|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
Тема
|
Статистика за щастливите хора
|
|
Автор |
Пъpпъл (марципанена) |
Публикувано | 09.07.08 10:47 |
|
Днес хванах някаква статистика по радиото, заслушах се едва накрая, така че не разбрах по какви критерии са я правили и къде, но изводът беше, че днес младите хора били по-щастливи отколкото "младите" хора преди 10 години.
Замислих се какво толкова се е променило, ако приемем, че статистиката е правена в София, на случаен принцип сред 2000 души на възраст между 18 и 30, така както е правена и преди 10 години. Това са груби параметри, но поне са някакви.
Кое прави младите хора щастливи и го има в повече сега, и не го е имало преди 10 години?
Или критериите за щастие са различни вече.
Думи, думи и нищо повече
| |
|
Това са много субективни неща, Пърпъл :)
Зависи и от държавата, и от социалното положение на анкетирания ... да ги бяха питали кое точно ги прави щастливи вместо това
Political language is designed to make lies sound truthful and murder respectable.
| |
|
Да, не хванах критериите, за това и ги залагам, да речем, че се е отнасяло за България, София, хора между 18 и 30 години, избрани на произволен принцип-телефонно обаждане примерно.
Кое би могло да се е променило толкова за 10 години?
Думи, думи и нищо повече
| |
|
Ами ... честно казано не знам.
Може би преди 10 години икономически да сме били по-зле, а хората сега да имат чувството, че имат повече възможности?
И на мен би ми било любопитно да прочета кое ги прави най-щастливи днешните млади, понеже и аз съм в тази възрастова група
Political language is designed to make lies sound truthful and murder respectable.
| |
|
Миналата събота се събудих рано и беше едно слънчево и лятно, прекрасно, но както и да е..
Та, събудих се и отидох да измия накамарените чинии от предишната вечер и пуснах телевизора, за да ми прави компания. поразходих се по каналите, за да избегна рисувани филмчета и реклами за фитнес уреди и оставих на "animal planet" някакъв документален филм за католическите и др. училиЩа в Оганда.
и така мия си аз чиниите и телевизора си мърмори за фон докато в някакъв момент се загледах в предаването.
едно католическо училиЩе в средата на едно природно ниЩо. стотина деца играят из двора, което е една поляна. не се чуват писаци и крясъци, няма никого охапан, одраскан, убиден, няма никого изцапан. уж са малки дечица, и уж играят на детски игри, но някак си неЩата не са си на мястото, толкова малко "дество" витаеше на около.
водеЩата кометира че 40% от тези деца са 100% сираци, 10% не знаят къде са родителите им и дали са живи.дават кометарите на няколко от децата.
едно от тях разказва, как са бягали хаотично като буболечки когато са горили цялото им село къЩа по къЩа. така е загубило родителите си, за които смята че са мъртви. разказва как единственото което има е това училиЩе, че дава всичките си надежди на образованието си, заЩото няма ниЩо друго. лицето му излачваше някакво небивало спокоиствие и съЩевременно лъчезарност,надежда за едно по Щастливо бъдеЩе..
На края на разказа си каза, че мечтае да успее да отиде в университет и да стане пилот на самолет. заЩото най обичал самолетите...
нека да ви изненадам... думите идваха от устата на 11 годишно детенце.другите истории бяха много подобни на деца до 16 години.
и така питам аз... заЩо хората, които нямата НИЩО и са загубили малкото което са имали по най жестокия начин, пропуснали са да имат детство, имат повече вяра в себе си, повече надежди. те бяха съвсем на ясно/по големите деца/ че шансовете да постигнат неЩо е толкова малък... но бяха там, пълни с оптимизъм и дадежди, бяха наясно че живота се мери не с това какво си постигнал а как си се чувствал, заЩото никога не знаеш къде Ще е краят на историята. /за много от тях не много дълече. в Оганда много голяма част от населението е болно от СПИН и др./..
Дали пък да не се научиме да бъдем по Щастливи с това което имаме... май си заслужава...
I did it myyyyyyyy waaaaaaaay!
| |
|
Знаеш ли, остатък ... докато ти четях поста се сетих за един мой разговор с една норвежка преди време на тема бедност, глад, мизерия ...
От самото си раждане тя е била материално задоволена за всичко, не знае какво е глад, не знае какво е да броиш стотинките до следващата заплата, не знае какво е чувството на безпомощност, осъществила са всичките си планове и мечти ... и тя твърдеше, че е щастлива.
Защото винаги се имала това, което е искала - материална сигурност, здраве, приятели, хубава работа, сплотено семейство ... и е направила всичко възможно да ги запази.
В същото време тя каза, че не е възможно човек да бъде беден и нещастен, ако има амбиции и се бори да осъществи мечтите си.
Много си мислих след този ни разговор и стигнах до извода, че тук не е трудно да бъдеш щастлив, стига само да поискаш ... защото средата не ти пречи, получаваш достойно заплащане за труда си, имаш свободата да следваш мечтите си и шанс да ги осъществиш.
Без да се бориш с вятърни мелници.
Но в други държави не е същото, в бедните държави, в които царят беззаконие и недоимък.
Там хората са поставени в по-различно положение и много от тях нямат време за мечтите си, защото са прекалено заети с оцеляването си.
Щастието - това е свободата да бъдеш себе си, да правиш каквото искаш, да се насладиш на плодовете от труда си, да следваш мечтите си и разбира се, да си здрав
Сигурно може да се добавят още неща към този списък - зависи от приоритетите на човек :)
Political language is designed to make lies sound truthful and murder respectable.
| |
Тема
|
По Татово
[re: Пъpпъл]
|
|
Автор |
jamie (градинар) |
Публикувано | 09.07.08 20:56 |
|
и дрогата беше по-малко, и за поркане по улиците - после чичко милиционер ...
| |
Тема
|
Re: По Татово
[re: jamie]
|
|
Автор |
Пъpпъл (марципанена) |
Публикувано | 10.07.08 09:21 |
|
не знам как е било по Татово време с дрогата и поркането, само филми съм гледала и всички мъже ги гони някаква романтика по тия филми, така че си мисля, че не всичко е било тооооооооолкова лошо. както и да е. преди 10 години обаче е не е било Татово време.
аз поне тогава бях щастлива, защото се мотках здраво по новооткрити клубове и клубчета в София, парите ми стигаха някак си, учех, каквото ми харесваше и имах готина компания, а да, и ходех с един пич, в който бях мнооо флюбена.
сега, 10 години по-късно съм по-умерена в щастието си.
по-скоро си мисля, че в момента има някакви правила, времената не, че не са мътни, но поне не са смутни. ако учиш, (каквото трябва) да сполучиш е много вероятно. млади хора се търсят за работа, има заплати и ЗАПЛАТИ, границите не са това което бяха, пътува се повече, няма ги опашките пред Британското посолство, не знам, не съм напълно наясно и аз със щастието.
Думи, думи и нищо повече
| |
|
това което на мен лично ми пречи да бъда Щастлива е факта, че цялото ни обЩество /на планетата/ се стреми да ни възпита съобразно ценности които не съЩествуват или са небивала рядкост.
1) ако много силно си желал неЩо, ако си вложил всичко от себе си за да го имаш/за да го бъдеш, не означава че Ще го постигнеш.
2) много често лошите побеждават.
3) ако ти си добър не означава, че Ще ти отвърнат с добро.
4) много пъти няма справедливост, равенство, себеотдайност.
5) "човек за човека е звяр" за по голямата част от населението на света...
и т.н. и т.н. и т.н......
когато човек поотрасне и разбере че всичко това в което са го възпиталвали и в името на което той се е стремил да гради личността си, просто го няма, вече не е Щастлив.....
и след това цял живот се мъчиш да изградиш нови ценности, който да оправдаят живота ти.
лелеее колко песимистично прозвучах... но май се разбра коя е основната ми идея
I did it myyyyyyyy waaaaaaaay!
| |
|
Тия "ценности" в масовия случай са създадени с цел масова психоза и манипулиране.
| |
Тема
|
Re: преди щастието,
[re: Пъpпъл]
|
|
Автор |
Roxy (rascal) |
Публикувано | 14.07.08 00:38 |
|
най-напред можем да постигнем не-нещастие. т.е. даже и да не изпитваме онова прекрасно абсолютно усещане, каквото е щастието, да не сме нещастни през останалото време (защото повечето хора не са постоянно щастливи - в противен случай самото чувство би загубило от силата и уникалността си), а да имаме съзнанието, че нещата винаги могат да са по-зле (но и по-добре), жизнеутвърждаващия инат да ги променим поне за себе си, и проницателността да забелязваме и малките красиви неща край нас, носещи радост (или "Бог е в детайлите", както се казваше в един филм). защото, ако докато чакаме само онова рядко и силно усещане, само нещастаме горко от липсата му, може и никога да не го усетим, да не го познаем, ако дойде, след като не знаем какво представлява - а то има лошия навик да идва без да пита понякога... което е зле за останалата част от живота, когато можем или да го чакаме все така сляпо, или съвсем да се откажем от него. абе щастието си е опасна работа - или "", както пеят някои...
за "Татово време" не мога да кажа много, понеже не съм запозната лично с много от добрите и лошите му страни. но ако можех да избирам време, когато да съм гимназистка в България (извън моето собствено), това биха били 80-те години на 20 в. - време със все още (поне привидно за народа) стабилна система, добро образование (и е все още "модерно" да си умен и с богата обща култура), лек полъх от "перестройката" и малко по-голяма отпреди свобода за младите хора (и популярност на слушаните от тях разнообразни музикални стлове и съответните субкултури). не съжалявам за изкуствено лекия и безгрижен живот в плановата икономика, обаче - не води до развитие; мнозина тъгуват именно по него... довечера ще ще дават по "Канал 1" един от любимите ми филми от 90-те - "Сезонът на канарчетата", който представя лошите страни през по-дълъг период от време до 80-те...
колкото до 1998 и днес - в общи линии си права: в София и големите градове се усеща, че нещата постепенно вървят нагоре, но това не е навсякъде в България; възможностите пред младите хора са по-големи - в страната, в чужбина или комбинирано (с временната заетост на студентски и младежки бригади); ясни правила все още няма съвсем и има още много какво да се желае; но и нямаме илюзии - или поне се стараем. и пред полустерилна среда на изкуствената система някога и сегашното време - може би пак бих избрала моето... свободата и възможността да бъдеш себе си - ако не си я дариш сам, никой няма да ти я даде; нужна е сила, за да ги носиш винаги.
и пак за не-нещастието - преди 7 години имах неприятния случай да споря с един човек, бързо напредващ в кариерата си (или кариерите - защото тогава работеше на 3 места в гонене на бърза финансова самостоятелност), но недоволен от почти всички хора край себе си и без приятели. като такъв, естествено, не беше щастлив човек, обаче яростно се опитваше да ме убеди, че с мислене като моето най-много да стигна 2 м.под земята от глад и бедност (покрай което претупахме и всякакви други теми за живота, Вселената и всичко останало...), а имаше и непростимата наглост да ме сваля покрай цялата вербална агресия на убежденията му над моите... докато не започнах от чист инат да твърдя и доказвам само обратни на неговите твърдения, за да му покажа, че има и други възможни гледни точки - и победих... после ми каза, че имам повече шанс за оцеляване като личност от него; а от неминуемо нанесените рани по моите виждания още на другия ден имаше кой да ме излекува... е, днес вече разбиранията ми са не толкова ръбести... "но инатът ми все още е същият"!
| |
Тема
|
Re: Статистика за щастливите хора
[re: Пъpпъл]
|
|
Автор |
Serenity. (mag) |
Публикувано | 14.07.08 06:27 |
|
пиши ме и мен към статистиката на щастливите хора
защото живея истински, в настоящето
а то е, защото умът ми е свободен от концепции
който знае английски, може да си изтегли едно интересно филмче (интервю) с един щастлив човек, който казва как е станал такъв и как вие да сатнете като него
Eckhart Tolle Interview (The Simple Truth)
Редактирано от Serenity. на 14.07.08 06:40.
| |
Тема
|
Re: Статистика за щастливите хора
[re: Пъpпъл]
|
|
Автор |
бeзпътeн (обективен) |
Публикувано | 18.07.08 10:05 |
|
| |
Тема
|
Re: а пък ако беше...
[re: Serenity.]
|
|
Автор |
Roxy (rascal) |
Публикувано | 20.07.08 10:56 |
|
и във възрастовата категория 20-30, сигурно щеше да си още по-щастлива...
| |
Тема
|
Re: а пък ако беше...
[re: Roxy]
|
|
Автор |
Serenity. (magic) |
Публикувано | 20.07.08 12:23 |
|
Категориите са ти в ума и те ти пречат да бъдеш щастлива
за мен такива не съществуват
Редактирано от Serenity. на 20.07.08 12:25.
| |
Тема
|
Re: леляти-бабати-какати....
[re: Roxy]
|
|
Автор |
Serenity. (magic) |
Публикувано | 20.07.08 14:26 |
|
знае как да се весели
Редактирано от Serenity. на 20.07.08 17:37.
| |
Тема
|
Re: Статистика за щастливите хора
[re: бeзпътeн]
|
|
Автор |
Пъpпъл (с тен:)) |
Публикувано | 22.07.08 15:06 |
|
учителят може да не знае, но аз знам.
за това и питам, не толкова учените.
Думи, думи и нищо повече
| |
Тема
|
Re: Статистика за щастливите хора
[re: Пъpпъл]
|
|
Автор |
бeзпътeн (обективен) |
Публикувано | 22.07.08 19:29 |
|
"Знанието" за това какво е "щастие" (и по-нататъшното преследване на тази представа) е също и причината за "нещастието" (когато действителността се разминава с тези представи).
Та тези "щастие" и "нещастие" са съвсем субективни (и разбира се егоистични) представи - интерпретации на това, което е. И това е толкова лесно да се разбере.
Истинската радост от живота, безпричинна, безусловна, естествена, спонтанна и невинна - като радостта на малко дете, е това, което губим в тези преследвания. Това е жизненост, енергия, обаяние, екстаз и става достъпно тогава, когато се освободим от натовареността с представи за "щастие" и "нещастие".
| |
Тема
|
Re: Статистика за щастливите хора
[re: Пъpпъл]
|
|
Автор |
Last Roman (PRAEFECTUS URBI) |
Публикувано | 23.07.08 11:39 |
|
тебе това щастие обаче много те тормози...
| |
|
на средната възраст я гази - ред е на снямата на ценности - и опааа, "абе аз щастлива ли съм или ..."
| |
|
на средната възраст я гази - ред е на снямата на ценности - и опааа, "абе аз щастлива ли съм или ..."
When you want something, all the universe conspires in helping you to achieve it.
| |
Тема
|
Re: Статистика за щастливите хора
[re: Пъpпъл]
|
|
Автор |
Serenity. (magic) |
Публикувано | 23.07.08 23:51 |
|
| |
Тема
|
Re: Криза
[re: jamie]
|
|
Автор |
Пъpпъл (марципанена) |
Публикувано | 24.07.08 12:50 |
|
не, кризата мина.)
човек си задава въпросите пост фактум, в момент на буря всеки гледа се спаси и не мисли толкова.
Думи, думи и нищо повече
| |
Тема
|
Re: Статистика за щастливите хора
[re: Last Roman]
|
|
Автор |
Пъpпъл (марципанена) |
Публикувано | 24.07.08 12:56 |
|
а теб тараните.
Думи, думи и нищо повече
| |
Тема
|
Re: Статистика за щастливите хора
[re: Пъpпъл]
|
|
Автор |
XищниK (СилеН) |
Публикувано | 25.07.08 04:27 |
|
Да така е, и това е защото стандарта на живот в България се повиши в последните 10-на години. Принципно за наистина интелигентните, образовани, умни хора в България има хляб, ето примерно аз и моята жена и двамата взимаме доста добри заплати в България. И двамата сме си направили собствени апартаменти, аз имам 2 коли, тя също има кола, позволяваме си екскурзии и т.н, неща характерни за средната класа, нищо повече нищо по-малко. Но и двамата мислим, да емигрираме в чужбина, тъй като аз съм с двойно гражданство и така, и главно защо го правя - не заради парите, а заради околната среда, чистотата, нивото на простотия в България, и като се замисля неща моите деца да живеят в такава държава.
| |
Тема
|
Като те чета
[re: XищниK]
|
|
Автор |
jamie (градинар) |
Публикувано | 25.07.08 19:17 |
|
колко си образован - и държавата не ще такива да живеят тука
| |
Тема
|
Re: Като те чета
[re: jamie]
|
|
Автор |
XищниK (СилеН) |
Публикувано | 25.07.08 22:30 |
|
То и аз не я искам да ти кажа jamie, намерих си държава. Най-красивата за мен.
| |
Тема
|
Замисли се
[re: XищниK]
|
|
Автор |
jamie (градинар) |
Публикувано | 26.07.08 13:05 |
|
какво ще занесеш там заедно с теб
Не е крива държавата - а ти самия. Как ще се "спасиш" от себе си ?
| |
Тема
|
Re: Замисли се
[re: jamie]
|
|
Автор |
Пъpпъл (марципанена) |
Публикувано | 26.07.08 15:03 |
|
алкохол
дрога
бесилка
приспивателни
Думи, думи и нищо повече
| |
Тема
|
Малииииийййййй !
[re: Пъpпъл]
|
|
Автор |
jamie (градинар) |
Публикувано | 27.07.08 22:17 |
|
Отпочинала ламя !
| |
Тема
|
Re: Статистика за щастливите хора
[re: XищниK]
|
|
Автор |
ostatak () |
Публикувано | 28.07.08 14:03 |
|
съгласна съм с теб....за съжаление
I did it myyyyyyyy waaaaaaaay!
| |
Тема
|
Re: Статистика за щастливите хора
[re: Пъpпъл]
|
|
Автор |
яcтpeбa (sashtia) |
Публикувано | 05.08.08 23:51 |
|
orgazmite
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
|
|