Здравейте!

На 26 години съм и напоследък съм изпаднал в доста сериозна депресия. Не мога да намеря смисъла на живота. Постоянно се страхувам, че съм изостанал в професионално отношение, че не мога да се реализирам. Според вас нормално ли е на тази възраст човек все още да не е намерил пътя си, да не е намерил призванието си и професията, която го удовлетворява както психически, така и финансово? Споделете как се чувствате вие, които сте по средата между 20 и 30 години!

аз съм на 29 в подобно положение...
така че имаш време...

но е много малко. стига колкото да запишеш да учи нещо, и то веднага да го избереш....

Разкажи повечко - къде си работил, какво образование имаш, какво си постигнал, къде мислиш, че си се провалил...

здравей аз.малко или много всеки един от нас си задава този вапрос и решава да си направи равносметка в един даден момент от своиа живот.този момент при различните хора идва различно но при ниакои изобщо не идва просто защото неса готови да понесат истината.

Здравей!
Според мен е хубаво, че си задаваш въпросите сега.
Както знаем, може и по-късно......... /като мен например/.
Първо и аз си мислех, че "ако бях малко по-упорита и бях завършила това, което наистина желаех, нещата щяха да са други". Даже се изкушавах пак да стана студентка.
После осъзнах /с чужда помощ/, че просто се опитвам да избягам от реалността - да се реализирам в професията, която имам и със знанията и опита, който имам. Така, че смятам, че не образованието е причината за несигурността ти.
Като начало според мен си изясни какво би искал да правиш "цял живот" - това променя нещата.
Най-прекрасното е да работиш нещо, което обичаш!
Ако не стане, опитай да обичаш това, което правиш сега....!
Успех!

Ами и аз се ДЕПРЕСИРАМ))) Смисълът на живота не го търси, дали ще се реализираш зависи само и изключително от теб! МММ чувствам се подобаващо за човек м(у 20-30.

сега ни е времето да се ДРЕСИРАМЕ, че после ще ни дресира някой друг...

никога няма да е достатъчно. Човек винаги се стреми нагоре-съзнателно или не. Това което ти си постигнал дотук може на някой друг да му се стори много, просто защото той може и това да не е постигнал.
Радвай се на живота, чети, образовай се, пък ще разбереш какво точно искаш. Това е-да разбереш какво искаш за себе си. Направи си равносметка, напиши си нещата които можеш да правиш и тези, които не можеш, но искаш. Обмисли как можеш да се научиш на това което не можеш, но искаш. Помисли и за ползата от това, рано или късно ще се сблъскаш с проблема "дали има смисъл от това което съм направил", това е важно за да си спестиш депресията занапред.
Виждай се с приятелите си, контактувай много, това помага за излизане от депресия. И когато се сравниш с някой, който е постигнал много, не бързай да казваш "и аз искам, а не мога". Просто погледни напред и ще разбереш, че с усилия всичко може. От теб зависи.
Успех!

Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път...

Здравей, смисълът на живота е основен въпрос в живота на всеки един човек, ако човек няма отговор на въпроса му, ще прилича на слепец, който е пуснат в голяма зала с всякакви натъркаляни остри предмети из нея и ако не знаеш накъде отиваш и как да минеш натам, ще имаш много неприятни преживявания в областта на краката, а и като нищо можеш да си умреш.

За да разбереш смисъла на живота си трябва да се запиташ наистина (точно както в книгат на Дъглас Адамс, но този път сериозно) "Кой съм аз, откъде идвам и накъде отивам".

Възможен отговор е:
Аз съм продукт на случайност, на химията и биологията на запъхтяните страсти на моите родители, живея, за да се наслаждавам на живота максимално. Престижна професия, положение в обществото и красива жена могат да го осигурят.
За съжаление всяка една от тези цели и средства за постигането им показват, че не са ефективни и в крайна сметка човек чувства в себе си празнота. След като си станал директор на най-голямата фирма на света, ще чувстваш същото чувство на безсмислие, както и просяка, който не знае къде да спи. Винаги ще желаеш ПОВЕЧЕ и никога няма да ти стига.
Следствията от това са винаги катастрофални за човека, защото води до разбити семейства заради търсене на удовлетворение някъде там, до пристрастяване към нещо, което в крайна сметка да даде удовлетворението, но никога непостигащо го.

Моят отговор след много години търсене е:
Човек е освен физическо и духовно същество, създадено от Твореца на цялата вселена и създадено така, че да се наслаждава на общуването с Него, но нямащо тази възможност сега. Смисълът на живота на човека е само във възстановяването на това общуване, когато то стане, истинската ни същност намира удовлетворение.

Както бях цитирал и преди време в една друга тема мисъл на Блез Паскал (християнин) "В сърцето на всеки човек има празнина точно с формата на Бога и нищо друго, освен Него, не може да я запълни".

Поздрави и успех в търсенето!

---
Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда, не безобразничи, не държи сметка за зло

най-важното е да не спираш движението.