Re: / Контакти / Поколения / 20-30

стоеше открай време в ъгъла до прозореца - голям, правоъгълен екран със светла рамка. в него можеше да се огледаш целия - от глава до пети, да си оправиш яката на ризата или (с бърз жест) да вкараш в ред косата си. само когато е изключен.

онова, което никога не разбрах, е какво виждаше в него жена ми. защото нейното поведение далеч не се побираше в границите на нормалното.
тя беше в състояние да прекара часове в тракане по клавиатурата. позираше, подскачаше, кокетничеше, ... регваше се по сто пъти на ден... а всичко това в крайна сметка започна да ме дразни.

и бракът ни не беше цвете за мирисане, в последно време все по-често намирах нещо странично, но висенето и пред компютъра ме изкарваше извън релси, когато станеше 3 часа през нощта.

звучи налудничаво, подозирам колко снизходителни усмивки ще предизвикат думите ми... въпреки това си мисля, че компютърът видя твърде много от тъмната страна на на жена ми, докато аз виждах само гърба и. с времето той многократно бе влизал в ролята на мълчалив свидетел на празните и оцъклени очи и бе отразил в себе си крясъци, обиди и чисто боксови схватки с вятърни мелници.

можех ли да допусна, че един ден ще вземе свое собствено решение? от негова страна чашата на търпението трябва да е преляла на 5 декември 2003 година. ще ви кажа защо. беше една от онези утрини, които по никакъв начин не можеш да забравиш. зад прозорците на спалнята се стелеше мъгла, която безшумно бе погълнала всеки детайл от заобикалящия ни свят. стаята изглеждаше широка, чиста, дори прозрачна. и беше тихо. като насън. такива въшебни са утрините само в Норвегия.

със събуждането си установих, че жена ми липсва. одеалата висяха от единия край на леглото в безформена плетеница. умът ми треудно се съвземаше и още се питах колко трябва да е часа, когато я видях. стоеше пред компютъра, с гръб към мен, по сутиен и гащички, в топлата струя на електрическата печка, въртеше се в някакви абсурдни пози, а по лицето й се четеше абсолютна съсредоточеност. беше се вживяла.

- Ще настинеш, скъпа - проговорих, пренебрегвайки "добро утро". вече предвкусвах времето, което щеше да убие в заниманието си.

тя спря за миг... погледна зад гърба на си, видя ме, измърмори някакво "няма" и веднага ме забрави. ръцете й отново замърдаха.

беше абсурдно старанието, скоето се грижеше за виртуалния си образ. абсурдно до абсурд. мислех, че я познавам, че съм преценил правилно доброто и лошото в нея, в крайна сметка, че съм свикнал с малките й странности... мислех, че съм я приел.

а не беше така.
станах, облякох се, измих се, закусих, взех пощата, прегледах я и когато час и полвина по-късно надникнах в спалнята, жена ми тъкмо привършваше седмата тема с бесовски караници.

не можах да го понеса.
беше ми дошло много и скандалът се разрази със силата на пустинна буря. пет пари не давам дали ще ми повярвате, но действията и на двама ни за отрицателно време излязоха от контрол. при това за дълго.

в един момент жена ми крещеше неудържимо, хриповете и фалцетните нотки в гласа й късаха безформени парчета от белотата на утрото. яростта се процеждаше на капки от очите й, изливаше се в потоци безцветна злоба сълзи, а в един кратък миг десницата ми се стрелна напред в защита на грубо потъпканата тишина...
("Цап!")
лицето й се врътна към прозореца, при което няколко сълзи отлетяха в простора на стаята.
после залитна.

компютъра беше отзад и аз инстинктивно примигах, очаквайки да чуя пукот, трясък или нещо подобно... но вместо това долових само тихо възклицание, след което тя падна оттатък.
разбирате ли?

тя падна оттатък! стоях без да мога да дишам. без да мога да мигна или да мръдна. като днес си спомням, че косата бе провиснала през лицето й, презрамката на сутиена й докосваше левия й лакът, а тя седеше на задника си и точно като мен (вече) нищо не разбираше.

възвърнах тишината... прозрачността се изпълни отново със сънливото удоволствие от почивния ден. но жена ми седеше оттатък, на пода в огледалния свят, и в този момент видях как един Файл се вмъква в мозъка и и я препрограмира, тя се превръщаше в киборг, а в това време се отдаваше на грубите ласки на компания кочове.
тогава блъснах монитора на земята и той се натроши.