|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | (покажи всички)
|
Тема
|
 На 20 или на 30?
|
|
| Автор |
Пъpпъл (марципанена) |
| Публикувано | 19.05.08 11:33 |
|
|
Как се чуствате в ...кожата си?
Когато бях на 20 имах чуството, че всичко ми е ясно, на 25 изпитвах първите си по-сериозни неудовлетворения от живота, разклатиха се основите на "знанието ми", а сега, когато клоня към 30 имам чуството, че вече нищо не знам и нищо не ми е ясно.
На 20 взимах решенията къде, къде по-лесно и животът ми беше весел))
Сега мисля ли мисля, гледам нещата от всички ъгли и след много мислене, пак не мога да кажа, че това, което съм измислила е много "по-генилано" от това, което бих направила на 20 без да се замислям.
Това, за опита, мъдростта и годините май ще се окаже празна приказка.Поне за мен.
Обича ме, не ме обича
| |
|
|
|
да не ти пука. Колкото повече мислиш, толкова по-зле става. Действай инстинктивно.
| |
|
|
|
То май там е проблемът.)) Че ми пука все повече и повече.
В "еретични" моменти, искам да съм безотговорна и неангажирана, като едно време.
Безотговорна в смисъл -с не кой знае колко отговорности.
Обича ме, не ме обича
| |
|
|
|
а питаш ли какво ми е на мене, след като съм назначен на много отговорна позиция? Ама удоволствието и душевният комфорт при мен винаги са били преди работата.
Веднъж се живее и човек не бива да се притеснява за глупости.
| |
|
|
|
е, това си е дарба, постигането на душевен комфорт и баланс.
аз по едно време не можех да спя нощем заради работа, т.е. периодично се случва това, последния път беше преди няколко месеца-будех се в 3 и така до 5 или 6.
после почнах да го раздавам мноооого спокойно, но като почна новата работа след месец ще ми се разкаже играта. поне ще знам, че сама съм си го направила.
да се притеснявам за глупости ми иде отвътре, че и тема пуснах по въпроса.
Обича ме, не ме обича
| |
|
Тема
|
 Липсват ти
[re: Пъpпъл]
|
|
| Автор |
jamie (знаеш кой) |
| Публикувано | 19.05.08 22:40 |
|
|
истински кризи и сътресения. След такива или потъваш - или става гениално-различния подход към живота изобщо.
| |
|
Тема
|
а на теб не ти липсва
[re: jamie]
|
|
| Автор |
Пъpпъл (марципанена) |
| Публикувано | 20.05.08 09:51 |
|
|
самоувереност от типа-"аз съм видял много и знам мога", аз съм "Знам и Мога" (тази приказка чел ли си я), аз съм Чук и Гек.....
Как разбра, че ми липсват истински кризи или не съм минала през такива?
От "лековатите" ми мнения в един интернетски сайт, в който сме анонимни!?
Ако ти си минал през сътресение би трябвало да знаеш, че нещата може да са такива, каквито изглеждат, но може и да не са.
Може в момента да съм гениално различна след това, през което съм минала.
И въобще....ти колко гениално различен стана всъщност след твоите сътресения? Или стана себе си най-накрая?
Обича ме, не ме обича
| |
|
Тема
|
Re: На 20 или на 30?
[re: Пъpпъл]
|
|
| Автор |
Roxy (rascal) |
| Публикувано | 20.05.08 11:08 |
|
|
абе някъде помежду... ама не мога да се разделя на графи и да се опиша в коя категория на колко години се чувствам/ми се иска да съм, че ще стане една дълга и сложна таблица, пък и за някои графи има повече от 1 възможна стойност - та в някои отношения по-скоро на 20, в други - на(д) 30, а в трети - все още непълнолетна или, айде, на 18 ненавършени.
колкото до неудовлетворения от живота и съзнаване на неопределеността - на практика винаги има някое, I can get no satisfaction в общи линии, но се научих да не показвам, че ми пука или да ми пука само когато е необходимо с доза здравословно дебелокожие, да ценя всеки път хубавите моменти и хора и да се веселя винаги, когато е възможно, че даже и като не е!
Редактирано от Roxy на 20.05.08 11:09.
| |
|
Тема
|
Re: На 20 или на 30?
[re: Пъpпъл]
|
|
| Автор |
Roxy (rascal) |
| Публикувано | 20.05.08 11:19 |
|
|
успех на новото място!
а колкото до неспането заради работа - по-добре корем от бира, отколкот гърбица от работа...
| |
|
Тема
|
Re: На 20 или на 30?
[re: Roxy]
|
|
| Автор |
Пъpпъл (марципанена) |
| Публикувано | 20.05.08 11:38 |
|
|
имах предвидид, че някак си по-ми беше ясно всичко преди, кое е правилно, кое е хубаво, а в един момент се оказа, че това, което съм мислела винаги за хубаво-не е чак толкова хубаво и това, което съм вярвала, че е правилно наранява (примерно) много повече от неправилното.
гледам на всяка случка като конкретика, опитвам се да не генерализирам и все по-често се оказва, че "не знам" как трябва да се постъпи в житейски план и избирам на принципа на по-малкото зло.
искрено завиждам на хора, които могат да го карат "easy".
Обича ме, не ме обича
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | (покажи всички)
| 
|
|
(PRAEFECTUS URBI)