Днес хванах някаква статистика по радиото, заслушах се едва накрая, така че не разбрах по какви критерии са я правили и къде, но изводът беше, че днес младите хора били по-щастливи отколкото "младите" хора преди 10 години.
Замислих се какво толкова се е променило, ако приемем, че статистиката е правена в София, на случаен принцип сред 2000 души на възраст между 18 и 30, така както е правена и преди 10 години. Това са груби параметри, но поне са някакви.
Кое прави младите хора щастливи и го има в повече сега, и не го е имало преди 10 години?
Или критериите за щастие са различни вече.

Думи, думи и нищо повече

Това са много субективни неща, Пърпъл :)
Зависи и от държавата, и от социалното положение на анкетирания ... да ги бяха питали кое точно ги прави щастливи вместо това

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, не хванах критериите, за това и ги залагам, да речем, че се е отнасяло за България, София, хора между 18 и 30 години, избрани на произволен принцип-телефонно обаждане примерно.
Кое би могло да се е променило толкова за 10 години?

Думи, думи и нищо повече

Ами ... честно казано не знам.
Може би преди 10 години икономически да сме били по-зле, а хората сега да имат чувството, че имат повече възможности?
И на мен би ми било любопитно да прочета кое ги прави най-щастливи днешните млади, понеже и аз съм в тази възрастова група

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Миналата събота се събудих рано и беше едно слънчево и лятно, прекрасно, но както и да е..
Та, събудих се и отидох да измия накамарените чинии от предишната вечер и пуснах телевизора, за да ми прави компания. поразходих се по каналите, за да избегна рисувани филмчета и реклами за фитнес уреди и оставих на "animal planet" някакъв документален филм за католическите и др. училиЩа в Оганда.

и така мия си аз чиниите и телевизора си мърмори за фон докато в някакъв момент се загледах в предаването.
едно католическо училиЩе в средата на едно природно ниЩо. стотина деца играят из двора, което е една поляна. не се чуват писаци и крясъци, няма никого охапан, одраскан, убиден, няма никого изцапан. уж са малки дечица, и уж играят на детски игри, но някак си неЩата не са си на мястото, толкова малко "дество" витаеше на около.

водеЩата кометира че 40% от тези деца са 100% сираци, 10% не знаят къде са родителите им и дали са живи.дават кометарите на няколко от децата.

едно от тях разказва, как са бягали хаотично като буболечки когато са горили цялото им село къЩа по къЩа. така е загубило родителите си, за които смята че са мъртви. разказва как единственото което има е това училиЩе, че дава всичките си надежди на образованието си, заЩото няма ниЩо друго. лицето му излачваше някакво небивало спокоиствие и съЩевременно лъчезарност,надежда за едно по Щастливо бъдеЩе..
На края на разказа си каза, че мечтае да успее да отиде в университет и да стане пилот на самолет. заЩото най обичал самолетите...

нека да ви изненадам... думите идваха от устата на 11 годишно детенце.другите истории бяха много подобни на деца до 16 години.

и така питам аз... заЩо хората, които нямата НИЩО и са загубили малкото което са имали по най жестокия начин, пропуснали са да имат детство, имат повече вяра в себе си, повече надежди. те бяха съвсем на ясно/по големите деца/ че шансовете да постигнат неЩо е толкова малък... но бяха там, пълни с оптимизъм и дадежди, бяха наясно че живота се мери не с това какво си постигнал а как си се чувствал, заЩото никога не знаеш къде Ще е краят на историята. /за много от тях не много дълече. в Оганда много голяма част от населението е болно от СПИН и др./..


Дали пък да не се научиме да бъдем по Щастливи с това което имаме... май си заслужава...

I did it myyyyyyyy waaaaaaaay!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знаеш ли, остатък ... докато ти четях поста се сетих за един мой разговор с една норвежка преди време на тема бедност, глад, мизерия ...
От самото си раждане тя е била материално задоволена за всичко, не знае какво е глад, не знае какво е да броиш стотинките до следващата заплата, не знае какво е чувството на безпомощност, осъществила са всичките си планове и мечти ... и тя твърдеше, че е щастлива.
Защото винаги се имала това, което е искала - материална сигурност, здраве, приятели, хубава работа, сплотено семейство ... и е направила всичко възможно да ги запази.
В същото време тя каза, че не е възможно човек да бъде беден и нещастен, ако има амбиции и се бори да осъществи мечтите си.
Много си мислих след този ни разговор и стигнах до извода, че тук не е трудно да бъдеш щастлив, стига само да поискаш ... защото средата не ти пречи, получаваш достойно заплащане за труда си, имаш свободата да следваш мечтите си и шанс да ги осъществиш.
Без да се бориш с вятърни мелници.
Но в други държави не е същото, в бедните държави, в които царят беззаконие и недоимък.
Там хората са поставени в по-различно положение и много от тях нямат време за мечтите си, защото са прекалено заети с оцеляването си.
Щастието - това е свободата да бъдеш себе си, да правиш каквото искаш, да се насладиш на плодовете от труда си, да следваш мечтите си и разбира се, да си здрав

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и дрогата беше по-малко, и за поркане по улиците - после чичко милиционер ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не знам как е било по Татово време с дрогата и поркането, само филми съм гледала и всички мъже ги гони някаква романтика по тия филми, така че си мисля, че не всичко е било тооооооооолкова лошо. както и да е. преди 10 години обаче е не е било Татово време.
аз поне тогава бях щастлива, защото се мотках здраво по новооткрити клубове и клубчета в София, парите ми стигаха някак си, учех, каквото ми харесваше и имах готина компания, а да, и ходех с един пич, в който бях мнооо флюбена.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

това което на мен лично ми пречи да бъда Щастлива е факта, че цялото ни обЩество /на планетата/ се стреми да ни възпита съобразно ценности които не съЩествуват или са небивала рядкост.

1) ако много силно си желал неЩо, ако си вложил всичко от себе си за да го имаш/за да го бъдеш, не означава че Ще го постигнеш.

2) много често лошите побеждават.

3) ако ти си добър не означава, че Ще ти отвърнат с добро.

4) много пъти няма справедливост, равенство, себеотдайност.

5) "човек за човека е звяр" за по голямата част от населението на света...

и т.н. и т.н. и т.н......


когато човек поотрасне и разбере че всичко това в което са го възпиталвали и в името на което той се е стремил да гради личността си, просто го няма, вече не е Щастлив.....

и след това цял живот се мъчиш да изградиш нови ценности, който да оправдаят живота ти.

лелеее колко песимистично прозвучах... но май се разбра коя е основната ми идея

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тия "ценности" в масовия случай са създадени с цел масова психоза и манипулиране.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите