Обичате ли руската естрада / Контакти / Поколения / 20-30

(тоя твоя не го знам на кого е...)

НOBA ГЕНЕРАЦИЯ

"Патриотична песен"

Плътно до своето рамо си ти,
златни нашивки и голи гърди.
С камшик дирижираш грозни деца,
със стиснати зъби те пеят сега:

Ние сме болен продукт
на своето време и вашия труд.
Градски устроени празни съдби,
със смъкнати гащи, навели глави от срам.

Човек със анцунг грухти през града,
с дебел пръст ме сочи на свойта свиня
и те любезно на смърт ме осъждат,
а своето семе в "Москвича" развъждат.

Аз съм едно малко перде
и ти ако искаш, ела да сме две.
Така на прозореца ще стоим закачени,
за да закрием всички вътрешни проблеми.

Левски и Ботев останаха само на камък,
славеят на Славейков паниран е по-сладък,
а ваш'то сърце се разтваря в чиния
за "сръбско", "хеви метъл" и гроздова ракия.
_________________________________________

Изповед

100 брадати социолози виждам, вървят напред.
Нещо явно ги тревожи, може би изискват ред.

Черни въглени скучаят върху моята съдба.
Знам, че те ще се разкарат, ако свърши с тях света.

Аз съм едно плашило, аз съм едно дете,
аз съм пространство сиво, аз съм Де Де Те.

В мен умрели са съдбите, милиони приказки.
Спрете, искам си парите, които вложих във мечти!

Тъжен сезон е този кон, с който препускаме ние.
Аз ще мълча, ти ще мълчиш, а вълк в гърдите ни вие.

Милионер тълпите води, в култ издига своя нрав.
“Питай църквата бе, чичо, според мен това е грях.”

По-добре мети с метлата, по-добре да съм идиот,
но ще стрелям във главата аз на всеки философ.

Сексът, това обичам. Сексът, това си ти.
Сексът, това променя милионите съдби.

Няма никаква надежда. Няма, няма да се спра.
Няма да съм чужда прежда за пуловера съдба.

Резигнация не искам аз във моята кола,
щом съм тук, на аутобана, предпочитам скоростта.

Балерини във балета редактират своя танц.
“Моля ви, играйте честно! Знам, че няма да е лесно!”
_____________________________________________

Градината на света

Пророкът:
Орелът кацна на земята,
голям е като слънце с огнени черти,
от погледа му идва вятър,
разпръснал всичките съзвездия преди.

Виж колко е нещастна,
науката, в която вярваш ти,
тук пише "Идва краят".
И никой няма да прости.

Дебели учени не вярват,
че са погълнали напразно цял живот.
На стройни дипломи се радват,
които маршируват с триумфален ход.

На пътя виждат всички -
бариерата стои,
един железничар смутен
ме гледа с питащи очи.

Моралът, чичко застаряващ,
се чуди как да се самозадоволи.
Приел е ролята на страдащ
и гледа по паважа в публичните дни.

Войската е богатство,
което имаш ти
те чакат в твоя поглед
вселената да се спаси.

Малката лигла:
Задъхано приличам,
разкъсано живея,
след свойте стъпки тичам
и плувам във мъгла.
Сега!

Не, не, не, не обичам
да, да, да, да живея.
И всяка сутрин плача
в градината на света.

Не да не да не да не да не викам
Не да не да не да не да не пея
Не да не да не да не да не скачам
в градината на света.
Градината на света.