Мисля си разни работи....Когато обичаш някой и по разни причини, ту се разделяте,ту пак се събирте и това продължава много време- дали любовта умира?Или по-точно,усещали ли сте,че бавно но сигурно чувствата ви се топят и сте като отровени от непрестанно напрежение и несигурност.Мислите си че още обичате,но нещо ви подсказва,че отровата вече прониква във вас и като че ли е въпрос на време да си кажете-"писна ми"
Дали това трябва да се приеме,като поредното препядствие,което трябва да се преудолее в името на любовта или след като червеят на съмнението в собствените ви чувства вече пълзи към мозъка ви,трябва да сложите край?
Да се боря ли за любовта си без да обръщам внимание на всичко това или да спра и да се оттегля?
Какво да правя? Споделете опит или мисъл.

драсти имах подобни изживявания с една бивша съучиничка най-хубавата от класъ нали се сещаш голяма любоф се разделяхме се събирахме се разделяхме се събирахме заеби майката на любофта не се спичай както се знае любофта не е истинска ако е щастлива ма не мое така на изкуствено дишане постоянно казваш баста и баста

хъм
по-скоро любовта е като голямо огледало, в началото е много гладко и чисто, след това започват да се появяват пуктанити и драскотини, с времето те се увеличават и стъклото става все по-грапаво, пукнатините са много и се множат всеки пък, когато той те нарани, когато ти го излъжеш....
ако не се залепи, в един прекрасен ден се чупи от многото пукнатини, които и ти и той сте нанесли....
тогава просто ставаш и викаш - баси` що съм си губила времето с този, да върви да си търси друга... но трябва време преди да осъзнаеш, че стъклото се е сучпило и няма връщане


хъм, тази на тази теми дори не ми се пускат глупаво захилени човечета, които намигат

Ела....

обичам клишето боря се за любовта си. щото ако наистина се бориш, то почти сигурно ще си отиде още по-бързо. любовта се храни, отглежда се, създава се, твори се. съмненията имат само толкова общо доколкото като се съмняваш и не си склонен на това - с всичко - всеки жест, всяко мъничко внимание, зачитане, отношение да показаваш ценността на някой за теб.

...keeping presence of mind.

има случаи, в които направо се бориш
аз направо съм за златен медал в таз` дисциплина

Ела....

както се знае най-хубавите съученички са капризни и постоянно се колебаят между педесетина ухажори, та докат се е чудела дали да избере бат Спиро от десети клас или онова тежкарче от съседния осми Б, сигурно бая нерви е хабило девойчето.

...keeping presence of mind.

моти, тва е мазохизъм, от който ненам дали съм се излекувала де, но се надявам да съм при толкова опити за имунизации. да чукам на дърво да не се влибя нещастно в близките 100 години.

...keeping presence of mind.

на който каквото му се падне

Ела....

хахохехихъ

Любовта е неразгадаема тайна и няма връзка с разума. В тая област е най добре да се оставиш на усещанията си да те водят.Без да изглупяваш обаче.