Ами... от къде да започна... На 24 съм вече, харесвал съм 2 жени до сега с които съм бил близък, но и с двете сме стигали само до харесване. Нежеланието да продължим с нещо повече е идвало от тяхна страна. Всяка от тях иска приятелството ми, но никоя - нещо повече от него. А на мен ми е тежко и тъжно така, затова предпочитам да съм сам. Още повече, че не виждам някакъв проблем от моя страна, нито са ми казвали, че да има такъв. Само някои предположения. Първо, знам че съм по-различно устроен и първичните междуполови взаимоотношения ми се губят. Някакси си с тях се губи тръпката от тяхна страна. Второ, струва ми се, че свързвам любовта с приятелство, а това е нещо ненормално явно. Трето, мисля, че имам прекалено малки изисквания. Попадам на жени дето изобщо не са нясно със себе си и говоря с тях сякаш искам да се опознаем и оценим. Но един човек не наясно със себе си, надали познава живота и е тръгнал да опознае и оцени нещо друго. Явно не спадам към това което те търсят, независимо защо. В общуването си с тях усещам прекалено много циклене на тях самите. Тръгна ли да говоря за себе си, те не подхождат с достаъчно разбиране и интерес, а все едно им натрапвам нещо. Това ме отблъсква. Свикнал съм да приемам другия като част от себе си и подобно отношение е унизително за мен. Не знам... Може би проблемът е, че се опитвам съзнателно да направя нещо, а не може да стане така. Знам ли, склонен съм да смятам, че подобно нещо зависи от съдбата - да срещна човек с който наистина ще си подхождаме и ще се обичаме взаимно. Струва ми се, че е някой конкретен. Или ще е той, или никой. Нормалнен начин обаче според мен няма, така че не се зорете да пишете стандартнитя bullshit. Дсотатъчо съм интелигентен, за да съм минал отдавна през него.

Знаеш ли, явно просто не си попаднал на точния човек или може би просто имаш прекалено големи изисквания към другите - неможе да очакваш някои да бъде точно като теб и със същите разбирания. Всеки е индивидуално различен по свое му и точно там е тръпката - да можеш да го приемеш такъв какъвто е със своите лоши и добри страни. Но като се замисля и аз не бих могла да ти дам точен отговор. Преди седмица скъсах с приятеля си и като си зададох въпроса ЗАЩО? с ужас разбрах че до сега не съм се влюбвала истински. Е да, имала съм доста връзки, изпитвала съм привличане, тръпка, емоция и съм едва на 20 но истинска и луда любов все още не съм имала

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ахх...Пробвай в ,,Романтични души'', ,,Психоанализа'' и след това в ,,Любов''...Ako всичко е ОК,тогава си за ,,,Сватбени вълнения'', ако не-,,Приятели'' е мястото за теб..
Не се ядосвай...иначе-,,Борба с насилието'' Ако питаш мен най-добре си вземи дом.любимец..,,Рибки'' ,,,Котки''.....Избора е голям..

Просто прекалих с кафето днес...не е лично

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Проблемът ти не е в каръщина или в нещо друго , а в теб самият. Предсказуем си, гледаш да се зближиш с някоя жена, като подхващаш разговори, които не ти носят дивиденти.Имам такива познати, които подхождат грешно като теб и доста трудно после да се оправят. Та не ги изслушвай толкова много (така или иначе не те интересеува,самосе правиш на добър слушател), научи се да ги сваляш,а не да им ставаш душевен удушник!
Като за начало това.

п.п. Никоя жена не знае какво иска, така че споко всички жени са така.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

хаха... Нали точно пиасх, че са ми малки изискванията даже. И не аз съм отблъсквал, а мен са ме отблъсквали. Приемал съм всеки човек какъвто е и съм можел донякъде да го разбирам, независимо какви отношения имаме. Не съм се стремял да имаме еднакви разбирания с никой. Но виждам, че това явно е проблем. Трудно можеш да говориш напълно открито с някой, след като виждате живота по различен начин. Особено що се отнася до подобни близки взаимоотношения, мислел съм си, че трябва да съм повечко открит. Не казвам изцяло. Дори аз не се познавам изцяло. Но ето, разбирам, че това което начално привлича хората не е това което е другия всъщност, а не знам... някакви техни необходимости за нещо? Впоследсвие се оказва, че нещата изобщо не са според очакванията. Какво му е истинското на това? Не, че и аз не го чувствам за някаква необходимост, но... не е само това.

Ти пък поне търсиш нещо... Предишната 20 годишна с която говорих доста, оплакваше година, двумесечна връзка с нейната "голяма и единствена любов", която я зарязала.... Честно, ако не бях говорил с нея, щях да я сложа в графа умопобъркани. Просто не мога да разбера защо всички се мотаят из крайности. Извинявай, но практиката "срещи и раздели" също ми прилича на умопобърканост от типа "не знам какво искам". По този начин, надали ще се влюбиш "истински" в някой... Но хей, нали споменатото момиче се беше влюбила уж "истински". А в ситуацията последото което имаше е истинска любов...

Е, това наистина беше забавно :). Но просто писах ей така, не съм се впрягал.

Домашният любимец съм го обмислял. Доста често си мисля, че от животните идва доста повече искрена любов и разбиране... Бяха ми натрапили една котка да гледам за седмица. И въпреки всички поразии които успя да направи (защото беше млада още), не успях да й се ядосам така, както съм се ядосвал на близките си хора... Ирония може би, да се чувствам по-добре в компания на животни... но не смятам, че е насочена към мен...

Ми пич, ако можеше просто да ме интересува свалката, щях отдавна да постъпвам така. Но някак си... не съм така устроен. И вземам да презирам жени които са на това ниво и този акъл, че могат да бъдат свалени по този начин. Ако тръгна да се разправям с човек който презирам, значи да започна да презирам и себе си. А това не ми допада. Започвам да гледам по-повърностно на нещата и да не го взимам толкова насериозно. Да се шегувам, да съм по безпардонен... неща дето се възприемат по-лесно. Но... наистина не смятам, че бих открил така жена която да значи нещо за мен. Но... не можеш да имаш всичко, нали... Те и жените уж искат много неща, но това което говорят съзантелно и как са устроени подсъзантелно са различни неща...

Е ти си знаеш човече :) . Само да ти кажа, че така винаги ще си изигран, макар че ми се иска да не е така, просто живота е такъв.

Послушай йода, добри съвети дава.

И се стеггни и вземи в ръце. И аз бях малко сдухан, но пък живота си е твърде кратък да си позволим да се сдухваме. Чукай и бягай, омайвай и оставяй, да се чудят какво не им е достигнало. Пък ако се случи да се влюбите взаимно, супер.

Има и предимства неговото поведение. той иска чиста и неопетнена любов (по хубава от нея няма), но за съжаление, няма как да се получи. Та ще хване някоя мадама, ще се обичат известно време по този страхотен начин, после той ще се вкопчи в нея, ще се чуди какво става и в крайна сметка ще си ближе раните много дълго време. Ще си създаде безброй фикции и накрая ще се получи едно нищо.
Та за туй си мисля,че последствията могат да бъдат много разрушителни, за това по добре да се стегне У време

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите