Номер 15 ми прилича на сребриста топка, тоест същия тип НЛО който наблюдавам още от февруари 1991ва над София.Би трябвало да е с диаметър около 6 метра и лети от ниски височини под 1 км на повърхността чак до космоса до орбита.В тубата мернах преди години един видеоклип със заснето такова НЛО много близо до спътник.

Благодаря много.

Във видеото се вижда ,че самолетът е на горе-долу 2-5 километра от мен. Снимах го в далечината на 45 градуса височина от мен.

Има начин да се определят точните разстояния до самолетите без да се използват виртуални радари.Просто турбините отпред са около 2 метра в диаметър, а на 1000 метра пряка дистанция човешкото око не може да види в детайл обект по-малък от 120 сантиметра.Така ако виждаш турбините на пътнически самолет като най-малък обект който изобщо можеш да видиш той е около 1600 метра от теб.Ако виждаш това през бинокъл 10х той е на 16 км от теб.Този размер диаметър на турбините важи за повечето пътнически самолети особено тези на Еърбус вероятно без А-380.

Ами нямам представа , но е на 35x - 40x увеличение. Фокусното разстояние е 400 мм с окуляр 10 мм. Криво - ляво математически е x40 увеличението. Но нали там зависят видими ъглови градуси и т.н. и (със 66 градусов окуляр и ..) затова става по - трудно изчислението.
Но иначе сега ще разгледам. Значи , да ами едва му виждам турбините на клипът , но самолетът си се вижда трудна сметка , като цяло :)

Фокусно разстояние 400 мм делено на 10 мм окуляр прави точно 40х.Няма друго изчисление, това е формулата.Но самата снимка нейния мащаб в интернет-форума и зрителния захват на окуляра заедно с цялата оптична система на телескопа лесно могат да излъжат всеки относно разстоянието и размера на обекта.

Точно така си е.
Затова споменах някои конкретни параметри , но все пак обектът може да не изглежда със точното увеличение.

По принцип когато се гледа през бинокъл или телескоп особено самолети се създава зрителна илюзия, че те се намират на много по-голямо разстояние.

Колкото е увеличението, толкова е и приближението, няма разлика, няма допълнителни коефициенти.Това се доказва с формула и отделно от това преди много време направих аналогичен експеримент като наблюдавах един блок през оптика и записах на колко метра се намира видим от мен през зрителната тръба и после отидох до блока с кола, застанах на същия метраж и го видях по абсолютно същия начин.

Така си е. Формулата си е такава.
Да кажем принципно независимо от фокусното разтояние увеличението си е увеличение. С разликата обаче ,че в един мак ц90 ще има crop factor - то няма да е точно кроп , защото това зависи от фокусното разстрояние. Добре по-лесно е, ако един кратер с x200 (на 300 е по- тегаво , но е пример) увеличение се гледа през моят по-слаб рефрактор 60/400 F 6.6 (focal ratio ) със увеличение x200 ще се види кратерът и от страни стените и след тях , но образът няма да е колкова концентриран, защото има фокусно разстояние 400мм. и ще даде повече ъглови градуси , като видимост, ако обаче този същият кратер със x 200 увеличение го наблюдаваме с Мак Ц 90 ще получим по- добър изглед и по-концентриран , но няма да виждаме стените на кратерът примерно (ще е по-приближено визуално), заради това ,че има фокусно разстояние 1250 мм , което е F 13.8. Другият ми рефрактор 100/800 F 7.69 ще е някъде по средата - по към малкият рефрактор. Там да кажем ще се вижда само до стените на кратера. Нютонът ми 200/1000 F 5.12(195мм. илюминация , но пак) ще се вижда повече от т.е. ще се виждат стените и още по-настрани от тях отколко при малкият рефрактор, защото е с 1000мм фокусно.
Рефрактор - f 6.6 , 7.69 и рефлектор f 5.12 и мак 13.8.
Макът ще даде максимално контрастно изображение и макс детайли за сметка на ъгловите градуси. Нютонът ще даде най-широко зрително поле , за сметка на детайлите и контрастът.

Пфф много сложно го направих това сравнение , но да общо взето.

Реалността обаче е ,че набичих един Ц 90 на над 600 увеличение на Луната и нямаше проблем ! С разликата ,че имаше flock в окуляра. Flock - велур за по - добър контраст на изображението.

По принцип коефициентите за максимално увеличение при рефракторите са х1,5 от апертурата и за рефлекторите х2 от апертурата.Така ако един 70 мм рефрактор максималното му увеличение стига да е нормален обектива е 105х, то един 70 мм рефлектор максималното му увеличение ще е 140х.Ц90 МАК с огледало 90 мм и f=1250 мм на теория може да вдигне 180х, но аз съм го пробвал на такова увеличение по наземна цел и изображението не струва.Забелязал съм, че и при рефрактори и при рефлектори не трябва да се използват увеличения които правят изходния лъч по-малко от 1 мм.Това означава, че качеството на 60 мм ти рефрактор ще пада много на увеличения над 60х, а на 100 мм ти рефрактор ще пада много на увеличения над 100х.Колкото до контраста и детайлността на максутов-касегрен телескопите това е изключително важно условие за качественото наблюдение на всякакви въздушни и космически цели като самолети, спътници, НЛО.Нютонът идва огромен, обемен и трудно подвижен за следене на бързи обекти по небосвода.

Принципно съм съгласен. Да кажем при рефракторът можех да бича доста увеличение , докъто при рефлекторът не можех , защото имах 30% обструкция (70 mm. от сорта) вторично огледало и едвам виждах поясите на Юпитер. Когато смених този ужас с 41 мм вторично огледало с 95% илюминация на първичното огледало тогава се оптрищи силата му, но трябваше да преработя изцяло оптичната му система и фокусерът и .. ужас.

Абсолютно да, неудобен до безобразие е нютонът. За всяко наблюдение на НЛО е най - добре голям контраст на изображението.
За сега аз ползвам малкият рефрактор 60/400. Важен е и обемът. Аз не бих могъл да следя обекти в небето с 100/800 рефрактор, защото тежи по- малко от 3 кила, но е дълъг 80 см. и е ужас. Маковете и касегрейните са най-добрите за НЛО. Шмит касегрейните обаче имат огромна обструкция.
За наблюдения трябва силна , но лека оптика и да не е дълга , защото това също я прави тромава.