Buran

Точно преди няколко часа даваха изключително интересно предаване по кабелната (не по Дискъвъри този път) относно съветската космическа програма и забележителните й постижения по време на Студената война. Програмите на съветите бяха разглеждани хронологически и отначало се започна с пилотираните станции "Салют" и "Алмаз" през 70те години - на тях са били инсталирани телескопи с фокусно разстояние 7 метра с цел шпионаж територията на САЩ ! Освен това е имало планове на двете станции да бъдат монтирани лазерни и ракетни оръжия, с които да се води ефективен бой на орбита по спътници(не казаха за наземни цели, но ракети естествено биха могли да се използват). Дадоха в кадър кабината на едната от двете станции и наред с наглед примитивните апаратури вътре, между които имаше и устройство за определяне на орбитата с най-примитивен на пръв поглед цветен глобус, като тези който се продаваха в книжарниците преди време, беше добре показан огромният окуляр на телескопът с орбитално базиране със дължина 7 метра на фокуса шпиониращ най-вече наземни цели в САЩ - той беше направо централно разположен в кабината и имах чувството, че се явява инструмент с най-приоритетно значение на борда на тези пилотирани спътници, по-приоритетно даже и от системата за управление на орбиталната станция...
Точно в моментът, в който ми мина през ума че на подобен род апарати няма източник на енергия с достатъчна сила да захрани истинско лазерно оръжие, темата премина върху сателити с ядрени реактори на борда ! За пръв път през живота си днес чувам за ядрен реактор на сателит около Земята ! Винаги съм подозирал, че в орбита са изстреляни сателити с ядрени реактори но днес за пръв път получих потвърждение на дългогодишните си подозрения относно опасната дейност… Въпросните сателити били извеждани на ниски орбити и поради това били конструктивно построени без слънчеви панели, което наложило съоръжаването им с ядрени реактори, не се уточни важен елемент от съществената им функция - дали реакторите работят за двигателната система на сателита и точно по какъв начин, или обслужват ЕИМ и автоматиките на борда(твърде малко вероятно) в дълъг период от време при липса на слънчевите батерии? В предаването даже показаха падането на такъв сателит с ядрен реактор в Канада и радиоактивното замърсяване на известен район, споменаха се още поне 20 спътника с ядрени реактори на тях в орбита, който ще падат на повърхността на Земята едно 400 години време още… Е, след като имаме ядрени мощности в орбита действащи на най-обикновени шпионски спътници, то какво пречи те да захранват истинско лазерно оръжие в орбита, което да служи предимно за поразяване на противникови спътници и ядрени бойни глави на балистични ракети ? Това презюмира ли, че част Инициативата на Стратегическа Отбрана на Рейгън е завършила успешно и американците разполагат с лазерно(а може би и ядрено) оръжие в орбита ? Означава ли това, че СССР също са разполагали с лазерно и може би ядрено оръжие в околоземното пространство, след като са имали планове за инсталиране на такива лъчеви системи на станциите "Алмаз" и "Салют" и след като са пращали десетки спътници с ядрени реактори в орбита ? Аз лично и много хора винаги сме подозирали че както ИСО, така и руските програми за орбитални оръжейни системи - ядрени и лъчеви действително са функционирали не само в сферата на научната фантастика а и наистина , но главно поради политически и финансови причини те са били в много голяма степен ограничени от приложение в по-голям мащаб. Тук следва да си направим изводът колко голяма финансова подкрепа получи тази програма за Противоракетна отбрана след безусловно отдавна планираното излизане на САЩ от договорът за ПРО през 1972г., което се случи през същата година, в която се случиха атентатите срещу кулите близнаци в Ню Йорк ?…
Предаването продължи с ерата на совалките и тяхното военно приложение, споменаха се лекции през 70те години в Москва, на които се е говорило за възможността американската совалка да нанесе безнаказан удар по Москва снишавайки се на по-ниска орбита(сигурно са имали предвид суборбитални височини от рода на 120-150км) и "отлитайки" отново в орбита - тук следва да задам въпросът на тези, които се предполага че разбират от аерокосмическо дело - възможно ли е совалка да премине от орбита 350 км на орбита от 120 км и обратно посредством двигателите си да се изкачи на старата си орбита от 350 км ? Ако трябва да се вярва на въпросното предаване то това очевидно е точно така, през 70те тогавашният генерален секретар на КППС на СССР Брежнев(който, когато почина ни изкараха на 2 минути мълчание в детската градина през 1982г.и бяха спуснали черни знамена пред съветското посолство в София) е дал заповед на отговарящият тежкото машиностроене на СССР периода 1962-1982(не запомних името) да организира строежът на съветски апарат годен да противостои на американският си аналог. В случай на провал на важното държавно поръчителство по изграждане на съветска совалка Брежнев заплашил въпросният отговарящ отрасъла с разстрел… В резултат на тази заповед се започва грандиозният проект по построяването на съветската совалка "Буран" отговор на американският апарат "Спейс Шътъл" като се жертват огромни даже за съветската страна ресурси за постройката му. В края на предаването дадоха потресаващ секретен съветски филм, който показва зареждането на готовата вече совалка "Буран" с ракета с ядрен боен заряд…което де факто потвърди много годишните ми опасения относно ядрено въоръжаване в космоса изразяващо се в зареждания на совалки а може би и на спътници с ядрени бойни глави, изкарване на сателити с ядрени реактори и сериозни а може би и успешни планове за разработка на лазерни оръжия, с който да бъдат въоръжени военни спътници и станции в околоземна орбита - и всичко това преди 20-30 години време, а питам се докъде се стигнали разработките на въпросните системи в днешно време в зората на 21 век ? Ракета с ядрен боен заряд, която влезе в корпуса на совалката "Буран" не беше разбира се с внушителни размери, но все пак тя има задачата да бомбардира от ниска орбита цели на територията на САЩ а не да прекосява на собствен ход огромните територии полет в атмосферата, питам се аз каква ли е била мощността на ЯБГ установена на тази ракета ? Така външно визуално при обща дължина на ракетата да я наречем клас "космос-земя" 3-4 метра, предполагам не могат да се вадят заключения относно мощността на главата въз основа на видимият й размер, но все пак има ли някои от вас, който да направи някакви достоверни предположения относно това сравнение и то ако действително е възможно ?

! Очаквам мнения най-вече по следните въпроси -
n разузнавателните способности на телескопа със 7 метров фокус монтирам на станциите "Алмаз" и "Салют" през 70те години ?
n ядрените реактори на съветските шпионски спътници - захранващи двигателната система и точно по какъв начин, или захранване на ЕИМ и автоматичните механически системи ? (което е малко съмнително).
n ядрено оръжие на совалката "Буран" - тип на ракетата, мощност на ядрената глава, начин на бомбардировка(направо от орбита или чрез снишаване?).





link - http://www.astronautix.com/craftfam/starwars.htm



Alexeev - ssgestaponkvd@hotmail.com

Ядрен боен заряд на Буран естествено е имало. Целта му е била, да могат да въздействат на екипажа ако се окаже че някой от тях има предателски наклоности ;-).Реакторите на спътниците са "термоелектрически елементи" а не "истински" ядрени реактори. А тая глупост са с бомбардировката на Москва от шатъла, са си я измислили руснаците, за да оправдаят строежа на Буран. Въобще доста глупости успяваш да напишеш, но явно така ти харесва :-)

http://nuclear.gov/space/space-pubs.html
За Буран. Не съм гледал подобни кадри, и не ми е ясно как Буран би следвало да пусне подобна ракета. Ракетите в Ту-160 са към 10 метра и влизат и излизат отдолу. А и не е ясно какви преимущества има подобна схема пред една "обикновенна", класическа и изпитана ракета като SS-18.
Честно казано от любопиство чета постовете ти, но намирам сериозни несъотвествия в тях. МНого се забавлявах например като четях за необикновенно бързото развитие на технологиите в САЩ :-)

Ами прав е човекът. Абсолютно безсмислено е да се навират ядрени ракети в совалката. 1) едва ли може да носи достатъчно за стратегически удар, тактическият е направо фантастично скъп за да си го позволи някой със совалка; 2) Прекалено лесна цел е (много по лесна от подводница тип "ракетоносец" например); 3) Изключително слабо маневрена за да може да се реагира навреме.

"Естествено мечта на теоретиците на спътниковата война е флот от летателни апарати средства в простора, които да могат и направляват движението си както във въздуха, така и в космическото пространство. Тази мечта е формулирал в съвсем конкретна форма през 1963г. тогавашният министър на въздушните сили на САЩ Цукър. Според него самолетът на бъдещето трябва да бъде така решен конструктивно, че 1)да може да стартира от стартови площадки без помощта на стартови ракети, употребявани при балистичните снаряди, 2)да излезе в орбита, да извърши в орбита маневра за чакане, да слезе от орбита,3)да маневрира при навлизането си в земната атмосфера, а след това да кацне по конвенционален начин на летището.
Цукър, разбира се не казва всичко. Несъмнено Пентагонът се стреми да построи многозадачен апарат, предназначен да изпълнява както охранителни, така и бойни задачи включително ударни(космически бомбардировачи) и ловни(хващане на въздушни и космически обекти). Предвижданият за осъществяване на такива цели самолет трябва да се отличава с определени полетно-технически свойства - свободно да маневрира във въздушното и космическото пространство, да променя своята скорост от хиперзвукова в надзвукова или подзвукова, да извършва самостоятелен старт и полет направляват от пилот, да влиза в орбита а след това в определено време да кацне нормално на Земята. С една дума - да извършва полети и да маневрира така, както правят сега познатите ни аеродинамични апарати, но в различни среди в околоземното пространство на височина до 500 км."

"Космос и стратегия" Хенрих Михалски, 1973г., стр.159.

Тоест плановете за създаване на хайде да го наречем ракетен самолет съвсем не са от вчера и очевидно совалките "Спейс Шътъл" и "Буран" са просто един преходен етап към създаването на апарат с гореописаните възможности, на който няма да са му необходими тежките, скъпи и опасни блустери за излизане в орбита. По настоящем тук там се прокрадват информации за експериментални изпитания на суб-орбитални совалки като например руската "Аякс" с нейните 12 мах скорост на височина 90-120 км(информация отново от Дискъвъри).
В крайна сметка ако Буран действително представлява твърде скъпа и лесна цел способна да носи само тактическо ядрено оръжие, то със сигурност един ракетен самолет с таван 100 км, скорост 12 000 км/час замислен и конструиран специално като ядрен-суб-орбитален бомбардировач би могъл да носи един стратегически заряд с мощност едно 5 мегатона или примерно четири с мощност от по 1 мегатон. С какво оръжие ще се неутрализира тази оръжейна система ? Най-добрите зенитни ракети Ц300 могат да поразяват цели на максимум 35 км височина(поправете ме ако греша), а въпросният апарат лети три пъти над максималният им обсег и то с огромна скорост, противосателитна ракета АСАТ също не ми се вижда удачно оръжие срещу суб-орбитален бомбардировач по ред причини(най-вече бързото преминаване по хоризонта затрудняващо прицела й), очевидно единственото правилно решение е лазерна система разположена в орбита и вероятно захранвана с ядрен реактор(а не с термоелектрични системи захранващи ЕИМ и автоматиката на борда), която би могла да порази въпросният апарат, но ако такава липса и не е в оперативна готовност в орбита, това означава че самолет с такива характеристики се явява практически неотразимо въоръжение за момента, което трябва да се запази разбира се в тайна и неминуемо при неговите изпитания ще възникват ярки светлинни ефекти в небето и военните ще имат сметка да раздухват НЛОІ-истерия по всички направления като се започне от жълтата преса и се стигне до "свръх секретните" сайтове, на който да се хващат само неграмотните лумпени - всъщност и най-изрядни данъкоплатци - тоест с един куршум два заека...

е руснаците са можели да целят спътници от космическите си станции - това го вярвам. Динамиката е малко сложна, но щом я изчислиш - и насочиш заряда с нужната скорост в нужната посока - всичко е лесно. В смисъл, нямаш атмосферно съпротивление.
Целенето на земни цели от космоса е по-просто, в изчисленията на орбиталната динамика. Но ако ракетата не е самонасочваща се след влизане в атмосферата - загубена работа. Атмосферното съпротивление е съставено от триене, с въздух и пара
(т.е. облаци), и от сблъсъци (с дъждовни капки или ледени кристали), и от разни други фактори, които са непрекъснато вариращи.
Американците шашнаха руснаците с лазерните измерватели до Луната (щото те нали бяха за мирна цел, какъвто беше руския Луноход...) - защото чрез отпращане на лазерен лъч до космоса и поемане на неговото отражение, или модулация на такова, можеш да се досетиш за качествата на атмосферата в пътеката на лъча - и от там да
нагодиш корекций към траекторията на запратената от космоса към земята ракета -
която може да е само-насочваща се, но ако намалиш нуждата от самонасочване -можеш да увеличиш размера на заряда.

Самото стъркване на високоскоростни тела в слоевете на атмосферата е доста интересен процес. Научните усилия по въпроса започват... Да се досетим! В ранните1950, когато идеята за междуконтинентални балистични ракети започва да бъде реализирана в железария. (Тези дни работя по високоскоростен полет през дъжд, та имам пряки наблюдения, от поръчаните справки.) Най-първите справки с данни са от
към 1952, или там някъде; говорим с потребяеми данни. Като материалите първоначално са под опекунството на... ЦРУ и подобни юначества. Ядрен удар срещу противник покрит от ледена зима е бил доста трудно нещо, заради ледените кристали високо в атмосферата, примерно. (Тези проблеми с ядрената доставка чрез балистични
ракети обясняват американското - и руското - харчене по ядрени бомбардировачи,когато уж ракетите могат изцяло да ги заменят, на хартия.)

Така че замерването на земни цели от руските космически станций... Звучи на фантастика. Не са имали малки ракетки - защото те нямат обсега за самонасочване; не са имали тежки парчета - защото американците са щели да ги видят и да вдигнат вой; може би руснаците са имали железарията за замерване на спътници в орбита - и
толкоз.
Що се отнася до орбиталното вариране на совалката: тя може да прави много и най-различни неща. Багажникът й е Огромен!Товароподемността, даже за днес, и особено за онези години, е също огромна. Плюс може да връща багажа обратно - а не
да го изоставя за разглеждане от външни хора. Колко му е в багажника да носи гориво за орбитална промяна далече отвъд номиналния плик! И няколко големшки ракети, с ядрен заряд!

"Ядрен боен заряд на Буран естествено е имало. Целта му е била, да могат да въздействат на екипажа ако се окаже че някой от тях има предателски наклоности."

Баси! БУРАН летя един-единствен път в безпилотен режим!

mda, a ako shte i sichkite ot ekipaja da sa vyrli predateli - amerikanofili (kak li sa gi podbirali) te nishto ne mogat da napraviat bez odobrenieto na centyra na poletite. A i ne vijdam dali i obiknoven zariad vmesto iadren niamashe da svyrshi rabota ..

Misli predi da pishesh

Господа съдебни заседатели, мнението е на субектът Moss от клуб Авиация - отидете и му го кажете на него там в същата тема...

Niama znachenie chie e mnenieto a koi go razprostraniava ..