Като го чете човек как бодро разкрива суперсекретните тайни, човек се замисля защо ли могъщите Илуминати (които както ще видим са се справили дори с Айнщайн) са го оставили да действа, и не е ли той част от техния план за дезинформация :))

И така, втората част на първа глава, дето ще видим, че Автора си е мислил, че това, което е изучавал, е физика, както и неговите сериозни източници като списание "наука и техника", радио-шоу програми и какво ли не.

Показателна е библиографията, от която е черпел информация автора, дадена накрая!

-----------------------------------------------------------
1.4. Тежкокалибрени академични потвърждения за физическото явление на
жироскопна антигравитация.

До тук разгледахме геометричните и физични сходства и общите
знаменатели на многобройните истории за летящи чинии от моята колекция
- като вертикалната ротационна симетрия, а после и въртенето около
вертикалната ос по време на полет на не малка част от летящите чинии,
или на техните антигравитационни двигатели. Тези прилики могат да
бъдат обсъдени не само в светлината на публикации в "съмнителни и
жълто-булевардни" (за академичните корифеи) таблоиднир източници, или
в още по-съмнителните откровенчески извори; но също така и в
светлината на значително по-надеждни академични публикации. Някои от
тези кратки съобщения са само малки мимолетни УнадзъртанияФ в
дългогодишните и често нелегални изследвания по антигравитация на
учени-дисиденти от много страни по света. Нека да започнем
хронологически от самото начало.

През 1974 г. българското научнопопулярно списание "БТА Наука и
техника" първо ми посочи пътя към академичната трактовка на физиката
на въртящите се маси. Там бе публикувана контрабандно изнесена от
Съюза статия за работата на преследвания и осмиван руски астрофизик
проф. д-р Николай Козирев от Пулковската обсерватория на Академията на
Науките на СССР край Ленинград. В нея се описваха аномалните явления
на намаляване на теглото на въртящи се маси, жироскопиращи около
вертикална ос. Споменаваше се също и за странните гравитационно-
ентропийни взаимодействия, наблюдавани около въртящи се жироскопи.
При тях интензитета на антигравитационния ефект на жироскопа се
повишаваше, когато в непосредствена близост до него се поставеше
някакво ентропийно явление - някакъв физически процес, който е
еднопосочен и необратим във времето.
Като например разтварянето на бучка захар в чаша силен руски чай,
или разтапянето на кубче лед в термос с топла вода. Или, както ще
видим по късно, горенето на авиационния керосин или на ракетното
гориво в камерите на жироскопиращите двигатели на немските реактивни и
ракетни чинии-жироскопи. Или пък разпадането на атомното ядро във
въртящия се ядрен реактор на извънземната чиния, описана от руски
контактьор - офицер от Червената армия. Този антигравитационен
двигател ще бъде описан в следващия параграф. Става дума за десетки
неоспорими експерименти, които професор Козирев е провеждал тайно през
целия си живот.
VT6: Козирев везни
Вместо да му бъде присъдена голяма награда за тези епохални
открития, охранените теоретици, борещи се за чистотата на
пролетарската Съветска наука отсичат: УДа се уволни незабавно и да се
прати по етапен ред в Сибир!Ф Големият съветски учен прекарва почти
две петилетки в свирепите трудови лагери в Далечния Изток по време на
Сталиновите чистки (Козирев, 1958, 74 и 91) (да, само че историята е наопаки: първо е бил в Сибир, после е писал книгите си :)).

Независимо от проф. Козирев, британският професор Франк Клоуз от
изследователските лаборатории Ръдърфорд Епълтън (британския еквивалент
на националните лаборатории Лос Аламос или Сандия в САЩ) публикува в
манчестърския ежедневник УГардиънФ същата хипотеза (Клоуз, 86). Той
писа: "... така както въртящите се електрически товари УчувстватФ
магнитните сили, по същия начин и въртящите се маси ще чувстват
магнитната антигравитация." В резултат на което ротиращите маси
вероятно ще загубят теглото си, ще се издигнат във въздуха и ще
отлетят в небето след преминаването на определени критични обороти,
бих продължил аз.

А през 1987 г. случайно чух след полунощ радиопредаване на
радиостанцията KPFK в Холивуд за работата на дисидента-професор и
изобретател на един от многото работещи вечни двигатели. Това беше
проф. д-р Брус ДеПалма (1986), който имаше научни степени от
Масачузетския технологичен институт и от Станфордския университет.
Бил е също така преподавател по теория на електромагнетизма в първия
от тях. Разбира се, докато се разчува по конференции с какво точно се
% занимавал нелегално всичките тези години. След което тихомълком е
уволнен и изгонен от МТИ.
Това радиопредаване окончателно затвърди убеждението ми, че
съществуваше връзка между антигравитацията и жироскопирането около
вертикална ос. Проф. ДеПалма експериментално доказваше, на базата на
многобройни 20-годишни прецизни академични физични експерименти, че
около ротиращи около вертикалната ос тела се променят, необяснимо
защо, фундаменталните физически свойства на материята и на
пространство-времето, включително и теглото им. Той бе
експериментално и неоспоримо установил намаляването на теглото на
телата при жироскопирането им около вертикалната ос.
VT7: ДеПалма сачми
Тъй като вече години наред професорът финансираше самостоятелно
своята дейност и нямаше откъде повече да го изгонят, правителството
набързо скалъпва срещу него дежурното обвинение за неплащане на
данъците. За да не се окаже в затвора, като много свои дисиденти
колеги, професорът тихомълком напусна Калифорния преди 4-5 години, и
се пресели в Нова Зеландия, близо до своите нови частни спонсори. По-
далече от костеливата ръка на данъчните и федералните власти в САЩ,
послушно хващащи за гърлото всеки, който е дръзнал да се опълчи на
партийната линияр на Илуминатитер.

Българският учен-механик д-р Димитър Манев от гр. Казанлък първи
в несекретната популярна литература извежда теоретично формулата на
жироскопната антигравитация в своята книга (1992 и 96). В нея той
доказва, че антигравитацията е пропорционална на произведението на
ротационния инерчен момент на въртящото се тяло и на квадрата на
неговата ъглова скорост (обороти в минута). "Българинът Васил Петров
Манев (1988) също прави обяснение на ефекта на олекване на въртящ се
маховик на базата на общата теория на относителността (ееее, не! :)) на Айнщайн"
(Митев, 92). Академик Алберт Вейник, член кор. на АН БССР, в своите
трудове по антигравитация (1981) се опитва да обясни олекването на
жироскопа при въртенето му около вертикална ос "на базата на единно
хронално (или времево - б.а.) поле" (Митев, 92). Да не забравяме, че и
Козирев търсеше обяснението за олекването на жироскопа в следствие на
"изменение на хода на времето" (1958). Проф. д-р Брус ДеПалма (1986)
екстериментално показа, че обикновен електронен ръчен часовник
изостава над 10 пъти повече (отколкото е неговия заводски толеранс),
когато е оставен да работи в непосредствена близост до въртящ се
масивен жироскоп. В други негови експерименти пък механичното махало
забавя своите колебания, а акустическия камертон понижава своята
честота на трептене, когато са поставени в непосредствена близост до
въртящ се масивен жироскоп. Това показва, че времето започва да тече
по-бавно. Както ще видим в следващия том, д-р Хайнрих Шуман в Германия
първи успя експериментално да оползотвори ефекта на промяна на хода на
времето около въртящия се жироскоп при създаването на своята
трижироскопна контраротираща машина на времето за тайното общество
Врил, построена още в 1921 г. в заводите на Месершмит край г. Аугсбург
(Ратхофер, 93).

Накрая нека да разгледаме най-важното и официално публикувано
доказателство на жироскопната антигравитация в най-тежката академична
преса. Това бе статията от 18 декември 1989 г. на двамата японски
учени от Сендайския университет - на професорите Хаясака и Такеучи - в
най-престижното в света физическо списание УФизикъл ревю летързФ,
УСписание Физическо РевюФ, най-тежкото официално, Уполитически-
коректноФ, т.е. партийно-линейнор академично физическо списание в
света. Тя бе озаглавена "Аномално намаление на теглото на тяло,
жироскопиращо около вертикалната ос...". Още веднъж и по независим
начин те потвърдиха антигравитационното поведение на въртящите се
маси. При тях се наблюдава намаляване на теглото, което е
пропорционално на произведението на масата на ротиращото тяло и на
неговата ъгловата скорост на въртене (Хаясака, 1989). Не е ли точно
2." и УформулатаФ за генериране на антигравитацията, която е дадена
и на страниците на книгата-откровение УУрантияФ, публикувана още през
1955 г. в САЩ. Или цели 34 години преди това съобщение, през които
нито един физик по света не й обърна никакво внимание.
U059 Физикъл Ривю летърз
За мен статията на двамата японци беше последния пирон в ковчега на
невъзможността да се създаде антигравитационен ефект във и около
въртящи се маси. Четири години по-късно посетих професор Такеучи по
неговата лична покана в лаботаторията му в Сендайския университет.
Той ми показа своята стара експериментална установка, а също и новата
и още по-модерна такава. След това проведохме половин ден в особено
оживена дискусия по взаимно интересуващите ни въпроси. Пред професора
и неговите колеги изнесох моя семинар за жироскопната антигравитация,
който е отразен в съкратен вид в настоящата глава.

За десерт накрая бих разказал за може би най-простия, евтиния и
същевременно най-ефектния в демонстративно отношение експеримент по
антигравитация, проведен от виден академичен учен. През 1975 г. проф.
Ерик Лейтуейт, шеф на Катедрата по електроинженерство в Имперския
колеж по наука и технология в Лондон, измисли и демонстрира този
експеримент, като че напук, точно под носа на Илуминатитер и на
тяхната глобална лондонска щабквартира. УВ този експеримент се
овладява центробежната сила на жироскопа и тя се използува, за да
задвижи една антигравитационна машинаФ. Професорът бе вече световно
известен със своите по-раншни разработки за магнитно-левитирани и
задвижвани влакове, които се изпробваха в Япония и Германия (Павлики,
1990).
Новото откритие на професора беше един двуосенр 10 килограмов
жироскоп, който се въртеше едновременно по две оси. Главната
вертикална ос преминаваше през тялото на стоящия прав и въртящия се на
място в кръг около себе си професор. Ролята на хоризонталната ос беше
играна от оста на жироскопа, хваната от протегнатата ръка на
професора, като ракета за тенис. Това е фактически точно половината
от двуоснотор дву-жироскопно устройство, изобретено от инж. Санди Кид
(разгледано в параграф 1.3. на тази глава), но това не му пречеше да
работи също толкова добре.
Един студент развърташе до няколкостотин об/мин диска-жироскоп на
края на оста с помощта на фрикцион и ръчна бормашина. След това
професорът се завърташе в кръг, на място около себе си, въртейки с
ръка в хоризонталната равнина, като тенис ракета, оста на тежкия 10
килограмов ротиращ диск. Странно защо, но масивния двойно-ротиращ
жироскопр олекваше толкова много, че повечето от теглото му
изчезваше. Професорът можеше леко да го върти около себе си като
ракета за тенис, държейки обаче края на оста му само с ... кутрето на
ръката си. Олекналият 10-килограмов диск тежеше не повете от
килограм - два на пръста му.

През 1993 година аз повторих и демонстрирах същия експеримент
пред японската телевизия, като използвах двойно по-тежък жироскоп - 20
килограмов маховик от бракуван двигател за кола. Аз го развъртях
първо около хоризонталната ос с помощта на ъглошлайф, с директно
предаване на оборотите в отношение от 1:1, с около 5-6 хиляди об/мин -
значително по-високи от употребените от проф. Лейтуейт само
няколкостотин об/мин. След това го завъртях с ръка и около втората -
вертикалната ос, преминаваща през моето изправено тяло. Развъртях го
на място около себе си, като ракета за тенис, с не повече от 30
об/мин.
И о-о-о небеса, от 20-те килограма тегло на тежкия маховик, в
ръката ми останаха да натискат надолу не повече от 3-4 килограма.
Останалата част от теглото на едновременно ротиращия по двете оси
жироскоп беше мистериозно изчезнала. Най-интересното беше, че в
опънатата ми ръка валът на свистящия жироскоп се беше вдигнал нагоре
под ъгъл от 50 градуса спрямо хоризонталната равнина на въртене. Като
7% ли тежкият 20 кг жироскоп на края на това дълго почти метър рамо се
дърпаше нагоре като балон пълен с хелии. Аз леко го удържах само на
кутрето и на безименния пръст на едната си протегната хоризонтално
напред ръка.
VT8: Лейтуейт
Какво обяснение дава академичната физика на това явление? Съвсем
повърхностно и замъгляващо. Съставя се уравнението на моментите на
всички сили, действащи върху жироскопа, и се доказва, че те се
уравновесяват, поради което жироскопът запазвал положението си в
пространството. Изобщо се пропуска съществената разлика между двата
случая, когато един и същ жироскоп е двойно-ротиращр по инерция, и
когато той е форсирано-развъртан по същите оси. Простият училищен
експеримент с форсираното развъртане на жироскоп (използвайки два
електродвигателя) едновременно по две оси (основната вертикална ос,
около която се върти рамото-радиус-спица; и вторичната - оста на
самото рамо-радиус, около която се върти двойно-ротиращияр жироскоп)
показва, че издигането нагоре над хоризонталната равнина на свободния
край на рамото-радиус с тежкия жироскоп на края си (което е
пропорционално на олекването на натиска на оста на жироскопа в
неподвижната централна опора), е пропорционално на ъгловите скорости
на въртене около тези две оси. Академичната теория просто постулира,
че натискът на оста на жироскопа в централната точка на опората, около
която той се върти в кръг, е равен на теглото на жироскопа, сиреч не
се забелязва никакво олекване, независимо какви са двете ъглови
скорости. Човешката ръка е толкова добър датчик на всякакви налягания
и натоварвания. Тя със сигурност би усетила разликата между 20 и 2-3
килограма (тоест намаление от 17-18 кг.), демонстрирана при горния
експеримент с 20-килограмовия жироскоп.

OMEGA = mgl / omega.I

mg = I.OMEGA.omega/ l = I(OMEGAn + OMEGAf)(omrgan + omegaf)/ l


1.5. Потвърждения на жироскопната антигравитация даже и от областта
на ... научната фантастика.

Докато размишлявах и медитирах години наред върху тайните на
антигравитацията, най-неочаквано за себе си открих подобна идея за
вертикално жироскопиране даже и в едно наистина фиктивно произведение:
в един ... научнофантастичен разказ. Точно там, където най-малко
можеше да я очаква човек - сред необятните простори на творенията на
човешката фантазия. В научнофантастичния разказ "Нивото на шума" от
60-те години намерих една допълнителна нишка към разгадаването на
методите на шоковата УстимулацияФ на съзнанието, използвани от
психолозите на американската агенция ДАРПА (DARPA - Defence Advanced
Research Project Agency - Агенцията за напреднали военни
изследователски проекти). Тази тяхна шокова терапия служеше за
изкарването на скептичните, недоверчиви и летаргични мозъци, даже и на
елитните военни учени, от състоянието им на ментално самодоволство.
Тя ги принуждаваше да повярват в съществуването на антигравитацията,
и в това, че вече някой я беше открил преди тях. Накрая ги засравяше
да я преоткрият отново за своите военни работодатели.
За целта бил измислен, детайлно хореографиран и изфабрикуван един
фиктивен случай с УоткриванетоФ на антигравитацията от несъществуващ
изобретател. Той бил представен като затворен в себе си мечтател,
трагично загинал при полет, изпробвайки собственото си откритие.
Монтираният за целта УдокументаленФ филм за последния и фатален
експериментален полет бил показан на групата специално подбрани елитни
учени, които естествено си нямали и понятие, че гледания от тях филм,
а и целия случай зад него, са пълен блъф. След прожекцията военните
организатори на този малък фарс дали на учените спешната задача да
преоткрият сами тайната на това експлодирало и безвъзвратно загубено
-2(#0 "(2 6(.--. откритие - първото на Земята, както твърдели
военните.
Двама от дълбоко впечатлените от фалшивия филм физици отишли да
ловят риба, за да се поотърсят малко от шока на току-що видяния
трагичен инцидент, донесъл смъртта на тайнствения изобретател на това
антигравитационното устройство. Газели унесено в реката, заплеснати в
мислите си. Съвсем случайно навлезли в този съдбовен за тях
водовъртеж, и за малко не се удавили. След филма те гледали вече с
други, широко отворени очи на всичко около себе си. По-специално на
водовъртежа, в който попаднали по недоглеждане. Изведнъж интуитивно
се досетили, че могат да използуват същия принцип на завихрянето на
водата във водовъртежа и засмукването на предмети от вихъра надолу към
дъното за създаването на вихров електромагнитен антигравитационен
двигател. Той би работел на подобен принцип, като се "самозасмуква"
нагоре с обратно-въртящия се електромагнитен вихър, генериран от него.
За да открие гравитацията, Нютон бил ударен по главата от една
ябълка. За да открият антигравитацията, нашите физици едва не се ...
удавили в този водовъртвеж. Не трябва да забравяме, че всички водни
вихри и водовъртежи на повърхността на земните реки се въртят около
... вертикалната ос, в хоризонтална равнина. Nil novi sub sole!

И дори и в този измислен във фантазията на писателя
научнофантастичен разказ, дори и в него учените открили отново
действително съществуващия антигравитационен ефект, основан на
принципа на вихровото въртене на поле около вертикалната ос. Основан
на ефекта на магнитното завихряне или вортексиранер - който е подобен
на завихрянето на водата в речните водовъртежи. Това е един принцип,
който ще разгледаме в следващия параграф, при описанието на вихровите
вортекснир кръгове-отпечатъци в житните ниви на Великобритания,
оставени там от извънземни чинии с електромагнитни двигатели, кацнали
в тях.
А дали целият този УнаучнофантастиченФ разказ не е все пак още едно
инженирано изтичанер на информация, подхвърлена умишлено на
американската преса? Едно изтичане по дизаинр за още един от
многобройните тайни проекти по антигравитация, разработвани секретно
вече повече от 50 години от толкова много военни агенции и институти в
САЩ.

1.6. Потвърждения на жироскопната антигравитация от извънземни
разработки,
получени при контакти с НЛО.

И като че ли по поръчка, съвсем скоро след разбирането на
истинската физиката, скрита зад горния фантастичен разказ, намерих в
контактьорската литература двойно потвърждение, идващо едновременно от
две различни извънземни цивилизации, за използуването на същите
електромагнитни двигатели в техните чинии. Трябва да си призная, че
от много години бях омагьосан от фотографиите на огромните странни
кръгове, понякога до 300 метра в диаметър, откривани от почти половин
век насам в житните полета на Великобритания, а и на много други места
по света. Те са били обстойно систематизирани и проучени от местните
уфологически организации, които от много години предполагат, че тези
УагриглифиФ - тези закодирани послания - са били сътворени в тъмнината
на нощта от посещаващи ни извънземни летящи чинии. За математик или
човек с развито геометрично виждане веднага бие на очи строгата
красота на геометричната симетрия около вертикалната ос, която 95% от
т.н. Ужитни кръговеФ притежават.
Целият отпечатък изглежда като гигантски УводовъртежФ, застинал във
времето - като един вортекср от хиляди житни стъбла, устремени към
центъра по красива двойна спирала. Те поразително приличат на
фотография на атмосферен циклон, гледан отгоре от орбитален космически
кораб. Или пък са аналогични на ръкавите на спирална галактика,
гледана Ув анфасФ, т.е. перпендикулярно на плоскостта й. Кой знае -
,.&% би във Вселената матаматичните закони, управляващи уравненията на
вортекситер на галактиките, на атмосферните циклони и на
антигравитационните вихрови двигатели на извънземните чинии, са едни и
същи.
Още преди 20 години швейцарецът Едуард Били Майер, воден от своите
извънземни учители от звездния куп УПлеядиФ, даде пръв от земните
контактьори едно изчерпателно и много просто ботаническо обяснение на
житните, тревните, и даже горските кръгове по света. Последните са
забелязани от самолет във върхарите на гъсти борови горички. Между
другото, астронавтите от Плеядите нямат нищо общо с извънземната раса,
оставяща житните кръгове в Англия, но въпреки всичко отпечатъците на
техните гравитолети в швейцарските ливади са направени по същия
принцип като английските.
Английските житни кръгове, според извънземните учители на Били, не
представляват нищо повече от "отпечатъка", оставен върху растенията,
от мощното, въртящо се около вертикална ос вихрово, или вортекснор,
електро-магнито-гравитационно поле на летящата чиния. В случая висяща
само на 60-70 сантиметра над самите растения, без да докосва върховете
на полегналите хоризонтално житни стръкове. Простата причина за това
УотпечатванеФ е следната:
След УкацанетоФ на чинията клетките в стеблото на растението се
"заблуждават" за истинската вертикална посока нагоре, която те
нормално откриват с помощта на малки гравитационни детектори,
съдържащи се във всяка една от тях. Заблудата се дължи на
обстоятелството, че локалното антигравитационно поле на летящата
чиния, което е едно обърнато почти "наопаки" обикновено земно
гравитационно поле (засукано в обратната посока), надвива
гравитационното поле на Земята. В противен случай чинията просто не
би имала необходимата мощност да се вдигне и да излети.
Затова "измамените" растения се объркват и съвестно се пренастройват
спрямо новата локална интензивност на резултантното гравитационно
поле, създадено под действието на чинията, надвиснала само на
сантиметри над тях. Преориентирайки се и запазвайки новата посока за
месеци след отлитането на чинията (пръстта под отпечатъка "записва" и
"запомня" като магнитна лента полето на чинията за още много месеци),
растенията в житните кръгове запазват за земните изследователи един
твърде детайлен и видим с просто око УотпечатъкФ на невидимото за
нашите очи антигравитационно вихрово поле под чинията.
Това са наистина толкова детайлни отпечатъци, че извънземните гости
на Били Майер не желаят да оставят своите следи в алпийските ливади
около Цюрих, където те кацат от 20 години да се срещат с Били, от
страх да не би земните учени и инженери, работещи за тайните служби,
да открият секрета на техните антигравитационни двигатели по метода на
обратното инжениране. Тръгвайки от непредпазливо оставените от тях
тревни кръгове и разплитайки обратно цялата тайна на техните
жироскопни магнитни двигатели (Майер, 1975).

Следващия контактен случай, който ще разгледам, ми помогна да
разбера и как може би са устроени електромагнитните антигравитационни
двигатели, които оставят тези отпечатъци в английските житни ниви.
Решението на този пъзъл дойде от другия край на Земята - от Сан Диего
в Калифорния. В първата американска документална суперпродукция на
Боб Еменегър под заглавието УНЛО - Започна се", стремяща се наистина
да докаже съществуването на НЛО, а не да ги дискредитира, както
всички американски официални документални филми до тогава, се
разказва за историята на един контактьор от военноморските докове в
Сан Диего, Калифорния (Еменегър, 75). Неговите извънземни приятели
съвсем точно му били описали простата конструкция на техните
антигравитационни кораби - гравитолети. Те имали лещовидна форма и
били задвижвани от ... плоски дискообразни свръхпроводими
електродвигатели, при които роторът вътре контраротирар в обратна
посока на УстатораФ около него. Но понеже статорът е заболтен за
корпуса на свободно летящата чиния, затова те заедно се въртят в
/.1.* обратна на ротора. За неподвижния наблюдател на земята този
антигравитационен електродвигател няма УстаторФ, а се състои от два
контраротиращир ротора, поставени един в друг.
VT9: контраротиращ елдвигател.
Такъв тип контраротиращир електродвигатели, а също и дискообразни и
тороидни газотурбинни и турбореактивни двигатели, както ще видим по-
късно, са били изобретени и от немските инженери по времето на Третия
райх, и те са се наричали двигатели на тоталната реакцияр (total
reaction engines) (Веско, 1968).
Кабината на летящата чиния е била разположена на лагери, кацнала най-
отгоре в центъра върху ротиращия корпус, и е била жироскопно
стабилизирана от малък жироскоп, за да остане неподвижна, без да се
върти заедно с диска. За да не УтелепортираФ пилотите в бясно
въртящата се кабина директно в ... лудницата. Представяте ли си да се
опитвате да кацнете с чиния, чиято кабина прави само ... няколко
хиляди оборота в минута.
Излишно е да повтарям, че и при този гравитолет от извънземен
произход още един път откриваме, че ключът към неговите
електрогравитационни двигатели е отново жироскопната ротация около
вертикална ос, по-точно двойната жироскопна контраротацияр около тази
ос. Понеже наблюдателният контактьор от Сан Диего не беше забелязал
... никакви влачещи се зад чинията УтролейбусниФ захранващи жици,
съвсем ясно е, че и тук ние още един път имаме пример за
антигравитационен двигател, дублиращ се и като генератор на безплатна
енергияр. След първоначалното развъртане и "наелектризиране", той
започва сам да изсмуква енергията, необходима за полета, от необятния
и неизчерпаем физически вакуум.
Колкото по-бързо се върти този двигател, и колкото по-бързо лети из
Космоса тази чиния, толкова по-ефективно ще работи нейният генератор
на безплатна енергияр. Защото, както споменахме и по-рано, ще се
увеличава броят на Усиловите линииФ, които той ще пресича със своите
намотки за единица време. Толкова по голяма ще е опасността от ...
стапянето и изпепеляването на целия гравитолет от изведнъж нахлулата
от физическия вакуум в него лавина от безплатна енергияр.

За тези извънземни цивилизации пък, които все още не са открили
двигателите на безплатна енергияр, но все пак биха искали да си
спестят необходимостта от опъването на километри кабели да захранват
своите електро-гравитационни чинии, един руски контактьор и майор от
Червената армия предложи елегантен изход и от тяхната ситуация. Той
разказа на страниците на списание УФлаинг Сосър РивюФ за срещата си с
извънземни посетители, и най-вече за техните летящи чинии с ...
жироскопиращ ядрен реактор, които не се нуждаят, естествено, от външен
източник на енергия.
VT10: жироскопиращ ядрен реактор
В този модел подемната антигравитационна тяга на двигателя се
регулирала по нов и елегантен начин, без да се изменят оборотите на
въртене на реактора-жироскоп около вертикалната му ос, както при
жироскопиращите ротори на всички предишни модели, разгледани до сега.
Тук оборотите се държат постоянни, а вместо това за регулиране на
подемната сила на двигателя се използва контрола на скоростта (броя на
разпаданията за единица време), а от там и интензитета на ядрената
реакция вътре в реактора. Това се постига чрез простото потапяне или
изваждане от него на регулиращите реакцията забавителни пръти. Тази
схема много елегантно потвърждава и експериментите на Козирев за
усилване на антигравитационната подемна сила при комбинирането й с
един ентропиен физически процес. В нашия случай това е еднопосочната
и необратима във времето реакция на разпадането на атомните ядра в
жироскопиращия адрен реактор.

След като въведохме невероятните антигравитационни двигатели-
атомни пумпали, сега защо пък да не разгледаме съобщения и за летящи
живачни топки. В езотеричната и уфологична литература има описани
,-.#.!0.)-( случаи на използуване на живак в антигравитационните
устройства на земни летящи колесници от древността (като в
древноиндийския епос УМахабхаратаФ). Или за използуването му в
антигравитационните устройства на долетели до нас извънземни пришълци.
Или пък използуването му в прости древни алхимични експерименти с
левитиращи топки (твърде вероятно направени от стъкло и пълни с
живак), които левитират и се издигат сами във въздуха, след като се
нагреят върху горяща свещ.
Сякаш по странно съвпадение едни от последните немски подводници,
измъкнали се от блокадата на Съюзниците в самия край на Втората
световна война, и устремили се към тайната нацистка колония Ной
Берлин на Южния полюс, южно от Южна Африка, са били натоварени именно
с контейнери пълни с ... живак. Като че ли Третият райх се е бил
загрижил, измежду всичките други сериозни проблеми пред себе си, за
състоянието на зъбите на стотината хиляди концлагеристи, тайно
прехвърлени още преди края на войната с гигантските транспортни
подводници в суперсекретната колония Ной Швабенланд на Южния полюс,
та е бързал да запаси базата с живак за техните амалгамени пломби.
Пак по странно съвпадение научих, че гениалният италиански учен-
изобретател Гилермо Маркони, ученик на най-великия от великите
изобретатели - Никола Тесла (виж библиографията накрая на книгата),
за когото тепърва ще пиша в бъдещите книги от поредицата УЛетящите
чинии на ИлуминатитерФ, също експериментирал със сферични вортекснир
динамомашини. Те твърде вероятно не са представлявали нищо повече от
сфери, пълни с жироскопиращ в бесен вихър живак (ТХГ, 1991).
Тези вихрови сферични динамомашини, тъй наречените в секретната
немска литература "кълбовидното вихрово динамо на МаркониФ, УMarkonis
Kugelwirbeldynamo", са били доразработени и значително развити от
тайните конструкторски бюра на СС - от отделите Е-4 и U-13 - в
основните антигравитационни двигатели на тежащите стотици тонове
летящи чинии-дреднаутир от сериите УХонибуФ и УАндромедаФ. Те са били
построени тайно от СС за немските и глобалните тайни общества зад тях
- за техните илуминирани господари, финансисти и благодетели. Това са
били тежките бронирани сферични вортекснир тахионатори от типовете
"Туле" и "Андромеда", с диаметри от около 5 м. и 15 м. съответно. Те
в крайна сметка не са били нищо повече от кухи сфери, пълни с устремно
въртящ и вихрещ се живак. Жироскопиращ около Вие знаете вече коя ос.
За всички тези експерименти ще говорим по-подробно във втория том на
тази книга. За тях се разказва в нелегално заснетия през 1991 г. филм
"НЛО? Или Третият райх отвръща на удара?". Той беше заснет от
виенския филиал на тайното немско общество "Темпелхоф Гезелшафт",
т.е. немския клон на рицарите-темплиери (ТХГ, 1991).

След въртящите се атомни пумпали и живачни топки, защо пък сега
да не опитаме една история за левитиращи ... синхротрони? Както
казахме още в увода, Вселената наистина май е значително по-
шизофренична и от най-налудничавите наши представи за нея. В
контактьорската книга "НЛО - Контакт с планетата Ярга" се описва
нагледно как по най-прост начин може да се конструира летяща чиния,
практически без движещи се части в нейния жироскопен антигравитационен
двигател (Стивънс, В., 86).
В гениално-простия синхротронен двигател на чинията на Ярганците с
диаметър от около 300 метра, вместо да се върти с бавна скорост от
само няколко стотин до няколко хиляди оборота в минута цялата огромна
маса на корпуса на междузвездния летателен апарат; в лъча на тороидния
вакуумен канал на синхротрона се въртят и жироскопират с релативистка
скорост елементарни частици с пренебрежимо малка маса. Самият
синхротрон не се върти и е неподвижно монтиран за периферията на
невъртящия се корпус на голямата колкото лайнера Куин Мери чиния. Но
за компенсация на пренебрежимо малката маса на този жироскопиращ лъч
от елементарни частици, ярганските инженери наистина го развъртат
така бързо, че "чак и дяволите се разлитат от него", както
идиоматично се изразяват американците.
Тези частици се носят бясно по своя вакуумен УхиподрумФ с
релативистична скорост, близка до скоростта на светлината, навъртайки
над ... 18 милиона оборота в минута (или 3x105 об/сек). Обороти,
които естествено никога не биха могли да бъдат постигнати, ако се
развърта целия тежък корпус на чинията. Така че въпреки малката маса
на частиците в този жироскопиращ лъч, произведението от масата и
гигантската им ъглова скорост (т.е. об/мин) отново се запазва много
висока величина. Тя пък определя голямата подемна сила на лекия
двигател (ако същата подемна сила трябваше да се генерира само чрез
развъртането на груба физическа маса, двигателят щеше да тежи
многократно повече).
И така, каква е поуката от тази история? Вместо да развъртат с
бавни обороти целия масивен 300 метров корпус на летящата чиния-
дреднаутр, тежаща десетки хиляди тонове, създавайки си при това
огромни главоболия с постоянната нужда да смазват стотиците лагери на
взаимно-въртящите се части от корпуса на този мастодонт - вместо това
хитрите Яргански инженери са решили изобщо да ... не го развъртат. В
действителност в техния двигател няма нито една въртяща се и износваща
се материална част.
Вместо това те просто са решили да развъртат и жироскопират с много
по-голяма скорост само нищожно малките по маса елементарни частици в
лъча на синхротрона. Те не се нуждаят от никакво смазване в своя
вакуумен магнитен тунел.

1.7. Потвърждение на жироскопната антигравитация и от
тайните разработки на американските военни.

След всичките хвърчащи небивалици, разгледани до сега, просто не
мога да се въздържа да не разкажа и една история за ... левитиращи
камъни. Не беше ли казал и сам Свети Илия, че Уточно така, както
острието на брадвата може да плува във водата на река Йордан, точно
така могат и камъните да летят в небетоФ.
В този най-вероятно умишлено подхвърлен на американската преса
разказ за още един от многобройните тайни правителствени проекти по
антигравитация през 80-те години се разказва за точно такива
левитиращи камъни - за левитиращи кварцови кристали - за т.н.
Упетрогравитационни" двигатели за летящи чинии. Те използуват за
създаването на антигравитационната тяга принципа на подреденото
ориентирано жироскопиране на електроните в атомните орбити на
обикновен кварцов кристал.
Ориентиращият електронните орбити "успоредяващ" външен електромагнит
се изготвя, като се навие вероятно свръхпроводящ електрически кабел
около дълъг метален прът. Затова завършеният електромагнит прилича
повече на дълъг УпрътовиденФ цилиндър, отколкото на стандартната форма
на обикновените цилиндрични електромагнити. След това този прът-
електромагнит се увива още веднъж на спирала, около вертикалната ос,
около периферията на кварцов кристал, за да се получи една външна
ориентираща електромагнитна намотка около кварцовата сърцевина.
Последната е разположена хоризонтално, и има плоска цилиндрична форма
на барабан. По този начин кварцовият УгравимагнитФ е готов за полет.
Да видим сега как работи той.
Вертикалното хомогенно магнитно поле на външната ориентираща намотка
на гравимагнита осигурява ре-ориентирането на орбитите и спиновете на
електроните в атомите на кварцовия кристал. Възможно е това поле да
действува на спиновете и на атомните ядра на кристала. Електроните
напускат своите хаотичнo ориентирани в пространството орбити и
започват да се движат по нови успоредни хоризонтални орбити, имащи
паралелни вертикални оси. Техните спинове вероятно също се
преориентират по вертикалната ос.
VT11: левитиращ кварц
Така, вместо да създаваме изкуствено един тромав Умакро-синхротронФ
с диаметър на орбитата на вакуумния си канал от 300 м., както
Ярганските инженери по-горе, тук ние ловко можем да използуваме вече
#.2."(2%, създадени от ... природата безкрайно многото Умикро-
синхротрониФ. Всеки от тях е с микроскопични атомни орбитални
размери, с по един електрон на всяка орбита. Малки, но пък зилиони от
тях. Съединението прави силата наистина! Когато двигателят, работещ
на този принцип, се включи и започне да излъчва своето
антигравитационно поле, около кварцовия кристал се забелязва
излъчването на интензивно синкаво сияние - страничен видим продукт на
невидимото антигравитационно поле.
И за разлика от ярганците и техния тромав синхротрон, изискващ
тежки вакуумни и магнитни синхротронни инсталации за ускоряването и
удържането на жироскопиращия лъч от елементарни частици в кръгово
движение, при кварцовия кристал тази необходимост отпада, защото
природата сама е помислила за развъртането и удържането на електроните
по техните естествени атомни орбити. Значително по-леката външна
ориентираща намотка тук има за цел само да преориентира плоскостите на
тези орбити в една и съща хоризонтална равнина, за да могат
електроните да се въртят около ... всички вече знаем коя ос.

В края на тази глава аз бих казал за моя лична застраховка,
като едно легално-правно заключение, че огромната част от историите в
тази глава, а и в цялата книга, са непотвърдени и недоказани мнения и
разкази, които аз като колекционер-филателист и културен антрополог
на американския дисидентски, "политически-некоректен"р и не следващ
партийната линияр на Илуминатитер научен ъндърграунд, съм включил без
ни най-малкото коригиране, шлайфане, полиране и разкрасяване. Моите
лични мнения за видни учени се базират също така на непотвърдени и
недоказани в един американски граждански съд мнения и подозрения,
затова всичките те влизат в американската леглно-правова категория на
тъй-наречените "allegations" - на твърдения или мнения, които не са
потвърдени в официален законен съд. Затова и във всеки такъв параграф
аз педантично съм употребявал думата "вероятно".
Но все пак като мое лично мнение аз имам законното право да ги
разпространявам сред обществото, стига да употребявам винаги тази
магическа думичка "allegations". Иначе аз бих се радвал ужасно много
да бъда призован официално в един граждански съд от адвокатите на
някой от "засегнатите" светила, да дам публично моите показания в
подкрепа на моята теза. За съжаление Илуминатитер никога не биха
позволили това да се случил.

Като едно физическо заключение бих казал, че всичките изброени
по-горе жироскопни антигравитационни ефекти или двигатели неизбежно
съдържаха някаква материална част, или някакво поле, или и двете
заедно, които се въртяха и жироскопираха в хоризонталната равнина,
около вертикалната ос на симетрия на целия двигател и на цялата летяща
чиния (вертикална ос по отношение на земната повърхност).
В тази глава изобщо не сме засегнали флуидните, електростатичните,
вибрационните или телепортационните типове антигравитационни
двигатели, които също ще бъдат подробно описани в следващия том. Тази
кратка глава е само едно УтелеграфноФ изложение на огромния фактически
материал, съдържащ се в моята подробна десетчасова лекция-видеосеминар
(Терз, X.92), а също и в новата ми книга от около 500 стр.,
озаглавена УМоето СОткритиеТ на АнтигравитациятаФ. Тя предстои да
бъде публикувана наскоро в САЩ.
Видеосеминара можете да поръчате от нашата Американска академия на
дисидентскитер науки, на адреса, даден в края на тази книга.
Умолявам запалените на тази тема читатели да имат търпението да
изчакат появата на български език на цялата книга, за да получат
значително по-пълната картина на нещата, а също и много по-обстойната
библиография по въпроса.
Като едно метафизическо заключение накрая бих казал, че в
холографната и взаимосвързана Вселена се забелязват многобройни
повтарящи се потвърждения за едно и също физическо явление, идващи от
най-несвързани помежду си области на живота и познанието - като
0 '#+%$ -.2. тук "доказателство" на жироскопната антигравитация.
Доказателства, идващи до нас от различни епохи, от противоположни
континенти, от "съмнителни таблоиднир и откровенчески източници", от
"налудничави контактьорски случаи", или от най-надеждни и необорими
академични и военни източници. Всички те отново и отново доказват,
че реално съществуващата физическа Вселена е значително по многолика,
комплексна и многопластова, отколкото и най-отявлената наша фикция за
нея би могла да бъде.
Когато преди двадесет години си поставих налудничавата цел да открия
антигравитацията, тогава щях да бъда безумно щастлив да открия дори и
само един единствен антигравитационен двигател. На мен и през ум не
ми беше минавало тогава, че ще открия толкова много различни
антигравитационни двигатели, че ще потрябват няколко тома, за да мога
да ги опиша всичките.

1.8. Библиография за глава 1:

Урантия 1: Стр. 101, пар. 3. (Урантия, 1955).
Урантия 2: Обобщено заключение от следните пасажи: Стр. 175, пар.
7; стр. 325, пар. 5; стр. 473, пар. 8; стр. 476, пар. 6; стр. 476,
пар. 7. (Урантия, 1955).

izpolzvame razlichen cyr coding, i zatova mi vryshta greshka kato se opitah da pratq na nick 'Gencho', polzvajki utf-8.
No mersi za ulesnenieto, izpolzvaiki nicka si, veche nqma kak da ne poluchish. Samo deto i dvama-trima pokrai teb poluchiha neochakvani syobshteniq.. ;-)

Цивилизациите x и y се търсят една друга...

Авторът вече недвусмислено е доказал антигравитацията, и сега го мъчи философската страна на въпроса...

------------------------------------------------------
ГЛАВА 2:

"ГОЛЯМАТА ОБЕДИНЯВАЩА ТЕОРИЯ" НА ЖИРОСКОПНАТА АНТИГРАВИТАЦИЯ:
Теоретични корелации между "антропологични" истории за разнообразни
антигравитационни ефекти, и за произтичащите от тях утежняващи ...
дефекти в академичната теория на гравитацията.


2.1. Обобщение на нашите досегашни УоткритияФ в областта на
жироскопната антигравитация.

В голямата физика тъй наречените "Големи обединяващи теории"
теории, Grand Unified Theories, GUT, са хипотезите и парадигмите,
предложени от учените за систематизирането, подреждането и
обединяването на законите и взаимодействията от няколко първоначално
несвързани области в стройна картина - в една единна нова "менделеева
таблица" на явленията в този ново-обединен раздел.
Нека сега да обобщим набързо това многообразие от различни
конструкции за жироскопни антигравитационни двигатели или
експерименти, които бяха анализирани до тук в предната глава:
Отначало в тях се използваше въртене само на УгрубиФ маси, по-късно -
на комбинации от едновременното въртене и на маси, и на полета, и
накрая се използуваха само чисто полеви модели на ротиране на разни
видове полета. Или пък се съчетаваха произволни комбинации от тези
три основни типа двигатели. Какво е главното заключение, което можем
да направим от всичките тези дискутирани до тук конструкции, на пръв
поглед явно съвсем различни по конструкция и несвързани помежду си
като физически принцип на действие; несвързани и като време или място
на своя произход?

Как се получи така, че всичките тези според официалната наука
"вероятно фалшифицирани и изфабрикувани" от безкрайната човешка
фантазия УоткритияФ, че всичките тези широко различаващи се и напълно
несвързани във времето и пространството източници на "съмнителни и
налудничави" антропологични истории за механични антигравитационни
устройства, събрани от различни места, векове и култури; как се случи
именно така, че всичките те сочат към един и същ общ знаменател, а
именно към постоянно изтъкваната досега ротация около вертикалната ос?
По време на моите дългогодишни търсения не съм срещнал в цялата
обширна литература, с която се запознах, дори една единствена история,
която да говори вместо за вертикалната ос например за хоризонтална ос
на въртене, или за друга наклонена такава. От многото възможни посоки
на ориентация в пространството на оста на жироскопиране, в
действителност от практически безкрайния брой от такива ориентиращи
възможности, винаги имаме неизбежно избрана само и само вертикалната
посока на оста на въртене. Това се повтаря във всичките тези
несвързани помежду си конструкции, "вероятно изфантазирани и
изфабрикувани" според мнението на официалната академична общественост.

Да оставим посоката на оста на въртенето и да разгледаме сега
самата форма на движение на антигравитационните двигатели. От многото
възможни геометрични форми на това движение, аз не съм срещнал даже
една единствена история, където движението да се случи да бъде не по
кръгла траектория, а например движение по триъгълна, или по квадратна
траектория; или даже просто махално движение напред и назад. Дори не
и по една обикновена елипса, толкова близка до постоянно срещаната
окръжност. Не и каквото и да е друго движение, даже не и в
Уполитически-коректнатаФ и много модерна тези дни ... пентаграмна
(петолъчкова) траектория на глобалния Илуминизъмр и на толкова много
от неговите щатни вашингтонски академични пропагандисти и
дезинформатори в областта на точните науки (Терз, IV.96).
Не беше открит нито един случай на каквато и да било друга
20 %*2.0(?, освен кръговата! От всички възможни механични движения,
от действително безкрайния брой на възможни траектории на това
движение на антигравитационните двигатели, неизбежно имаме един и само
един вид наблюдавана траектория - кръговата траектория на
жироскопиращото въртене около централната вертикална ос на симетрия на
двигателя.
Защо откриваме тази повторяемост и постоянство във всички разработки
за антигравитационни двигатели, за които академичната наука априори
предполага и подозира, че са "изфабрикувани и изфантазирани от
хаотичните процеси в мозъците и фантазиите на различни хора",
съвършено несвързани помежду си - и по време, и по местоживеене? Не
малка част от цитираните експериментатори не са чували за нито един от
другите подобни опити, когато ги интервюирах лично в техните
лаборатории - като проф. ДеПалма, д-р Поляков или проф. Хаясака (виж
библиографията за тях). Всички те си мислеха, че са
първооткривателите на това велико и тайнствено откритие -
антигравитацията.

Да си представим сега един имагинерен експеримент с английската
игра на darts - на забиване на малки стрелички във висяща на стената
кръгла дъска-мишена. Нека върху тази дъска да начертаем координатна
система с начало и две оси. По хоризонталната ос можем да наредим като
отделни точки всичките възможни посоки на ориентация на оста на
въртене на разглежданите "изфантазирани" антигравитациони системи. По
вертикалната ще наредим точките, съответстващи на всичките възможни
различни форми на траекториите на движение на антигравитационните
двигатели. Нека всяко попадение на стреличката да определя една
единствена комбинация между нашите две изходни и базисни променливи -
направление на оста и формата на траекторията.
Ако всичките антигравитационни устройства, разгледани в предишната
глава, бяха само "скалъпени случайни слухове и налудничави
халюцинации" на жадни за сензация и евтина слава автори, то тогава по
железните закони на вероятностите техните стрелички би трябвало да
бъдат разпръснати хаотично върху цялата координатна система на
безбройните възможни комбинации и подреждания на двете първоначални
базисни променливи: ориентацията в пространството (на оста на
въртене), и формата на траекторията на движението (на масивните
детайли на двигателя). Според случайните закони на хаоса стреличките
би трябвало да се разпределят и забиват горе-долу равномерно по цялата
площ на дъската - по цялата наша импровизирана координатна система,
без да са концентрирани в нито една определена и продпочитана област.
Вместо това ние имаме пълното съвпадение и наслагване на всички
попадения в много малко петно - точно там, където върху нашата дъска
се пресичат имагинерната линия, съответстваща на точката на
вертикалната посока (на оста на въртене на двигателя), с другата
имагинерна линия, представляваща точката на кръгово въртене (на
антигравитационния двигател). Каква е тази "невидима ръка", която
кара всички стрелички да се съберат и подредят в тази единствена точка
върху цялата координатна система, начертана върху дъската-мишена в
този мисловен експеримент. Явно е, че това не е почеркът на ръката на
хаоса. Явно е, че съществува някаква скрита закономерност, която
привлича всички стрелички като магнит в тази омагьосана пресечна
точка.

Защо наистина се появява тази повторяемост на разгледаните
антигравитационни решения и подобие на техните конструкции? Защо те
се концентрират, като че притеглени от някакъв магнит, върху едно
много малко петно, върху един много тесен Упрозорец на левитационна
възможност", да употребим американския жаргон? Защо всичките други,
даже леко различаващи се модели, които лежат съвсем наблизо около
този прозорец, но не точно върху него - като например вертикално
движение, но по елипса - просто не съществуват даже и в тази
популярна литература, която по думите на официалната академия
/0%'0(2%+-. се отхвърля като една "измислена, изфабрикувана, фиктивна,
съмнителна, таблоиднар, митологична или маргинална" литература?
Възможно ли е тогава всичките "изфантазирани" летящи устройства,
описани в тези многобройни популярни източници, да съдържат все пак
едно вярно надзъртане и открехване на тайните на извечните и
непроменими Вселенски закони на жироскопните антигравитационни
явления? Явления, които може би могат да бъдат осъществени, както
казахме в самото начало на първа глава, с безброй много различни
типове антигравитационни двигатели, базиращи се на коренно различни
фундаментални енергийни взаимодействия, на разнообразни геометрични
конфигурации и на още по-многобройни възможни инженерни и хардуеърни
техни решения. Всяко едно от тези решения би било достатъчно, за да
успеем да построим на негова основа един уникален и неповторим
жироскопен антигравитационен двигател.
Може би сега започваме да разбираме по-добре информацията, която
Едуард Били Майер е получил от неговите извънземни учители. Вече
разбираме, как могат да бъдат открити от тях споменатите по-рано над
... 1,600 типа базисно различни и неповтарящи се модели на
антигравитационни двигатели, употребявани от двата милиона посетени
досега от тях извънземни цивилизации. На милиардите останали населени
планети само в нашата галактика ние допълнително бихме намерили
сигурно хиляди, дори десетки хиляди други различни типове такива
двигатели (Майер, 75).
Имено поради това безкрайно разнообразие в настоящата скромна книга
ние ще разгледаме и обясним само най-простите и най-примитивните от
тези двигатели - и както видяхме от предишната глава - това бяха
жироскопните антигравитационни устройства, работещи на принципа на
въртенето на маси, или на полета, или и на двете заедно.


След като размишлявахме над крайната механична простота на
построяването на такъв двигател, нека да помислим сега върху даже още
по-простата теоретична обосновка на неговата работа и функция - върху
теорията на взаимодействащите етерни циклонални вортексир, или етерни
спирални двойно-засукани вихри. Преди да направим това обаче, ще се
наложи бързо да разгледаме известния експеримент на двамата послушни
физици, който много удобно УдоказаФ, може би по-точно постулира "по
поръчка" несъществуването на физическия етерр. Това стана в 1881 г. -
като че точно малко преди първото успешно използуване на същите тези
несъществуващи етерни вихрир в антигравитационните двигатели на ...
първото кацане на земните тайни общества на нашия спътник.

Ей тука вече Илуминатите почват да бъркат в науката като в нощно шкафче, а нашия приятел с познанията си по физика изобличава мошениците...

-------------------------------------------------------------

2.2. Експериментът на УбратятаФ Майкълсън и Морли и партийната линияр
на
Илуминатитер относно физическия етерр.

Защо съм поставил кавички около двамата братя, и какви точно
братя са те ще стане известно след малко. Това е наистина доста прост
експеримент, който "доказа" в края на миналия век, че физическия
етерр не съществува, като сравни два лъча светлина - единия успореден,
а другия перпендикулярен на движението на Земята по нейната орбита
около Слънцето. За целта се използваше прост физически уред, наречен
интерферометър. Да видим накратко какво казва Голямата съветска
енциклопедия (1955) за този опит:

"Основната му задача беше да измери влиянието на движението
на Земята (с 30 км/сек по орбита около Слънцето - бел. авт.) върху
скоростта на разпространение на светлината" (през физическото
пространство до повърхността на Земята: през въздуха на
лабораторията и през стационарния етер около Земята, намиращ се
"зад" въздуха. Светлината се излъчва от източник поставен върху
движещата се Земя, б.а.). Или перефразирано, да "измери скоростта
на движението на Земята спрямо неподвижния етер на абсолютното и
недвижещо се космическо пространство, разбира се ако етерът
съществува". ...."Проведен от американския физик Майкълсън през
1881 г., експериментът имаше и по-широко значение, защото позволи
$ се изясни дали скоростта на разпространение на светлинния
сигнал зависи (и в най-общия случай) от скоростта на движението на
неговия източник". В конкретния експеримент това е лампата на
интерферометъра, монтирана върху движещата се Земя. ... Преди този
експеримент "във физиката на 19 век се е предполагало, че
светлината се разпространява в неподвижната световна (и космична)
среда - етера - подобно на разпространението на звука във въздуха.
По отношение спрямо Земята (и спрямо светлинния източник монтиран
върху нея), движеща се през (неподвижния абсолютен космически)
етер, скоростта на светлината се е предполагало, че е различна, и
зависеща от направлението на светлинните лъчи относно
направлението на движението на Земята". Ако светлинният лъч се
излъчва от лампата в посока напред по направлението на движението
на Земята, към неговата скорост от 300 000 км/сек се очаква да се
прибавят и 30-те км/сек скорост на Земята; а ако е излъчван
обратно на движението на Земята, то нейната скорост се изважда от
неговата. Така при двете последователни измервания, по и срещу
движението на Земята, светлинният интерферометър на Майкълсън се е
очаквало да мери две съвсем различни скорости на светлината,
различаващи се с 60 км/сек една от друга: 300 030 и 299 970
км/сек..
"По този начин опитът на Майкълсън позволява да се определи
скоростта на движението на Земята по отношение на неподвижния
етер, ако последният наистина съществува." Според господстващата
електромагнитна теория в края на миналия век, очакванията за
изхода на експеримента са били, че при разпространението си през
предполагаемия етерр (за който освен това се е предполагало, че е
и абсолютно неподвижен) скоростта на светлината ще зависи от
скоростта на неиния източник. Ако тя не зависи - значи моделът за
нейното разпространение в пространството, базиращ се върху
съществуването на физическия етер не е верен, и ... етерътр не
съществува. Просто и ясно.
"Опитът обаче не показва изместване на светлите ивици в
интерферометъра, въпреки че точността му е била повишена
дотолкова, че даже при движение на Земята по отношение на
неподвижния космически етер от само 1,5 км/сек (т.е. 1/20 от
нейната орбитална скорост от 30 км/сек, б.а.) би могло да се
забележи изместване на ивиците". ... Ето защо "... опитът на
Майкълсън послужи като една от причините за отказа от хипотезата
за съществуването на етера като някаква универсална световна
(абсолютна и неподвижна, б.а.) среда - по отношение на която
движението може да се счита за абсолютно" (т.е. мерено спрямо една
абсолютна и неподвижна Вселенска отправна координатна система,
б.а.). (ГСЕ, 1955; виж също Майкълсън, 1902; Вавилов, 1928; Фриш и
Тиморев, 1952).
Една бележка: "прикрепеният" за неподвижното и абсолютно
космическо пространство етерр е пресичан от Земята при нейния
полет около Слънцето с 30 км/сек. За движението на Слънцето около
центъра на нашата галактика Млечния път с 10 пъти по-голямата и по-
удачна за този експеримент скорост от 300 км/сек тогава нищо още
не се е знаело, защото американският астроном Фред Хойл открива
галактиките половин век по-късно - едва през 30те години на XX
век. Така че орбиталното движение на Земята около Слънцето е било
най-бързото познато тогава на науката движение, което Майкълсън е
решил да използва за своя ексаперимент.

Оптическото устройство, с което се сравняват двата лъча, се
нарича светлинен интерферометър. На популярен език това означава
устройство за сравняване, за УпретеглянеФ на двата светлинни лъча -
нещо като Уоптически везниФ. Естествено не Упо теглоФ, а по
относителната промяна на тяхната поляризация един спрямо друг, след
преминаването на тестовия лъч през етерар.
Според научната хипотезата успоредният на движението на Земята, или
тестов лъч, пресича по време на експеримента "неподвижния" етерр,
закрепен за абсолютното и стационарно космическо пространство, през
което се движи Земята. Пресичането на "непоклатимия" космически етерр
от лъча става, защото докато трае експеримента, Земята се носи по
своята орбита около Слънцето с 30 км/сек. Значи и интерферометърът
(монтиран върху пода на лабораторията, построена върху Земята), и
накрая и лампата-източник на светлината върху интерферометъра, се
носят със същата скорост през неподвижния етерр, както и Земята. В
това време "еталонният" лъч, перпендикулярен на тестовия, не променя
своята скорост и служи за сравнение, за да може да се получи
интерференчната картина. Това е възмочно защото в неговото
направление скоростта на Земята (и на светлинния източник) спрямо
неподвижния космически етер е нула. Научната хипотеза и очакване в
този експеримент са, че скоростта на Земята ще се прибави към
скоростта на светлинния лъч, излъчван от лампата на интерферометъра по
/.1.* на нейното движение.

Експериментът показва обаче, че няма никаква промяна и забързване
на тестовия спрямо еталонния лъч. Следователно тестовия лъч не е
повлиян от скоростта на източника на светлина (лампата на
интерферометъра поставена върху движещата се Земя). Затова от
господстващата електромагнитна теория в края на миналия век следва, че
ако при разпространението си през предполагаемия етерр (за който освен
това се предполага, че е абсолютно неподвижен) скоростта на светлината
не зависи от скоростта на неиния източник - от това ще следва, че
етерътр не съществува. По-просто и ясно не би могло да бъде. От
всичко това Майкелсън и Морли мълниеносно правят заключението и
постулират, че в цялата Вселената етерътр ... не съществува! И за да
няма повече научни спорове по въпроса, скоро след това им е присъдена
и Нобеловата награда, за да се увековечи и бетонира техния резултат и
да се парират всякакви по-нататъшни опити за ревизии в тази област.

Къде е капанът на тази просветлена "логика"? Как именно двамата
братя М&М успяха да омагьосат и приспят цялата глобална академична
общност? За да разберем по-добре целия абсурд на експерименталната
ситуация и комичната логика на тяхното заключение, нека да си
представим сега един аналогичен експеримент, повторен в подобни и
много по-лесно разбираеми условия. Нека да заместим етера от
експеримента на М&М с обикновена вода, а въртящата се Земя - с перката
на проста перална машина. Вместо да инсталираме интерферометъра върху
Земята, нека да го инсталираме в пералната камера, върху перката на
машината. Вместо академичната общност, нека този нов комедиен
експеримент да бъде проведен от Академията на науките на ... "Тримата
глупациФ, осмяни така незабравимо във великолепната анимационна серия
на Доню Донев от близкото минало.
Използвайки точно същата "илуминирана" логика като братята М&М, и
Тримата глупаци биха могли експериментално да докажат, също по
поръчка, че на Земята този път не съществува ... никаква вода. За
нашите читатели, интересуващи се от конспиративната страна на
съвременната физика (като разводнената ширпотребна версия на
специалната окултна и херметична физика, задкулисно развивана от
тайните общества от хилядолетия) нека да проследим хода на тяхната
логика:

За да изпълни поръчката на тайните общества, желаещи да се
"докаже", че на Земята не съществува никаква вода, Академията на
тримата глупаци би повторила експеримента на братята М&М в
работеща перална машина, използвайки за целта същата желязна
логика, която и те използваха, за да докажат "несъществуването"
на етерар около Земята. За своя епохален поръчков експеримент
Тримата глупаци биха поставили миниатюрен интерферометър на
повърхността на въртящото се перково колело на работещата перална
машина. (За да е пълна аналогията, най-добре би било това да
стане в по-старите модели перални с цилиндрична вертикална камера
с капака отгоре, при които колелото-перка се върти в центъра на
хоризонталното дъно, около вертикалната ос.)
Каква ще бъде простата логика на интерферометричния
експеримент, повторен от Тримата глупаци? Първо нека да приемем,
за пълна аналогия между двата експеримента, че на Земята водата е
също така "невидима" за простото човешко око, както и физическия
етерр. Ето защо глупаците не биха могли лесно да разберат само с
оглед дали вътре в пералната машина има вода или не. За това те
ще трябва да проведат някакъв надежден и необорим физически
експеримент. Това би могъл да бъде именно знаменития
интерферометричен експеримент на Майкълсън и Морли.
По аналогия на този експеримент, научната хипотеза и очакване
и при глупаците ще бъдат, че невидимата стационарна и неподвижна
вода взаимодейства с преминаващата през нея светлина. Ако има
взаимодействие - значи водата съществува. Ако няма - значи в
камерата на машината няма вода. Значи и на планетата Земя няма
вода.
След като светлината взаимодейства с водата, скоростта на
светлината във водата ще зависи от скоростта на движещия се
(спрямо неподвижната вода) светлинен източник. При еднопосочни
"%*2.0( на тези две движения техните скорости се сумират, и
скоростта на светлината ще се увеличава, когато тя е излъчена
напред по посоката на движещия се светлинен източник. (В
обратната посока векторите се изваждат.) Затова скоростта на
тестовия лъч се увеличава спрямо тази на еталонния. В
интерферометъра това води до завъртането на поляризацията на
първия спрямо тази на втория лъч.
Или просто казано: ако тестовият лъч избързва спрямо
еталонния, значи "невидимата" стационарна вода съществува в
машината. От там за Тримата глупаци би следвало, че и на Земята
съществува вода. А ако се получи обратното - значи тя ... не
съществува.
Провеждането на експеримента ще покаже на Тримата глупаци,
че няма да бъде отбелязана никаква разлика между двата лъча - няма
да има никакво изоставане на тестовия спрямо еталонния лъч. Както
казахме, тестовият лъч се движи успоредно на посоката на движение
на перковото колело, заедно с него и с интерферометъра върху него.
Затова тестовият лъч и източника на светлината трябва да
"разсичат" своя път през стационарнатаФ вода около въртящото се
колело. Нали водата според теорията на Тримата глупаци е закована
за абсолютното пространство в пералната камера на машината. Това
е аналогично на експеримента на братята М&М, където пък етерът
около въртящата се Земя е закован за абсолютното космично
пространство (абсолютната координатна отправна система на това
пространство), и където светлинният източник и лъчът се движат и
разсичат "стационарния" космически етерр при движението на Земята.

Защо наистина този имагинерен експеримент в пералната машина би
показал, че не би имало никакво избързване (или изоставане) на
тестовия спрямо еталонния лъч? Защо скоростта на светлината, излъчена
по или обратно на движението на светлинния източник спрямо
"стационарната" невидима вода не би се различавала. Защо
стационарната вода не би оказвала никакво влияние върху преминаващия
през нея в две различни посоки светлинен лъч? Дали защото в камерата
просто няма никаква вода, или по някаква съвсем друга причина? Аз
мисля, че всеки ученик би могъл да намери сам отговора на тези
въпроси.
Ясно е, че причината не е в липсата на вода в пералната машина, а в
липсата на стационарност на самата вода. Ясно е, че вътре в камерата
на работещата машина просто не може да има никаква стационарна вода,
закована за абсолютната и неподвижна отправна (координатна) система на
пералната камера. Причината за това е проста - поради наличието на
увличане на водата от перката, водата в камерата постепенно се завърта
от нея, докато започне да се вихри и вортексира практически със
същата скорост, както и перката.
От друга страна скоростта на перката е равна и на скоростта на
източника на светлината (лампата на интерферометъра монтиран върху
перката). Това е така, защото и водата, и перката, и интерферометърът
върху перката, и светлинният източник (лампата) върху интерферомеръра
се въртят с една и съща скорост. Значи няма да има никакво
относително движение на източника на светлина спрямо водната среда,
през която се разпространява тестовият лъч. Поради това той не би
избързвал или закъснявял спрямо еталонния лъч.
Ето защо няма да има никаква разлика между двата сравнявани лъча -
между тестовия лъч, който се очаква да пресича УстационарнатаФ вода
от борда на движещата се перка; и еталонния, който не я пресича.
ЗАЩОТО ПРОСТО НЯМА ДА ИМА НИКАКВО ПРЕСИЧАНЕ НА НЕПОДВИЖНА ВОДА ОТ
ИЗТОЧНИКА НА СВЕТЛИННИЯ ЛЪЧ. Защото скоростта на източника на
светлина и тази на вортексиращатар (циклонално завихрената) около
интерферометъра вода, през която той се движи, са едни и същи.
Но от това, че няма никаква разлика между двата лъча; и от това,
че няма никакво влияние, оказвано на тестовия лъч от "стационарната"
(според предвижданията на теорията на тримата глупаци) и "невидима"
вода, през която светлинният източник си "пробива" своя път, видната
УАкадемия на Тримата глупациФ би отсъдила мълниеносно, че в пералната
машина няма ... никаква вода. Оттам тя би заключила още по-
триумфално, че на цялата наша планета вода ... изобщо не съществува.

Нека да дадем още един пример за подобен експеримент,
проведен от Тримата глупаци, който е още по-абсурден и от този с
пералната машина, за да разберем напълно епохалния комизъм на
цялата ситуация в модерната академична теория за
електромагнетизма. По същата илуминирана логика на експериментите
с пералната машина и този на Майкелсън и Морли този път Тримата
глупаци биха могли експериментално да докажат например, че на
Земята не съществуват никакви ... ескалатори. За да има пълна
еквивалентност с експеримента на Майкълсън и Морли, ще приемем,
че ескалаторите на Земята са "невидими", както и физическия
етерр. Понеже не могат да бъдат забелязани с просто око, тримата
глупаци биха се опитали отново да докажат тяхното съществуване,
като използват някакъв физически уред. Биха могли да направят
измерване на скоростта на ескалатора, за да разберат дали той се
движи. Ако се движи, значи съществува.
Подходящ "измервателен уред" би бил един обикновен ръчен
скоростомер - например велосипедно колело с брояч, монтирано на
дълга дръжка, подобно на тези, използувани от земемерите. Ако
колелото се върти и уредът показва някаква скорост - значи
"невидимият" ескалатор под краката на глупаците се движи - значи
той съществува. Ако не показва никаква скорост - значи не се
движи. Значи ... не съществува.
Да видим сега как се мери скоростта на един "невидим"
ескалатор? Много просто - физикът се качва върху него с брояча,
и опира колелото на брояча в единия от неподвижните странични
бордове на ескалатора. Физикът с брояча и невидимият ескалатор
под тях се движат, а борда не. Колелото на брояча се върти, и
уреда отчита някаква скорост. По показанията му физикът би могъл
да докаже, че след като скоростта не е нула, значи "невидимият"
ескалатор под него наистина се движи. Значи съществува.
А какво биха направили Тримата глупаци след качването си
върху ескалатора? Вместо да допрат колелото на брояча в
неподвижния страничен борд на движещия се ескалатор и да се опитат
да измерят своята скорост спрямо него, те биха опряли колелото му
в стъпало пред себе си, движещо се заедно с тях, и така биха се
опитали да измерят скоростта на "невидимия ескалатор". Много е
ясно какъв ще е резултатът от техния експеримент.
Стрелката на уреда им винаги ще показва нула, защото
стъпалата под глупаците ще се движат напред със същата скорост,
както и те самите, както и техния скоростомер. За да може той да
отчита нещо при измерване на скоростта, единият му край (неговата
дръжка) винаги трябва да се постави върху движещия се предмет, а
колелото му - върху неподвижна точка за сравнение.

В аналогичната ситуация при първия експеримент на Тримата глупаци
дискът-перка под водата в пералната машина се върти със същата
скорост, както и водата над и около него. Затова е пълна глупост да
се опитваме да мерим неговата скорост спрямо тази на водата. Абсолютно
идентично и в експеримента на братята М&М етерътр до повърхността на
Земята и около интерферометъра се върти със същата скорост, както и
Земята под него, както и интерферометъра на нея. Ще бъде същата
глупост да се мъчин да мерим скоростта на въртене на Земята спрямо
етера около нея.
Това, че скоростомерът в ескалаторния експеримент на Тримата глупаци
показва нулева скорост съвсем не означава, че ... "невидимият"
ескалатор не се движи и не съществува. Или от това, че при другия
техен експеримент, поставен върху диска на пералната машина, няма
отклонение между двата светлинни лъча на интерферометъра, съвсем не
следва, че в нея ... няма вода. Още по-малко пък следва, че на
планетата Земя вода изобщо не съществува. По аналогия на тези комични
опити на Академията на Тримата глупаци, и от това, че няма отклонение
между двата лъча в оригиналния експеримент на братята М&М също съвсем
не следва, че ... невидимият физически етерр не съществува.

Какво е моето обяснение на грешката на двамата братя Майкълсън и
Морли? След имагинерните и комични експерименти на тримата глупаци
ние можем наистина по-лесно да прозрем как и господата М&М успяха да
омагьосат и завихрят мозъците на цялата световна физична общност. В
космичното пространство просто не съществува такова нещо като
УстационаренФ етерр. Според монументалните физични откровения на
книгата "Оаспи", дошли до нашата цивилизация от учените на
"1%+%-1* 2 "менажерска" йерархия на Бог Йехова, във великата Вселена
всичко тече, всичко се върти и вихри, всичко вортексирар. Не само
всички материални тела, но също и техните неотделими и неразделни
етернир двойници или спътници - техните етерни чакри, или на модерен
физичен език - техните етерни циклонални вихри (вортексир) (Оаспи,
1882: Хорст, 1987). Тези етернир спътници на планетите, на звездите,
на галактиките и галактичните купове се въртят и вихрят със същата
скорост, както техните материални "господари", най-малкото там,
където вортексътр пресича повърхнина на материалното космическо тяло.
Това важи в пълна сила и за Земята като планета.
Когато Земята се върти, нейната чакра, нейният неотделим етеренр
циклонален вихър-спътник се върти около нея в екваториалната й равнина
със същата скорост като нея - поне измервано до повърхността на
Земята. Причината за създаването на този гигантски планетарен етерен
вихър, на този циклонален планетен вортекср може би се крие в
увличането на етера от материята на въртящата се около оста си
планетарна маса. Точно както по аналогичен начин и перката в
пералната машина на тримата глупаци беше увлякла и завихрила водния
циклонален вихър около себе си. Сега става много ясно защо няма
никаква разлика между двата светлинни лъча в поръчковия експеримент на
братята М&М - този най-известен експеримент по "завихряне" и
"изплакване" на мозъци в съвременната наука. Той не показа никаква
разлика между двата лъча, не защото етерът не съществува и не влияе
на тестовия лъч, а защото нещо много повече. Защото етерът не само
че съществува, но и нещо напълно неподозирано наистина (а по-вероятно
може би и умишлено прикривано?) - защото етерът се вихри и върти в
гигантски циклон около Земята, със същата скорост, както и самата
Земя (поне там, където именно е проведен този експеримент - на
повърхността на Земята). Според книгата "Оаспи" (1882) границата на
този етерен циклон - тъй наречената Флиния на Чинват" - се простира
доста зад орбитата на Луната.

Ето как точно Илуминатитер разиграха този майсторски трик чрез
своите послушни братя и агенти, чрез УдругаритеФ Майкълсън и Морли -
твърде вероятно членове с висок ранг на някоя тяхна секретна научна
ложа. (Не трябва да забравяме, че всички членове на ложата се обръщат
един към друг с обръщението "братко" - оттука и моята употреба на тази
дума). Така те успяха да докажат "по поръчка" и по "партийно
поръчение"р несъществуването на физическия етерр по същия начин, по
който експериментът на Тримата глупаци с пералната машина успя
неоспоримо да докаже, че на планетата Земя не съществува никаква
вода.
Колко ловко Илуминатитер бяха успели да потулят и да изхвърлят от
уравнението на гравитацията извечния етерен вихърр, извечната етерна
чакра на Земята. "Доказвайки" несъществуването на етера по този
начин, Илуминатитер не само успяха да излъжат цялата глобална
академична общност, но още по-важно - те успяха ефективно да блокират
всякакви следващи изследвания върху етера за повече от столетие.
Именно поради безкрайната простота и ниска цена (както се разбра от
предишната глава) на изследванията върху генератори на етерни
циклонални вортексир, илуминираните физици на тайните общества и
банкерите зад тях ясно разбираха, че не биха могли да блокират всички
по-нататъшни изследвания в тази област просто като пресушат
финансирането за нея. Нещо което те направиха например с
астрономически по-скъпата програма Аполо на НАСА, след като
американските астронавти видяха твърде много неща на Луната, които не
трябваше да виждат там.
В края на миналия век съществуваше опастността много "непосветени"
във висшите рангове на тайните общества физици да почнат да се ровят в
теорията на физическия етерр и самосиндикално да проверяват простотата
на генерирането на етерните вортексир - и то с бюджет от няколко
месечни заплати и малко вдъхновение отвътре или "от горе". Поради
тази надвиснала опастност от неконтролируема конкуренция Илуминатитер
1% нуждаеха от една по-ефикасна, по-надеждна спирачка от финансовата -
от една елегантна теоретична димна завеса, с чиято помощ да убедят
завинаги и неоспоримо досадната глобална физическа общност от
непосветени "академични пролетарии" в безплодността и безсмислеността
на всякакви изследвания върху етера. Затова именно те така ефектно
УдоказахаФ, че той ... не съществува, използувайки за целта услугите
на техните послушни братя, на УдругаритеФ Майкълсън и Морли - членове
с висок ранг на някоя тяхна секретна научна ложа. За награда след
това двамата бяха обезсмъртени в залата на славата на модерната физика
от същите тези задкулисни тайни общества и от банкерите зад всички
тях, финансиращи и до сега всяkо по-важно изследване в съвремената
американска физика чрез техния параван и полицай - чрез Националната
научна фондация, National Science Foundation. Тя послушно следва
партийната линияр на Илуминатитер в областта на теоретичната и
експерименталната физика и не би отпуснала и цент за незасекретени
университетски научни изследвания, които противоречат на неините
основни догми.

ne znam zashto se setih za bratiata-bliznaci futbolni sydii Ljuben Spasov i Ljube Angelov ...

... пък и ние също :)
Нали знаеш : "Лъжата повторена 100 пъти става истина!"
Пък нали всички тези технологии ги показват в Star Trek, по-лесно ми е да ги гледам, отколкото да чета за тях

Как така да превъртим! Ако се опасяваш от такова нещо, не го чети или го гледай от вселата му страна :)) Още не сме стигнали дето споменава за проектите за телепортация, смяна на съзнанието, хронокоридори, живот на Слънцето и т.н. И обяснява кръговрата на енергията: как излиза от Рая, върши работа в света и отработената се прибирала в Ада, и това под ръководството на Йехова. Сериозна работа.

Че това си е уфология отвсякъде - поне повечето така я разбират. Едно е да четеш разни истерични интернет-статии, друго си е цяла подготвена за издаване книга. Тука нещата трябва да са поне малко навързани, и отчетливо изпъква подходът и "знанията" на автора. Пък и автора не е кой да е: "Председател на Световната Академия по Дисидентски Науки"

Az pyk kato te ceta i vinagi si spomnam za mr. Been



"...vsickite mi postingi sa razumni,smisleni i adekvatni...."
/Evil Spirit/

Сега забелязвам, че версията която ми е подръка е малко посъкратена версия на оригинала, в която липсват доста забавни неща. Такъв е живота :(

--------------------------------------------------------------------

2.3. Взаимодействието между етерните циклонални вортексир на телата
като основа
за техните гравитационни и антигравитационни свойства.

След като размишлявахме в параграф 2.1. над крайната механична
простота на построяването на един антигравитационен двигател, нека да
помислим сега върху даже още по-простата теоретична обосновка на
неговата работа и функция. Това е "теорията" на взаимодействащите си
етерни циклонални вортексир, или етерни спирални двойно-засукани
вихри. Или най-просто казано - етерни циклони. С всичките възможни
почитания и вечна слава на братята Майкълсън и Морли, току що обстойно
разгледани, и на техните илуминирани усилия преди 100 години да
докажат, че физическия етерр не съществува, аз все пак мисля, че
Земята все още се ... върти. Между другото, тя все така милиарди
години се е въртяла и "плувала" вътре в същия този грандиозен и
колосален слънчев етерен вортекср, който носи и влачи величествено по
техните орбити около Слънцето не само Земята, но също и десетките
останали планети от нашата Слънчева система (по данни на извънземни
контактьори). Етерните циклонир - не само слънчевият вортекс, но и
всички останали големи и малки космически вортекси: вселенски и
галактични, звездни и планетни - винаги са били, по мое мнение,
основните действащи лица в гравитационната драма, разиграваща се в
Космоса откакто свят светува.
Може би най-обстойното описание в литературата на етерните вортексир
аз успях да намеря в книгата-откровение УОаспиФ (1882). Както и
книгата УУрантияФ, тя е едно от най-важните съвременни философски
откровения, подарени на нашата планета от висшите вселенски йерархии.
Тя представлява следващото откровение след УСтария ЗаветФ към жителите
на планетата Земя, предадено Упо каналФ в края на XIX век от земната
планетарна ангелска иерархия на Бог Йехова. Тя е разположена в
многобройните концентрични астрални светове около нашата планета. В
обширните описания в книгата "Оаспи", посветени на проблемите на
фундаменталната вселенска физика около нашата планета, се споменава
за повсеместното присъствие и неизбежност на физическия етерр в цялата
Вселена изобщо, и неговото присъствие около всяко нейно материлно
творение по-специално. Това Упостоянно присъствиеФ се изразява под
формата на един неотделим етерен УдвойникФ или УспътникФ на всяко
физическо тяло - на един вечно въртящ се етерен вортекср, вихър,
циклон или чакра. От микроскопичните елементарни частици, през
молекулите и материалните предмети, та чак до планетите, звездите,
галактиките и галактичните купове - всички те притежават своите вечно
въртящи се етерни циклонални вортексир (Оаспи, 1882: Хорст, 1987).

При звездите наличието на тези могъщи етерни циклонир УпрозираФ
през третия закон на Кеплер, който гласи, че всички планети не се
":02?2 с еднаква ъглова скорост около Слънцето. Най-близките до него
се въртят най-бързо, а най-далечните - най-бавно. Кеплер забелязва,
че радиус-векторите (на популярен език - имагинерните Угумени
ластициФ, които свързват всяка планета със Слънцето) на всички
планети описват или покриват за едно и също време еднакви площи върху
плоскостта на въртене на слънчевата система.
Понеже матаматиката, описваща водните вихри на земните водовъртежи и
тази на звездните етерни вортекси е една и съща, можем да
онагледяваме невидимите и големи колкото слънчева система звездни
циклони с добре познатите на всички и удобни по размер речни
водовъртежи. Преведен на езика на етерните циклонир и УводовъртежиФ
от книгата УОаспиФ, Кеплеровият закон значи, че точно както и при
водните водовъртежи с отдалечаването от центъра им; така и при
техните етерни събратя в слънчевите системи, с отдалечаването от
Слънцето се намалява скоростта на въртене на този звезден етерен
циклонр. Затова в периферията на Слънчевата система, където
слънчевият вортекср се върти все по-бавно с отдалечаването от
Слънцето, най-външните планети имат все по дълги периоди на обиколки
около Слънцето. Обратно, колкото повече се приближава до Слънцето
този етерен вихровъртеж, толкова повече се увеличава неговата скорост
на въртене, и затова вътрешните планети, носени от него, се въртят
все по-бързо. Точно както ... увлечени във водния водовъртеж коркови
тапи се въртят все по-бързо и по-бързо с тяхното приближаване към
отвора на канала в неговия център.
При галактиките същият този Кеплеров закон е съвсем ясно видим и с
просто око, без да има нужда да се опъват имагинерните Кеплерови
ластици. При тях видимото разпределение на звездната маса на
стотиците милиарди звезди образува красивите спирални ръкави на
Узвездо-въртежитеФ, които правят видими за нас тези монументални, но
невидими галактични етерни циклонир, центрирани върху галактичния
гравитационен център. Наистина запленяващи звездни циклони, които са
като копия на снимките на земните атмосферни циклони. Или пък копия
на УводовъртежитеФ в кръговете сред житните ниви във Великобритания (а
и по целия свят), оставени там от антигравитационните циклонални
вортексир на двигателите на кацналите в тях извънземни чинии.

Като всички водовъртежи, циклони и въздушни вихри, и етерните
вортексир се въртят едновременно по две оси. Първо те жироскопират
около главната централна вертикална ос на симетрия на циклона. Освен
това всяка от завихрените етерни частици се върти и около своята
вторична хоризонтална ос, която е перпендикулярна на главната ос, и
затова лежи в главната плоскост на въртене. Вторичните оси също така
са тангентни на окръжността на въртене.
От гледна точка на физическия апарат най-подходяща за анализа на
етерните вортекси би била специално създадената за тази цел вортекснар
имплозивна хидродинамика на гениалния австрийски учен-самоук, лесничей
по професия, и един от най-продуктивните контактьори на този век,
Виктор Шаубергер (Александер, 89; Шаубергер, 96). Въпреки, че той
беше работил не само в най-секретните проекти по антигравитация и по
безплатна енергияр на тайните есесовски научни институти в Третия
райх, а след войната беше работил до своята насилствена смърт в най-
секретните американски проекти в същата област, в момента името му е
изтрито от всички бази данни и научни справочници. Книгите за него са
иззети от академичните библиотеки в САЩ и Европа, в най-добрата
традиция на тоталитарните социалистически държави от близкото минало.
От гледна точка на най-удобния математически апарат за описване на
етерните циклонални вихрир може би най-удачна би била математиката на
торсионните полета, базираща се на тензорната алгебра. Този апарат
беше тайно или най-малкото тихомълком създаден през последните 30
години от групата на академик Акимов в Москва (Акимов, 94).

След като описахме въздесъщността на етерните циклонални
вортексир във Вселената, нека сега да обсъдим и УдългобойносттаФ на
2%5-(2% взаимодействия. За разлика от електромагнитните или по-
дългобойните електростатични сили, които си взаимодействат върху
сравнително къси от космична гледна точка разстояния, етерните
вортексир могат безпрепятствено да си взаимодействат през огромните
астрономични дълбини на космичното пространство. В случая с нашата
слънчева система например, това се разбира ясно от необходимостта
слънчевия етерен вортекср да се УпротегнеФ чак зад последната и най-
външна планета, за да я задържи в обятията си, взаимодействайки с
нейния по-малък планетарен етерен вортекср. Така тя нито може да
отлети по тангента в пространството, нито пък да падне върху
Слънцето. Вортексътр на Земята, по аналогия на слънчевия вортекср, се
простира според книгата УОаспиФ чак зад орбитата на Луната, за да
може здраво да я държи в своите обятия. Външната граница на земния
вортекср е т.н. линия на УЧинватФ, която представлява границата между
земния и слънчеви вортексир (Оаспи, 1882: Хорст, 1987).
Имено взаимодействието на етерните вортексир на двете космични тела
определя и обяснява тяхното гравитационно и орбитално поведение много
по-дълбоко и по-богато, на много по-висше йерархично ниво, отколкото
умишлено кастрирания от Илуминатитер ширпотребен академичен закон на
гравитацията изобщо би могъл да предскаже. Разбирането на
гравитацията на такова по-висше ниво би позволило на конструктора на
летящи чинии много лесно да прозре, че от математична гледна точка
единствената разлика между гравитацията и антигравитацията като
физични явления е само тази малка думичка "анти", която в
математичните уравнения често се представя с още по-малкия знак
"минус". Поставянето само на един знак минус пред уравнението за
гравитационното взаимодействие на две тела ще го превърне веднага в
уравнение описващо тяхното антигравитационно взаимодействие. Това е
уравнението на тяхното отблъскване от Земята и на волния им полет в
небето. То е всичко, от което един конструктор на летящи чинии се
нуждае, за да може да ги накара не само да се вдигнат от Земята, но и
да полетят в Космоса.
За всеки физик веднага става ясно, че ако уравнението на
гравитацията е написано на толкова високо ниво, че да включва в себе
си и двата етерни циклонални вортексар (на Земята и на чинията) заедно
с посоките им на въртене, то тогава може съвсем елементарно да
поставим един минус пред уравнението на гравитацията като просто
завъртим в обратната посока вортексар на чинията. Това е всичко,
което трябва да се направи, за да престане да действа върху нея закона
на гравитацията и да започне да я повдига нагоре закона за
антигравитацията. Това е всичкото, което е нужно, за да престане
чинията да се привлича повече от Земята и да почне да се отблъсква от
нея.

Да сторят обратното в уравнението на гравитацията - да спрат или
да преобърнат посоката на въртене на вортексар не на чинията, а на
цялата планета, според книгата Урантия, са в състояние само определен
малък брой категории от архангелски същества - гравитационни архитекти
на голямата Вселена, на които това им е и работата. Чрез умелото
"настройване" и "акордиране" на етерните вортексир на цели галактики и
на техните стотици милиарди слънца те могат да осъществят например
едно от най-великите и невероятни чудеса във Вселената - преминаването
на две "сблъскващи" се галактики една през друга, без обаче в
действителност даже и две от техните звезди или планети да се сблъскат
помежду си (Урантия, 55).
За всеки физик веднага става ясно, че ако уравнението на
гравитацията се познава на такова високо ниво, което включва и
разбирането на етерните циклонални вихри, то тогава става възможно не
само повдигането на летящата чиния от земята чрез решаването на това
уравнение в неговите елементарни антигравитационни решения. Тогава
става възможно и интелигентно да се манипулира на едно много по-
комплексно ниво изкуствено-генерирания етерен вортекср на летящата
чиния, за да може тя не само да лети като планетите по една
./0%$%+%- фиксирана орбита около Слънцето, но и да изпълнява всички
останали маневри от висшия пилотаж и даже слаломи около същите тези
планети, надлъж и нашир по цялата Слънчевата система.

до тука, 5.12.96.

2.4. Фундаменталната природа на взаимодействията на етерните
циклонални вортексир.

Каква е наистина фундаменталната природа на тази
антигравитационна сила, генерирана от антигравитационния двигател -
от този генератор и интелигентен манипулатор на изкуствени етерни
вортексир? Какво е естеството на различните взаимодействия на тези
циклонални вортексир с гигантския етерен циклонр на Земята, или с
други подобни или различни сили в природата? На мен ми се струва, че
този въпрос е също толкова безсмислен за нашето ниво на познание на
Вселената, колкото и въпросът за фундаменталната природа на ...
електричеството например.
В неявен вид отговорът на последния въпрос може да се намери между
шестте хиляди страници контактьорски записки, които бяха продиктувани
през последните 20 години на швейцарския контактьор Едуард Били Майер
от неговите извънземни учители от Плеядите. Те са му разказали
например, че даже техните собствени инженери все още чувстват, че не
знаят почти нищо за най-фундаменталната природа на електричеството.
/Въпреки тяхната ежедневна употреба на същото това електричество за
машини на времето, за свръхсветлинни двигатели на техните гравитолети,
за телепортация, за материализация на материя и предмети от физическия
етерр. Това са само малка част от тези "спонтанни чудеса", които те
могат да постигат чрез проста телепатична команда до техните бордови
компютри, използувайки фундаменталните сили на електричеството и на
природата на много по-дълбоко ниво от нас. Въпреки всичко това, те
все още смятат, че не знаят почти нищо за най-дълбоката и
фундаментална природа на електричеството (Майер, 75).
Много други духовни учители са забелязали, във великата Вселена
изкачването нагоре по пътя на съвършенството на разбирането и
опознаването на Мистериите на Природата е наистина безкрайно. Иначе
можем ли само да си представим отегчението и скуката, когато най-
накрая се изкачим там горе на върха, и се окаже, че по-нагоре няма
нищо повече за откриване и покоряване.

Имам интуитивното чувство, че в нашата земна наука има само
мъгляви "етикети" и академични дефиниции за всяка една от
променливите, участващи например в модерната теория на
електромагнетизма, или пък в тази на гравитацията. Искам да
подчертая, че в повечето случаи това са умишлено замъглени и
кастрирани дефиниции. Това са мъгляви и размазани "етикети", които
са като ... черни кутии, прикриващи от нас почти безкрайния брой от
още по-фини и напълно неизвестни нам по-дълбоки и по-вътрешни
променливи. Те са скрити на едно по-високо йерархично ниво на
организация на материята, скрити зад всяка една от нашите
УфундаменталниФ и "неделими" физични величини-черни кутии. По същия
начин те са скрити и зад нашите физични УконстантиФ.
Модерната илуминиранар академична физика използува константата g на
земното гравитационно поле, за да контролира "спина" (в модерния
американски политически жаргон спин значи не само въртене, но също и
дезинформация) и да фалшифицира уравнението на гравитацията, като
"изземе" от него извечния спин на етерните циклонир на всички
материални тела. Зад тази най-важна за нашите дискусии константа g,
която е от същия този тип Учерна кутияФ, както и много от променливите
споменати по-горе, са скрити може би дузини, ако не и десетки по-
висши и по-фини променливи, за много от които тайните общества все
още не разрешават на нашата академична наука даже и да предполага за
тяхното съществуване. До разбирането на много от останалите още по-
":20%8-( променливи сигурно ни делят хиляди или милиони години като
интелектуална и социална еволюция на планетна цивилизация.

2.5. Антигравитационните двигатели като генератори на изкуствени
етерни
циклонални вихрир.

От дълго разработваната от мен и докладвана на много
конференции през последните 2 години обобщена теория на жироскопните
антигравитационни двигатели следва простия извод, че те не
представляват нищо повече от прозаични генератори на изкуствени етерни
вортексир или като вортексорир на физическия етерр (Терз, V.94).
Нашата още по-опростена теория, изказана на езика на самообразовалите
се Уавтомобилни механициФ, не би нарекла тези антигравитационни
двигатели с никакво по специално име от обикновени груби завихрящи
бъркачки, или просто казано ... "валявици"р на физическия етерр.
Бъркачки-вортексорир, които увличат, валят, завъртат и завихрят
физическия етер, първоначално неподвижен в пространството вътре в
кораба и около него, за да създадат изкуствения етерен циклонален
вортекср на чинията. С след това той взаимодейства с гигантския
естествен етерен вортекср на планетата Земя, вихрещ се в
противоположна посока, като два магнита с противоположни полюси, за
да произведе магическата подемна сила на този ефект. Накрая ние
тържествено и благоговейно залепваме на целия този елементарен физичен
ефект съдържащия много мистика етикет УантигравитацияФ.
Антигравитационните двигатели са етерни вортексорир, които
използуват за създаването и поддържането на етерния циклонален
вортекср материалното увличане на етерар, упражнявано от всяка груба
масар, която се движи или върти в него. Двигатели, които в своите
механични конструкции не са по-комплицирани от другите техни въртящи
се братовчеди - от бъркачките за вода - тоест от пералните машини.
Особено от по-старите цилиндрични модели с капак отгоре и плосък
пропелерен диск, въртящ се около вертикалната ос, в центъра на
хоризонталното дъно на пералната камера на машината, които завихрят
водата в камерата в симетричен водовъртеж, жироскопиращ около
вертикалната ос.
Единственото различие между етернитер вихрови генератори на
антигравитационните машини, и водовъртежните генератори на пералните
машини е, че чиниите представляват просто топологично инвертирани
отвътре навън, или просто казано обърнати наопаки и уголемени перални
машини. Уголемени дотолкова, че "операторът-пилот" да може да влезе
и да се вози вътре в тях. Какво имам предвид? При домашните нелетящи
перални машини операторът остава отвън до тях, докато забъркването и
завихрянето на водата се провежда вътре в тях, в херметичната перална
камера, зад плътно затворения люк-капак. При "летящите чинийни
машини" местата са разменени: операторът-пилот влиза и се затваря
вътре в тях, в херметичната кабинна камера, докато забъркването и
завихрянето на етерар става отвън и около кабината, отново зад
херметично затворения люк-врата.
Въпреки че звучи странно, ми се струва, че всяка инженерна
цивилизация, която е в състояние да построи една перална машина,
определено може да я уголеми по размер и използувайки същата
технология, да построи и ... летяща чиния. Още повече, че теорията и
за двете устройства е горе долу идентична с "теорията" необходима за
построяването на една ... водна валявицар.

Как става забъркването и завихрянето на етерар вътре и около
антигравитационния двигател? Както споменахме вече многократно, най-
простото увличане, развъртане и завихряне на физическия етерр се
осъществява посредством неговото материално увличане от въртящите се
тежки материални части на антигравитационния двигател, или даже от
целия въртящ се корпус на чинията. Следващият по-ефективен начин за
увличане на етерар е използването на хибридното материално-полево
3"+(7 -% на "електромоторните" антигравитационни двигатели. То
позволява да се намали теглото на техните жироскопиращи маси - на
контраротиращитер ротор и "статор", като това "намаление" на
способността им да завихрят етерар се компенсира с по-големия размер
на жироскопиращото поле, излизащо извън физическите очертания на
двигателя и действащо като по-голямо по площ и по-ефективно "полево
гребло" или полева завихряща бъркачка на етерар. Този лек полеви
вортексор има пренебрежимо-малко тегло спрямо по-тежкия и чисто
материален антигравитационен двигател със същата разбъркваща етерар
мощност. На последно място идва най-ефективния начин за увличане на
етерар - чистото полево увличане, което се получава чрез
жироскопирането на бързооборотни, леки и с по-голям диаметър (от този
на чинията) полета, без обаче да участват никакви въртящи се
материални части.
Всеки пилот на летяща чиния може да използува нейния
антигравитационен двигател - този бордови генератор на изкуствения
етерен циклонален вортекср, който преобразява тази създадена от
човека машина в истинска планета в миниатюра, за да може тя да лети
безпрепятствено през цялата наша Слънчева система с помощта на своя
"бордови" вортекср, използувайки могъщия слънчев вортекср като
"опорна рамка" за отблъскване или за привличане. По същия начин, по
който го използуват и планетите, за да се въртят около Слънцето по
своите постоянни орбити. Интелигентното управление и насочване на
бордовия вортекср ни дава всичко, от което се нуждаем като подемна и
двигателна сила, за да може нашият междузвезден гравитолет свободно
да кръстосва по най-разнообразни орбити из цялата наша Слънчева
система или дори Галактика.

2.6. УГолямата обединяваща GUT теорияФ на жироскопната
антигравитация.

И така, след толкова много описани левитиращи истории, защо да не
се опитаме сега да ги обединим всичките и да изградим на тяхна база
една стройна обща теория на жироскопната антигравитация? Имам предвид
на едно забавно и популярно ниво разбира се. В научния доклад УТеория
и практика на антигравитационните двигателиФ, който прочетох през май
1994 г. пред академичната конференция в Ленинград на тема УВреме,
пространство и гравитацияФ, аз бях предложил за първи път в завършен
вид моята GUT теория - моята Уголяма обединяваща теорияФ на
антигравитационните жироскопни двигатели (Терз, V.94). В доклада
направих преглед на многобройни секретни експерименти, продължаващи
вече около 150 години, и проведени от частно-финансираните
изследователски и развойни програми на тайните общества по Земята.
Цялата информация за моите проучвания бях почерпил от редки
литературни източници, които все пак бяха в Уобществения домейн" (или
област) на информация, и съвсем не бяха секретни (Терз, V.94).
Простото заключение в доклада е, че антигравитацията може да се
постигне много лесно, без никакъв УизвънземенФ, "черномагьоснически"
или пък "научнофантастичен" хардуеър. Обикновеното въртене около
вертикалната ос намалява теглото на всяко въртящо се тяло, независимо
от какво е направено то. На всяко едно банално тяло, а не само на
тела, направени от екзотичния химически елемент с пореден номер 115р.
За този тайнствен химически елемент се твърди, че е от извънземен
произход, и е бил подхвърлен на американското правителство като
технологичен подарък, по точно като технологичен излишък, от
извънземната раса на Умалките сивиФ, за да могат американците да
построят своя "първи" антигравитационен двигател, копирайки го от
чертежите на космическите кораби на своите учители. Всичко това се
твърди в няколкото поръчкови, или дизайнерски изтичанияр на информация
до американската уфологична преса през последните две години,
произлизащи от мистър Боб Лазар -инженер в американските секретни
антигравитационни проекти. Той е бивш служител в компанията EG&G и е
работил в много секретен проект на военните в най-тайния американски
('1+%$." 2%+1*( център в "Областта-51Ф, "Area-51", северозападно от
Лас Вегас, щата Невада, където се извършва тайното сътрудничество и
"коопериране" между американските военни и няколко раязлични
извънземни раси (Лазар, 93; Таф, 95).
Въпреки тези умишлено-подхвърлени на пресата откровения за
извънземния произход на откритията по антигравитация, постигнати в
тайните американски военни проекти в суперсекретната база в Невада,
ако все пак се допитаме до старата провинциална американска фермерска
мъдрост за истинската тайна на антигравитацията, ние ще видим, че за
да победим земното притегляне, съвсем не се нуждаем от извънземната
помощ, или даже от ключовия и астрономично скъп елемент с пореден
номер 115р. Не случайно физиците от тайните американски проекти на
шега са му дали името "ънъбтейниъм", Unobtainium, или елементът,
който не може да се набави от никъде. Истинската тайна на летящите
чинии е значително по-проста и достъпна на широките народни маси,
отколкото умишлената димна завеса на това 115-то извънземно левитиращо
чудо, и всеки фермер от Небраска например, със зачервения си от
слънцето врат, би ни открил най-дълбоката народна мъдрост по въпроса
за секрета на антигравитацията - както казват американците: "If you
spin the hell out of it" - У"Ако развъртим едно тяло толкова бързо,
че и дяволите да се разбягат от него", то ще се издигне във въздуха и
ще отлети в небето. Даже ако това тяло е и една спечена на слънцето
... извинете, кравешка ... торта!Ф
На по-строг академичен език дефиницията за същото би била следната:
Антигравитацията като физическа величина е пропорционална на
произведението на ротационния инерчен момент на жироскопиращото около
вертикалната ос тяло и на неговата ъглова скорост. Или казано в по-
прости термини - антигравитацията е пропорционална на произведението
на масата на ротиращото тяло и на оборотите му в минута. В
терминологията на омазаните с грес Усамоуки механициФ - на
произведението на маховичния моментр и на оборотите на тялото.

След като развихме на едно популярно фермерско ниво нашата
"Голяма обединяваща теория" на жироскопните антигравитационни
двигатели, и след като обобщихме това многообразие от различни модели
на жироскопни антигравитационни двигатели или експерименти, които
бяха анализирани до тук в предната глава, стана възможно да отговорим
заедно с читателите и на този древен и много фундаментален въпрос:
"Как да построим по-съвършена летяща чиния?"
Ето го този безценен отговор: "Чрез преминаване от бавното въртене
на УгрубиФ маси (обикновено на целия масивен корпус на летателния
апарат, заедно с двигателите и резервоарите за гориво, или само на
периферните части от корпуса) - през междинното стъпало на
едновременно въртене на по-малки маси и на по-големи и леки полета -
към най-ефективните конструкции, основани на високоскоростното въртене
на фини енергийни или високочестотни полета около лекия стационарен
неротиращ корпус на летателния апарат. Това е пътят към построяването
на леки, икономични, Усолид стейтФ летящи чинии, които не използуват
въртящи се тежки материални части в своите антигравитационни
двигатели. Естествено е да няма ясно-очертани граници между тези три
категории, и в много от конструкциите да се използуват произволни
комбинации и съчетания от тези преплитащи се три основни категории
двигатели (Терз, V.94).
С други думи, запазвайки постоянно произведението на масата и
честотата на въртене, ние можем да усъвършенстваме антигравитационния
двигател като намаляваме теглото на въртящата се маса и същевременно
повишаваме нейната ъглова скорост на ротация (нейните обороти), за да
създадем летателен апарат с по-лек корпус. Или ако използваме още по-
бързо въртящо се около кораба поле, можем още повече да намалим
теглото му и да създадем в същото време един антигравитационен
двигател напълно без движещи се и износващи се жироскопиращи части.
Без лагери, гресиране, триене и бърза амортизация.

Разглеждайки природата на генерирането на антигравитационната
подемна сила от тези двигатели, и изхождайки от резултатите на
толкова много най-разнородни експерименти, описани в първа глава; а
също и от казаното по-рано в точки 2.2 - 2.5. на настоящата глава
става ясно, че разбирането на вортекснотор взаимодействие между два
етерни вихърар - с различни или еднакви посоки на завихряне - би ни
дало едно много по-дълбоко обяснение, на значително по-високо
йерархично ниво на познаване на мартерията, на феномените не само на
гравитационното притегляне, но и на антигравитационното отблъскване.
Значи когато двата циклонални вортексар са разнопосочно завихрени и се
привличат - ние имаме ... гравитация. Когато те са еднопосочно
завихрени и се отблъскват - ние имаме ... антигравитация. Точно както
привличането или отблъскването на два постоянни магнита с разноименни
или едноименни полюси. Колко просто наистина.
Така че, в зависимост от това в коя посока се върти нашата перална
машина, извинете, нашия гравитолет, ние можем да го накараме или да
губи теглото си и да се отблъсква от Земята; или обратното - да
увеличи теглото си и даже ... да се "самозакопава" в земята.
Наистина, някои от антигравитационните експерименти, описани в
предидущата глава, показват точно такова увеличаване на теглото,
когато те се развъртат в обратната посока. Например експеримента на
проф. Лейтуейт - при него теглото на двуосния жироскопр почти се
удвоява (Терз, XI.93). Не само това, но в други описани в
алтернативната преса експерименти, като тези на Джон Кили в
Съединените Щати в края на миналия век, се говори че той
експериментално е показал пред журналисти точно такова
"самозакопаване" на една голяма многотонна чугунена сфера чрез
обръщането на поляритета на неговия акустичен джобен етерен вихровр
генератор. Докато преди това при правата полярност тя е левитирала
свободно във въздуха.

В аналогия на етерните циклонални взаимодействия, и вертолетното
витло взаимодейства с атмосферата, като се "завинтва" нагоре в нея,
използувайки енергията на двигателя за това, и издърпва и вертолета
след себе си. Ако обаче витлото се завърти в обратната посока,
тогава то би се "завинтило" надолу и вместо да го дърпа нагоре, то би
повлекло вертолета надолу и той би "натежал" повече от своето нормално
тегло. Така той ще започне да пада още по-бързо надолу, отколкото при
свободно падане без допълнителна тяга.
Значи можем да използуваме метафората на вертолетния винт и неговото
"завинтване" нагоре в атмосферата, за да опишем взаимодействието на
етерния циклоналенр "винт" на чинията и неговото "завинтване" в
могъщия планетарен етерен вортекср на Земята. Това създава подемната
сила, която ние наричаме антигравитация. За разлика от вертолета,
който поради разреждането на земната атмосфера с набирането на
височина едва ли би могъл да се издигне даже и до връх Еверест, камо
ли да напусне атмосферата на Земята - за разлика от него
антигравитационната чиния с нейния етерен вортекср може свободно на
напусне Земната атмосфера, може се издигне до 100 км., до 1000 км.,
може да отиде даже и до Луната, поради значително по-големия размер
на Земния етерен вортекср. Според книгата "Оаспи" той се простира чак
зад Луната, до т.н. "линия на Чинват", и е около ... 4000 пъти по
голям (или 400 хил. км спрямо 100 км) отколкото скромните размери на
Земната атмосфера.
Докато планетите със своите константно-въртящи се етерни вихрир се
движат по постоянни орбити около Слънцето, като че ли техните
вортекснир генератори нямат лост за превключване на скоростите и имат
само една единствена и непроменяема скорост на въртене, то чиниите-
гравитолети се движат по най-разнообразни и неповтарящи се орбити и
траектории, защото на вортекснитер им генератори може интелигентно да
се променя и поляритета, и интензитета на въртене, и честотата, асъщо
и много други още неизвестни на мен техни параметри. Така се
получават не само красивите траектории на полетите и шеметните им
'(#' '( по небето, но и многото други съпътстващи ги физически
феномени като невидимост, телепортация, пътуване във времето или
генериране на безплатна енергияр, и какво ли не още.

nai-nakraia, ili pak she pochensh s 1000-ta nicka? Ae chupkata, nali napusna, kakvo te vylnuva az kakvo pisha.