Проект “Идентификация” и някои практически указания .

“Проф.Рътлидж проведе между 1973 и 1980г. в САЩ проекта “Идентификация” .Той имал 620 доброволни помощници , които се включвали подвижно с 58 преносими наземни станции . Много от наблюдателите са били специалисти по различните оптически феномени . Те използвали различни видове фотопарати , електромагнитни честотни анализатори и детектори за звук . Наблюденията са проведени в области , в които са наблюдавани НЛО . Учените наблюдавали небето 24 часа в денонощие . В продължение на 7 години са видени общо 123 НЛО . Определянето на параметрите на траекторията ставало с радари . Направени са повече от 700 снимки , които показват светлинни следи от непознати феномени . НЛО били предимно оранжеви , червени и бели светещи кълба , които изменят своя блясък , рязко сменят траекторията си , след няколко секунди изгасват , а понякога се появяват отново . Подобни проекти бяха проведени успешно в Тексас (проектът Starlight International) и в Норвегия (проектът Hesdalen) . От проектите се узнава ,че феномените - различни от тези при другите природни явления (например кълбовидни мълнии) - се появяват на определено място , без да са запределени статистически равномерно през годините.”
(Материалът взет от “НЛОІ-Близки Срещи2” - Хелмут Ламер , О.Сидла , стр.20-21.)
“Особено ефективно е космичното фоторазузнаване тогава , когато на борда има човек , защото той може да използва различна апаратура , включително и наблюдателни оптични прибори . Диаметърът в метри на най-малките обекти , които човек може да различи с помощта на оптични прибори от различни височини , зависи изцяло от тяхното увеличение(таблица4)”(”На бойна орбита” , Гергин Гергинов стр.56., Военно издателство 1986г.)
Таблица 4 - Таблицата обаче съвсем не се вписва в дизайна на тази страница , затова ще се налага съответното конвертиране на данните -
- невъоръжено око , дистанция 100км - 60м минимален размер на обекта
- невъоръжено око , дистанция 200км - 120м минимален размер на обекта
- невъоръжено око , дистанция 500км - 300м минимален размер на обекта
- невъоръжено око , дистанция 1000км - 600м минимален размер на обекта

-бинокъл 6Х, дистанция 100км - 20м минимален размер на обекта
-бинокъл 6Х, дистанция 200км - 40м минимален размер на обекта
-бинокъл 6Х, дистанция 500км - 100м минимален размер на обекта
-бинокъл 6Х , дистанция 1000км - 200м минимален размер на обекта

-бинокъл 15Х, дистанция 100км - 3м минимален размер на обекта
-бинокъл 15Х, дистанция 200км - 16м минимален размер на обекта
-бинокъл 15Х, дистанция 500км - 40м минимален размер на обекта
-бинокъл 15Х, дистанция 1000км - 80м минимален размер на обекта

-телескоп 60Х, дистанция 100км - 1м минимален размер на обекта
-телескоп 60Х, дистанция 200км - 2м минимален размер на обекта
-телескоп 60Х, дистанция 500км - 5м минимален размер на обекта
-телескоп 60Х , дистанция 1000км - 10 минимален размер на обекта

-телескоп 120Х дистанция 100км - -м минален размер на обекта
-телескоп 120Х, дистанция 200км - 0,3м минимален размер на обекта
-телескоп 120Х , дистанция 500км - 0,6м минимален размер на обекта
-телескоп 120Х , дистанция 1000км - 1,2м минимален размер на обекта

!Забележка - Минимален размер на обекта , който може да бъде детайлизиран на х разстояние при х увеличение на прибора .
Сериозни технически осигурени научни проекти като този на професор Рътлидж и действащия понастоящем проект Хесдален - Норвегия в аномални зони посещавани от НЛО дават своите практически резултати , които по същество представляват разнообразни данни и параметри относно проявленията на НЛО . Какъв извод можем ние да си направим от това ако не ,че когато висококвалифицирани кадри работят целенасочено , научно и рационално по засичане на НЛО те са в състояние да постигнат само в разстояние на няколко години сериозни успехи , които не се изчерпват само в един НЛО-фото албум а и в определянето на редица физични параметри на непознатите небесни явления.
Според така изложената таблица , възможностите които открива пред нас телескоп с мощност 120х за следене и най-важното детайлизиране на малки обекти на стотици километри разстояние съвсем не са за подценяване . На практика се оказва ,че обикновен наблюдател може да наблюдава в детайли предмет по-малък от 1 метър на разстояние 100 км и съответно предмет с размер по-малък от човешки ръст на цели 500 километра разстояние - тоест вече наистина в орбита , особено ако орбитата е под известен ъгъл спрямо наблюдателя. Ако има нужната подготовка и технически знания , оператора на телескоп 120х ще може да различи самолета , от ракетата , балона от хвърчилото , спътника от НЛО , совалката Атлантис от хиперзвуковият прототип Аврора . Като стана въпрос за оптически инструменти с големи увеличения и възможности за засичане на такива апарати тук е мястото да вмъкна че беларуската фирма Sibir optics от този месец предлагат новият си продукт - зрителна варио-2тръба 25-100Х100мм , която освен всичко друго е в изключително минимизирани за такава мощност размери и тегло .
Лошото е ,че като всеки тип дейност и пътя на изследване на този феномен си има своята така да се каже черна работа - в случая това са именно наблюденията ,които трябва да се водят дълги години наред , да се придобие една систематичност , за да може даденият субект или екип да достигнат до някакви по-сериозни практически резултати - това са дълги часове висене зиме и лете по пек и студ само с една единствена цел - да се засече , наблюдава и заснеме проява на НЛО . Това , което е задължително да се прави е всяко едно отделно наблюдение да се записва на отделна тетрадка , което де юре представлява едно документиране на изградения опит с течение на времето . Препоръчителният протокол относно тези наблюдения е сходен с този , който пишат някои астрономи-аматьори , той включва дата , време , място на наблюдението , обект на наблюдението ,цел на наблюдението , външни условия , смущения , резултат от наблюдението …
Не на последно място трябва да се прави строга разлика между скайуатч , интерцепт и обикновено астрономическо наблюдение . Трите типа наблюдения следва строго да се диференцират по предмет на дейност и редица съществени и несъществени особености към тях , скайуатч е наблюдение на небето или определен участък от небето с оптически инструмент или просто око с цел да се засече и наблюдава НЛО , интерцепта е наблюдение или по-скоро проверка на прелитащите авиони с оптически инструмент с цел да се засече , наблюдава и заснеме в полет неизвестен или официално необявен аероплан - било то някакъв нов “черен проект” като Аврора , суб-орбитален апарат като Аякс или просто някои от новите разузнавателни роботизирани системи на Пентагона , които биха били особен финансово потплътен интерес за страни като Китай , Иран и Ирак например …Астрономическото наблюдение не виждам смисъл да го разяснявам тук ,но следва да отбележа че се случва понякога астрономите да видят по нещо без даже да си дадат сметка за какво става въпрос било то съзнателно избягване на тематиката НЛО поради риск от професионална дискредитация или просто вроден скептицизъм . На запад обаче не са малко случаите , при които професионални астрономи-скептици по време на наблюдение инцидентно стават свидетели на поява на НЛО , което обръща на 180 градуса мнението им по този въпрос и те започват да развиват успоредно на астрономическата и уфологична дейност , която включва не само skywatch , но и писането на редица малки трудове относно корелациите между астрономията и уфологията .
Три типа наблюдение на небето , с три коренно различни вида обект на наблюдението и оттам с три диференцирани типа оптически инструменти , които служат за всяка една от тези три задачи в най-общи линии очертават предмета на небесните наблюдения били те дневни или нощни , с бинокъл , зрителна тръба или сериозен астрономически телескоп .
По отношение на портативните оптически прибори, които се използват при нощните наблюдения аз лично препоръчвам да се залага преди всичко на светлосилни и качествени инструменти , отколкото да се използват не балансирани мощни конфигурации с голямо увеличение , малка светлосила и непоносимо размазан образ - необорима презумция е ,че просто с по-малък но по-качествен бинокъл може много повече да се види отколкото през мощна но несъобразена с редица специфични особености тръба като например недостатъчна арпертура на обектива , изработка от некачествени материали - оттам слаба острота на зрението , ниско качество на окуляра и пр . Де факто и де юре това означава ,че ако хипотезата е да избирате между бинокли 15х50 и 30х50 , то правилното решение на така зададеният казус е без спор 15х50 поради по-голямата светлосила , ъгъл на визия и качество на образа . Лично според мен на базата на все пак многогодишният ми опит в тази област идеалният инструмент за нощен skywatch си остава руският бинокъл 20х60 (Кронос-Москва), който съчетава достатъчно мощно за такъв клас инструменти о увеличение ,наистина почти перфектен образ и степен на осветеност , също конструктивна надеждност заложена освен на чертожната дъска и в материалите , от които е направен уреда за разлика от западните си аналози , които отгоре на всичко са и три-четири пъти по-скъпи(90 към 350-450USD) . ,
Дневните наблюдения са съвсем друга работа и се отличават с редица специфичности от нощните , като например през деня поради слънчевата светлина може да се направи известен компромис по отношение на светлосилата като се използват немислими за нощните наблюдения конфигурации като например зрителната тръба Юкон 20-50Х50 , която освен това притежава висока степен на компактност със своите 720 гр. тегло , малки габарити на цели 50 пъти увеличение . През деня също можете да използвате светлосилни бинокли , но поради опасност от увреждане на зрението особено при по-дългите наблюдения е желателно да се използват оранжеви филтри , които в известна степен смекчават нездравословните последици за вас а и с тяхна помощ вашият sight , който ще се наложи да различава малки тела на огромни разстояния чувствително ще се изостри . Друга препоръка , която мога да дам е да се използват и качествени слънчеви очила , тъй като в повече от 90% от случаите именно невъоръженото око първо открива НЛО а ярката дневна слънчева светлина особено при определени атмосферни условия прави наблюдението почти невъзможно и затова се налага да се слагат хубави очила , които да редуцират ненужните слънчеви лъчи . Смея даже да твърдя , че комплекта качествени слънчеви очила е по-важен даже и от мощният бинокъл , защото все пак ако вие не видите обекта , то съответно няма да насочите и бинокъла към него .
! Специализирана техническа информация относно портативните оптически прибори(бинокли , зрителни тръби) , които могат да се използват от ловците на НЛО можете да прочетете блестящият труд на колегата Маршишки от клуб Астрономия на адрес http://www.amateurastronomy.hit.bg/Binokli.htm
Линкове към темата -

http://www.hessdalen.org (сайта на Хесдален )
http://www.sibiroptics.com (продукцията на Сибир-оптикс, нова 100хтръба)
http://www.pimall.com/nais/astel80.html (зрителна тръба40х80+фото)
http://www.204.253.66.220/projectblack (американските "прихващачи")

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от File99 на 12.09.02 18:19.</EM></FONT></P><P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от File99 на 12.09.02 18:23.</EM></FONT></P><P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от File99 на 12.09.02 18:42.</EM></FONT></P>

Редактирано от File99 на 12.09.02 18:44.

Malko razjasnenija otnosno t.nar. tablica 4.
Pylna izmisljotina! Da ne govorim, che javno e nalylno izlishna ako e takva linejna zavisimosta, prosto moje da se dade yglov razmer na obekta i tolkova.
Zavisimostta v sluchaja ne e tolkova prosta osobeno kogato stava duma za vizualno nabljudenie, bilo to s prosto oko ili snabdeno s binokyl, teleskop, poradi prostat prichina, che chuvstvitelnostta na okoto ne e linejna. Otdelno osvetenostta na daden obekt pada s kvadrata na razstojanieto, a ne linejno, koeto napylno obesmislja gornata tablica pri vizualni nabljudenija.
Za aparatura nestata stojat malko po-razlichno, no tam se govori za razdelitelna sposobnost, koeto e druga tema.

.. tablicite na general Ahromeev. Te sa vinagi ot toia vid -

raztoianie razmer
100m 1m
200m 2m
300m 3m
400m 4m


Taka che ako ne znaeh che generala e general /t.e. voenen/ shtiah da si pomislia che e idiot, koeto mai ne prechi ..

Da ne govorime che poslednata tablica e pylna glupost. Elementarnoto razglejdane pokazva che na 100km 1m e ok 0.2'', i az znam koi e teleskopa koito file e izpolzval za da postigne takava razdelitelna sposobnost. Kazva se Hubble Space Telescope

Abe lud umora nema, kvo da govorime poveche ..

Хм... , господин 99филес направо не знам дали това сте вие или някои ви е подсказал елементите на висшата критика , която прилагате в настоящия момент относно казуса с таблица 4 . По отношение на чувствителността на окото ,която е при това строго индивиудална сте напълно прав , въобще не съм и очаквал оттук да ме изненадате . Иначе таблица 4 съвсем не е измишльотина а просто дава указания относно за фотометричните прибори уставени на шпионските спътници и техните възможности като в даденият случаи аз я прилагам-конвертирам от обратна гледна точка - наземно разположен телескоп имащ служещ за детайлизиране на суб-орбитални и даже орбитални апарати , което е съвсем различна хипотеза с оглед на редица особености , за които въобще и дума на съм писал като отново повтарям - не съм очаквал такъва чисто интелектуална критика от вас .
Тук разбира се играят и редица други фактори като например гъстотата на атмосферата под нисък ъгъл , осветеността на обекта от Слънце-ЛУна , метеорологични условия и още десетки съвсем не без значение строго индивидуални елементи . Така например най-интересна е хипотезата , при която суб-орбитиращ апарат минава терминатора и точно в този момент бива осветен от Слънцето - при една достатъчно мощна и качествена оптика е твърде възможно да се получи достатъчно добра картина , която да разкрие повече детайли относно конструкцията на апарата .
Надявам се в бъдеще вие ще запазите конструктивният тон в този клуб .

Вижте Евиле , очевидно вие така и не разбрахте че таблица4 съвсем не съм я измислял , така че не нося никакъв вид отговорност относно достоверността й . Вие ако желаете обаче бихте могли да оборите данните заложени в нея от явно съветските военни специалисти преди две и а повече десетилетия на базата на знанията , с които разполагате - в противен случай ще се безусловно се приема истинноста й , както се казва до доказване на противното .
Чакам...

File-лец,
Разясненията ти хврълят известна светлина по казуса за идентификацията, но остават някои неясноти, които ще се радвам да обясниш по-смислено и разбираемо, като за неспециалисти.
1. Какво представлява суб-орбитиращия апарат и
2. /но по-съществено/ Как и по какъв начин се надяваш, да хванеш суб-орбитиращ апарат точно в момента, в който минава терминатора и при подходящо осветяване, чиста видимост и т.н. всички изброени от теб фактори.
И то не какъв да е суб-орбитиращ апарат, а НЛО и при това не какво да е НЛО, а истински Спътници Във Формация!

Пожелавам успех и дерзание на упоритите търсачи на суб-орбитиращи Спътници Във Формация!

az veche ia oborih. HST ne e bil izmislen predi "dve i poveche desetiletia", oshte po-malko ot "syvetskite voenni specialisti". Prosto koito e pisal taia tablica haber si e niamal za kakvo govori!

ti ne nosish nikakva otgovornost za vernostta ne samo na taia tablica ami i na absoliutno vsichko ot tova koeto si pisal dosega. I tochno tova e problema. Chat li si sega zashto ti kazvam che razprostraniavash "veseli nebivalici"?

1.Какво представлява суб-орбитиращият апарат - принципно над 175 КМ височина над земната повърхност(в момента не мога да ти кажа точната височина указана от НАСА,може и да е по-ниска) се води Космос и всички полети над този параметър са орбитални полети . Първите суб-орбитални полети са извършени официално от американци като например един от тях е Джон Глен , при суб-орбиталните полети за разлика от орбиталните нямаме излизане на ефективна орбита (примерно 350КМ) и обикаляне около Земята в продължение на определено време а просто балистичен запуск на 80-100 км височина и завръщане без да се е реализирала обиколка около земното кълбо .
Така , в дефиницията на НАСА относно предела на космичното пространство има разбира се известна доза субективизъм , но конкретно това което отличава суб-орбиталното пространство от орбиталното е това ,че примерно на височина 100 км вие въпреки и да достигнете първа космическа скорост от 8 км в секунда вие не можете да стабилизирате апарата на орбита - просто нужни са поне 175 км на скорост 7,9 сек., за да бъде стабилизиран един сателит , макар че друг е въпросът че той едва ще прелети и една обиколка преди да бъде привличен от земната гравитация . Теоретично и на височина от 100 км е абсурд да се установи орбита не само поради земното притегляне , но и поради все пак съществуването на някаква макар и адски много разредена атмосфера , която направо запалва летящото с 24 000 км в час тяло .
Последен детайл , който искам все пак да разясня е че сателитите които все пак достигат в перигея толкова ниска орбита от 175км за сметка на това имат апогей от рода на 25 000 км или иначе казано орбитата им е доста елиптична , което позволява те да се приближат за малко под 200 км до земната повърхнина , след което обратно се отдалечават на 25 000 км .
Така , по въпроса за суб-орбиталните апарати които в днешно време извършват полети на височини от порядъка на 80-120 км - още през 60те години в САЩ лети ракетният самолет Х-15 , който достига височина от 90км . В днешно време това , което се знае относно проектите за суб-орбитални апарати е ,че те представляват грубо казано умалени до размерите на малък самолет совалки , които са изстрелвани от самолет на голяма височина(примерно 15 км)и посредством свой ракетен двигател достигат примерно 120 км височина на скорост 10-12 МАХ . Типичен пример в това отношение е руската суб-орбитална совалка Аякс за която се знае ,че отдавна сериозно се разработва и реално съществува .По думите на радарни оператори на НАТО базирани в скандинавия те са засичали обект прелитащ по продължението на цялата територия на Русия със скорост 12 МАХ(за височината не мога да се сетя ) и после точно в обратната посока , те предполагат че става въпрос именно за суб-орбиталната совалка Аякс . Освен това по въз основа на първоначалният проект на Аякс е разположена електромагнитна-плазмена система , която изпълнява функцията да неотрализира триеното с разредената атмосфера , твърде вероятно е точно тази електро-магнитна плазмена система да излъчва мощна светлина и когато обекта се намира високо на 80-100 км над повърхността обикновения наблюдател да вземе Аякс за НЛО .
В Англия в момента също се работи над подобен , макар и разбира се много по-прост апарат и даже за него имаше на няколко пъти кратко предаване по Discovery sky channel .

2.Как и по какъв начин се надяваш да хванеш суб-орбитиращият апарат точно в момента , в който минава терминатора и при подходящо осветяване , чиста видимост и т.н. всички изброени от теб фактори . И то не какъв да е суб-орбитиращ апарат , а НЛО и при това не какво да е НЛО , а истински Спътници Във Формация - така , първо относно захвата се надявам той да бъде извършен с помощта на мощно оптическо средство с голямо увеличение , диаметър на обектива и чистота на образа . Това трябва да бъде зрителна тръба с увеличение поне 100х пъти(даже може и да са малко) на много добро осветяване (респективно минуним 120 мм обектив)и перфектен образ , който може да бъде постигнат само с достатъчно прецизен окуляр . Кандидат за тази операция сега засега се явява новата тръба на Сибир оптикс , която има 100 мм обектив , от 25 до 100 увеличение , но едва ли като се има предвид качеството на предишните им изделия може да се говори за каквато и да било прецизност ... Де факто 100х увеличение приближава 1000 метра само на 12 метра , следователно 10 км на 120 метра и евентуалната дистанция до Аякс от 100 км на 1200 метра - приближение , което сам виждате може да разкрие при подходящи условия детайли от машината .
Подходящи условия - през есента на 2000 година засякохме изключително ярък бял сателит , който само при 40Х увеличение се наблюдаваше като малък бял полукръг . Смисъла тук е следният - суб-орбиталният клас совалки притежават мощни източници на светлина като двигатели , плазмени щитове , които не могат да бъдат диференцирани с каквато и да било конфенциална оптика , защото примерно представете си как плазменото поле е обхванало целият апарат и той изглежда точно ама точно като НЛО . За целта , за да могат да бъдат различени някакви конструктивни особености на апарата или поне силуета му то това може да стане само в момента , в който той пресича границата на деня-ноща-терминатора и бива осветен от едната страна от мощните слънчеви лъчи - например хипотезата , при която суб-орбиталният апарат Аякс преминава над нас на височина 100 км със скорост 12 МАХ в посока запад-изток точно при залез Слънце - тогава слънчевите лъчи осветяват задната част на все пак светещата от плазменото поле машина и при адекватно използване на мощна зрителна тръба е твърде възможно да бъдат различени отделните контури на суб-орбиталната совалка . Впрочем доколкото съм успял да разбера английската суб-орбитална совалка няма плазмено поле и този случай нещата ще бъдат многократно улеснени , тъй като ние на практика ще трябва да прихванем и детайлизираме просто един ракетен самолет извършващ полет на 100 височина , контрастиращ от осветяващите го слънчеви лъчи .
Малък детайл , който обаче може да се окаже много важен е ,че вероятно за тази цел освен фото-система за заснемане , зрителната тръба ще трябва да бъде снабдена и с бленда , тъй като блясъка на осветения метал може да попречи на изпълнението на тази задача .
По отношение на спътниците във формация - смятам ,че вече изясних - никакви спътници не могат да орбитират на височина под 175км и то при специални условия като силно елиптична орбита 175Х25 000 КМ , спътник може да се намира под орбита само в два момента - когато бива изстрелван от ракета-носител и когато изгаря обратно в атфосферата (метеорите се запалват се на 120 КМ). Истинските спътници във формация обикалят на хиляди километри над земната повърхност и са много много далеч от тези стотина километра пространство , в което оперират суб-орбитални апарати като Аякс .
Всички спътници , за да поддържат орбита трябва да извършват своите обиколки с минимум първа космическа скорост - 1 км-сек. , в противен случаи земната гративация ще ги привлече , тоест те не могат просто така да зависват над земната повърхност , като единствено изключение от тази хипотеза е когато сателита се намира в геостационарна орбита на 33 000 км и движението му съвпада с движението на земната повърхнина . Когато в орбита бъде установен обект примерно на 350 КМ със скорост по-малко от 8 км-сек то това сто на сто е НЛО , защото няма нищо на Земята , което да може да намали скоростта под 7,9км-сек. и да стои там в орбита без да бъде привлечено от земната гравитация .
Същото важи и по отношение на суб-орбиталните апарати , сега те по принцип далеч не развиват 7,9 км-сек а най-много половината от тази скорост , но няма известен апарат на земята с ракетни двигатели , който да зависне примерно на 60-80 или 100 км над земната повърхност и просто така да си стои в продължение на повече от половин час . Балон се теоретично може да се издигне на 35-37 км височина , но през мощен телескоп и най-вече от опитен наблюдател той може да бъде различен от НЛО , тъй като все пак балонът носи издаваща го гонзола а и за 30-40 минути време все ще си промени позицията на небето , да не говорим че е абсолютно изключено да ускори рязко скорост като самолет и изведнъж да спре - това си е направо НЛО ... Твърд апарат по-тежък от въздуха на суб-орбитална височина (60-120КМ) не може просто да си лети , да спре и после отново да продължи своя полет - това не може да е нито ракетен самолет , нито балон , нито сателит , нито каквото и да е конвенционално познато досега на света ! Да не говорим например ,че през телескоп не се виждат и най-малките признаци за наличието на ракетна двигателна система ...
Значи последно - такова понятие суб-орбитиращи спътници във Формация е абсолютно изключено - не може да има никакви суборбитални спътници , след като изискуемите параметри са 7,9 км в секунда на 175 км височина и второ още по-малко те бъдат във формация . Случаите , когато са наблюдавани суб-орбитални"спътници" - това дали въпросните обекти са на суб-орбитална височина може да се установи по много начини , но като начало мога да кажа че да детайлизирате сателит в орбита ще ви трябва мощност над 350х поне и специални монтировки на телескопа ,а примерно това да стане със 100х е направо абсурд и ако вие наблюдавате обекта в детайли на такава мощност това е ненормално , още повече ако са формация от обекти и вие през вашето примерно ЗРТ , което с максимална мощност 60х наблюдавате три спътника и през него установите ,че те се виждат като малки коледни топки - то това са направо НЛО , да не оставим настрана че примерно те могат да се движат много под първа космическа скорост на каквато си искат височина както в орбита , така и под нея без да се влияят от законите на физиката(в случая земното притегляне ) очевидно заобикаляйки ги с някаква супер-технология , могат да спират , завиват , изчезват - все невъзможни манември за сателити .
Смятам ,че в известна степен отговорих изчерпателно на вашият въпрос , можете винаги да ми задавате такива смислени и полезни за форума питания и аз съответно винаги ще дам максимално изчерпателен отговор .

В.Алексеев

ssgestaponkvd@hotmail.com

Виж все пак аз не притежавам необходимата научна компетенция и то по много въпроси касаещи най-различни отрасли като аеро-космическо дело , оръжейни системи ,приборостроене и пр.Това положение за сериозни хора е доста добре видимо и е невъзможно да се скрие от тях и вероятно и те затова не влизат в глупави за тях спорове , но все пак съгласи се че първо и това е много за клуб като този и именно това е правилният път - да се предизвикат в спор съответните специалисти по отделни науки като Астрономия и Физика най-малкото ,за да оборят хипотезите , които излагам тук и така да хвърлят повече светлина както върху проблема НЛО като широко понятие , така и относно правилният , рационалният път на методиките по които той може да бъде адекватно изследван .