Сега нинджата пак ще каже, че се вълнувам много за неща от риъл лайф...
Преди малко ми се случи да съм свидетел как един трамвай спря на спирка и стоя няколко минути преди ватманката да се сети за една дребна подробност... да отвори вратите. А хората тихо и кротко се тълпяха и чакаха.
Та ме наведе за мисълта кои са нещата, които най-много ви дразнят в градски транспорт (предполагам, че дори и любимото ви превозно средство да е личния автомобил все има дни, в които ви се налага да се качите на любимите трамвай, автомобил и тролей). Та моята негативна класация е горе-долу следната:
1. Млад добре облечен и изглеждащ интелигентно мъж, който раздава лакти наляво и надясно, за да седне. Ахъм, съгласна съм, че и той има право на съответното място толкова, колкото и всички останали. Съгласна съм и че може да му е зле, да е уморен, да не е спал предишната нощ, да... каквото и да е. Всъщност никой не пита за това нито него, нито бабичката с торбите, нито бременното в четвъртия месец момиче. Всеки с проблемите си. И, каквито и да са те, не са оправдание да се държиш просташки, нито да осигуриш някоя друга синина на хората наоколо.
2. Лелки и чичковци, които размахват торбите си наляво и надясно стараейки се по всякакъв начин да скъсат чорапогашника на стоящата до тях жена. Не, проблемът не е в чорапогашника. А в това, че ако съм отделила 50 минути от скъпоценното си време сутрин, за да изглеждам добре, никой няма право да праща по дяволите усилията ми.
3. Господинът, застанал в средата на пълен трамвай и четящ вестник - без да си направи труда да се държи и съответно залитащ ха наляво, ха надясно. Никой не е длъжен да го крепи и пази да не се претрепе - при това с цената да бъде настъпен, сбутан и т.н. Възможно е това да е най-подходящото време да прочете вестника си - само той си знае. Обаче... вж. края на точка 1.
4. Ватмани/шофьори, които си мислят, че управляват волска каруца. Не, не съм чувал с картофи (нито пък хората край мен) и не искам да се чувствам така. Пък и пътуването ми до работата сутрин не би трябвало да спада към графата "екстремно изживяване". Вярно - по-евтино е от скоростното влакче в София ленд, ама не, мерси - точно тази допълнителна услуга не я искам.
5. Държащи се отвратително контрольори и държащи се отвратително гратисчии. Тук вече си мисля, че коментарът е излишен.

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

хих .... какви спомени ме връхлетяха тука четейки те

да добавя още:
Независимо на какво превозно средство се возиш и независимо от факта, че се държиш, трябва и да заемеш сърфистска стойка за добър баланс
обаче ...не, че не карам уиндсърф и стойката не ми е отдава но на 12см токове е трудно
После колкото по малък номер обувки носиш толкова повече те настъпват
На слизане и качване винаги се намираше някой да те побутва в гърба независимо, че хората пред теб не се движат
И накрая някой мазен мъж /възрастовата граница варира от 20 до 75г/ винаги случайно се отърква в теб на не случайни места и случайно си слага ръцете на задника ти

I’ve never been to the USA, Detroit, New York and LA, but I am stuck in the UK

за гр.Адския транспорт - или добро, или нищо...

а може да го ползваш като измерител на колко хора им е тотално писнало и вече не се съобразяват с никого освен със себе си, просто за тях понятието "обществен живот" има връзка с тях колкото живота в джунглата...

Редактирано от Kpъr на 09.03.05 14:57.

Само да вметна, че това не е само в гр.Адския трЪн-спорт... ми навсякъде, човеците са станали ... себични.

...keeping presence of mind.

бе ние тука в плд нямаме чак такива проблеми, ненам що - аз ли се возя в линии с малко патаклама в тях, що ли... сичко е културно. един път само (отдавна беше) се заядох с една бабка и то щото нещо я настъпих без да искам, извиних и се, пък тя като ме почна -"тва младите сте много невъзпитани, бутате се, на кво прилича тва?", аз и се извиних повторно, а тя пак си продължи - "закъде си се разбързала толкова" (бях се запътила към вратата на автобуса), и прочее дуднения, пък като ми кипна и рекох - "ми "ние младите" ходим на работа, вашите пенсии окъде мислиш че идват?" оная се облещи, и аз си слязох. :))

най-много мразя чакащите на спирката да не изчакват слизащите, ми да запречват пътя за излизане.

...keeping presence of mind.

Редактирано от Mapжeнa на 09.03.05 16:01.

Вчера се прибирам в 20-ката (ако някой мечтае за баби и дядовци с пълни бутилки минерална вода, които да го поливат и в най-мразовитата зима - моля да заповява в трам-й 20) та прибирам си се аз, качвам се и хоп - хъм двама цигани пред мен. Викам - аз съм толерантна личност, циганите са си цигани - хора като останалите, заставам до тях и се зазяпвам през прозореца... и бум за гърба ми се качва някакво същество. Викам, чакай да погледна кой ме блъска в обятията на единия циганин, то някакво момче.... може би 20-годишно. Като се заглеждам в него.... леле, просто ако имаше къде да повърна... с извинение и без.... Той един блед като смъртта, висок, изпит, белезникв, а косата..... мили клубарчета-... това направо не е за описване.... дълга до раменете, мазна....., ама мазна ви казвам, сигурно немита от месец и с адски много пърхут.... брей направо ми прилоша. Че дори на якето му имаше мазни петна.... Викам си, как може млад човек да ходи така... Гледам циганите, които кротко ядат семки, гледам онзи зад мен си викам - ако трябва да избирам на кой да пристана със сигурност ще са циганите... изглеждаха поне 5 пъти по-чисти от онова бледичко момче.
Та... така с градския.... приятно пътуване

Ела...

За последно се возих през есента, но за сметка на това в 94, в посока студентски град! Смятам, че за всички ползвали го, по-нататъшният коментар е излишен. Така се сближихме с едно студентче на стълбите на рейса, че се почувствах адски самотна, когато слезна на една спирка преди мен...
Ох, простете лирическото отклонение...

Това, което ме дразни в някои превозни средства, е надутото до дупка скапано радио, обикновено дънещо "Веселина" или "Сигнал +".
Също така, индивидите с раници, които дори и след качването в автобуса, продължават да си ги мъкнат на гърба.
Хорицата, които се вглъбяват в пейзажа навън, сякаш се стараят да запомнят всяко камъче, покрай което са минали, когато видят правостояща бременна жена. Никога няма да забравя как в претъпкания автобус 11, очеизвадно бременна девойка, балансираше на стълбите, слизаше и се качваше на всяка спирка, за да слезнат другите пътници, а две лелки, на недотам преклонната възраст от 50-55 години, се правеха, че не я виждат. Само те имаха видимост към нея, затова само тях споменавам като виновници. Попитах я защо не е помолила една от двете вещици да й отстъпи мястото си, но девойката явно беше решила, че няма смисъл да влиза в пререкания с някого и си траеше.
Та ей такива неща ме вадят от равновесие много бързо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От доста време НЕ ползвам градски транспорт, защото НЕ искам и НЕ желая нито да се бълскам нито да бъда блъскана, умирисвана на незнайни миризми, стъпквана, обарвана и прочие неприятни работи, които могат да ти се случат.
Нямам кола.
Вървя пеш, много е приятно освен когато е много студено но и дори тогава предпочитам уюта на топлото такси отколокото ужасът на № 111.
Май трябва да отбележа, че не живея в София а в Бургас и разликите в разтоянията са огромни, и все пак при малко желание и шанс (в рамките на 1-2 км.) една утринна разходка преди работа е много приятна и тонизираща.


Le vieil homme part tout seul, a la recherche d'un grand poisson.

Ха-ха за мъртвите или добро или нищо.
За съжаление грАдския транспорт е по-жив от всякога той си води собствен живот, който е мръсен като болен организъм.

Le vieil homme part tout seul, a la recherche d'un grand poisson.

Маршрутките са за предпочитане. Не че са супер комфортни, обаче са бързи и няма цигани.