Хайййййй,
ето сега да споделя една мааалка забележка, която ми се върти в главата от известно време : Как така не се намери един тук да се похвали, че е решил да каже "да" на половинката си пред упълномощено за целта лице? Нали клубът е 20-30? Е, не е ли това възрастта, в която най-често хората се бракосъчетават?
Моята теория е, че след тази възраст или минавайки 30-те става все по-трудно да намериш подходящ човек за общо съжителство. Ставаш саможив, започва да те дразни това, че банята не е свободна, че някой ти рови в шкафа, че е преместил онази чаша на точките от другата страна на мивката. Мамка му, не разбра ли, че тя стои от тази страна?! И още куп пречки като :
Красавците са ги разграбили като топъл хляб по време на пости, още след като са завършили средното, а някои паднаха в любовен бой по време на висшето;
Онзи щом е удържал фронта да бъде ерген толкова, значи няма да се даде без бой;
Тази сигурно ти увисва на врата като камък на шията на удавник, което обяснява факта, че едно от бившите й гаджета се ожени за смугла девойка от с. Тутурлево, а друг още изпада в нервни кризи и го вкарват за по около седмица на 4-ти километър, а санитарите казват, че имал фобия от кръгли предмети /напомнящи му за халки/, и сега се сещаме за трети, който се пропи безславно само и само никоя повече да не е привлечена от личността му;
Едната започна 2 докторантура, което я прави непривлекателна събеседничка, защото любимото й занимание е да нищи теми около квантовата физика, а ако не нищи тях, то ти нищи нервите с теорията как да проснем максимално количество пране на минимално количество въже и как омекотителят 30 мл разреден в 50 вода ..... дъра-бъра, два чадъра! Или най-добрият вариант за вечер с нея е да седне тихо и кротко и да чете "Война и мир" отзад напред, откривайки безброй закодирани хайку по този начин;
Онзи е пощурял, че всяка жена иска само имането му, което възлиза на нескромното количество от панелка в Люлин на 16 етаж, около 46 квадрата и половин декар чукак във Врачанско, 2 карирани ризи, чифт мокасинки 43 номер, както и 2 черни панталона с ръб+ 3 чифта БЕЛИ чорапи с протрити пети.
За прошарения котак от съседни вход няма какво да говорим, той чисто и просто се кефи да бачка за себе си, живее с майка си и въпреки алуминиевата дограма на прозорците и чистак новата изолация на апартамента, факта че дъртата ще наднича в спалнята за щяло и нещяло вече го поставя в графата "базднадеждна партия", поне още 5 години, защото всяко дърто си има край, нали така. О, това не е пожелание, това е констатация наложила се в дългата човешка история, а щом онази майка е уморила бащата млад и прав, то значи и нейния ред ще дойде рано или късно.
И последно , но не последно място по значимост - хората все повече съзряват, събират качествен и количествен емоционален и интелектуален багаж, което ги прави все по-въздържани, все по-предпазливи и все по-уверени в правотата на изградените вече навици, което определено не е в полза на нито едно младо семейство.
Давайте сега, кажете какво мислите, нека перушина да хвърчи, 100% ще му оскубете перчема, то се е видяло!

Говори си, не ми пречиш.

Аз нема се хваля.
Щото времето не е дошло още:)
Не мисля, че имам навици, с които не бих се разделила за нищо на света, всъщност повечето навици бих завряла в ъгъла и бих размахвала пръст назидателно, в очакване сами да се мушнат в мишата дупка, но я няма. И си ги гледкам, и си ги кроткам, и ги охранвам даже (като кафе и цигара след/преди/без закуска), защото си мечтая как един ден ще ги изритам в дебелия. Всъщност ако човек е съвкупност от навиците си, то аз трябва да съм шизо и любимото ми заведение за купон е 4-ти км, освен това практикувам понякога и онова - нещо гадно за фасада, та никой повече да не бъде привлечен от личността ми. Обаче аз съм си гадна, без да съм (не искааааааам). Нее, не навиците няма да променя, а това което не мога да променя, е непрекъснатото пораждане на навиците. Как да не псуваш, като ти е опротивяло лицемерието. Как да не пушиш сутрин, като недолюбваш шефа дето вече пета година му гледаш всеки божи ден физономутрата. Как да не си гаден, като са ти подливали вода само зарад спорта бе, хората го можели така (никви задни мисли, никва недобронамереност, ай белите крилца сигурно си ги подрязват, та не личат много)
Но!!!!!!
Думата ми е за друго.
За кръшването. Ми как тъй - след брака няма да може.

Това е противозаконно, това е ограбване на личната ми свобода!
Ами ако се влюбя в някой (друг, като в просветлението на Сартр - адът, това са другите) и се започне една мъка......
Дам, ще кажете, любовта е оправдание, (тя за какво ли всъщност не е оправдание, кат се почне от Троянската война и се стигне до Холивудския панаир на брако-чешетанията), че и комфорта да съм омъжена може да си искам да си запазя.
И ми се е родила следната идея за брака - бракът е съвместно начинание, а изневярата - самотно. Но незнам дали някой ще и даде предимство пред сълзливите обяснения как хем краката в бозата, хем главата у райските облаци, хем апартаментчето (16тоетажовия панел) и количката на мъжленцето и прочее удобности и НАВИЦИ.... Това вмеждупрочим можело и нежелателно да се постига с трима-четирима разни - един у дома (къщовник брейййй), втори интимен и трети - интелектуален партьор, духовното ще го оставим за клубовИте (висини). Нали общуването имало четири компонената.
Абе навиците всъщност почват след брака, твърдя го с цялата си ОбЕденОст.
Като навика да лъжеш, като навика да УбичАш свекървата. Навика да изчакваш половинката да чете вестника по половин час в тоалетната. Навика да се провикваш сутрин от банята:"Милоооооо, ела да ми изтъркаш гърба". Навика да се мусиш на краткия секс или на прекалено дългия (за една мадама в ГЗС половин час било вече истинско издевателство над търпението и:РРРрррр). Навика в неделя да шъткаш на децата, да не вдигат шум преди 12. и т.н. и т.н. и т.н.
Но пак кръшнах от темата.
Ами ако се влюбя?
Само изневярата няма никога да ми стане навик. Защото се чалвам само мислейки по въпроса.
Ще речете, защо подхванах тази "хастарна" тема?
Ами защото чета разни писания насам натам, от онези сълзливо-романтичните. И си се хиля, тихо, налудничаво.
На това, че хората са факири в обличането на навиците си (еманация на нашия егоизъм) в красиви фрази.
Иначе нямаше да е измислен брака.
Защо въобще има брак?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Mapжeнa на 10.05.05 11:24.

аз казвам "Да" с две ръце, но като няма физически на кого в момента...
факт е, че всеки се надява да срещне любовта на живота си, за да каже заветното "Да"... или поне да има някаква изгода от тази думичка... , а това никак не е просто занимание
нямам обяснение защо не се женят хората толкова често... повечето ми приятели - да не кажа 99% са сами.... останалите 1% имат по нещо за "гадже", но много рядко са с постоянна, дълга и успяла връзка
може всички да сме се изродили и в много търсене на любовта да я пропуснем
или всички да се се изнесли нанякъде и наоколо да сме останали само самотните души....

ноооо не мога да мисля нищо повечко, защото съм толкова бясна, ядосана и какво ли още не в тоз` момент, че направо съм способна да си дигна чукалата и да се изнеса от София, от България и да полегна някъде на спокойствие в далечните източни планини, където няма да се срещам с никакви изроди, които да ми тровят нервите. И там вече казвам "Да" с отворена душа... лошото е, че няма как да го съобща на клуба

Спаси ме...

Възрастта е относителен показател за зрялостта на човек и способността му за бракуване.

Има една поговорка : "Или млад се ожени, или млад войник иди"

--
Lip my stockings!

Какво да ти кажа? Ти пак искаш да го кажеш на някого... Важното е , че си добър човек доколкото съм си изградила някакви впечатления за теб и някой късметлия ще намаже някой ден!

Говори си, не ми пречиш.

Ооо, ясно е, че може така и да не съзрееш за брак както и да узрееш твърде рано, т.е. да си една прекрасна златна-превъзходна ябълка и някой прасчо/ка да те отнесе:))))

Говори си, не ми пречиш.

Много точен анализ. Все едно си ми прочела мслите. Кефиш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

сега като съм чела кво` съм ти написала чак ме хваща срам

хи хи
както и да е
бракуването сега е на заден план
Да живеят абитуриентите

Танцувай с мен...

Ей, чаено момиче, страхотна тема си написала!!! Страшно много ме развесели Аз съм вече 'бракувана' и мога да кажа, че не е никак зле изживяването , но е факт, че сред приятелите ни на нашата възраст има само още една семейна двойка...

ние сме доста семейни двойки така като се замислям....едни приятели живечт заедно и си мислят за бебе, само едни останаха още гаджета:) Не ми е зле и на мен, не се оплаквам.

Говори си, не ми пречиш.