Re: Н Л О ТЕЛЕПОРТИРА ЗАПОРОЖЕЦ / Религия и мистика / НЛО

Предлагам Ви откъс от книгата на г-н Иван Лазаров "Отвъд конфекцията НЛО" (ЛаковПРЕС, С., 2002) с което Ви приканвам да обсъдим свободно тази книга.
Публикуваният откъс, свързан с "НЛО-кълбовидните мълнии" ми се струва актуален... знаете защо...

Стр.62-65
Време: 25 октомври 1991, 20:00 ч.
Място: гр. Русе
Автор: Иван Лазаров
Изследователи: Иван Лазаров + Клуб "Мъдромер"-Русе

"Свидетелство - 4

НЛО С ХАРАКТЕРИСТИКИ НА КЪЛБОВИДНА МЪЛНИЯ

През есента на 1991г. местните уфоентусиасти бяха потърсени да проучат, анализират и квалифицират факт, който, кой знае защо убягна от вниманието но местните представители на науката. Екипът ни посети домът на Виолета Узунова в кв."Дружба". Мястото където се беше случило "нещото" е дворът и една от стаите на къщата, в която живееше тази майка на две деца. Направихме обстоятелствен оглед теренен оглед, "снети" бяха разказите на съседите, които словоохотливо свидетелстваха и съпровождаха твърденията си със "клетви", че наистина в двора на съседката им се е случило нещо
необичайно и непонятно което те за пръв път виждат. А "чудото" вътре в самата къща било още по-загадъчно, дори опасно според свидетелите.
Всеки от присъстващите уфоспециалисти в екипа ни правеше своите частни измервания, справки, наблюдения и анализи, които после трябваше да бъдат систематизирани и да се оформи окончателна квалификация на събитието. Лично аз заложих най-много на
обстоятелствените подробности на свидетелския разказ на главния очевидец Виолета.
Тя беше смутена и притеснителна, но пък лаконична, ясна и категорична при изясняване на подробностите.
"Всичко се случи на 25 октомври вечерта, около и след 20:00 часа, започна разказа си свидетелката. Децата спяха, в стаята беше осветено само от телевизора а аз очаквах да свършат новините и да разбера какъв филм ще има. Пердетата на прозореца бяха плътно
спуснати, вратата към другата стая с децата затворена. Изведнъж, изневиделица, не знам как и откъде стаята бе силно осветена. Просто вътре стана светло като през деня. Телевизорът угасна, т.е екрана потъмня.
Не можех да проумея какво става. Полазиха ме тръпки на страх и може би за кратко време съм била вцепенена. Просто не знаех какво да мисля и да правя, докато усетих и видях съвсем ясно, че светлината идваше през прозореца отвън и като че ли мигаше или прекъсваше. Ясно си личеше, че осветяването в стаята идва отвън, откъм двора на къщата. Проникваше през прозореца и пердетата, въпреки че бяха от непрозрачна материя и плътно затъмняваха придруги случаи стаята. Доколкото си спомням, отначало силно се изненадах, но после всичко премина в някаква суматоха и неприсъща за мен паника и уплаха, докато не ме обзе неописуем ужас. Загубих ума и дума. След като НЕЩОТО спря да свети бързо се окопитих, отворих прозореца, огледах в градината на задния двор, откъдето идваше светлината, но не успях да видя или забележа нещо необичайно. В същото време, докато си задавах въпроса, кой и какво беше това, отново ме обхванаха тръпки.
Обсеби ме някакво странно и непознато ми дотогава усещане за празнота в главата ми и продължи няколко минути. Успоредно с това се появи ясното съзнание, че се намирам в нещо празно и кухо. Почувствах, че като че ли съм в нещо като празна кутия. Телевизорът все така не работеше. Не помня как съм заспала, въпреки че доста време стоях при децата, след като светлината изчезна. Стоях при тях, защото се страхувах да не им се случи нещо. След това разбрах, че те изобщо не са разбрали нищо от всичко което се случи през тази вечер. Но пък съседите са видели светлината и дори наблюдавали, как стаята ми е била осветена със силна и ярка светлина."
Освен традиционните класически за случая
Освен традиционните и абсолютно потребни за случая процедури за търсене на някакви следи, улики, белези и останки от действието на някакъв неизвестен източник на светлина, които приложихме, помолихме за съдействие т.нар. "хора със свръхсетивни способности" да ни съдействат за по-бързо ориентиране в тази необичайна загадка. Въпреки моите резерви по отношение на качеството и обективността от подобни "консултации", смятах че този метод с нищо няма да навреди на уфологичните ни издирвания. Техните препоръки и консултации ни отведоха точно там където и ние мислехме да търсим следи от проявата на НЕЩО, което се е проявило вечерта. В двора на къщата.
Визуално бяха регистрирани странни огъвания на храсти и трева без да бъдат пречупвани. Имаше ожулвания на клонки от дървета и млади фиданки. Нямаше изгорели листа, а сякаш бяха попарени от гореща вода. Следи и стъпки от човешки крака или тежки предмети по земята нямаше. Като че ли въздействието върху видяната от нас флора бе осъществено от височина, от въздуха, дистанционно. На самото място екипът ни след дълги дебати и продължителни справки и консултации след това, оформи "прибързаната квалификация" че е налице поредна проява на НЛО. Сложих кавичките на прибързана квалификация, защото е коректно заради другите мнения и съображения сред екипа.
Тук е кацало или поне е висяло НЛО! Не, това са несериозни твърдения. Такива бяха крайните квалфикации. Според технократски настроените уфолози и според експертната консултация с военен метеоролог стана ясно, че през тази вечер времето е било подходящо за образуване, развитие и проява на кълбовидна мълния в този район. Именно тя ли бе причината за особеното осветяване в стаята? Кибернетици, ел. инженери, хидроинженери, строителни инженери, психолози, психиатри също подкрепиха хипотезата за кълбовидна мълния, с което проблемът трябваше да приключи. Да, ама не, казах и си мислех аз. И отвърнах с противоположна на тяхната хипотеза. Имаше нещо подвеждащо в първите свидетелски данни което подложих на старателни анализи. Показанията на очевидката бяха, че процесът на светенето продължило около 2-3 минути. Отначало тя разказа, че телевизорът сам се е изключил, но кога и дали се е самовключил после, на това обстоятелство никой не обърна внимание.
Такъв аргумент не бива да се подминава леко и незабелязано. Продължих да се мъча да "измъкна" повече информация и подробности, като държах случая под око. Направих няколко допълнителни посещения на обекта и все нещо ми се изплъзваше от подробностите. Един път след уж малко разсеян разговор, разбрах от свидетелката, че през оная вечер, когато НЕЩОТО е било там, телевизорът не само че сам се е изключил след осветяването на стаята, но след като всичко свършило, сутринта тя го намира и вижда включен да работи!? Разбрах също, че времетраенето на целия светлинен спектакъл е било само 2-3 минути, а се е проявявал неколкократно на интервали, което сумарно според свидетелката е с общо време около 30 минути! Тази мистерия със светлината в стаята е била видяна и от съседите.
Те потвърдиха, че "святкането" в домът на Виолета продължило не по-малко от половин час. В същото време пожелаха анонимност, за да не бъдат обвинени, че са надничали в съседския двор и къща.
Не мога де не призная, че наистина се затруднявам, но въпреки всичко, ще изрека почти категорично, че на тази дата, през тази година в Русе се е случило нещо загадъчно. За него може да се говори като за присъствие и проявление на НЛО, придружено с непонятни за нас светлинни ефекти и въздействия. Проявленията му формират повече въпроси, при опитите за даване еднозначно обяснение с характеристики за естествено природно явление като мълнията. Мисля, че хипотезата за кълбовидна мълния не е адекватна на фактологията на събитието. Във всеки случай аз застъпвам по-смело становище и твърдя, че този случай не е прибързана и наивна квалификация за поредната проява на НЛО! В голяма степен това е доказателство, че феномена НЛО може да се проявя с типичните характеристики на кълбовидната мълния. Проблемът е да се опитваме да се предпазваме от заблуди и да не насилваме да вкарваме фактите за НЛО в рамките и догмите на непригодните научни парадигми."

Напомням, че текстът на книгата е защитен от ЗАПСП, както и, че с автора можете да се свържете на:
Русе 7012 Дондуков-Корсаков 55
082-238162

Откъс от книгата "Отвъд конфекцията НЛО", Иван Лазаров, ЛаковПРЕС, С., 2002.
стр. 44-48

1990 г. Н Л О ТЕЛЕПОРТИРА "ЗАПОРОЖЕЦ"

(с незначителни съкращения)

Все още нямам обяснение на обстоятелството, което вместо да успокои изследователският ни ентусиазъм във връзка със случая за полтъргайстът в студентското жилище, ни предложи нова провокация и дори атакува с друга, по-необичайна, по-стряскаща и стигаща до абсурд информация. Лека кола "Запорожец" лети във въздуха ?! Това ни изправи на крака. Фактът и смайващите свидетелства ни пресираха със съдържащия се формално логически парадокс. Изследователският ни ентусиазъм се "пукаше по шевовете", напрежението бе неописуемо. Веднага щом бяхме информирани за преживяното странно, но и страшно събитие - двама русенски младежи са летели с лека кола "Запорожец" - сформирахме екип уфоизследователи, който веднага тръгна по горещата следа. Така да се каже беше спазено изискването за актуално теренно проучване, респективно получаване на автентична информация. Посетихме мястото на произшествието и жилищата на младежите Иван С. Иванов - 23 годишен и Божидар С. Живков - 21 годишен и двамата от Русе. Те наистина бяха изненадани от спешното ни посещение, но не толкова от факта, че ще разговаряме и ще дирим истината, колкото от присъствието на различни представители на частнонаучното познание. Оглавявайки екипа, направих потребното за да скъсим дистанцията и младежите разказаха необичайните си премеждия през лятото на 1990. Методологията на работата ни изискваше спазването на някой условности за които лично аз настоявах, т.е. трябваше да се елиминира доколкото е възможно евентуалната уговорка между двамата за еднакви отговори на нашата анкета. Психиатърът в екипа имаше единствено и много отговорно задължение - да следи и разбере за вероятните и възможните договорени спекулации между двамата. Възприехме изслушването да бъде поотделно и после заедно, което резултира в нюансираните подробности на свидетелствата им. Не бяха пропуснати и разказите на близките и роднините на младежите, което внесе повече обективност при осветляване на цялостната картина на събитието.
Жадната за сензации местна преса, а и централната, погълна без уговорки, проверената и определено смело квалифицирана от нас находка. Направи впечатление фактът, че когато централните вестници и уж специализирани издания огласиха събитието, както винаги, официален научен коментар нямаше. Липсваха и каквито и да са критични бележки и становища! Рискувам да стана досаден, но пак ще повторя - мълчанието вероятно е добър аргумент, защото спестява лицемерието и празнодумството, но истината за загадките губи много от своя автентичен и обективен блясък. Дори с риск да си признае, че този факт не може да има научно обяснение, самата наука пак ще спечели,поне доверието на хората в нея като институция,мисля си аз. Ясна, звездна, безоблачна и обичайна вечер на 26 юли 1990 г.
Сюжета се разиграва във времето между 23:00 и 24:00 часа.
Двамата приятели Божидар и Иван се прибират от разходка до крайпътно заведение "Мотел-кафе" популярно като "Гайката", намиращо се на изходната магистрала Русе-Варна с лека кола марка "Запорожец". Самочувствието и настроението е обичайно и нормално. След като тръгват с колата, изминават само няколко десетки метра и... Автомобилът им се издига плавно, като самолет във въздуха и полита. Двигателят изгасва, осветлението на таблото и фаровете също изгасват. Колата лети без да издава никакви звуци или шумове при пълна тъмнина вътре в колата и около нея. Момчета по-скоро са много объркани и почти не могат да оценят положението в първия момент, отколкото изненадани защото все още знаят какво става. И двамата свидетелствуват, че усещанията им са били странна смесица от суетене, уплаха, изненада, незнание и неразбиране на всичко, което се случва. Твърдят, че първото нещо което са разбрали и усетили, е че са на височината над крайпътните дървета. Автомобилът им се рее или планира или лети, не знаят как да го квалифицират. Всичко е необичайно бавно, плавно и двамата го оприличават с движението на първокласен качествен асансьор. Шофьорът зад волана е Божидар. Разказва, че не може да си обясни защо се е опитвал да запали двигателя и светлините по време на летенето. Добре помни този епизод, защото всичките му опити са били безуспешни. В същото време, докато са във въздуха и в колата, Иван го попитва: "Божидаре, какво става бе, каква е тази щура работа, ами ние сме във въздуха, ще паднем, ще се утрепем. Тук има нещо гнило и опасно. Трябва да разберем какво е това!" И прави опит да отвори вратата, но безуспешно. Някакъв подсъзнателен инстинкт за самосъхранение проработва и те вече не толкова съзнателно разбират, че се намират в извънредно опасна ситуация. И двамата твърдят, че са видели два автомобила по шосето под тях. Фаровете им били запалени, светлината обичайна и се движели с със скорост, която не могат да определят. Също така и не могат да кажат каква е била марката и модела на движещите си под тях автомобили. Докато се опитват да осъзнаят какво става, да оценят ситуацията макар че двамата дават противоречиви оценки на обстановката и поведението си вътре в колата по време на летенето, налага се впечатлението според техните свидетелства, че след първичния шок те идват на себе си и забелязват, че колата им започва да се снижава до повърхността на земята, респективно шосето. Автомобилът се приземява плавно, безшумно и почти неусетно, също както е излетял. Според техните разкази, тези маневри са били дори по-качествени от подобните на самолетите. Първо до земята са се докоснали задните колелета после предните. Според тях, а и според нашите измервания, изминатото разстояние е малко повече от 1000 метра по въздуха.
По наше мнение най-много въпросното обстоятелство е, че нямат спомен колко време е траяло летенето!? Когато автомобилът вече е на твърда земя фаровете се самозапалват, двигателя също започва да работи. Тук също се срещаме с нещо необичайно. Те продължават да се движат с колата по шосето докато се приберат в домовете си. Всичко става някак си механично, като че са подвластни на някакъв разумен, но не осъзнаван от тях автоматизъм. През това време и двамата се опитват да си кажат нещо, но не се чуват и разбират, не могат да вникнат в смисъла на казаното. Вероятно са били в особено състояние на психо-физиологическа абнормност, според нашите анализи и оценка на разказа им.
Не можем да се освободим от подозрението, че и двамата са били за кратко време в своеобразно състояние на някаква необичайна и загадъчна за анализ, травматична психическа неадекватност, провокирана от нещо или от някой.
При пристигане в домът си пръв от колата слиза Иван. Въпреки че не за пръв път се прибира в подобен късен час на нощта, родителите му интуитивно усещат че нещо се е случило с него и го молят да разкаже, какво се е случило. Той споделя за "произшествието" си а те поясниха пред нас, че никога не е бил толкова припрян, нервен и притеснен. Бащата и майката на момчето останали доста стреснати от чудноватия разказ и първата им реакция била, че може би това е някаква дебелашка шега на двамата приятели. Също така шеговито ни подхвърлиха, да не вярваме на младежите, защото, вероятно са били почерпени и са си измислили тази преживелица. После разбрахме мотивацията на родителите за подхвърлената реплика - страх от възможната ирония, присмех и изпадане на момчетата в неудобно положение?!
Божидар, шофирал по време на събитието плахо споделя, че след преживелицата с летенето, не може да си обясни защо и как изпада в някакво според неговите думи, състояние на шок. Дори използва и думата парализа. Когато спира колата пред къщата си, остава в нея около час и повече почти неподвижен, като статуя. Според неговите думи, като че ли е бил под хипноза или някакво въздействие с подобен резултат. Искал е да слезе,не може. Искал да каже нещо,но не успявал да промълви нищо. Лично той няма спомен колко време е бил в това положение. Близките му го осведомяват за продължителността на всичките тези състояния. По наше мнение и според информациите от световната уфологична литература, подобна анамнеза както и случаите на загуба на памет и спомени за време по време на такива проявления на непонятното, вероятно става въпрос за характерен и типичен пример на феномен който наричаме досег или среща на земни хора с неземни прояви, въздействия и технологии. Ако погледнем по-задълбочено фактологията и се абстрахираме от маловажния баласт от подробности и нюанси по време на това "летене", няма никаква основателна причина да не допуснем, че е бил осъществен категоричен контакт с НЛО. Няма никаква причина да не приемем, че НЛО е телепортирал един "Запорожец" на 1 км. разстояние, като цялото това събитие е траяло около 1 час според нашите анкети, анализи и квалификация. Никой досега не е предложил по-разумно и адекватно решение и отговор на този уникален български факт. Според мен, това е така, защото фактологията влиза в крещящо противоречие със съвременната наука и особено със законите на днешната физика.
Свидетелствата на двамата младежи сочат, че след този "щур случай" - според техния жаргон - Божидар спи много малко и почти винаги е бодър, не се оплаква от умора, докато преди това преживяване е имал склонност към продължително спане и постоянна липса на бодрост. Самият той признава, че сега е обладан от бистро мислене, от липса на скованост и обърканост при вземане решения, от активност.
При Иван нещата са други. Станал е по-вглъбен, по-голям резоньор. По негови сведения и според наши анализи, той е започнал да проявява особена чувствителност с типични характеристики, които са присъщи на индивиди със силно изразено "биополе", което създава у него усещането за специфичен дискомфорт. Отначало силно се впечатлил от това си състояние, но вече е привикнал с този си "придобивка".
Не е демонстрация на излишна самоувереност ако заявя, че дистанцията на времето все повече ме убеждава, че с двамата младежи се е случило нещо, което може да бъде разположено в граничните области на днешното човешко познание. Убеден съм, че този случай надскача границите, възможностите и парадигмата на цялостната днешна наука.
Нещо повече, никакви скептични, саркастични и подозрителни подмятания на някой уфоинквизитори не могат да игнорират фактологията.
Налице са достатъчно надеждни анкети, свидетелства, изследвания и консултации със специалисти, които изключват каквато и да е измама, евтина шега или опит за провокация срещу уфоизследователите. Що се отнася до психосоматичния статус и интелигентност на свидетелите оказа се, че и тук нещата са обичайни и нормални, както ни увериха помолените да ни съдействат специалисти.
Абсолютно безумен нихилизъм ще демонстрираме, ако не приемем състоялото се с автомобила, като реално случило се събитие.
Спестявам квалификациите, които някой по-суетни уфоизследователи непременно биха направили за случая, като например "Среща от I, II, III, VI вид" или нещо в този дух. Защото всичко свързано с феномена НЛО ако бъде сложено в някакви рамки или схеми, иманентно ще съдържа в себе си предпоставено уфологично, респективно гносеологическо ограничение. Аз възприемам събитието като поредна проява на феномена НЛО. Една телепортация на земен обект от този все още неизучен и не еднозначно квалифициран неземен обект. За мен е по-ценно,може би най-важното, да удостоим случилите се чудатости с автомобила с повече внимание и доверие. Да ги анализираме адекватно и коректно, а това ще бъде най-добрия атестат за уфологичното ни мислене.