Не знам откъде да започна. Сигурно от там, че животът ми през последните 20 дни се промени тотално. Историята, която ще ви разкажа е също толкова странна, объркана и не за вярване, че не знам, с какво съм заслужил честта това да се случва точно на мен.
Беше 4-ти февруари, бях си легнал сам в моята квартира, когато започнах да чувам някакви ритмични почуквания по леглото. В първия момент си помислих, че е някакъв шум отвън, станах, поогледах се, но нищо не видях. Легнах си пак и точно когато се успокоих, то започна отново. "Сигурно съм много изморен" си помислих пак и успях да заспя въпреки шума.
На следващия ден се върнах от лекции и сложих учебника си на масата точно до компютъра. Излязох навън да обядвам и като се върнах, за голямо мое учудване учебника заемаше доста различно положение от това, в което го бях оставил. Невъзможно е да е бил съквариранта ми, защото в този ден той беше заминал за Варна, а няма друг човек, който да има ключ за апартамента.
Случилото се вече много взе да ме тревожи и затова специално "нагласих" отново същия учебник като измерих разстоянието от него до ръба на масата с линийка и го сложих точно под ъгъл 90 градуса спрямо компютъра. Легнах следобеда да поспя малко, след като станах учебника си стоеше непокътнат там. "Ето, явно си внушавам разни глупости" казах си аз и излязох вечерта с приятели. Държа да отбележа, че не пия, нито пък пуша, да не говорим за употреба на наркотици и други подобни неща. И след като се върнах вечерта в 1 след полунощ - О, Господи - какво да видя!!! Учебника беше преместен! :(
Стоях в продължение на 2 минути просто като гръмнат! Тогава за пръв път изпитах страх, защото бях сам, а никога нещо подобно не се беше случвало с мен. Реших веднага да му звънна на мобилния телефон, за да се уверя дали някой не си прави шега с мен. Не му обясних какво се е случило, а просто че искам да го чуя, макар и в късния час. Настоявах да му звънна и на домашния му телефон във Варна, за да се убедя, че той наистина е там, а не тук в София.
След като набрах код 052, вече бях сигурен, че той е там. Оставаше само още една хипотетична възможност - той да е дал ключа за апартамента на друг и той да си прави майтапи с мен. Но това ми звучи налудничево, дори смешно. Аз го познавам добре, той не би си правил подобни шеги, заедно сме вече 3-та година. Този случай с преместването на учебника никога повече не се повтори, но странните ритмични и отмерени почуквания по леглото продължиха. Не всяка вечер, но понякога се появяват. Разказах тази история на един мой познат, който естествено не ми повярва. Всъщност, аз не искам някой да ми вярва, а да си обясня какво е това нещо и кога ще се махне. Този само ми каза:
"Абе, ти сигурен ли си, че нямаш някакви психологически проблеми? Наскоро да си преживявал раздяла с приятелка, загуба на близък човек, провал на изпит?" Изобщо не му отгових.
Гледам да прекарвам повече време сред приятели и да не мисля за това. Но мисълта, че историята с преместването на учебника може да се повтори ме ужасява. Ако някога сте преживявали нещо подобно, моля ви кажете ми какво е това? Има ли си име и въобще някакво обяснение. Защото аз не съм ненормален, но ако този тормоз продължи, скоро наистина ще психясам.

Благодаря ви, че ме изслушахте!

може би съседите ти правят ремонт или нещо подобно и оттам за звуците, а ако бюрото ти е нестабилно, учебникът се метси от вибрациите.

другият вариант е - някой извънземен кандидатстудент си е харесал твоята специалност и иска да провери какво изучавате

>Сигурно от там, че животът ми през последните 20 дни се промени тотално.

ta bi li poiasnil, koga e stanalo tova - predi 20god., vchera...

A ritmichni pochukvania ot legloto stavat ot udarite na syrceto ti ako legloto e nestabilno i skyrca. Kupi si matrak.

A dokolkoto se otnasia do "Държа да отбележа, че не пия" - eto tova ti e problema. Ako si liagashe vsiaka vecher pian kato kirka, sega niamashe da ima "скоро наистина ще психясам".. Shtoto moje i prav da izlezesh..

Здрасти,
Прочетох това, което си написал и ми се стори много познато. После се сетих, че и на мен ми се случват подобни неща, но вече започнах да не им обръщам никакво внимание. Например:
Стоя си аз в стаята, съвсем сама в целия апартамент и изведнъж чувам станно скърцане. В първият миг си помислих, че си внушавам, но след малко с ужас погледнах как бравата на вратата в хола се накланя и вратата се отваря. От другата страна обаче нямаше никой. Изкарах си акъла и дори сега когато от случилото се е минало доста време мен все още ме е страх. Само като си помисля, че може да се повтори отново стомахът ми се свива.
На следващия ден разказах това на моите приятели. Те веднага започнаха да ми казват, че това може да е станало от течение, но изражението им говореше, за хора, които се опитват само да ме успокоят.
По-късно, ние започнахме да си разказваме какви станни случки са се случвали на всеки един от нас. Оказа се, че всички сме преживявали подобни странни събития. Започнахме да правим различни предположения, кои от кои по-странни, но едно беше сигурно, това не беше нормално. Ние мислехме, че са се намесили някакви свръх естествени сили.
Малко по-късносе роди идеята да си основем група, в която даобсъждаме подобни теми. Първата ни задача беше да разследваме една стара къща в двора на нашето училище. Директорката беше забранила да влизаме там, защото било опасно. Ние от доста време си задавахме въпроса защо. Какво толкова опасно може да има в една къща? Допстигнахме до следния извод...
Мързи ме да пиша повече пък и незнам дали някои ще си направи труда да го чете. Ако искаш можеш да ми пишеш на имейл the_damned_witch@dir.bg
Но ако искаш можеш да ми напишеш отговор в клуба. Додоста късно ще съм тук така, че пиши

Ако сериозно споделяш това,става ми интересно.
На мен никога не ми се е случвало подобно нещо,но големият въпрос е,
защо се страхуваме от тези явления.
Аз вярвам ,че не сме сами,и че съществуват извън земни НЛО.
Така,интересно е защо се страхуват хората,в края на краищата от
подобни случки като твоята?
И въобще,защо се страхуваме,при положение,че видим извън земни.
Аз лично,ако ми се случи да видя НЛО или нещо подобно,не бих се страхувал.
Де да знам,поне така си мисля.

Просто и ясно - страхът като реакция при хората е естествен защитен механизъм на подсъзнателно ниво от събития които могат да го унищожат/наранят. Всъщност, всички биологични видове го притежават като реакция/механизъм за оцеляване в еволюционното им развитие като видове.
>> Аз лично,ако ми се случи да видя НЛО или нещо подобно,не бих се страхувал.
Страхът е вид биохимична реакция, в повечето случаи не може да бъде контролиран чрез волята, и само в някои случаи може да бъде преодолян чрез осмислянето му (ако им а достатъчно време за тази дейност)

Според мен, си се нателекенезил отнякъде.

Някой в този клуб чел ли е Кастанеда? Ако не сте - прочетете му трите тухли и тогава ми кажете дали наистина това което ви се случва е странно нещо.

Много ми е интересно от къде може да се е нателекинезил?
Смного хора се случват най-различни неща всеки ден! Сигурно със стотици но може би и с хиляди!
На теб никога ли не ти се е случвало нещо странно или пък необяснимо? Ако не просто не обръщаш нужното внимание!
На мен ми са се случвали такива неща, от които може да ти настръхне косата! Не знам на колко години си, но аз не се смятам за много голяма, но все паксъм преживяла толкова необясними неща, че вече им загубих бройката!

male, hora potarsete savet ot psiholog, toi shte vi kaje kakav e problema