|
Ами продължава водовъртежа от твърдения тип "ако не ...то може би" и подобни :))
Плюс разни забавни истории.
----------------------------------------------------
Легенди за вироглавите "Черни птици".
Ние можем да разберем от следващата комична история защо
Зенгеровите двигатели-чудовища са се "загубили" безследно след
войната. За дълбоко засекретените истински възможности на
правопоточните двигатели бих разказал една много смешна и невероятна
история за заешкото сърце на пилота на един американски разузнавателен
самолет Локхийд SR-71 Black Bird, "Черната птица". Тази история ми
беше разказана анонимно на една уфологична конференция в САЩ. Това се
случило по време на поредното "джентълменско" прелитане на въпросния
пилот над територията на Съветския Съюз, станало значително по-късно
след свалянето от руснаците на Гари Пауърз и неговия шпионски самолет
U-2 през 1961 г..
В един прекрасен слънчев и безоблачен ден, каквито са между впрочем
всички дни в годината на стратосферната височина над ... 30 км, точно
като прелитал над най-секретната руска военна база, злополучният
пилот на Черната птица изведнъж с ужас забелязал една голяма червена
светлина да мига право пред него на инструменталното му табло - една
нова и неизвестна до тогава на американците съветска стратосферна
свръхзвукова ракета от типа земя-въздух го била прихванала и
"заключила" със своя радар, и бързо се приближавала отзад, насочена
право в огромните сияещи дюзи на неговите правопоточни двигатели. От
американците никой до тогава не бил чувал нищо за тази нова ракета,
която била вече на стотици метри от прекръстването на тази Черна птица
в "Жар птица". А руснаците май ги деляли само секунди от следващия
голям международен скандал с американците.
В тази нажежена ситуация обзетият от паника пилот на птицата
направил нещо, което никой пилот в здрав разум не би трябвало да
прави с нея - той забравил за най-строгата забрана да не се вдига
повече от Мах-3, и почти огънал ръкохватките на лостовете за газта,
избутвайки ги в паниката до отказ напред с едната ръка, като в същото
време издърпал към себе си лоста за управление с другата. Ракетата
"%7% като че ли се виждала в неговото огледало за обратно виждане.
Тогава станало чудото - Черната птица като че оживяла и съвсем лесно
изпреварила преследващата я ракета, величествено повдигайки носа си и
понасяйки се с грохот косо нагоре към черния небосклон. Това било
последното нещо, което пилотът си спомнял, преди да загуби съзнание
от огромното ускорение.
Когато след време той се свестил отново и отворил очи, трябвало
много да премигва под своя херметичен космонавтски шлем, докато да
разбере къде точно се намира - в оглушителната тишина пред очите му
величествено и доста бързо се въртяла под черното звездно небе
синевата на един огромен океан, обаче много странно защо ... изпъкнал
- като училищен глобус. Ето че бързо се приближавала и някаква суша,
която подозрително приличала на ... Австралия, а до нея като че ли и
Нова Зеландия. Чак като се свързал със суперсекретната американска
база в Пайн Гяп, в средата на австралийската пустиня, той получил
потвърждение за своя най-голям страх - неговата Черна птица била
влязла в ... орбита около Земята! И е трябвало много спешно да се
вика една голяма чиния от флотата на тайното глобално правителство,
която да свали на пръсти непослушната птица обратно на земята.
За да се потули тихомълком големия скандал, който би избухнал в
аеро-космичните кръгове на планетата, когато някой би забелязал тази
обемиста играчка там горе - добре видима от земята и с обикновен
бинокъл в нощното небе. Дори и любители астрономи можеше да
фотографират найния бордови номер до емблемата на американските ВВС
със своите домашни телескопи. В какъв ужасен "птичи-гейт" би се
оказала НАСА тогава, ако би се наложило да обяснява на световната
преса как по дяволите тази голяма птица е успяла да се качи там горе.
Колкото и невероятна да звучи за мен една история, аз никога не
я отхвърлям просто така - само защото ми се струва неправдоподобна.
Като правило я вкарвам да отлежава в моята голяма колекция от странни
данни, сред десетките други също толкова трудни за повярване истории,
докато случаят не ме доведе до втора такава подобна история. За мен
това беше случайната среща, пак на една уфологична конференция, с един
обикновен фрезист в една ... необикновена фирма. Той беше работил
десетки години в Локхиид, и още на първата моя разказана случка за
Черната птица, се реваншира с няколко феноменални истории от
дългогодишната експлоатация на тези невероятни самолети. От тях
ставаше ясно, че е имало многобройни случаи, известни на
обслужващите персонали по базите, а също и на фирмата производител, в
които поради грешка на пилота птиците са напускали атмосферата,
техните двигатели са угасвали, и самолетите са излизали в
суборбитални полети, високи по 100-200 км, при които пилотите е
трябвало да чакат десетки минути да навлязат обратно в атмосферата,
за да могат да запуснат отново двигателите си и да се приберат в
базите си.
Разликата между суборбитален и орбитален полет зависи единствено от
полегатостта на траекторията - при по-стръмно изкачване, поради по-
бързото излизане от атмосферата и настъпването на кислороден глад,
двигателите угасват по-рано, преди да наберат по-висока скорост. При
изкачване с по-слаб наклон може да се намери оптималния ъгъл спрямо
хоризонта, който да позволи на гърмящата птица да превиши първа
космична скорост, преди двигателите й да успеят да изгаснат при
излизането им от атмосферата.
Това е може би и най-голямата тайна, която немците откриват
при техните мезосфернир експерименти с ракетите-сонди Фау-2, които
стигат до 150 км, а по-късно и с двустепенната ракета А-9/А-10,
която стига до 350 км височина. Стратосферата (от 15 до 50 км
височина) съдържа 99% кислород и азот. Мезосфератар (от 50 до 500
км) съдържа кислородни молекули и атоми чак до ... 150 км
височина. Те съвсем свободно биха поддържали горенето в един
провопоточен двигател на височина от 75 до 100 км, стига той да
се движи с Мaх 20-30. Защото въпреки силно-разредения въздух там
горе, при тази огромна скорост за единица време през
":'$35.' !.0-(? отвор на правопоточния двигател преминава 20-30
пъти повече обем въздух (ако и да е разреден), отколкото при Мах-1
в ниските слоеве на атмосферата. Този огромен обем е напълно
достатъчен да набави необходимия кислород за горенето, и да
създаде "запушалката" от повишено налягане на входа на
правопоточния двигател, за да може той да работи "в режим".
След като откриват тази проста истина, ракетните
конструктори от Пенемюнде спешно модифицират ракетата А-4В -
пилотирания стреловиден крилат вариант на Фау-2. Те монтират в
задната й част един правопоточен двигател, и започват да
експериментират с разнообразни оптимимални траектории на полета,
които да постигнат максимална скорост и дългобойност. С учудване
откриват, че правопоточния двигател няма горна скоростна граница
на угасване в атмосферата - дори и при първа космична във високите
разредени слоеве на атмосферата над 75 км височина той не угасва,
защото поради огромната скорост пак е в състояние да "загребва"
даже и от разредената атмосфера нужния кислород за своето горене.
Така модифицираната ракета се изстрелва като втора правопоточна
степен в двустепенната пилотирана балистична ракета А-9/А-10, и
има значително по-голям таван от стандартните 350 км. височина на
ракетния вариант на същата ракета. Но за ракетните космични
програми на Третия райх ще говорим по-подробно в шеста глава.
Да се върнем пак на Черната птица. Собственото си тегло, което
тази вироглава птица би успяла да качи в орбита, е от порядъка на 40-
50 тона?? незаредена с гориво. Сега може би става ясно защо
правопоточните технологии, разработени от немците, са включени в
черния списък след Втората световна война, и абсолютно изчезват от
авиационната промишленост.
Какви са вялите аргументи, заради които те са така скоростно
забравени и потулени? "Газовата струя издавала адски шум! Много
вибрирали! Много дълъг бил пламъкът зад двигателя и се виждал от
километри! Били страшно лакоми за гориво" Този тотален "мораториум"
на използването на правопоточните двигатели след войната е нарушен
може би само за няколкото малки разработки на безпилотни военни ракети
- достатъчно малки все пак спрямо размерите на гигантските двигатели,
изпробвани от д-р Зенгер, за да се застрахова тайното правителство,
че не ще изведат своите товари в орбита. Даже и тези малки разработки
в последствие също са тихомълком закрити, без всякакви обяснения,
защото и те показват феноменални резултати. Като например
американската правопоточна ракета Навахо, или руския правопоточен
безпилотен междуконтинентален бомбардировач "Буря" (Бориславов, 94,
т.3), който вероятно също е разработен по стари немски проекти.
Другото изключение на този мораториум са хибридните турбореактивно-
провопоточни двигатели на самата Черна птица, които обаче са твърде
комплицирани, за да могат да се произведат от една средно-развита
индустриална страна - затова те са оставени да влязат в експлоатация,
но даже и с тях се появяват доста неприятни "проблеми", както току що
видяхме.
Причината за пълното потулване след войната на Зенгеровите открития
е нещо много повече от колосалната мощ на правопоточните двигатели,
напълно достатъчна евтино да изведе голям пилотиран космически кораб в
орбита. Защото по тегло на качен в орбита товар Черната птица май
отстъпва само на ракетата носител Аполо/Сатурн-V, която изхвърля в
орбита товар колкото един парен локомотив от 150 тона. Истинската
причината за това "забравяне" е голямата опасност за световния
банкерски картел, идваща от тяхната крайна простота и нисък
технологичен праг. Тази възможност за лесно копиране подклажда
призрака на загубването на големия и тлъст световен монопол на
производство на сложните аеро-космични турбореактивни и ракетни
двигатели, и на скъпите горива за тях - и навлизането на страните от
Втория и даже Третия свят в този монополен пазар, използвайки
простата и евтина правопоточна технология и още по-смешните горива за
нея. А те са били разработени преди повече от половин век от немците,
с вече отдавна изтекли патентни и авторски права върху тях.
В действителност едно просто и малко модифицирано парче от стоманена
тръба за нефтопровод ще свърши работата - и колкото по-голям диаметър
% то - толкова по-добре. Така че от една голяма тръба с диаметър от 3
до 5 метра могат да се изцедят между стотици хиляди и милиони конски
сили мощност - напълно достатъчно да се изведе и най-големия кораб в
орбита по една удължена наклонена траектория, за да се попречи на
двигателя да изгасне преждевременно от липсата на кислород след
излизането от атмосферата, преди набирането на необходимата за това
първа космична скорост. Въпреки голямото количество гориво, нужно за
тази цел, не трябва да забравяме, че правопоточният двигател винаги
гори в пари почти наполовината от една ракета, тъй като той си набавя
окислителя директно и безплатно от атмосферата. А първоначалните
стартови ракетни ускорители-шейни, поставени върху наклонен релсов
път, са задвижвани от евтини твърдотелни ракетни двигатели. Те могат
да се употребяват многократно, което значително намалява цената им
спрямо еднократно използваните ракети-носители със сложните течни
ракетни двигатели и скъпо струващите турбопомпи за тях.
Но както казахме в първа глава - една беля никога не идва сама за
тайния глобален банкерски елит. Не само, че д-р Зенгер конструира
тези невероятно прости двигатели, но той и немските химици имат
наглостта да открият и още по-прости и евтини горива за тях, от които
петролните монополи не печелят нищо. За да се изпробват тези
алтернативни горива, е конструиран един огромен правопоточен двигател
с диаметър от 1,5 м., работещ с най-обикновени ... каменни въглища.
Експериментира се с обикновени въглищни гранули или фин антрацитен
прах с големина на зърната от порядъка на микрони (Бориславов, 96).
От "резервоара"-бункер те са подавани по тръба вероятно от един шнеков
винт и са изсипвани отпред, непосредствено преди въздухозаборния отвор
на двигателя, за да бъдат засмукани в него от въздушната струя. С
тази гениална хитрина се елиминира даже необходимостта двигателят да
има и сложна горивна турбопомпа както при ракетите, която да нагнетява
горивото срещу високото налягане в горивната камера. Двигателят с
мощност от 20 000 к.с. (14700 kW) е инсталиран в специално
конструирания за целта едноместен околозвуков изтребител-прехващач Sk-
14 Шкода-Куба, "Shkoda-Kouba", за койото се говори, че е достигнал
височина на полета от 18 000 м., и скорост от 1 000 км/ч -
приближаваща се до скоростта на звука. С едно пикиране на пълна газ
този самолет би станал и първия свръхзвуков самолет в света, летящ с
каменни въглища. Следващият свръхзвуков вариант с делтовидни криле е
проектиран за скорост около Мах-3 - 3 200 kм/ч.. Със каменни въглища!
ИЛСТР: от Бориславов, стр. 134, Skoda-Kouba Sk-14 в 3 проекции:
Проект за евтин изтребител Шкода-Куба Sk-14 с правопоточен двигател Зенгер,
работещ с каменни въглища (стрити до микрогранулен размер).
zzzzz
ИЛСТР: от Бориславов, стр. 132, Skoda-Kouba Sk-14 в полет, на 2
съседни страници:
zzzzz
Мезосферниятр хиперзвуков правопоточен бомбардировач "Липиш-делта VI".
След цялото това огромно разнообразие на авангардни свръхзвукови
конструкции за планери и изтребители, проф. Александер Липиш решава
да проектира следващата своя "бомба" - по-точно своя уникален
хиперзвуков бомбардировач. Нека да проследим как той стига до това
свое съвършено творение.
След като завършва основното проектиране на своя делтовиден
околозвуков ракетен изтребител Месершмит Ме-163 Комет някъде към 1942
г., проф. Липиш продължава трескаво да експериментира със
свръхзвуковия си планер DM-1, за който споменахме по-рано; и с още
много други авангардни делтовидни геометрии. Натрупаната безценна
информация му помага да проектира през април 1944 г. поредния си
свръхзвуков самолет - хиперзвуковия бомбардировач Липиш-Делта VI,
обединяващ делтовидното крило с правопоточния двигател. От цялата
огромна галерия от невероятни самолети с устремени клиновидни
1"0:5'"3*."( корпуси, с които той експериментира, проф. Липиш избира
най-доброто за това свое велико творение.
Революционния модел на новия правопоточен двигател пък той доразвива
от първоначалните груби прототипи на Рене Лорин и на д-р Зенгер.
Каква е уникалната идея на конструктора? Да сплеска двигателя и да го
напъха в крилото: да напъха цилиндричните Зенгерови двигатели в своите
сплескани клиновидни корпуси-летящи крила. За тази цел той
метаморфозира цилиндричната тръба на двигателя в един клиновиден
контур с променливо сечение, вертикално-сплескан като калкан. Това
сплескано сечение точно следва тънкото клиновидно делтовидно крило,
вътре в което се вмества двигателя. По аналогия на мокрите крила-
резервоари, Липиш открива и построява и "горещите" крила-двигатели
(Липиш, 52).
ИЛСТР: от Бориславов, стр. 135, Липиш-делта VI.
zzzzz
Трябва да помним, че все пак този двигател не е нищо повече от
една сплескана куха и празна тръба без нищо в нея. Само трябва да се
спази точната геометрия и вътрешни сечения на последователните секции
на двигателя. Въпреки това д-р Зенгер получава един уникален
мезосференр хиперзвуков бомбардировач без нито една подвижна и въртяща
се част в своя двигател - може би с изключение на горивната помпа,
която сигурно е една стандартна помпа от турбореактивен двигател.
Освен това ако няма керосин под ръка, самолетът му би летял и с
въглища, със захар на пясък, с рициново масло, свинска мас или мляна
изсушена царевица, която също вероятно е разглеждана като възможно
алтернативно и "подновяемо" гориво от изобретателните немски химици.
Един шнеков винт би ги доставял пред входния въздухозаборник на
двигателя, и след това една "тороразпръсквачка" би ги размесвала с
въздушната струя, нахлуваща в двигателя.
Да не забравяме, че шестте хиляди ракети Фау-2, които са
изстреляни срещу Англия по време на войната, и които предизвикват
евакуацията на един милион души само от Лондон, също летят с
"подновяемото" гориво (renewable fuel) метанол или метилов алкохол,
произведен от ... бракувани ферментирали гнили картофи. В
действителност мезосферниятр бомбардировачът на проф. Липиш би летял с
всяко едно въглеводородно гориво освен с извънземния елемент 115р. А
една малка пилотска грешка би могла да го изкара и в орбита, по
аналогия на Черната птица. Това би било наистина твърде много за
тайния банкерски елит!
Ето защо конструкциите на проф. Липиш са толкова строго забранени за
употреба и никога не са популяризирани след войната - малкото на брой
монополни производители на авиационни двигатели и авиационно гориво от
развитите страни, всичките от тях контролирани задкулисно от
няколкото глобални банкерски фамилии, биха загубили своя абсолютен
монопол върху тези световни пазари. именно за да могат да задържат
този монопол в своите ръце, след войната те "прокараха" с техния
финансов булдозер използването на изключително скъпите и нанадеждни
турбореактивни двигатели с техните хиляди прецизни части, вместо
простата празна "канализационна тръба" на правопоточния двигател,
работеща на въглищен прах. На карта бяха поставени трилиони долари
приходи за тях от тоталния монопол върху глобалния пазар на
турбореактивни двигатели и на авиационно гориво през следващите 75 -
100 години.
Антигравитационната орбитална совалка-бомбардировач на проф. Липиш.
От всички разгледани досега модели на антигравитационни чинии,
това поредно гениално творение на проф. Липиш е подчертано моят
любимец поради факта, че то е наистина най-простата летяща чиния,
построена някога на нашата планета. Тя има най-ниския технологически
праг от всички останали немски чинии с двигаели с вътрешно горене, и
практически само една движеща се част - големия лещовиден жироскопиращ
0%'%0". 0 за гориво. Въпреки това по мое мнение тя би могла да излети
не само в орбита, но даже и извън гравитационното поле на Земята.
Дори след като е готов с революционния проект на своя мезосференр
хиперзвуков бомбардировач, разгледан токущо, даже и след възможността
на неговото творение да излети в орбита може би само с тягата на своя
правопоточен двигател - даже и след всичките тези уникални
характеристики на своя бомбардировач, проф. Липиш все още не е
доволен. Причината за това е много проста - над главата му с всеки
изминат ден все повече се усилвал побъркващият и всепроникващ тътен на
стотиците летящи крепости, който кънтял непрекъснато, по 24 часа в
денонощието.
Така търсещият конструктор изведнъж открива, че може много просто
да добави и един допълнителен антигравитационен асистр към своя
невероятен бомбардировач, превръщайки го в една антигравитационна
орбитална бомбардировачна совалка с глобален радиус на действие. За
тази цел той изчислява, че просто трябва да метаморфозира резервоара
за гориво на своя бомбардировач - единствената тежка част на борда - в
една жироскопираща около вертикалната ос лещовидна форма, и по този
начин драстично да увеличи летателните и подемни възможности на своето
творение. Не само ще се намали и изчезне теглото на горивото от
жироскопното ротиране на резервоара около вертикалната ос, но би се
генерирала една допълнителна антигравитационна подемна сила и за целия
самолет, паралелно на аеродинамичната подемна сила на клиновидното
крило (Липиш, 52).
VT14: Липиш агра-самолет 1:
zzzzzz
И целият този букет от допълнителни антигравитационни полезни
ефекти, като изчезването на инерчната маса и произтичащата от това
голяма маневреност, висока икономия на гориво и повишена ефективна
якост на конструкцията; и като изчезването на гравитационната маса и
произтичащата от това повишена подемна сила и бомбен товар - всичките
тези получени "на готово" качества ще променят неузнаваемо този
проектиран хиперзвуков мезосференр правопоточен бомбардировач в нещо
ново, в нещо нечувано и невиждано до тогава - в първата
антигравитационна орбитална совалка-бомбардировач, построена на
Земята. Сега още по-добре разбираме защо след войната името на проф.
Александер Липиш е иззето и изтрито от съюзниците не само от
учебниците по аеронавтика, но даже и от популярните книги за
авиацията на Третия райх.
Вместо да си блъска главата за подходящ двигател за развъртането
на новополучения лещовиден жироскоп-резервоар, на проф. Липиш му
хрумва един ден, че източникът, че неизчерпаемият поток от енергия,
който той търси за развъртането на резервоара, е точно под носа му.
По точно под ... седалката на пилота - където през "компресорния"
отсек на кухото крило-двигател преминава с грохот сгъстената струя
нахлуващ отвън въздух. Остава само да се ... потопи целия сплескан
дисковиден жироскопиращ резервоар в тази струя, за да може тя да го
обдухва и развърта, като вятърна въртележка, при нейното преминаване
през двигателя.
Всичкото, което трябва да се направи за целта, е да се монтират
малки периферни перки-лопатки отстрани на резервоара, всичките
насочени в една посока, примерно навън под 30о спрямо тангентата -
точно както перките на елипсоидните вентилатори, които се въртят на
върха на комините по къщите в Калифорния, когато вятърът ги обдухва.
Само че вместо лекият полъх на калифорнийския вятър, жироскопиращият
резервоар е обдухван от ураганната струя сгъстен въздух, движещ се със
свръхзвукова скорост през "компресорната" част на двигателя. С
помощта на периферните лопатки на резервоара тази струя е повече от
достатъчна да го развърти до много високи обороти. Естествено
резервоарът е монтиран в началото на двигателя, в неговата компресорна
секция, доста преди неговата нажежена горивна част. Освен това
#.0(".2. се впръсква преди въртящия се резервоар, за да може не само
добре да се размеси с въздуха, но и да охлажда резервоара при своето
мигновено изпарение.
Така проф. Липиш в неговата типична гениална простота получава
един антигравитационен асистр към аеродинамичната подемна сила на
крилата при по-малки скорости, и един основен антигравитационен
двигател при по-големите скорости високо в мезосфератар, без обаче да
инсталира никакъв допълнителен двигател за развъртането на резервоара.
Жироскопиращият резервоар просто изсмуква малко от енергията на
преминаващия през двигателя въздушен поток. Освен това далновидното
използване за жироскопирането именно на резервоара за горивото -
единствената тежка част на самолета - увеличава много ефективността на
целия получен антигравитационен двигател.
Интересното при антигравитационния двигател-резервоар на орбиталната
совалка е това, че при изразходването на горивото и намаляването на
теглото на въртящия се резервоар с изкачването на височини над 60-70
км. ще се намалява и генерирания жироскопен антигравитационен ефект.
Но поради повишаването пък на скороста на совалката с приближаването й
към първа космична скорост от 9 км/сек ще се покачва значително и
температурана на горене в горивната камера на правопоточния двигател.
Да си припомним, че инж. Зенгер е проектирал своите най-бързи
двигатели за температури на горене от 6 000оС. Тези високи
температури покачват значително и скоростта на химичната реакция на
изгаряне на горивото. Това пък ще доведе до значителното порастване
на жироскопно-ентропийната антигравитационнар подемна сила - точно по
същите причини, по които се увеличава и тягата при жироскопиращия
атомен реактор, когато се увеличи скоростта на верижната реакция в
него, без обаче да се увеличават оборотите му (виж глава 1.6.).
Благодарение на генерираните антигравитационни ефекти намалява и
изчезва не само гравитационна маса на совалката, но паралелно на това
изчезва и нейната инерчна масар. Поради това совалката би
демонстрирала невероятни маневрени характеристики - не точно завои под
прав ъгъл, но все пак остри маневри с високи ускорения, които не
могат да бъдат направени с никой съвременен не-антигравитационен
изтребител, да оставим изобщо пък с бомбардировач. Колкото по-бързо
лети совалката, и колкото по-бързо се върти вътре в нея
жироскопиращия резервоар, толкова повече антигравитационният
компонент на подемната сила ще надвишава нейния аеродинамичен
компонент. Когато дойде момента антигравитационната подемна сила да
се изравни с теглото на совалката, тогава нейната гравитационна маса
ще бъде напълно изчезнала, а с нея също и нейната инерчна масар.
Затова и завоите на совалката все повече ще се приближават към
"правоъгълната" траектория, без обаче корпусът да се разпада на
парчета при тези маневри, тъй като с изчезването на инерчната му маса
той не би изпитвал почти никакви структурни натоварвания при тези
невъзможни завои.
С изчезването на инерчната маса на совалката ще изчезва инерчната
маса и на пилота. Което пък ще му позволи не само да не се размазва в
седалката или в ремъците при тези остри завои, не само да не губи
съзнание при тях от оттичането на кръвта от главата към краката му,
но практически да не чувства абсолютно никакво натоварване по време на
острия завой. Все още половин век след това, в най-модерните
американски бойни самолети като F-16 например, поради значително
нарасналата мощност на двигателя и здравината на композитния корпус,
самолетът е в състояние да издържи на почти два пъти по-голямо
натоварване, отколкото пилота вътре в него, преди да изгуби съзнание.
Затова в бордовия компютър са били спешно инсталирани специални
подпрограми, ограничаващи радиуса на завоя, които автоматично
коригират пилотските команди и съответно увеличават и "изтеглят"
траекторията на завоя, за да спестят един пагубен припадък на пилота,
и да спасят и него, и самолета, от сигурна гибел. Нещо което се е
случвало нееднократно в американските ВВС преди модификацията на
/0.#0 ,(2%.
Трябва да отбележим не само невероятната икономичност на гориво
на Зенгеровата антигравитационна совалка, която при по-големи
скорости би "загубила" своята инерчна масар и тегло; но и факта че тя
би била в състояние да се ускорява мигновено и светкавично, поради
липсата на инерчна масар. Аеродинамичното съпротивление би било
единствено пречка за това. Тя би могла поради тези причини да
извършва суборбитални полети в мезосфератар, многократно превишаващи
скоростта на звука. Големината на Маховото число ще зависи единствено
от способността да се държи пилотската кабина достатъчно ... студена,
за да не заври кръвта на пилота. Бързината на нейното завиране ще
зависи най-вече от дебелината на термалната изолация на кабината; или
припомняйки си пестеливостта на немските проекти по времето на
войната, вероятно от количеството ... ледени блокчета, наредени като
тухли около тялото на пилота, за да го охлаждат със своето топене.
При правилно избрана траектория с оглед оптимизирането на
загряването на кабината, на точката на изгасването на правопоточния
двигател при напускането на атмосферата и на максималната набрана
скорост, а оттам и на максималната антигравитационна подемна сила,
този самолет-совалка би излетял без проблем в орбита около Земята,
даже може би и по-надалече, имайки в предвид досадната тенденция на
турбореактивните чинии да се изскубват от гравитационното поле на
своята планета, ако пилотът е невнимателен със скоростта и
траекторията им. Точно както се споменава в контактьорската книга
"НЛО - Контакт с планетата Ярга" (Стивънс, В., Данаерде, 86).
Да поговорим сега малко за материалите използвани за
конструкцията на този уникален самолет. На няколко места в
литературата бях срещал съобщения за използването от немците на трудно-
топими титанови сплави за по-отговорните детайли на техните секретни
експериментални аеро-космични разработки. Така, че ако този проект на
Липиш изобщо е стигнал до някакво изпробване на експериментален
безпилотен или малък пилотиран прототип, мога да кажа, че немците са
разполагали с всичките необходими нови материали, за да го построят,
дори ако се е налагало и изцяло от титан, както неговия значително по-
късен и по-примитивен не-антигравитационен събрат SR-71 "Блекбърд" на
Локхиид.
VT15: Липиш агра-самолет 2:
zzzzzz
Въпреки че през войната в Германия не достига обикновеният алуминии
за серийно произвежданите самолети, и се стига до производството на
самолети от дърво, за тайно разработваните немски супер-технологии
никога не е имало финансова или суровинна криза. Нали все пак колкото
по-високо засекретен е бил един проект, толкова повече нараства
вероятността той да е бил финансиран не от министерствата на Третия
райх, а директно от частните немски банки, даже за още по-важните
проекти директно от световните банкерски къщи със седалище в Лондон и
Ню Йорк. Безкрайно-дълъг е списъкът на американски компании, тайно
подпомагащи нацистка Германия с дефицитни стратегически суровини и
материали, включително до последните седмици на войната (Сътън, 72;
Снел, Брадфърд, 1974; Хигъм, 83). Както ще видим в следващия том,
тайните общества на съюзниците не само снабдяват немските тайни
общества с всичко необходимо за построяването на огромните чинии-
дреднаути, но и забраняват за полети и бомбардиране областите,
където са се намирали камуфлираните строителни площадли за тези големи
колкото футболни игрища летящи чинии.
На простите аргументи на всеки критик, че тези модели не са били
никога построени, камо ли изпробвани, аз бих казал само, че
изследването на тайните немски проекти е наистина една бездънна яма -
дори самият аз след толкова много години не преставам да се очудвам от
постоянно изникващите нови и нови за мен проекти на немски летящи
$(1*."% и други невероятни аеро-космични системи. Ако наистина този
Зенгеров модел не е бил изпробван преди края на войната в Германия,
има голяма вероятност той да е бил построен след нейния край в
многобройните тайни частни немски проекти в Южна Америка или
Антарктида.
Единствената причина той да не е бил тестван и след войната не би
било наличието на някакви проблеми в конструкцията. Твърде вероятно е
цялата конструкция на антигравитационната совалка-бомбардировач, както
и всички останали гениални творения на инж. Липиш, да са били
"прожектирани" до най-малките подробности в неговата глава директно от
някоя извънземна аерокосмична база данни, от услужливите
чуждопланетни симпатизанти и помагачи на каузата на Третия райх. Като
най-вероятната причина совалката да не се построи аз бих споменал по-
скоро наличието на много други значително по-напреднали
антигравитационни системи, които са били разработени от различни
немски конструкторски бюра - преди всичко моделите, основани на
електро-магнито-гравитационния и електро-стато-гравитационния принцип,
които са били захранвани от генератори на безплатна енергияр, и които
многократно са превъзхождали разгледаните в тази глава прощъпулни
немски модели на чинии с двигатели с вътрешно горене, изхвърлящи
гъсти кълбета дим след себе си при своя полет. След Втората световна
война тези димящи огнени Флугшайбир са назовавани именно с това свое
име - "smoke-puffing UFOs", "пускащите димни кълбета НЛО" от уфолозите
в Латинска Америка, където немците продължават своите изследвания в
много частни секретни подземни бази.
|
[
