкрящо изображение непостижимо за никой друг бинокъл.Просто отличен бинокъл.

Ахаа е значи е станала грешка. Аз понеже беше написал по-горе :

"Carl Zeiss Jena 8x30 Deltrintem е един от най-качествените бинокли в света.Досега още не съм срещал раздвоен бинокъл на тази марка. Плюс това от обективите му навътре към призмите има пластмасови конуси за да не стават разсейки на светлината."

Аз не съм отварял такъв тип бинокли и не бих и искал ,че да не прецакам нещо. И реално нямам идея какво се случва вътре.
Останах с впречетление ,че има нещо , като флокиране , но сега нещо се обърках.

Може аз нещо да съм объркал , но факт е ,че е чудесен бинокъл.
Страхотен кристален изглед дава на 8 увеличение.
Звезди съм гледал с него супер е.
Слабичък е , но много компактен.

А относно тези типове бинокли 10-30 x 60мм нещо не бях много доволен. Ставаше обаче се прецака. Аз го бракувах де , ама можеше да си поиграя с тубусите , да пробвам да го фиксирам.
Разчитам на фиксирани примерно сега имам 10x50. По - натам ще взема 20x60 или от сорта. Целестрон няма да взимам , не и бинокъл :) . Може да си взема един мак на целестрон Ц90.

Слабото място на Карл Цайс 8х30 Делтринтем са призмите които са закрепени много слабо и се разместват само при едно падане на земята на бинокъла.Обратно при Карл Цайс 10х50 ДЕКАРЕМ призмите са закрепи жестоко силно и няма такъв шанс даже и при силен умишлен удар.Като яркост, чистота на изображението и цветове тези два бинокъла нямат равен.Единствения бинокъл който може да им се опъне е олимпийския БПЦ 7х50 който се е произвеждал между 1979та и 1981ва.За него съм чувал, че руснаците са направи със своя оптикомеханически завод най-вероятно ЗОМС в Москва кооперация с Карл Цайс Йена в Източна Германия и тялото е съветска изработка, а лещите са на Карл Цайс Йена.Получила се е уникална комбинация!Въпреки това седем кратен бинокъл е твърде слаб за наблюдения на самолети и НЛО и затова не е препоръчителен.Плюс това след 27 годишна възраст зеницата на човек не може да се увеличи над 5 мм и няма смисъл от бинокли с изходен лъч над тези 5 мм като БПЦ 7х50 и трябва да се използва примерно 10х50 където изходния лъч е точно 5 мм.

Имам чувството, че налиташ на бинокли ментета.Второ повечето варио оптики нямат покритие на резолюцията си по отношение на максималното си увеличение.Руски БПЦ 20х60 е много добро решение, но голям процент от тези бинокли раздвояват изображението след определен период от време.В повечето случай това се оправя като се завърта единия тубус докато изображението им се събере.Целестрон 15х70 не може да фокусира нормално на студ, изображението се раздвоява след около 2 години при това без бинокъла да е ползван и струват скъпо някъде към 240 лева в момента.Според мен надежден съвременен бинокъл който би ти свършил работа е Байгиш БПЦ 15х50, но в момента не знам къде ги продават в София ако изобщо ги продават и второ ще струва поне 300 лева.Друго добро решение е Олимпус 10х50 ДПС1 за 180 лева, но в никакъв случай не трябва да го изкарваш на силна слънчева светлина и топлина защото лещите му веднага се повреждат вътрешно.Това даже го пише в инструкцията му.

Ясно , ами тези неща не съм ги знаел относно заводът и т.н.
А и изходният лъч. Бях чел някъде ,че изходният лъч трябва да е макс 7мм.

Не не, аз не съм доволен от варио оптики спрямо биноклите. Точно се фокусирам към фиксираните, защото там е по - добра гледаката и по-лесно за фокусиране. Абсолютно съм съгласен ,че вариото не си покриват параметрите.
Ами бих искал да го изкарвам дори на слънце значи Олимпус - a и целестронът отпадат.
Ще го измисля , но така , като гледам ще да е БПЦ 20х60. За НЛО ще е супер. А отделно един Ц 90- тка за снимане. Примерно може и нещо DSLR или от сорта.
Гледам и доста се чудя за set up -a. За сега имам някаква материялна база, но е базова.
В бъдеще ще се развивм разбира се. Точно това гледам какви подобрения могат да бъдат направени.
Принципно може да остана и с този бинокъл и да инвестирам за по-добра камера или фотоапарат (DSLR). Също и Мак за по- контрастно изображение и резолюция.

Изходния лъч наистина трябва да е максимум 7 мм защото иначе става по-голям от зеницата.Въпреки това съществуват модели бинокли с по-голям изходен лъч не знам защо.Водят ги ловци на комети.

БПЦ 20х60 гледай да е по-нов Кронос.Не е задължително да раздвои, но риск има.Така и не се разбра точно от какво се получава това раздвояване което става внезапно.По време на едно наблюдение през пролетта на 2013та с Кронос БПЦ 20х60 произведен през 1993та той изведнъж раздвои изображението без никаква видима причина.През 90те години използвах среден съветски бинокъл Сотем БПЦ 15х50 от 1994та до 2000та година и около 5 години след купуването му през 1994та той също започна леко да раздвоява.Но тогава не знаех, че това се оправя лесно като се развърти единия тубус и го продадох само за 50 лева на Ал.Невски.Сега знам как се оправя този проблем което ми пести и пари и купища разправии по даването на бинокъла на майстори за юстиране.

Ц90 МАК е най-силната, най-усъвършенстваната и най-съвършената оптика която изобщо съм имал някога.Силно препоръчителна за всеки сериозен наблюдател.Хем сила, хем компактност, хем преносимост.

Да точно не съм знаел преди за това за тубусите и затова го бракувах , но то и без това беше варио.

Да Ц90 аз май споменах , ама през нощно време Луната може и на x 600 (ако го позволява атмосверата). През деня съм гледал Луната , беше доста осветено не знам за дневни наблюдения , но констрастът е супер.
Луната не ми хареса през деня , но може би е заради това ,че самият уред беше на слънце.

Не на всички бинокли тубусите могат да се развъртат.Например тубусите на Целестрон 15х70 и на Конус 9х63 за законтрени и няма как да бъдат мръднати и с милиметър.Тубусите на Целестрон 20х80 могат да бъдат развъртяни в случай на раздвоение на изображението, но преди това трябва да развъртиш пръстенът около обектива.Също при повечето съветски и източногермански бинокли на Карл Цайс тубусите лесно се отвиват и изображението лесно се юстира, но при раздвоен Целестрон 20х80 тази мярка по-скоро няма да помогне и бинокъла ще си остане с леко раздвоено изображение което първо дразни, второ разваля зрението, трето пада цената на бинокъла много надолу.Въпроса е, че мозъка компенсира част от това раздвояване, но на това не трябва да се разчита защото зрението пострадва.

Аз съм попадал на перфектен варио бинокъл 7-15х50 с ярко червено просветление на обективите за 200 долара в края на 1999та в един оръжеен магазин в центъра на София.Изображението му беше много меко, приятно и без никакви недостици и отклонения.

За мен лично нощно време Луната с Ц90 МАК не може да се гледа на повече от 100х защото резолюцията не покрива повече.А Ц90 МАК или почти всеки максутов особено по-големите поставен на пряка слънчева светлина и топлина през пролетта, лятото и първата половина на есента веднага размътва изображението което става напълно негодно защото топлината води до изкривяване на огледалото.Това изключва употребата на този телескоп през лятото на открити наблюдателни площадки не на сянка.ЗРТ 457 М 30-60х70 и почти всяка друга лещова зрителна тръба няма такъв проблем.Руските прибори понеже са правени във военни заводи със специални материали издържат в най-широк температурен диапазон някъде от минус 40 до плюс 50 градуса.

Е да на моят също са лепени или от сорта.
Да това със зрението е голям проблем. Повреждането на зрението е доста лошо нещо.
Затова гледам да не прекалявам с бинокълът ми. Той не е лош , както казах само по самият край има малък проблем, но все пак.

Явно има и качествени варио бинокли. Не съм знаел. За зрителните тръби те са друго нещо там всичко е ок.


Ако се търси максималната резолюция и контраст на изображението съм съгласен.
Това със светлината обаче ме притеснява.
Бих искал да мога да го изкарвам на светлина ,така че може и да си взема зрителна тръба от сорта на 80-100мм.
Може и 70 мм , но то моята е 60мм. и разликата няма да е толкова голяма.
Значи Руска апаратура ще да е.
За да мога да си я нося и лятото. И да се правят наблюдения и през деня.

Това с окулярът и маковете е супер идея.

Принципно беше споменал , че не е добре да се излагат маковете на слънце , което обаче малко ме кара да се замисля Мак или някаква Руска зрителна тръба (може и да не е руска де , но пък , както спомена издържа на голяма разлика в темпрератyрата) или от сорта.

Иначе да, Celestron C70 (700 грама) и Celestron C90 (2300 грама) са компактни. Лесно биха могли да се разнасят.
Особенно с някоя удобна монтировка или статив.

Редактирано от zizoUFO на 13.02.20 21:39.

Не всичко е ок със зрителните тръби.Първите партиди на Юкон 20-50х50 можеше да се използва тръбата до 30х и не повече.Също повечето зрителни тръби с варио-увеличение не покриват с резолюция до край увеличението си.Явно новите Юкон 20-50х50 и Целестрон Ц70 Мини-МАК 25-75х70 са изключение.

Не точно светлината влияе на максутовия колкото горещината от силното Слънце при температури над 18-20 градуса.Зимата Ц90 МАК може да се изкарва на Слънце, лятото в никакъв случай.

Понеже си се ориентирал към БПЦ 20х60 това е един почти перфектен избор.На мен това ми е основния бинокъл вече почти 20 години.Най-добрия оптичен прибор за парите си.Ако раздвои ще го оправим, ако не го оправим ще го дадем на НСУ или на друг майстор и той ще го юстира.

Ако купуваш ЗРТ 457 М първо трябва да внимаваш призмената камера да не е монтирана на криво като гледаш луфтът между нея и тубуса да е еднакъв и при отклонение даже и в част от милиметъра не трябва да я купуваш защото половината ти изображение няма да може да се фокусира.Второ трябва да внимаваш дали изобщо може да фокусира на безкрайност който е другия й често срещан дефект.Явно в Казанския оптико-механически завод в Татарстан Русия старите и кадърните кадри са се пенсионирали и там са започнали да работят напълно некомпетентни мърлячи и въпреки, че им пратих електронна поща на руски език преди години никакви мерки не са взети.Затова при вариант да купуваш ЗРТ 457 М гледай да е старо производство до 1992ра и избягвай поръчка на съвременно ЗРТ 457 М от Русия защото не се знае какво ще дойде.

Питаш за варио-окуляра от Ц70 Мини-МАК който монтирах на Ц90 МАК?Това наистина беше уникална идея и така измерих качеството на изображението на Ц90 МАК от 50х до 180х по всякакви обекти.Сега ползвам Ц90 МАК с окуляр от бинокъл Карл Цайс 10х50 ДЕКАРЕМ на увеличение около 63х при кристално ясно изображение.Това е окуляр от много висока класа.

ЗРТ 457 М е най-добрата лещова зрителна тръба.

"Не всичко е ок със зрителните тръби.Първите партиди на Юкон 20-50х50 можеше да се използва тръбата до 30х и не повече.Също повечето зрителни тръби с варио-увеличение не покриват с резолюция до край увеличението си.Явно новите Юкон 20-50х50 и Целестрон Ц70 Мини-МАК 25-75х70 са изключение."

Може , то за 50мм леща би трябвало да е възможно x30 увеличение. Ако търсим максимална резолюция най-вероятно няма да е препоръчително.

"Не точно светлината влияе на максутовия колкото горещината от силното Слънце при температури над 18-20 градуса.Зимата Ц90 МАК може да се изкарва на Слънце, лятото в никакъв случай."

Иска ми се да може да се ползва и лете и зиме. Иначе е страхотна оптика. Точно това се замислях понеже е портативна и може да сменят окулярите, което е огромно преимущество. Не ,че не мога да сложа адаптор или камера на вариото , ако е зрителна тръба, но не знам. Друго си е да си сменяш окуляри , може да се слагат филтри или focal reducer. Сложна работа.

Aко копувам такава зрителна тръба на старо ще се гледа на живо. Май пише ,че не може да се използва на друга тринога. Хубавото е ,че има инфинити фокус , което пък е много добре. Рисковано е иначе.

"Питаш за варио-окуляра от Ц70 Мини-МАК който монтирах на Ц90 МАК?Това наистина беше уникална идея и така измерих качеството на изображението на Ц90 МАК от 50х до 180х по всякакви обекти.Сега ползвам Ц90 МАК с окуляр от бинокъл Карл Цайс 10х50 ДЕКАРЕМ на увеличение около 63х при кристално ясно изображение.Това е окуляр от много висока класа.

ЗРТ 457 М е най-добрата лещова зрителна тръба."

Да това е супер идея. О да окуляр от Декарем определено си е качество. x63 увеличение не е супер много , може при търсене на обектът да е малко по-трудоемко , но пък затова имаш и finder scope , така че си е супер.

Относно ЗРТ 457 М ще попрочета да видя повече характеристики. Дали няма да им се намери поне 80-90мм :)

ЗРТ 457 М по принцип не може да се използва на друга тринога освен на тази с която я продават, но можеш да поръчаш някой да ти направи адаптер за статив на който слагаш тръбата и после монтираш на статива.Интересно кой ще се навие и за колко пари?На мен такъв адаптер ми направи един от астро форумите за 50 лева и вършеше работа.

Резолюцията на ЗРТ 457 М е някъде около 1,8 ъглови секунди докато резолюцията на Ц90 МАК е 1,59 ъглови секунди.Резолюцията на Ц70 Мини-МАК е 1,9 ъглови секунди.Фокусното на ЗРТ е около 420 мм.

Ами мерси за инфото , значи ще го мисля за напред.
Като резолюция Макът , като за работа във всякаква среда е ЗРТ 457 М.

Точно така!