За книгата на Терзийски / Религия и мистика / НЛО

ГЛАВА 1:

МОЕТО "ОТКРИТИЕ" НА АНТИГРАВИТАЦИЯТА С ПОМОЩТА
НА ... KУЛТУРНАТА АНТРОПОЛОГИЯ НА МИТОВЕТЕ:
Корелации между антропологични "истории" за антигравитационни летящи
устройства от различни епохи, континенти и култури.

Причината, поради която поставих думата УоткритиеФ в кавички е
много проста: по мое мнение само в последните два века
антигравитацията е била откривана на Земята десетки, може би стотици
пъти от най-различни несвързани помежду си изобретатели. Била е
УспонтанноФ откривана и веднага след това ... УзабравянаФ, или по-
вероятно и по-точно, била е светкавично потискана от тайните общества
на нашата планета. Същите окултни общества, които ревностно пазят
интересите на световните банкери, щедро финансиращи ги задкулисно
вече много столетия. Ето защо това мое УоткритиеФ е доста закъсняло
да претендира за земното първооткривателство в областта на
антигравитацията. Което и обяснява тези кавички. То не може да бъде
нищо повече от откриването на антигравитацията за мен самия, за
удовлетворението на моето научно любопитство като учен физик. To също
така e и сбъдването на най-съкровената мечта на моята младост, тъй
като още от най-ранна възраст сърцето ми, безрезервно отдадено на
физиката, се стремеше да открие тази тайна, струваща ми се тъй
непостижима.

Много скоро след началото на моите търсения на антигравитацията -
тази най-голяма за мен енигма във физиката - аз разбрах, че бях
закъснял не само по време, но и "по същество". Защото от огромната
уфологична литература, с която се бях запознал разбрах, че преди мен
безбройни изобретатели от милиарди планети, разпръснати сред
необятната Вселена, бяха успели не само да открият антигравитацията,
но по-важното - бяха успели да открият едно безкрайно разнообразие от
най-различни и неповтарящи се уникални модели на антигравитационни
двигатели.
Невъобразимата и безгранична комплексност и никога не изчерпващото
се разнообразие на физическите закони и енергийните трансформации във
Вселената могат да се приемат като отправна точка и като най-важния
начален аргумент на нашата дискусия за многоликата същност на
антигравитацията. Аз имах щастието да се докосна до тези висши
откровения за Вселенската физика по време на моето дългогодишно
запознаване с дневниците на много контактьори с извънземни раси,
публикувани в САЩ. Такива са книгите, издадени от запасния полковник
от авиацията Вендел Стивънс, като УНЛО - Контакт с планетата УММОФ
(Стивънс, В., 1985) или УНЛО - Контакт с планетата ЯргаФ (Стивънс,
В., 1986). Това са само два от над тридесетте тома от
специализираната поредица, разказваща за контактьорски сведения,
получени от различни напреднали цивилизации. От всичките извънземни
материали обаче най-интересни за мен като откровения за комплексността
на Вселенската физика бяха шестте хиляди страници на уникалните
контактьорски дневници на Едуард Били Майер, публикувани от неговия
духовен център в Швейцария (Майер, 75-95). Освен в тези извънземни
източници, аз открих безценни сведения за антигравитационната космична
физика в различни трактати-откровения - например в монументалните
философски книги УУрантияФ (1955) или УОаспиФ (1882), за които ще
говорим по-късно в тази глава.
Всички тези източници могат да се използват в подкрепа на моето
твърде фриволно първоначално предположение, че вероятно във Вселената
са създадени безброй много различни и неповторими типове
антигравитационни двигатели. Принципът им на действие почива на
безкрайно много коренно различни фундаментални енергийни
взаимодействия, на безброй разнообразни геометрични конструкции и на
още по-безчетни възможни инженерни и хардуеърни решения.
Твърде скоро след това мое волно предположение аз случайно открих в
записките на Били Майер (1975), че неговите извънземни учители от
звездния куп Плеяди вече са описали в бордовите си компютри около ...
един милион и осемстотин хиляди различни интелигентни цивилизации,
открити при изследователските им полети в нашата част на Вселената.
Сред тях жителите на Плеядите са намерили и класифицирали над 1,600
различни и неповтарящи се типове на антигравитационни двигатели.
Моето откритие потвърди първоначалното ми подозрение, че бях не само
закъснял по време, но и по същество. Докато аз не бях открил и един
единствен антигравитационен двигател, около мен Вселената гъмжеше от
безброй много най-различни такива двигатели.
Около това място някъде влиза илюстрация U043: 32 УФО профили със следния
текст:
Класификация на десетки различни модели на корпусите на НЛО, наблюдавани при
стотици инциденти около света в последните 50 години и систематизирани
от американски уфологичен клуб. Вижда се ясно общият знаменател на
всички тези разнородни конструкции: тяхната ротационна симетрия около
вертикалната ос.
zzzzz
Ето защо в настоящата скромна книга ще се помъча да разгледам и
обясня само най-простите и примитивни от антигравитационните
двигатели. Това по мое мнение са жироскопните антигравитационни
устройства, работещи на принципа на ротиращите маси, или полета, или
и на двете заедно.

В събирането на информация и изследването на най-различни и
несвързани съобщения за антигравитационни двигатели, винаги съм
използвал единствено метода на културната антропология на митовете и
легендите, който бях научил от лекциите по социална антропология,
слушани през моите три години следване в магистърския курс на
социологическия факултет на Калифорнийския университет в Лос Анжелис.
Този метод не е нищо повече от просто УфилателистичноФ събиране на
първоначално несвързани помежду си истории за моята любима тема -
антигравитацията, без абсолютно никакво по-нататъшно редактиране,
коригиране, натъкмяване или УполиранеФ.
След като 20 години събирах буквално от четирите краища на Земята
тази огромна колекция от истории, митове и легенди за
антигравитационни апарати, отхвърляни в същото време с лека ръка от
академичните физически среди по света като Утаблоиднир басни и
измислициФ, един ден случайно се сетих за Хайнрих Шлиман и начина по
който той беше открил Троя, базирайки се изцяло само на подобни
Ушизофренични слуховеФ за невероятните небивалици на древногръцките
герои. Той беше открил фантастичната Троя на гръцките митове, след
като прочел "Илиадата" и воден от своята непогрешима интуиция просто
решил, че многобройните предания и легенди в нея отразяват
действително съществували древни хора и реални събития, а не са рожба
на развинтената фантазия на Омир, опиянена от хубавото гръцко вино.
Както и Шлимановите идеи са били отхвърляни от историците и
археолозите по неговото време като "налудничави видения" и "злостни
подигравки" по адрес на техните академични позиции по въпроса, така
по същия начин и планините от истории за антигравитационни устройства,
които бях събрал през последните 20 години, винаги са били енергично
осмивани и дискредитирани като Улунатична наукаФ от маститите корифеи
на теоретичната и експериментална физика на този век.
Точно както Шлиман беше триумфално открил своята Троя напук на
цялата академична общност, базирайки се в своите търсения на нищо
повече от "съмнителна митология и непотвърдени слухове", точно по
аналогия на неговия успех и аз се запитах един ден дали не би могло да
има все пак някаква голяма истина, погребана и под тази планина от
непотвърдени, полупотвърдени, или съмнително доказани Убезотговорни
измислициФ за антигравитационни машини и експерименти, появили се в
периферията на медиите и общественото съзнание през последните 150
години.
По същия начин един друг смел немски мечтател, основателят на
Nбществото за древните астронавти, Ancient Astronaut Society, - Ерик
фон Деникен - събра през последните 40 години огромна колекция от
исторически източници, която го наведе на предположението за
многократни посещения на нашата планета в древността от многобройни
извънземни цивилизации-учители. Деникен просто прие, че всички
истории и митове за посещения на представители на различни космически
цивилизации на Земята разкриват истинските факти, а не са фантазии,
измислени от Уболни примитивни мозъциФ. Въоръжен с това смело
предположение, той успя след време да открие десетки материални
доказателства - произведения на изкуството, паметници и храмове по
цялата планета, подкрепящи хипотезата му за посещенията на древните
астронавти-учители във всички кътове на Земята.
По аналогия с пионерните открития на Шлиман и Деникен, аз също си
зададох този най-важен въпрос: УМоже ли да има някаква реална
фактическа основа на изобилния митологичен материал за огнените
колесници от древността, демонстриращи своя висш пилотаж пред нашите
смаяни първобитни прародители? Може ли да има някаква доза истина в
още по-обилния УфолклоренФ материал за стотиците хиляди наблюдения на
НЛО по Земята през XX век? Или в изобилните истории за обикновени
самоуки механици, демонстриращи летящи антигравитационни устройства
пред медиите и телевизията?Ф
U044: 48 УФО профили от ВВС учебник:
Систематизиране на 48 различни модела на НЛО, засечени и фотографирани от
американските ВВС, и включени в секретния учебник на пилотите-курсанти
от Военно-въздушната академия в Колорадо Спрингс, въпреки "най-
официалните" уверения на говорителите по печата на същите ВВС, че
извънземните летящи чинии не са нищо повече от формации на диви
патиици, извършващи полети със ... свръхзвукова скорост.
zzzz
Оказа се, че може да се открие общ знаменател между това множество
от съвършено несвързани помежду си древни истории за пилотирани
огнедишащи бойни колесници и между огромния брой съвременни контакти с
извънземни летателни апарати. Можем също така да открием и аналогии
между летящите вимани от митологичните предания и ... от най-
съвременните разработки на тайнствени лещовидни летящи апарати-
гравитолети в суперсекретните УчерниФ проекти на американските военни
например. Проекти, за чието финансиране даже и конгреса на САЩ няма
право да знае абсолютно нищо.

1.1. Общият знаменател на ротационната симетрия - най-важната
геометрична
характеристика на наблюдаваните НЛО.

В десетки страни са написани досега безброй доклади от военни,
академични и цивилни организации, обобщаващи наблюденията на НЛО по
целия свят. Независимо от безкрайното разнообразие на външните форми
на забелязаните апарати, и независимо от това, че някои от тях имат
наистина доста странни и несиметрични форми (като триъгълници,
пентаграми, бумеранги, и какво ли не още), може съвсем уверено и
определено да се каже, че главната характеристика и най-важният общ
знаменател на топологията на външната повърхност на огромното
болшинство от наблюдаваните около цялата наша планета НЛО е
преобладаващата ротационна симетрия около вертикалната ос. (За нашите
по-нататъшни дискусии това винаги ще бъде оста, спускаща се към
центъра на Земята.) Независимо от най-различните форми на напречни
сечения на тези летящи апарати, в преобладаващото си болшинство
чиниите могат да бъдат завъртяни около своята вертикална ос, без да
УбиятФ или да УхлопатФ. Което на популярен език значи, че те имат
осова симетрия по тази ос.
По аналогия на това общо свойство на летящите чинии, и всички земни
транспортни средства, също имат своя общ знаменател - независимо от
тяхното огромно разнообразие. От малкото детско велосипедче до ...
високата 100 метра пълзяща стартова площадка на космичните кораби
Аполо-Сатурн. Читателят веднага би се досетил, че този общ елемент е
... обикновеното колело, което присъства във всеки различен
представител на земните возила, и което също е ключът към
разгадаването на физиката на преместването по повърхността на земята.
Да видим сега какво пък би ни донесъл като ключ към разгадаването на
физиката на антигравитационния процес и по-нататъшният анализ на общия
и видим знаменател на летящите чинии - тяхната осова или ротационна
симетрия.

1.2. Потвърждения от различни епохи на осовата симетрия - главната
характеристика на извънземните гравитолети.

Общата характеристика на болшинството от наблюдаваните НЛО беше
първото мое УоткритиеФ по пътя на разгадаването на тайната на
магическата сила, движеща летящите чинии. Скоро си зададох и
следващия въпрос: УСлед като болшинството от наблюдаваните НЛО имат
ротационна симетрия около вертикалната си ос, то тогава може ли да се
очаква тази симетрия да има наистина връзка с един реален процес на
въртене на нещо в тях около същата тази вертикална ос? На част от
корпуса например, или дори на целия корпус? Може би на някой невидим
за нас, но издаващ шум детайл, скрит под корпуса на чинията? Или пък
на нещо невидимо, но светещо, около самия корпус?
Нека да хвърлим поглед към литературата за НЛО - към много от
статиите в може би най-доброто списание от този род в света -
английското УФлаинг сосър ривю джърналФ, УОбзор на летящите чинииФ
(Уайтхед, 86). Нека да потърсим там потвърждение и отговор на горния
въпрос.
Една преобладаваща категория конструкции се откроява сред случаите
на наблюдавани от земята най-различни типове летящи чинии, отразени в
многобройни съобщения на очевидци, на които просто няма място да се
спра подробно в тази кратка глава. Тази първа категория се отличава
със следната забележителност: при нея се наблюдава въртене около
вертикалната ос или на целия лещовиден корпус на летящата чиния, или
само на неговия най-външен пръстен.
При по-нататъшен анализ се откроява и втора голяма категория от
наблюдавани случаи. При нея земните наблюдатели, случили се наблизо,
не са забелязвали никакво външно въртене по корпуса. Но затова пък са
чували подозрителен и издайнически шум. По думите на самите очевидци,
"силен шум, подобен на този, произвеждан от електрически генератор или
от електрическа бормашина". Става дума за шум, който идвал от
вътрешността на неротиращия корпус на чинията. Това говори може би за
наличието на мощни въртящи се електрически агрегати, монтирани в
невъртящия се и непрозрачен за любопитния външен наблюдател корпус на
гравитолета. Скрити вътре в корпуса невидими агрегати, които все пак
издават достатъчно мощен шум, за да бъдат чути понякога и на километри
разстояние. Честотата или интензитета на шума е пряко свързана с
мощността на антигравитационното поле, излъчвано от този тип "шумни"
двигатели.
Тази зависимост най-определено показва, че става дума не за някакъв
страничен агрегат, а за шума идващ от основния двигател на чинията-
гравитолет. Не става дума за включената бордова ... самобръсначка,
извинете ме ... стригачка, обслужваща готвещите се за среща със
земните хубавици щедро окосмени извънземни космонавти-снежни човеци -
или Украчещите китенициФ - както гальовно наричат в Космоса братята на
Чубака - косматия герой-горилочовек от филма Междузвездни войни на
Джордж Лукас.
В третата категория от случаи на наблюдения на НЛО от земни
очевидци не се забелязва въртене на корпуса на чинията и не се чува
никакъв шум от нейните вътрешности. Но пък нашето желание да
разгадаем тайната и на този нов тип двигатели се възнаграждава отново.
Защото тук земните наблюдатели са забелязали въртящи се светлини,
жироскопиращи обикновено по периферията на летящата чиния, в
хоризонтална плоскост, около нейната централна вертикална ос. Може би
тези ефекти да са умишлено засилени Удо откатФ от извънземните
/0(8:+6(, стараещи се напразно да впечатлят задрямалите мозъци на
земните учени, поради което цялото НЛО изглежда като някаква
гигантска светеща ... панаирджийска въртележка, величествено въртяща
се в небето. Тези светлинни явления вероятно са видим страничен
ефект, неумишлен или съвсем умишлен, получен от различни видове бързо
въртящи се и невидими за човешкото око високочестотни енергийни полета
около неподвижния летателен апарат. Тук отново оборотите в минута,
интензитета и честотата на мигането на светлините (в случаите когато
това се налага от физиката на процеса), са също така пряко свързани с
мощността на полето, генерирано от антигравитационния двигател.
Да обобщим: в преобладаващото болшинство от наблюдавани в полет
летящи чинии се забелязва въртене на нещо в хоризонталната равнина,
около тяхната централна вертикална ос на симетрия: въртене на
материалния корпус - на целия, или на части от него. Или въртене на
невидими и скрити в неротиращия корпус шумни и най-вероятно въртящи се
електрически агрегати. Или въртене на полета и светлини,
жироскопиращи в кръг, Уна хороФ, по повърхността или около корпуса на
гравитолета. Или пък произволни комбинации от тези три основни
параметъра.
U046: 30 УФО профили от японска книга:
Японски уфолог-художник пресъздава в най-големи детайли външната геометрия на
многобройни наблюдавани извънземни (и може би някои от тях и земно-
построени) НЛО. Забележете неизменната ротационна симетрия около
вертикалната ос независимо от най-различните форми и геометрии на
извънземните гравитолети, говорещи за използването на най-разнородни
физически ефекти като източника на генерираната антигравитационна
сила.
ZZZ

От съвременните да се прехвърлим сега към древните източници на
Увъртеливи откровенияФ. Индийските свещени писмени паметници като
УМахабхаратаФ разказват за съществуването в древността на летящи
огнени колесници, или вимани, дадени на древните герои от техните
извънземни учители-астронавти. В тези епоси можем да прочетем
историята за огнената битка във въздуха между двама такива герои.
След поредния сблъсък и въздушния таран, победителят успял да
изхвърли от колесницата на своя опонент най-важната нейна част,
наподобяваща воденичен камък, която именноо позволявала на виманата
да лети. Тук отново виждаме, че геометрично тяло с ротационна
симетрия около вертикалната ос, какъвто е сплескания като пита
воденичен камък, отново е магическия ключ, позволяващ на
антигравитационната вимана на нашия древен пилот-изтребител да се рее
в небето.
От древните епоси можем да се прехвърлим към съвременните модерни
философски откровения на XX век, като книгата УУрантияФ например. Тя
представлява следващото Триединно откровение към жителите на планетата
Земя, получено от тази висша вселенска йерархия след УНовия заветФ. В
многобройните статии, посветени на проблемите на фундаменталната
вселенска физика в нашата част на локалната група от дузина галактики,
се споменава за способността на жироскопа да не се УподчиняваФ, да не
се поддава на гравитацията - т.е. да се УизолираФ чрез своето въртене
от нейното действие. Наблюдателният читател ще забележи, че той
обикновено се върти около вертикалната ос спрямо земната повърхност
(Урантия, 1).
През 1952 г. немското списание Дас уфер, публикува серия статии
върху немските летящи чинии, като авторът беше употребил още в самото
заглавие тази магическа и толкова забранена от модерната физика дума
Улетящ жироскопФ. Статиите бяха озаглавени УЛетящите чинии - не са ли
това немски летящи пумпали?Ф, "Fliegende Untertasse=Deutscher
Flugkreisel?". На немски думата Kreisel значи не само пумпал, но и
... жироскоп. На 2.IV.l959 г. друго немско списание - Хайм унд Велт,
също публикува статия, в която употреби ключовия термин Улетящ
жироскопФ още в заглавието: "Flugkreisel, irdisch". Директният му
превод значи "Земни летящи жироскопи", като контекста на статията е,
7% около Земята се наблюдават не тайнствени извънземни летящи чинии,
а обикновени летящи жироскопи, произведени в ... Германия още по
времето на войната.
В книгата УУрантияФ се споменава и фактът, че антигравитационния
потенциал на едно физично тяло е пропорционален на неговата маса и на
скоростта му на въртене (Урантия, 2). Както ще видим в следващите
глави, наистина какво по-добро обобщение на цялата антигравитационна
физика на тайните проекти за чинии-изтребители на Третия райх би могло
да се намери в световната литература от това просто резюме?

1.3. Таблоиднир и вестникарски потвърждения на жироскопната
антигравитация.

За официалната академична наука уфологията винаги е била една
"маргинална наука", а откровенческата литература - нищо повече от
"шизоидни брътвежи". Затова нека сега да разгледаме набързо и няколко
малко по-надеждни и проверяеми източници, като жълтобулевардните
таблоиднир и вестникарските, след като приключихме с най-съмнителните
от академична гледна точка уфологични и откровенчески източници на
потвърждения на нашато хипотеза, че въртенето около централната
вертикална ос при летящите чинии може би има някаква връзка с
генерирането на антигравитационните ефекти от техните двигатели.
Много от споменатите в популярната преса изобретатели са все още живи,
и могат да се интервюират, или даже още по-страшно за академичната
общност - техните прости експерименти могат да се повторят с малък
бюджет и подръчни средства от всеки читател, за когото не приетите
без лична проверка научни догми, а лично-проведените експерименти са
критерия за истината в антигравитационната реалност.
Въпреки цялата възпитателна кампания на маститите академични
пропагандисти на партийната линияр на Илуминатитер, че овладяването на
антигравитацията като физично явление е също такава утопия, както
построяването например на генератор на безплатна енергияр (перпетуум
мобиле) или на машина на времето; въпреки всичко това авторите на
тези популярни статии, тези т.н. Утаблоидни драскачиФ се осмеляват да
твърдят, че някои Унеобразовани примитиви, самоуки изобретатели или
неграмотни автомобилни маханициФ, са имали глупостта да обявят, че
са успели да създадат почти от подръчни материали прости устройства;
които или намаляват теглото си, когато се приведат в движение, или
пък, о-о-о анатема, напълно го загубват. Или пък даже са способни,
о-о-о-о демони пъклени, да се отделят от земята и волно да полетят
нагоре към небето. Някои автори имат даже и безкрайното неуважение
(към техните по-учени академични братя) да твърдят, че техните
създания са излетели така енергично, че са се загубили безследно в
небето по време на изпитания.
Нека да се абстрахираме за момент от напластените с десетилетия
"фундаменталистки" научни догми и предразсъдъци, и да се опитаме
самостоятелно да анализираме наличната информация. Грубите механични
творения на самоуките изобретатели почти неизбежно съдържат маси,
въртящи се около вертикални оси. Нека да разгледаме по-важните от
тях. (Видеофилм със запис на такива експерименти може да се поръча от
нашата Академия, на адреса, даден в края на книгата.)

Първото Усъмнително жълтобулевардноФ съобщение открих преди много
години на страниците на таблоиденр вестник, който за съжаление не
запазих. В него се разказваше, как английски градинар пробил отвор в
средата на дъното на празна пластмасова купа за салата, след което
поставил и залепил картонена тръбичка-лагер в дупката. После надянал
готовата купа с тръбичката на метален прът, който служел за
вертикалната ос на въртене на тази домашно изработена "летяща чиния".
Намотаното около тръбичката въже се издърпвало като стартер на
двигател на лодка, и развъртало купата, нанизана на вертикалния шиш,
привеждайки я в бързо въртене в хоризонталната равнина. След
развъртането купата започвала бавно да се издига странно защо нагоре
/. гладкия метален прът.
VT1: салатиера в менгеме:
Жироскопиращата салатиера на безименния английски градинар-самоук, развъртана чрез
издърпването с ръка на намотано около центъра й въже.
ZZZ

Втората подобна таблоиднар публикация намерих съвсем случайно в
американския жълто-булеварден вестник УГлоубФ, където се описваха
експериментите, направени от пенсионирания нефтодобивен инженер Санди
Кид от Уелс (Кид, 88). В своите многобройни усройства той използувал
механични системи от два маховика или жироскопа, въртящи се (по-точно
форсирано-развъртани) едновременно по две оси: основната ос -
вертикалната, а втората спомагателна ос - хоризонталната. Можем да
наречем подобни разработки двуосни жироскопни устройствар. При
първото устройсртво маховиците били задвижвани от обикновена
електрическа бормашина, монтирана "извън" системата. С включването й
тя започвала да развърта маховичната система, привеждайки я във
форсирано двойно жироскопиранер. Цялата тежка 10-а килограма
жироскопираща конструкция започвала бавно да се издига нагоре по
гладката добре смазана централна ос, на която била надяната и
лагерувала.
U056: факсимилие от статията за Санди Кид:
zzz
За по-голяма автономност вторият експеримент на инж. Кид бил
задвижван от малък бензинов двигател за самолетни модели, вече носен
"на борда" от самото устройство. То било окачено на въже през две
макари, и било балансирано по тегло с контратежест. В момента на
включването на бензиновия двигател, благодарение на развития двойно-
спинов антигравитационен ефектр, жироскопната система явно губела
малка част от теглото си. Но това все пак било достатъчно, за да се
наруши баланса с контратежестта. Тогава цялата система започвала
бавно да се издига нагоре, а контратежестта да слиза надолу. Колкото
и невероятно да звучи този експеримент, той бе показан по
американския научнопопулярен телевизионен канал Дискавъри, като
препредаване от телевизията в гр. Дънди, Уелс. (Желаещите
експериментатори могат да си поръчат копие от програмата от нашата
академия.)
В раздела за академичните потвърждения на нашата жироскопна хипотеза
за антигравитацията ще се запознаем с експеримента, проведен от проф.
Ерик Лейтуейт от Британския имперски колеж в Лондон. Устройството на
професора не е нищо друго, освен едната половинка на горния
експеримент. То представлява като че ли УразрязанотоФ по вертикалната
ос на ротация на две еднакви половини устройство на инж. Кид, описано
току що.

Оказва се обаче, че тези Удосадни самоуки изобретателиФ са
експериментирали не само с двуосни устройствар с два вторични
паразитни жироскопар (носени от главния жироскоп-майкар), като инж.
Санди Кид, но са изследвали на своя глава също и случаите с три,
четири и повече вторични паразитни жироскопар, въртящи се заедно, Уна
хороФ, около вертикалната ос, носени от главния жироскоп-майкар.
Това са антигравитационните устройства на един анонимен изобретател от
Финикс, Аризона, чиито чертежи ще бъдат включени в моята подробна
книга УМоето откритие на антигравитациятаФ. Освен тях ще спомена и 20-
годишните експерименти на Инж. Спартак Поляков от секретния Фрязински
електронен институт край Москва, който публикува в своята самиздатска
книга УВъведение в експерименталната гравитоникаФ подробните чертежи,
описания и резултати от многогодишните си експерименти с дву- и три-
осни жироскопни системи с главен жироскоп-майкар, носещ върху себе си
2, 3 или 4 паразитни вторични жироскопар. Инж. Поляков беше получил
намаление на теглото с 1.2 килограма! на такава жироскопираща система
с тегло от 20-ина килограма (Поляков, 89).
U032: Поляков, 4 върху един жироскопа:
ZZZ
Идеята за многобройни малки паразитни жироскопир, въртящи се в кръг
около централната ос, монтирани и носени от основния жироскоп-майкар,
се развива напълно в предложените през шестдесетте години от
англичанина Отис Кар патенти за летяща чиния с антигравитационен
двигател с безплатна енергияр. В нея има над дузина такива вторични
жироскопир, носени и развъртани от централния главен жироскоп-майкар,
който е оформен като плосък пръстен с диаметър от 10 метра; с
многобройни вертикални шахти, наредени еквидистантно по периферията
му, във всяка от които е разположен по един вторичен жироскопр
(Чилдрес, 87).
OCAR3

С третия таблоиденр случай се сблъсках на моя лекция в един
американски град. При мен дойде младеж и ми разказа как като дете
изведнъж му хрумнало да вземе голяма дългосвиреща грамофонна плоча,
да разшири отвора в нейния център и да го направи квадратен. После
надянал плочата на квадратния вал на обърната нагоре ръчна дърводелска
каналокопаеща фреза, която е една от най-бързооборотните електрически
машини с около 10 - 12 хиляди оборота в минута. Включил тока и
фрезата развъртяла плочата много бързо. Младежът с учудване
забелязал, как плочата се откачила от вала и плавно се издигнала във
въздуха вертикално нагоре.
VT2: фреза с грамоф. плоча

Още по-ефектна история ми разказа по телефона млад последовател и
УнелегаленФ конструктор на летящи чинии, по време на мое радиошоу с
Мартин Дейвис - най-авангардния радио-коментатор от Солт Лейк Сити,
столицата на мормонския щат Юта.
Като малко дете нашият изобретател нанадейно изявил горещото желание
да залепи с широки лепенки по периферията на едно фрисби няколко
миниатюрни ракетни двигатели с твърдо гориво, използвани в
ракетомоделизма. Разположени и залепени с лепенките хоризонтално по
ръба на фрисбито, и изхвърлящи своите газове по тангентата на диска,
всички в една посока естествено, малките ракетни двигатели го
развъртали с изключително голяма скорост в хоризонталната плоскост.
Около - трябва ли да повтарям отново - вертикалната ос. Преди старта
фрисбито било надянато на метална ос, и след едновременното
възпламеняване на ракетните двигатели с електрическите запалки,
фрисбито се развъртяло, излетяло нагоре и моят приятел ... никога
повече не го видял. То просто шеметно изчезнало нагоре в небето.
Могат да се сложат толкова двигатели около периферията на фрисбито,
колкото могат да се поберат там, без да са съвсем нагъсто, за да се
получи така, че два съседни двигателя да си блокират един на друг
струите газове, изхвърляни от соплата им. По мои съображения би
трябвало посоката на въртене да е такава, че фрисбито да се върти
обратно на часовниковата стрелка, наблюдавано от земен наблюдател,
гледащ отдолу нагоре към издигащото се фрисби.
VT3: фрисби с двигатели:
Най-важното в целия разказ е, че без моят познат да подозира
каквото и да било сходство, почти ... 40 години по-рано от неговия
детски експеримент точно същата конфигурация е била използвана от
немските конструктори на истински 15-метрови ракетни летящи чинии-
изтребители. В техния случай те са монтирали, вместо миниатюрните
детски двигатели за ракетомоделизъм, няколко стандартни ракетни
двигателя извън борда на лещовидния корпус, които са го развъртали
около вертикалната му ос (виж глава 6.6.).
Чувайки нашето радиошоу, пазителите на чистотата на академичната
партийна линияр биха се развикали единодушно: УКаква отвратителна
фалшификация!!! Веднага да се затвори ... цялата радиостанция!Ф Много
малко от моите български читатели биха очаквали подобна реакция от
американските управляващи кръгове, смятани за гарантите на световната
демокрация в края на ХХ-ти век. Но именно точно това за малко не се
случи на една частна телевизионна станция в Сан Франциско - в
$%)12"(2%+-.12 единствената телевизионна станция в целите Съединени
Щати, която се осмели да покаже в края на 70-те години, въпреки
недвусмислените УдирективиФ отгоре, забранения и все още не излъчван
никъде другаде в САЩ документален филм на БиБиСи за тайния полет през
май 1951 г. на гравитолет със смесен руско-американски екипаж на борда
до ... Марс, и успешното им кацане там (Терз, VI.91). Тези частни
космични програми ще бъдат обсъдени най-подробно в моята следваща
поредица УАлиса в страната на ... чудните чинииФ, в която ще отразя
още по-многобройните тайни космични програми на Илуминатитер след
Втората световна война.

В американската уфологична литература прочетох за може би най-
драматичната история за безследно изгубена чиния. В нея "самоук
автомобилен механик" взел и обърнал нагоре с режещия нож своята
бензинова градинска тревокосачка, от най-широко-разпространения вид,
които се бутат ръчно от ходещия зад тях човек. След това развинтил
нейния нож, а на негово място затегнал върху вертикалния вал на
двигателя плосък меден диск с диаметър от около 50-60 см., и с
дебелина от 5-10 мм - толкова, колкото да не се огъва и вибрира,
когато се завърти. С това цялата импровизирана Улетяща чинияФ била
готова за полет.
След като завършил своето предстартово отброяване, нашият храбър
механик издърпал стартерното въже, запалвайки двигателя на косачката.
И загледал с невярващи очи драмата, разиграла се пред него. Медният
диск набирал все по-бързо обороти, докато накрая се покрил със
странно синьо сияние по периферията си. Оборотите все повече се
усилвали, а с тях и сиянието. В един момент валът на двигателя
необяснимо защо се скъсал от умора и освободеният диск се развъртял
още по-бързо, покривайки се целия с това мощно сияние. След което
изведнъж се стрелнал нагоре в небето, и изчезнал от погледа на
онемелия изобретател, обвит в още по интензивното синкаво-виолетово
сияние. Уплашеният експериментатор нито го чул, нито го видял
повече. Но затова пък много скоро чул някой да тропа на вратата му.
VT4: тревокосачка с медна плоча

ЕДНО АВТОРОВО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Абсолютно задължително е винаги да се
носи здрав мотоциклетен шлем с дебели предпазни очила, когато се
посещава странната вселена на Унеуките автомобилни механициФ. Защото
техните творения имат тенденцията да се саморазпадат много по-често,
отколкото даже и законът на Мърфи би могъл да обясни!!! Авторът или
издателството не поемат никаква легална, материална или каквато и да е
друга отговорност за щети, нанесени на непредпазливи експериментатори
вследствие на опити да се повторят експериментите, описани в тази
книга! Разчитайте на здравия си разум и залягайте по-надалече, зад
някое по-масивно укритие, преди да натиснете стартовия бутон!
Защото при някои експерименти се създават условия мощното електро-
гравитационно поле, по неясни засега за мен причини, да забавя
електроните по техните орбити и да подтиска Ван-дер-Ваалсовите
електромагнитни сили на сцепление на споделените електрони в
кристалната метална решетка, което води до акутна умора в материала и
до чупенето понякога на доста дебели стоманени валове като тънки
крехки кристални украшения (е тука не мога да се сдържа, колко е научно :)).

Да се върнем отново на любимите левитиращи въртележки, и да
продължим нашата екскурзия сред вселената на Усъмнителните таблоиднир"
антигравитационни истории с може би най-лесната за експериментиране от
тях. След моята лекция на една конференция в САЩ неочаквано до мен се
приближи един слушател и ми разказа доста необикновена история, която
иначе аз сам никога не бих могъл да открия, колкото и да бих я
търсил. Приятелят му бил запален изобретател и неговата дългогодишна
фиксидея била да създаде по-съвършен и много по-икономичен компресор
за хладилник. Един ден, точно когато човъркал, за кой ли път вече
своето произведение, се случило нещо направо невероятно. Държейки
1:$ с живак в ръката, той проверявал в същото време работата на
електродвигателя, задвижващ неговия компресор. Изведнъж изпуснал съда
и по закона на Мърфи той се излял право върху работещия двигател.
Живакът се разтекъл навсякъде, като не-малка част от него попаднала в
процепа между въртящия се ротор и статора.
VT5: живак върху електродвигател
[b[В следващия миг се чул много странен и усилващ се звук. Двигателят
целият засиял, обвивайки се със странно сияние. След което се
откъснал от шасито и поел шеметно нагоре в небето. Нужно ли е да
споменавам, че като чух тази история, сърцето ми подскочи едва ли не
до тавана. Защото именно по такива непредсказуеми начини 20 години
бях събирал цялата си колекция от левитиращи легенди.
За физиците измежду читателите нека да се опитаме да обясним
какво именно се е случило. Първо трябва да имаме не капсулован, а
отворен от горния край електродвигател - за да можем да излеем
живака в него. Живакът би окъсил колектора и четките, затова
безколекторните асинхронни двигатели може би са най-добрите за
тези експерименти. Попадайки в процепа между статора и ротора,
живакът най-вероятно би се накъсал и събрал под действието на
своите капилярни сили на малки капчици. Това са силите, които
винаги събират разлятия живак на малки сферички, вместо да го
оставят да се разстеле на тънък филм. Освен това допълнителното
взаимно движение в процепа на двигателя, на двете повърхнини на
ротора и на статора една спрямо друга, извършващи при това нещо
като УвалящоФ действие върху живака, потекъл между тях, биха го
УизвалялиФ допълнително на хиляди микроскопични сферични капчици.
Те ще се търкалят между ротора и статора, както малки съчми на
сачмен лагер биха се търкаляли между двете му гривни.
Живачните капчици-сачми ще извършват две едновременни движения.
Първото, или УголямотоФ им движение, ще бъде въртенето им, заедно
с ротора, около голямата вертикална ос на двигателя. С радиус на
въртене нищожно по-голям от външния радиус на ротора. В същото
време капчиците се и търкалят по повърхността на ротора назад и
изостават спрямо него, описвайки едно планетарно движение около
ротора, като една точка от екватора им ще описва циклоидар около
ротора. Това планетарно движение става в хоризонталната плоскост,
около главната вертикалната ос на двигателя, и в същата посока на
движение, като ротора - гледано от наблюдател стоящ извън
двигателя. За наблюдател върху ротора, капчиците ще се въртят в
посока противоположна на УвъртенетоФ на статора. В своята
обикалка около ротора, в същата посока като него, капките ще
изостават постепено от него, точно както сачмите при сачмените
лагери изостават постепено от вътрешната гривна, въртейки се със
скорост, по-малка от нейната.
Второто УмалкоФ движение на живачните капчици ще бъде спиновото
им въртене, или жироскопиране, около техните собствени оси. С
обороти десетки пъти по-високи от оборотите им около централната
ос. Тези собствени оси от своя страна пък се движат в кръг, около
главната централна ос на двигателя.
Да обобщим: Стотиците живачни капчици се движат в електромотора
Укато планети около слънцетоФ, всяка от тях едновременно обикаляща
по орбита и освен това въртяща се около оста си със своя собствен
спин. Тоест целият ансамбъл представлява една двуосна жироскопна
системар, където ролята на първичния жироскоп-майкар се играе от
ротора на двигателя, а ролите на вторичните жироскопир се играят
от живачните капчици. С цялото си поведение тази ситуация ми
напомня за най-външната част от УмноголагернотоФ устройство,
построено от Джон Сърл и обяснено след това. Или прилича на
синхротронните чинии, построени от Ярганските инженери, при които
в синхротронния канал се движат не живачни капчици, а
микроскопични елементарни частици, въртящи се със своя спин около
оста си. За тези чинии ще говорим в параграф 1.6.

При този летящ живачен електромотор се създават няколко
антигравитационни ефекта: първо жироскопната антигравитация от
въртенето на масите на ротора, на живачните капчици, и евентуално и на
статора, който би почнал да контра-ротира спрямо ротора след като
моторът се откъсне от шасито и полети свободно нагоре. Освен масите,
тук имаме жироскопиране и на електромагнитното поле на двигателя, по-
точно на контра-ротиращото жироскопиранер едно спрямо друго на
полетата на ротора и на статора.

Да се върнем отново на любимите левитиращи въртележки и да
' ":08(, нашата екскурзия сред вселената на Усъмнителните таблоиднир"
антигравитационни истории с може би най-интересната от тях. В цялата
ъндърграунд литература за антигравитация безспорно най-високото
постижение се държи от странния английски изобретател-контактьор с
начално образование Джон Сърл. Като юноша през петдесетте години той
почнал да експериментира с построени от него екзотични многороторни
генератори на електрическа енергия, които много скоро се оказало, че
са генератори и на ... безплатна енергияр.
Неговите необикновени генератори изглеждали като надянати коаксиално
(т.е. на една и съща ос), един върху друг, четири ролкови лагери с
прогресивно-увеличаващи се диаметри. Въртящите се детайли били
изработени от многопластови ролки и гривни, направени от магнетизирани
и немагнетизирани слоеве. Всичко това се въртяло коаксиално около
централната вертикална ос на симетрия на този т.н. генератор на
Сърловия ефект, Searl Effect Generator (Pawlicki, 90). Първоначално
генераторите били развъртани от УстартовФ бензинов двигател, но от
един момент нататък, необяснимо защо, продължавали да се въртят сами,
обвивайки се със странно сияние и изсмуквайки енергията за това
въртене от физическия вакуум. Те явно влизали в резонанс и се
включвали като Упо сифонФ към неизчерпаемите вортекснир вихрови
енергийни канали на извечната и необятна Вселенска енергийна мрежа.
Така Сърл станал още един от многобройните изобретатели, които съвсем
случайно, търсейки нещо друго, открили безплатната енергия.
U058 Сърл лагер в 2 проекции:
Още първият генератор на Сърл не само, че показал поведение на такъв
генератор на безплатна енергияр, но демонстрирал и още нещо. След
като се УсаморазвъртялФ до високи обороти и се покрил със странното
сияние, той изведнъж непослушно подскочил от масата и се ... залепил
на тавана. Това вече били съвсем явни антигравитационни възможности.
Също както Сърл след войната, и друг изобретател - и Виктор Шаубергер
в Австрия, този път още преди Втората световна война, тръгнал да
търси безплатната енергия, и най-неочаквано се УспъналФ в
антигравитацията. Неговият генератор на безплатна енергияр един хубав
ден се откъснал от болтовете на фундамента си и ... се разбил в
тавана. И двамата изобретатели открили антигравитацията по чиста
случайност (Александер, 89; Шаубергер, 96).
Джон Сърл изследвал над 20 години много модели на своите левитиращи
генератори на безплатна енергияр, като всички те се въртяли в
хоризонталната плоскост, около централната вертикална ос на симетрия
на устройството. Един от тях бил произведен заедно с фирмата Бритиш
Лейлънд и е бил монтиран успешно в модел на лек автомобил Ягуар. И
той, и колата после са изчезнали безследно, вероятно в частните
колекции от уникални лимузини на банкерите, финансирали задкулисно
този проект. Сърл построява, според мнението на очевидци, над половин
дузина летящи чинии, малки и по-големи. Много от тях се загубват в
небето поради невъзможността да се регулира огромната им подемна тяга.
Тя е била толкова мощна, че прототипите са изчезвали като болиди в
небето, обвити в кълбо от ярка светлина.
U057 Сърл чиния.
Вместо да организира едно голямо изследване на революционните
твърдения на изобретателя, английската академична общност, заедно със
спецслужбите зад нея, и тайните общества зад всички тях, затварят Джон
Сърл за няколко години в психиатрична клиника. Мозъкът му е основно
УпромитФ и УизплакнатФ от натрапчивите му шизоидни мисли. Цялата
негова библиотека, работилница и записки, т.е. плодовете на
самоотвержения труд на целия му живот, са откраднати и присвоени от
британските спецслужби, по поръчка на банкерите и Илуминатитер зад
тях, за по-нататъшната им доработка в техните частни тайни проекти.
Без естествено да му заплатят и пени за това.

Несъмнено Терзийски има достъп до най-висшите етажи в йерархията на Илуминатите, съдейки по тази глава.

----------------------------------
ГЛАВА 7:

контролЪТ на съзнанието -
Ключът към опазването на тайните на секретните проекти в Третия райх.

В тази и следващата глави набързо ще изредя многобройните тайни
изследователски програми за контрол на съзнанието, а също и за строеж
на подземни секретни бази за развойна и производствена дейност, които
помогнаха на немците и на Илуминатитер зад тях да опазят от света
тайната на своите летящи чинии за толкова много години. Така както
немските антигравитационни програми от времето на Третия райх останаха
неизвестни на непосветената широка световна общественост, по същия
начин, но даже много повече и от тях останаха покрити в дълбока тайна
и многобройните немско-илуминатскир програми на СС за контрол на
съзнанието, за "промиването на мозъци" и за "депрограмирането" на
паметта на персонала работещ в тези суперсекретни подземни
изследователски бази. Тези програми бяха най-важния начин за
потулването за толкова дълго време от непосветения световен
профанариат на тайната около свръхсекретните немски антигравитационни
проекти, провеждани под контрола на Илуминатитер и на техните
задкулисни извънземни кукловоди, и частно-финансирани от глобалния
банкерски елит. Извинете, за какви проекти ставаше дума?
Предполагам, че изследванията по контрол на съзнанието в Германия
са провеждани от различни секретни научноизследователски институти под
егидата на СС, най-вече от фондацията Аненербе. Това е
печалноизвестния есесовски институт за генетични и расови изследвания.
Цяла книга може да се напише само за огромната програма за генетично
експериментиране, проведено от тази фондация върху десетки хиляди
хора в концентрационните лагери, но за нея ще говорим по-късно в
следващия том на тази книга.

7.1. Контрол на съзнанието чрез хардуеърни решенияр.

В моите изследвания на различни феномени многократно съм се
убеждавал, че във Вселената съществуват най-различни алтернативни
решения на всяка изследователска цел. Това могат да бъдат примитивни
хардуеърни решенияр, изискващи употребата на "груби" физически
устройства. Това могат да бъдат и значително по-напредналите като
решения майнд-уеърнир методи, използващи само силата на човешкия
мозък за постигането на същата цел. Понеже Вселената винаги е била
разделена на светло и на тъмно начало, затова някои от приомите и на
двете горни решения могат да се приобщят към тъмната страна на силата.
Затова съм ги нарекъл "блек-уеърни", или черномагьоснически методики.

"К" като Кугел, "К" като Кугелблиц: запазване на тайната чрез
баналното терминиране".

От грубите "хардуеърни решения" за всички тирани по Земята
куршумът вече няколко столетия е най-добрият и ефикасен пазител на
тайните в техните подземия. Според разказа на един възрастен очевидец-
концлагерист, който в края на войната се спасява по чудо от разстрел,
есесовските охранителни части съвсем не се церемонят с обслужващия
персонал от концлагеристи-черноработници или даже лагеристи-проектанти
и конструктори, работещи в секретните антигравитационни проекти в
многобройните лаборатории около концлагерите, и по-специално в още по-
секретните подземни научноизследователски и производствени бази.
Всичките тези нещастници са носели буквата "К" пред лагерния си номер.
Това са били смъртниците от тъй-наречената "кугел" категория, или на
български "куршумна" категория. Те са разстрелвани на място, веднага
след приключването на всеки особено секретен проект. Затова след
войната не остава жив почти нито един от тях, за да разкаже за тези
ужасяващи изследвания. Светкавичната смърт от куршума се оказва най-
$.!0(? пазител на тайните на Кугелблица - на тайните на този (в превод
от немски) "светкавичен куршум".

Халогените - най-евтините "мозъчни перилни" препарати на Третия райх.

Водени от мъдрото ръководство на бойната Партия на Илуминатитер
и от услужливите извънземни доктори в бели престилки, след
многогодишни експерименти в концлагерите есесовските учени откриват,
че може да се влияе на съзнанието на човека и с не толкова твърди
методи като куршума - без изобщо да става нужда да се убива. В
Германия има остра криза за работна ръка и концлагеристите са
изключително дефицитна безплатна работна сила в стотиците оръжейни
заводи.
Като водещи в света по това време, немските химици откриват, че от
цялата Менделеева таблица химичните елементи от семейството на
халогените като че ли най-много симпатизират на великата кауза на
Третия райх за създаването на Новия човек на хитлеровия Нов ред. И
най-вече на неотложната задача основно да се промие мозъка на "стария
човек" от всички досадни и отживели времето си християнски морални
ценности.
Бромът първи бива приет на въоръжение от храбрите архитекти на
новото светло общество. Всяка сутрин лекарят на лагера - независимо
дали концентрационен или летен лагер на деца от Хитлерюгенд -
хитлеровия "комсомол", излива по едно малко шишенце в сутрешния чай.
Бромът подтиска не само половия нагон на лагеристите. Той ги прави и
по-податливи и послушни за заповедите на техните командири. Той им
помага и по-лесно да усвояват новата тоталитарна идеология на нацизма.
По същото време бром се дава и на пионерчетата от елитния съветски
пионерски лагер за индоктриниране на бъдещия комунистически елит в
Артек. С идването на комунистите на власт бром се дава редовно и у
нас със сутрешния чай в Българската народна армия или в пионерските
лагери. Нито един български лекар не си прави труда да се разрови в
старите прашни немски публикации от началото на века върху
използването на халогените за контрол на човешкото съзнание.

Да видим сега другия представител на халогените - хлора. Не
случайно Илуминатитер не избират за очистването на питейната вода в
градовете на Земята нито една от многото алтернативни технологии,
които не използват отровния хлор. Най- ефикасните за целта озонови
технологии са избягвани и дискредитирани най-много. Това се прави
поради същата задкулисна причина - хлорът, както и брома, има същото
действие върху мозъка на хората. Той ги прави по-пасивни, намалява
волята за съпротива и самостоятелност. Поглъщан десетилетия наред
чрез питейната вода, той е един от основните канцерогенни фактори в
нашия живот, които помагат на Илуминатитер да постигнат техните не
особено просветл ни цели за намаляване на световното население.
След войната единствено немците се усещат за подмолните промивки на
мозъците им по време на Третия райх. Сега в Германия, Швейцария и в
част от Франция хлорът не се употребява за дезинфекция на питейната
вода. Даже техните олимпийски отбори отказаха да плуват в басейните
на Лос Анжелис за олимпиадата там през 1984 г., докато хлорът не беше
махнат от водата и заменен с озон от малък евтин озонов генератор.

Идва реда и на най-нашумелия напоследък представител на
халогените - на флуора. Трескави изследвания на есесовските лекари в
края на войната, мъчещи се да изпълнят заповедта на Фюрера за
намаляването на лагерната стража и изпращането на източния фронт на
всички освободени, се увенчават бързо с успех. Оказва се, че
специалистите по контрол на съзнанието съвсем не трябва да търсят
надалече и нашироко - решението е просто под носа им. Малко флуор,
добавен към питейната вода, допринася за намаляването на бунтовете,
опитите за бягства, нападенията върху стражите и побоите сред
лагеристите. Скоро след това флуорът сигурно е поставян и в питейната
".$ на немските градове, за да подпомогне пламенното възприемане на
жертвоготовните призиви на Фюрера от цивилното немско население в тези
мъчителни последни дни на войната.
От тогава цялата глобална мафия на Илуминатитер се мъчи да убеди
световното население, въпреки липсата на статистически данни, че
флуорът е най-добрия приятел на ... нашите зъби. Лекари-дисиденти и
стоматолози-активисти в Щатите и Великобритания вече 20 години водят
упорити битки с държавните бюрокрации - послушни марионетки в ръцете
на Илуминатитер, за прекратяването на флуоридирането на питейната
вода в градовете. Също и за прекратяването на ежемесечното мазане с
флуорен разтвор на зъбите на всички ученици, при положение, че
съществуват много безопасни японски предпазни зъбни лакове,
употребявани вече толкова години с успех там. Флуорираната паста за
зъби е избягвана от всеки американец, който има и малка представа за
програмите за промиване на мозъци в Третия райх.
Да оставим, че отгоре на всичко това флуорът е един от най-
отровните химически елементи, че е много силен канцерогенен фактор, и
че забързва тактовете на вътрешния биологичен часовник, определящ
скоростта на остаряването на организма. С това свое свойство той е
едно от най-добрите открития на тайния елит в борбата му за
незабелязаното скъсяване на човешкия живот, така че по възможност
хората да могат да напускат този свят почти веднага след като са
излезли в пенсия. Нали тогава пенсионните им влогове ще останат почти
непокътнати за пенсионните фондове - притежание на големите банкерски
фамилии (Ямиянис, 88).

Операция "Френска свръзка".

Специалистите работещи в тайните немски проекти са изолирани в
глухи отдалечени места, като ракетната база в Пенемюнде, или в малки
отдалечени селца около големите подземни бази. Живеят в периметри,
зорко охранявани от СС и оградени с два реда наелектризирана бодлива
тел. Не могат дори да кихнат, без първо да попълнят нужния папир и да
го съгласуват със своите есесовски надзиратели. Технологията за
охраната на тайните подземни заводи е разработена до съвършенство от
СС. След войната е копирана от руснаците и американците за техните
новопостроени подземни лаборатории. В тях се продължават същите
изследвания, заедно с пленените немски учени и инженери.
В тайните немски програми се практикува много интересена опиатна
технология, взаимствана от извънземните специалисти по проникване в
чужди мозъци. Това е тъй-наречената "френска връзка" - или по-точно
... "кокаиновата връзка". Тя помага на немските учени и инженери по-
добре да влизат в медитативна връзка с многобройните скрити извънземни
специалисти, които им предават наготово, от иззад кулисите, невероятни
чертежи и формули на нови оръжия. Без непосветените учени изобщо да
разберат, че авторите на откритията съвсем не са техните собствени
мозъци, а огромните бази данни на скритите извънземни наставници.
Според учени работили в тези проекти, всеки инженер, учен и офицер е
трябвало да взема своята ежедневна доза кокаин, за да може по-добре
да се настройва на телепатичните вълни на комуникации на задкулисните
извънземни учители, работещи просто един или няколко етажа по-
надълбоко в подземните бази, и показващи се само на най-вътрешния
кръг от посветени в тайните общества учени (Терз и Билек, IX.92).

Ултразвукът и електромагнитните методи за промиване на мозъци.

Много други технологии за контрол на съзнанието са взаимствани
от извънземните "учители" на Третия райх. Новопостъпилите в СС войници
са държани на дълги индоктриниращи сесии, незабелязано облъчвани от
специални ултразвукови акустични генератори за промиване на
съзнанието. След войната тези генератори и най-вече специалните
говорители за тях са произвеждани дълги години от една фирма в Лос
Анжелис за нуждите на същите илуминатскир програми по незабележимо
(-$.*20(-(0 -%, вече продължени в Щатите. Поради нечуваемостта на
тези вълни, подложените на обработка въобще не разбират, че мозъците
им са бомбардирани с тях (Терз и Билек, IX.92).
Въпреки съществуващата следвоенна митология, подхранвана от
съюзниците, че Великобритания е дала на света цялата радарна техника,
немците са най-малкото 20 години напред в радарните технологии спрямо
съюзниците. Под егидата на СС започват и първите експериментални
програми за индуцирането на определени мисли в главите на
концлагеристите, облъчвайки ги от разстояние със специални
електромагнитни радарни вълни. Те са настроени на микровълновата
резонансна честота на мозъчната кухина на черепа. Като всяка празна
кутия, изработена от проводник на ток, с малко приближение и човешкият
череп, и по точно голямата мозъчна кухина вътре в него, може да се
използва за микровълнова резонаторна кухина.
Подложен на такова бомбардиране, човешкият мозък вътре в тази
кухина може да чуе един "вътрешен глас" директно в главата, без
намесата на каквито и да било акустически вълни. Без нервният сигнал
да минава през ушите и ушните нерви. Един "вътрешен глас", които се
генерира под действието на външното електромагнитно поле, усилено от
резонаторната кутия на черепа, директно в мозъчните неврони. Той по
нищо не се различава от собствения вътрешен глас на човека. По този
начин най-различни мисли могат да бъдат незабелязано имплантирани в
главите на лагерниците, карайки ги да извършват определени задачи, да
се чувстват по определен начин или да забравят определени неща.
Странно ли е тогава защо носещата честота на гигантската мрежа от
микровълнови антени за клетъчните мобифони в американските градове (а
и по целия свят, включително и в България) "по случайност" е избрана
точно на същата микровълнова честота, която немците са открили да
резонира с черепната кухина на човека? Която те използват за
едновременния контрол на съзнанието на големи групи хора от разстояние
(виж специализираната библиография по контрол на съзнанието, дадена в
края на книгата).

7.2. Контрол на съзнанието чрез майндуеърнир технологии.

След твърдите хардуеърни решенияр с груби технически средства
идва ред и на по-изисканите майндуеърни, или мисловни решения на
проблема за промиването на мозъци. Те не изискват употребата на
техника или хардуеър, и се базират изцяло на познаването и
злоупотребата с висшите функции на човешкия мозък.

Контрол на съзнанието чрез идеологията.

Едно от най-страшните нововъведения на XX век в колективното
съзнание на нашата цивилизация е феноменът на идеологията. Една
човеконенавистна идеология, която подменя традиционните социални
възбрани и морал. Една войнствена идеология на тъмната страна на
силата, която подменя даже традиционните пацифистки религиозни
вярвания и превръща трудолюбивото мирно немско население в маршируващи
с желязна крачка армии от чудовища-убийци. Огромната част от немските
учени убедено вярват в идеологията на нацизма, в неговите теории за
расовата чистота и превъзходство на немската нация. Вероятността
някои от тях да проговорят и да разгласят на света най-секретните
антигравитационни или други тъмни проекти на задаващия се на хоризонта
Нов ред, на т.н. Neues Ordnung, е била наистина много малка.

Хипнозата в служба на черните сили.

Още от началото на века немците са водещи в областта на
изследванията върху хипнозата и нейната употреба не само за внушение
на мисли, но и за контрол на съзнанието и на поведението на хората.
Нацистите се хвърлят с целия си безграничен ентусиазъм да развиват
тази област за своите черни цели. Хипнотичните състояния се индуцират
.2 обучени хипнотизатори, подпомогнати от опиати - от естествени или
изкуствено синтезирани халюциногенни вещества (Терз и Билек, IX.92).
Използват се също и сублиминални подсъзнателни команди скрити визуално
между кадрите на нацистките пропагандни кинофилми. След войната
Илуминатитер пренасят тази технология в САЩ, адаптират я за
телевизията и масово я използват да индоктринират и промиват мозъците
на американците за грозящата ги смъртна съветска заплаха.

Халюциногенни вещества и наркотици.

Немските химици създават за нуждите на многобройните програми за
контрол на съзнанието почти всички изкуствено синтезирани
халюциногенни вещества, употребявани и досега от спецслужбите по целия
свят за промивки на мозъци. LSD е само едно от големия брой опиати,
създадени за нуждите на програмите на СС. В концлагерите винаги се
намират неограничен брой човешки морски свинчета за тези безчовечни
експерименти.
След края на войната цялата технология е внесена тайно от Германия
в САЩ и трескаво се доразвива в тайните проекти на ЦРУ и на
американските военни. Скоро след това LSD е обявен за наркотик и
забранен за употреба от американското население. Експериментиращите с
него хипита и наркомани откриват, че той помага на нищо неподозиращите
жертви на многобройните тайни американски следвоенни програми за
контрол на съзнанието да разберат, къде точно са им "снаждали" и
"кърпили" паметта с нови "кръпки", покриващи цели епизоди от живота
им, които е трябвало да бъдат изтрити от паметта им и забравени.
Огромното болшинство от хора с подобни съмнения, че някой се е ровил и
пренареждал паметта им, са работили преди това в секретни проекти,
или са били свързани с военните по някакъв начин (Терз и Билек,
IX.92).

Окултизмът и медитацията за контрол на мозъците на подчинените.

По-посветените в окултните науки офицери от СС всяка сутрин
извършват задължителна половинчасова медитация върху една ябълка.
Защо пък точно ябълка, а не домат или круша например? Нали и комрид
Нютон е бил инспириран чрез същата ябълка да открие гравитацията!
Нали и Ева е била изкусена от змията в райската градина пак със същата
ябълка! Какво толкова важно има в символиката на една ябълка? Много
просто - ако я разрежем по екватора, ще видим, че семето й оформя
петолъчна звезда. Ако я обърнем с върха нагоре, ще получим
петолъчката на комунизма - символа на световното масонство и на
Илуминатитер зад него. Символа на Луциферовата манажерска йерархия от
разбунтували се ангели зад и над всички тях (Терз и Билек, IX.92).
Дали същата ябълка и на емблемата на компютърната компания Епъл,
Apple, или на емблемата на компанията за грамофонни плочи на Битълз -
Епъл рекърдз, Apple Records, е един индикатор за тяхната афилиация
със силните на деня?
Ако обърнем ябълката обратно, така че петолъчката да сочи с върха
надолу, ще получим обляната в кръв пентаграмна звезда на сатанизма.
Не е трудно да отгатне човек в коя посока са били обърнати ябълките на
медитиращите нацисти, облечени в черни униформи и ботуши, и окичени с
емблемата на СС - черепа с кръстосаните кости. Това е същата емблема,
върху която се кълнат във вечна вярност и новопостъпващите членове на
сатанистките култове - само че при тях това не е сребърен орнамент, а
истински човешки череп и кости, взети от трупа на някоя от техните
ритуални жертви.
Наблюдателните конспиратолози измежду нашите читатели сигурно са
забелязали как напоследък и петолъчката на масоните започва все по-
често игриво да се накланя леко настрани, леко да се завърта така, че
да не е съвсем ясно дали единичният лъч сочи нагоре, или надолу. Най-
голямата звезда над факлата с огъня в емблемата на последната
олимпиада в Атланта беше почти напълно обърната надолу. Това беше
1 ,. един от многобройните опити на световното Черно братство да
прокара своя мироглед в навечерието на трепетно очакваното от тях
инкарниране на Земята на техния най-велик вожд и учител - комрид
Ариман (Щайнер, 38).

7.3. Тайните общества като хранители на херметичните познания и
главни протагонисти на изследователските програми по контрол на
съзнанието.

Трябва да е станало ясно на всеки читател, че тайните общества
за това се наричат тайни, защото цялата им многоетажна йерархична
пирамидална структура е изградена върху най-основния организационен
принцип - на неравното, на недемократичното, по-точно на елитарното
разпределение на информацията и на херметичните познания. В
обществата от светлата страна на силата вътрешният посветен елит пази
ревностно херметичната информация, за да не попадне тя в ръцете на
още неизрасналите и духовно-непосветени профани и лумпени, които
могат да злоупотребят за користни тъмни цели с тази могъща информация.
В обществата от тъмната страна на силата окултната и демонична
информация се пази ревностно от вътрешния елит, защото той денонощно
злоупотребява с тях за тъмни користни цели и не желае това да стане
известно на широките обществени маси. Историята многократно е
показвала, че при случайни разкрития на сатанистки култове в някой
град побеснялата линчуваща тълпа не дава никакъв шанс на уловените
сатанисти да бъдат в последствие оправдани чрез правосъдието - често в
ръцете на същите тъмни сили - а окачва на първото попаднало дърво
внезапно разконспирираните служители на тъмната страна на силата.
Водени от железните закони за вътрешна дисциплина и секретност,
едва ли не всеки път, когато започва нов таен научен проект вътре в
СС, в добрата традиция на Илуминатитер първо се отцепва нагоре и
засекретява новата тайна ложа на учени-братя, участващи в този проект.
Чак след това те могат да се занимават със своите нови научни
открития. По строги вътрешни закони учените от по-ниските ложи не
знаят нищо за изследванията на техните вчерашни колеги, сега
недосегаеми членове на по-високите ложи.
Бих дал конкретен пример с инженерите и учените, разработвали
летящите чинии за Третия райх. Тези, които разработват
турбореактивните чинии, не знаят нищо за онези, които разработват
ракетните чинии. Последните не знаят нищо за проектите с
електрогравитационни чинии. Те пък не са били информирани за
откритията в областта на електростатичните чинии. Всички не са
информирани за това кой и къде и как ще използва техните чинии, още по-
малко какви полети са правени с тях и докъде. Това се прави от най-
високо засекретените ложи на най-посветените - от самите банкери,
даващи щедро парите за тези невероятни проекти (Терз, XI.92).
Най-важното правило, което всеки разколебал се, искащ да напусне
тайните общества, научава със закъснение е, че всеки път назад е
отрязан, и че той може да напусне организацията само мъртъв. Това
желязно правило е валидно от най-низшите "масови" нива на масоните -
нещо като масовата "ОФ" организация на тези общества, през техните по-
висши сфери, като розенкройцерите, и още по-нагоре до нивата на
рицарите-темплиери - нещо като "компартията" на тайните общества. Още
повече това е валидно естествено за най-висшите и най-дълбоко
засекретени нива на Илуминатите - нещо като "централния комитет" и на
тези тайни организации. В стари масонски книги могат да се намерят
детайлни рисунки на жестоките садистични убийства на непокорни
членове, в които участва цялата ложа. Те са свързани с изскубването
или изгарянето на езика с нажежено желязо, с отсичането на ръцете и
стъпалата на краката на още живия клетвопрестъпник, с избождането на
очите му, с изкормването на жертвата и изтръгването на още туптящото й
сърце. Твърде често и с пиенето на кръвта на живата още жертва
посредством сламки, поставени в срезове на главните артерии.
Мъчителната бавна смърт за назидание на всички останали членове на
2 )-.2. общество е целта на това ритуално садистично сатанистко
убийство. И често среднощните церемонии за приемането на новите
членове в ложата се координират с такива зверски убийства, и
последвалото обесване на жертвата, за да може новоприеманият да ги
наблюдава за назидание (Иванов, 93; и много други автори).

Ролята на Илуминатитер в потулването след края на войната на голямата истина
за
немските чинии - извинете, за своите чинии.

По-голямата и кадърна част от немския научен персонал, работел в
най-секретните и най-интересни проекти на електрогравитационни чинии е
тайно евакуиран от немците още преди края на войната в техните
секретни бази в Южна Америка, в ... Канадска Арктика и на Южния полюс,
за да продължи там илуминатската мечта за покоряването на света.
Учените често оставят своите семейства в Германия и безследно изчезвт
след това, без никой повече да ги чуе и види. Всички бази са
построени естествено с парите на Илуминатитер и на световните
банкерски фамилии зад тях (Терз, II.93; Ландиг, 70).
Мозъците на второстепенните специалисти, останали в Германия, са
основно промити, за да не могат да си спомнят за най-важните от
антигравитационните проекти. Твърде вероятно е д-р Вернер фон Браун
да е точно един от тях, тъй като работи в Пенемюнде по най-
неперспективните немски космически програми с ракетна тяга. Немските
тайни общества се отказват от тях още през 1941-42 година, след
феноменалния успех на техните електрогравитационни космични чинии с
безплатна енергияр, построени в най-дълбока тайна зад "димната завеса"
на турбореактивните чинии на немските военни.

Към края на войната световната мрежа на Илуминатитер от Америка
бързо подава своята "братска" ръка, и прехвърля тихомълком отвъд
океана по-голямата част от останалите в Германия немски учени и
инженери от тайните проекти по антигравитация, за да продължат там
своите изключителни изследвания. Да не забравяме, че много от тях са
финансирани задкулисно от глобалната империя на Илуминатитер още от
самото им начало през тридесетте години в Германия. Още преди края на
войната те координират издирването, "арестуването", даването на
фалшиви документи, смяната на самоличността и евакуацията на немските
учени до новите места на техните лаборатории, спешно пренесени в САЩ,
Канада, Англия и Съветския Съюз, (Терз и Билек, IX.92). Във вечните
гори на северозападна Канада например се построява суперсекретен
изследователски град, заедно с една от най-големите тайни подземни
бази на Илуминатитер под него. Там от 1947 г. продължават трескавите
изследвания върху пленените немски летящи чинии (Веско, 68).
Почти всички инженери от немските проекти на Илуминатитер по
антигравитация, човешка генетика и промиване на мозъци са отведени
след края на войната да работят в САЩ и Канада по същата тематика.
Тези проекти продължават там под пълна пара и досега в най-секретните
американски подземни научноизследователски институти. Между тези
учени са и почти всички споменати конструктори на летящи чинии - д-р
Рихард Миите, д-р Рудолф Шривер и Виктор Шаубергер. След
завършването на тези проекти мозъците им са промити още един път в САЩ
със същата немска трофейна технология, но вече значително подобрена
от немските учени, работещи за американците (Шпигел, III.50).
По-неподатливите от тях, като австриеца Виктор Шаубергер например,
първо са изцедени като лимони за всичкото, което американците могат да
измъкнат безплатно от тях, а после са терминиранир при отказ да
продадат на безценица и останалата най-важна част от цялото свое
творчество (Александер, 89). Учените, които имат глупостта да се
забавят в източната част на Германия, изчезват завинаги в руските
секретни научноизследователски институти-пощенски кутии в Сибир.
Никой повече не чува нищо за тях - като конструктора на летящи чинии
от чешки произход инж. Ото Хабермол.
Поради горните причини учените, останали в Германия след края на
войната, от които никой от съюзниците не се интересува повече след
цялото това сортиране и прехвърляне на мозъци през океана, имат най-
големия интерес да си държат устата затворена за видяното в проектите
по време на войната.

7.4. Контрол на съзнанието чрез окултни и черномагьоснически
техники.

Докато учените, които са вън от тайните общества, търсят главно
техничeски решения за контрол на съзнанието с помощта на хардуеърни
технологии, по-посветените техни колеги, членове на тайните общества,
особено от тъмната страна на силата, разчитат главно на окултни и
черномагьоснически решения за да осъществят редовното промиване на
мозъците на учените и на работещите в тайните проекти. Целта е да ги
накарат да забравят какво са проектирали вчера или преди две години.

Вилхелм Райх - тъмният гений на оргономията:
манипулиране на съзнанието през постериорнир входове.

Още по-висшите членове на тайните общества от тъмната страна на
силата, които естествено изобилстват във всяка социална формация,
построена върху реки от кръв, и които от векове са упражнявали
хомосексуализма като нещо много "по-свято" и важно, отколкото просто
хоризонтално развлечение, са подлагани на един много добре отработен
през хилядолетията черномагьоснически хомосексуален метод на промиване
на мозъците им. Когато по време на този акт активният учител-маг и по-
високо "посветен" член на обществото доведе до около-оргазмено
състояние своя ученик, тогава от многобройните нервни възли в ректума
на ученика се отварят специални нервни канали към подсъзнанието му.
През тях учителят-черномагьосник може да влезе в него като експертен
файл менъджър и да изпълни всякакъв набор от DOS команди върху
файловете там, върху пакетите от информация и спомени. Това са
командите, които винаги живо са интересували спецслужбите на всички
тъмни правителства: "търси опасна информация", "изтрий", "забрави",
"подмени", "закодирай", "засекрети" и т.н..
По този начин могат не само да се прехвърлят нужните секретни
познания или заповеди от съзнанието на учителя в подсъзнанието на
неговия ученик и подчинен. Може не само да се инспектира и цензурира
съдържанието на паметта на подчинения, но и учителят може по желание
да изтрива от паметта му нежелателни спомени, които не отговарят на
партийната линияр. Цели дни, седмици, или даже години от живота на
този ученик, пазени в паметта му, могат напълно да се "загубят" след
такова вторжение. Дори цялата му предишна личност може да бъде
подменена със съвършено нова личност, не свързана с първоначалното му
минало (Терз и Билек, IX.92; Терз, Максвел и Мулинс, XI.94).
Не случайно изразът "riding the goat" - "яздене на козата" винаги
през вековете е имал най-буквалното значение за елитните членове на
тайните общества от тъмната страна на силата. В тях опазването на
партийната линияр и промиването на мозъците на подчинените е ставало
много просто. По-низшите и млади членове са "яздени" редовно от
техните "поръчители" и "духовни учители", от по-опитните и "активни"
старши братя. Последните пък на свой ред са "яздени" от появяващите
се и материализиращи се на техните по-важни среднощни церемонии нисши
демонични астрални същества, които са били от хилядолетия скритите
"вдъхновители" и "духовни учители" на тези ложи. Като един от
четирите най-важни сатанистки празници в годината, Първи май е любим
ден за такива посещения на кръвожадните демони от заляната с кръв
алена страна на силата.
Аленият цвят на пионерските връзки и у нас се дължи не само на
кръвта на героите, паднали в безсмислената "борба" за изтребването на
цвета на българската християнска интелигенция. Той се дължи още
повече и на кръвта на невинните жертви, ритуално гаврени, посечени на
$0:"-(6(2% и накрая изконсумирани от членовете на сатанистките култове
по цялата тъмна част на Вселената. Колкото и малка да е тя, с
приближаването на нейният край, съпротивата й става все по-дръзка и
отчаяна.

Според личните спомени на д-р Ал Билек, участник в много
секретни американски програми след войната, през тридесетте години
Вилхелм Райх - един от най-гениалните немски учени по времето на
Третия райх - обширно изследва цялата тази "постериорнар сондажна
технология". Това става лично, по време на неговите посещения в
тибетски манастири, принадлежащи на черномагьосническите
хомосексуални монашески ордени - на тъй наречените "червеношапковци".
След своето завръщане в Германия той подробно изследва и доразработва
за СС тази екзотична технология за "масажиране на мозъци". Тя
моментално допада на душата на есесовците - нали една от най-
прикриваните страни от вътрешния живот на техния елитен черен орден е
повсеместният хомосексуализъм между членовете му. Той всячески е
насърчаван и от тайните общества, стоящи над СС, защото и при тях явно
се използва същата технологиуя за контрола на съзнанието на членовете.
Работата на Райх се смята толкова секретна и важна за Илуминатитер,
че тай е преместен тайно от Германия в САЩ още през 1943 година, или
две години преди края на войната, за да може да продължи
необезпокояван своите кардинални изследвания. Неговите илуминирани
задкулисни доброжелатели не искат да рискуват със смъртта му по време
на бомбардиравките над Третия райх.
В Щатите той продължава трескаво да работи над своите оргонови
технологии, поставяйки основите на оргономията - науката за новия вид
енергия, открита от него. Това е т.н. orgone energy, оргоновата
енергия на човешкия оргазъм и на технологиите за контрол на мисленето.
Неговите изследвания стават основата на по-нататъшните крупномащабни
американски проекти по промиване на мозъци, дълбоко засекретени в
четиридесетте и петдесетте години под "Филаделфийския" и "Монтокски"
проекти. Те дават началото на десетки други проекти по промиване на
мозъци - по-специално на проектите МК-Ултра, МК-Наоми и Moнарх (Терз и
Билек, IX.92; Терз, Максвел и Мулинс, XI.94. Виж също цялата
библиография по промиването на мозъци).
Проектът Монарх - най-интересния от тях е изследвал изкуствено-
генерираната шизофрения за целите на контрола на съзнанието върху
стотици нищо не подозиращи граждани на САЩ. За да разгледаме този
проект трябва да се спрем и на още една много важна за съвременна
Америка тема:

Сатанизмът uber alles!

Сатанизмът не само като глобално земно, но и като по-широко
космично проявление на най-тъмните Ариманични сили, винаги е бил много
широко застъпен в нацисткия елит на Третия райх, най-вече сред СС и
неговите тайни общества. Предполагам, че тайното общество "Черното
слънце" вътре в СС, съставено от дванадесетте най-високо посветени
черномагьосници-сатанисти от есесовския елит, е най-секретната висша
сатанистка ложа в нацистка Германия. Тя е същевременно и висшия
контролен орган на целия многохиляден таен есесовски окултен орден,
управляващ задкулисно нацистката партия, а от там и цяла нацистка
Грермания. Черното слънце е нещо като сатанисткото "политбюро" на
Третия райх.
В голямата подземна зала в северната кръгла кула на крепостта
Вевелсбург, в този кръгъл, злокобен и мрачен подземен зандан, се
провеждат смразяващи среднощни церемонии по ритуално кръвопускане и
издевателства над невинните жертви, доведени от близките концлагери.
Крепостта е реставрирана под личното ръководство на Химлер и
превърната в светая светих и мемориален комплекс на СС. Векове преди
това тя е построена по чертежи, нашепнати от тъмната страна на силата,
които са точни копия на пирамидата с "всевиждащото око" от първата
120 -(6 на монументалния труд на Адам Вайсхаупт "Апология на
Илуминатитер" (Терз и Яой, X.94). Същата тази пирамидата се намира и
на гърба на еднодоларовата американска банкнота, поставена там нарочно
от тайното братство. С този кодиран знак то известява на своите
членове кой в действителност управлява от иззад кулисите американския
паричен пазар.
Не случаино най-висшето място в тази зала - нейният свещен олтар,
съответстващ на самото "всевиждащо око" на върха на пирамидата в
илюстрацията на Вайсхаупт, е разположен по много необичаен начин.
Олтарът не е издигнат спрямо пода на залата, както във всички храмове
по света. Странно защо, точно обратното - той е твърде необичайно
вкопан в пода. В неговия център и досега се вижда най-важната улика
за издевателствата извършвани там. Това е един широк канал - вероятно
за оттичането на обилните телесни флуиди, които са отделяни по време
на зверските церемонии върху олтара.
Та нали дори низшите рангове на СС са приемани в по-висшата
следваща ложа с малък приемен изпит по коравосърдечно "мъжество" и
ловкост. Те трябва да одерат с една ръка жива котка, без да бъдат
одраскани (Терз, VI.96; Конференция по ритуални..., 89; ДеКямп, 92;
Гундерсон, 85-95; Паганска Инвазия, 92; Лъвенда, 95).
Потвърждение на хипотезата за сатанистката същност на
"светилището" в подземния зандан във Вевелсбург дойде съвсем
неочаквано от главния сатанист на ... Американската армия. Това е
полковник Майкъл Акино, широкоизвестен в САЩ със своите издевателства
над невинни подчинени, много от които безследно изчезват след това.
Той се смята за един от водещите сатанисти в момента в тайните
сатанистки ложи на американската армия, и доскоро се подвизаваше
безнаказано във военната база Президио в Сан Франциско. Полковникът
специално посещава Вевелсбург и извършва среднощна "осветителна"
церемония в запуснатото "светилище" в подземната зала (Левенда, 95).

Психиатричното разстройството "мултиплярна личност" и армиите от
суперхора-автомати на хитлеровия Нов ред.

Психиатричното разстройство на "мултиплярната" или "разцепената
личност" (Multiple Personality Disorder, MPD), което е по-новото
работно название на шизофренията, съвсем умишлено се изучава напълно
повърхностно и без разбиране от модерната психиатрия, поставена в
услуга на Илуминатитер. Това разстройство в голямата си част от
случаите не представлява нищо повече от обсебването на личността на
болния от едно или няколко низши демонични астрални същества, вселили
се в тялото и съзнанието на човека. Този метафизичен процес е описан
много подробно в книгата "Оаспи" (1882), за която говорихме и в
първата глава, а също и в десетки стари и нови църковни или окултни
трактати по въпроса.
Изкуственото генериране на това състояние чрез електрошокове и
други силно травматични дразнители винаги е изследвано с най-голям
ентусиазъм от институтите по промиване на мозъци на тайните служби във
всички развити страни през пшоследните 50 години. Тези изследвания са
показани като фикция в художествените филми "Телефониста", "The
Telephone Man" и "Манджурския Кандидат", "The Manchurian Candidate".
В тях се описва процесът на създаването на спящи агенти чрез
изкуственото разцепване на личността на потърпевшите. В нормалния си
живот в своята основна личност те са най-обикновени граждани, служещи
за пример на околните. Но когато по кодова команда се "превключат" в
своята паралелна разцепена и програмирана да убива личност, те стават
садистични убийци и роботни изпълнители на всяка жестока заповед на
своите централи. След това с друга кодова команда те се връщат
обратно в първоначалната личност, която естествено нищо не знае за
извършеното убийство (Боуарт, 75 и 93).
Въпреки че населяват един и същи мозък, двете личности ... не
знаят абсолютно нищо една за друга. Какъв невероятен и дълбоко
законспириран даже и от себе си агент наистина - и най-жестоките
,:7%-(? не биха довели до никакви признания - просто защото ще се
разпитва "грешния човек". Ако не се знае кодовото изречение за
активирането на втората спяща и дълбоко скрита личност, разпитващите
никога няма да узнаят, даже и под хипноза, за наличието на другата
личност вътре в главата на разпитвания заподозрян. Такива разцепени
мултиплярни личности, все по-дълбоко законспирирани една под друга,
може да има с десетки в съзнанието на даден човек, без нито една от
тях да знае нещо за останалите.
Вече все повече психиатри-дисиденти в САЩ са на мнение, че не малка
част от заболелите от този мултиплярен синдром американци съвсем не са
психиатрично болни, а са станали жертви на масови злоупотреби с
тайните експерименти по контрол на съзнанието. Те са провеждани през
последните 50 години върху десетки нищо неподозиращи пациенти на
военни, затворнически, психиатрични и обикновени градски болници със
задкулисни военни спонсори. По материали на американския дисидентски
печат, такива експерименти също са били "ауторизирани" да бъдат
проведени върху нищо неподозиращи съвсем здрави граждани в Япония, ГФР
и в Швеция. За нея това прави лично премиера Улоф Палме.

"Естественото" генериране пък на това състояние на разцепени
персоналности от хилядолетия е на въоръжение в тайните сатанистки
общества, за да могат да запазят тайната на своите зверски церемонии
от непосветеното общество на профаните. Разцепването става чрез
подлагането на новопостъпващия член на обществото на големи мъчения,
при които поради стреса душата временно напуска тялото. В това време
ловкият манипулатор и черномагьосник-изтезател "присажда" в
подсъзнанието на жертвата едно астрално демонично същество, което
става "пазител" на тази новогенерирана разцепена личност. Така могат
да се създават многобройни алтернативни личности под нормалната
ежедневна и небудеща подозрение личност на същия човек.
Същата схема на охрана на все по-дълбоките нива на засекретеност и
тайнства се използва и в "невинната" компютърна игра за подрастващи,
наречена "Подземия и дракони", "Dungeons and Dragons". Тя е може би
най-доброто домашно пособие за неусетното и незабележимо въведение в
сатанизма на всеки, който играе с нея. При постепенното спускане все
по-надълбоко във все по-кървавите нива на преизподнята, пред всяко
ново и още по-дълбоко подземие, в което неофита трябва да проникне,
се намира по един охраняващ демон-пазител и "отговорник на етажа".
Той именно трябва да бъде излъган и надвит, за да може да се влезе в
неговия етаж. Този "етажен отговорник" в компютърната игра
съответства на демоничното астрално същество-пазител на всяка една от
многобройните и все по-дълбоко засекретени разцепени мултиплярни
личности.

Всичко това е обсъждано многократно през последните години на
многохилядните алтернативни научни конференции в САЩ под общата тема
"Синдром на травматично-индуцираната мултиплярност", "Trauma Induced
Multiplicity Sindrome". Те са организирани от широката дисидентска
общественост на САЩ - от дисиденти-психиатри, от духовни лица от най-
различни деноминации, от активисти и борци за граждански права, от
представители на полицията и правосъдиието, специализиращи в борбата с
"ритуалните злоупотреби" с физически лица, извършвани от роящите се
като гнили гъби след кървав дъжд сатанистки ложи в САЩ в момента. В
тях също вземат дейно участие роднини на пострадали, обединени в
многобройни регионални и национални организации за борба с това
явление. Най-активни участници са бивши пострадали, успели да се
отърват от кървавите пипала на сатанистките ложи и да се излекуват от
своята изкуствено-генерирана шизофрения. Много от тях са се измъкнали
от лапите на проекта "Монарх", който десетки години тайно
експериментира върху нищо неподозиращи жертви.
В нацистка Германия, където първоначално е изследвана и
разработена, тази практика се използва най-широко не само за
прикриване на действията на сатанистките ложи, но и за скриването на
1%*0%2-(2% разработки и проекти от самите работещи в тях учени и
инженери. Това става много просто. Първо те минават през хипноза,
комбинирана с електрошокови и наркотични халюциногенни стресфактори,
което води до изкуственото разцепване на личността им. В началото на
работната смяна в тайните подземни лаборатории става превключването им
в секретната личност "Б", преди да вземат асансьора надолу към тяхната
изследователска преизподня. В края на работната смяна, отново на
повърхността, става и връщането им обратно в тяхната нормална
ежедневна и с нищо не будеща подозрението на околните личност "А". В
нея те прекарват останалата част от своя работен ден в по-малко
секретни проекти. Така не само техните съпрузи, колеги или близки,
но и самите те нищо не знаят за естеството на своята секретна работа
под земята. Те никога не са разбрали, че въобще са били под земята.

В специализираната библиография в края на книгата са дадени най-
основните американски източници в областта на контрола на съзнанието и
на сатанизма.