Колко си тъпа!
Господи,
колко си тъпа!

Колко са тъпи ръцете ти.
И нозете ти колко са тъпи.
И очите ти колко са тъпи.
И косите ти колко са тъпи.

Не се измъчвай повече - гръмни се!
Не се щади - еби се в гъза!
Духай ми
със истинската сила на устата си,
ръцете си, езика си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си умна - духай ми!
И да си добра(да бе, да) - духай ми!
Духай ми!

По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си тъпа.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си тъпа... Най-тъпа си сред мъже.
Във тъмното, когато си разкрачена.
И кура ми потъва във гъза ти.
Главата ти е пълна с въздух -
пробия ли я, ще свисти в ефира.
Наистина си тъпа - повярвай ми.
И се старай до края да си тъпа.
Не толкова за мене - а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо тъпотата си
с тъпи прозрения - прощавай ми
внезапните изпразвания някъде -
не прекалявай, моля те, с куровете.
Не поумнявай никога - откривай ме,
изпълвай ме с потресаващо изумление.
Отново да се уверя в тъпотата ти,
в кретенизма ти, в овчедушието ти... Духай ми.
Как искам да те заключа завинаги.
Да те бия винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти малоумна... И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
за да ми духаш винаги,
завинаги.
Колко си тъпа!
Господи,
колко си тъпа!

Колко са тъпи ръцете ти.
И нозете ти колко са тъпи.
И очите ти колко са тъпи.
И косите ти колко са тъпи.

Колко си тъпа!
Господи,
Каква си кикимора.

Дай пряката реч!

- Изглеждаш страхотно!
- Знам, глупчо!
- Госпожице, имате най-красивите очи, които някога съм виждал!
- Да, знам. Не сте първият, който ми го казва.
- Господи, колко си хубава!
- Разбира се, че съм хубава. От малка си го знам.
- Отдавна вече съм се отказал от подобен род комплименти.
- Защо? Какво им е? На мен ми харесват.
- Защото вече знам отговора.
- И какво от това?
- Пък и... все си мислят, че ги свалям.
- А ти не ги ли...?
- Разбира се, че ги..., но пък защо трябва да знаят от самото начало?
- Аха, сега разбирам. Но... тогава... как?
- Емиии...
- Еми какво?
- Абе, теб какво те интересува?
- А... нищо. Просто питам.
- Да бе, знам ви аз вас! Все питате, питате... Ей тъй, уж случайно, уж между другото... Но вече ви знам номерата!
- Чакай, бе! Какви ги дрънкаш? Ти, да не си се побъркал?
- А, така значи! На побъркан ли ти изглеждам, а? На побъркан? Муааааааааааа... Ей така като си разкривя мутрата по-побъркан ли съм? Буааааааа. Иииииии. Еееееее. А така, как ти изглеждам, а? Обаче не съм луд, момчето ми! Ооооо не! Макар че аз ви знам вас, че ви се иска, ама нъц! Знам ви ги аз вече номерата!
- Чакай, чакай... Успокой се! Успокой се малко!
- Аз съм спокоен, бе, що? Ето - спокоен съм. Какво? Да не ти изглеждам нещо...
- На нищо не ми изглеждаш, по дяволите! Я седни тук и замълчи за минутка, щото аз ще се побъркам накрая! Добре де, защо ревеш сега? Какво толкова казах? Стига де! Голям мъж си... срамота е!
- Остави ме! Всичките сте еднакви! Омръзна ми!
- Е, хубаво де, еднакви сме, но защо трябва да... голям мъж си...
- Защо ли? Еми защото е тъжно! Затова! Защото, когато едно нещо е тъжно се плаче, ясно ли ти е? Плаче се! Ти ако искаш се смей, ама после не ми разправяй, че аз съм побъркан!
- Какво пък чак толкова тъжно... Е, вярно, че не е весело, в смисъл, че няма на какво да се смея, но пък няма и на какво да...
- Виж какво, просто си върви оттук! Махай се! Никога няма да разбереш!
- Ти пък що си мислиш, че всичко разбираш, бе? Откъде т`ва самочувствие, бе? За какъв се мислиш?
- За какъв се мисля ли? Ми аз съм авторът, бе идиот такъв!
- Сериооозно...?
- Ми, сериооозно...
- Значи така, а? Ти си авторът?
- Ами да! К`во се хилиш сега? К`во се хилиш, бе?
- Ми смешно ми е - хиля се. Да плача ли искаш?
- Е, к`во пък толкова смешно има, аз не мога да разбера?
- Е, как какво бе? Ти луд ли си? Лелееее, ще умра от смях!
- Аре кажи, де!
- Ми не виждаш ли?
- Какво?
- Разкопчан ти е дюкянът!
- А?... Що лъж... Ееее! К`ви са тея детски работи сега? Фрас по нослето! Много весело! Ама аз накрая ще ти вкарам един здрав тупаник и тогава ще видиш!
- К`во се сърдиш сега?
- А... нищо...
- Сърдиш се!
- Не се сърдя.
- Сърдиш се! Нали те виждам.
- Аз пък въобще не искам да те виждам!
- Е добре, де, айде... Извинявай.
- Ебаси половинчатото извинение!
- Е, те к`во искаш сега? На колене ли да ти падна?
- Да.
- Абе, я си... К`во ме гледаш така? Да не мислиш, че... Бе ти си абсолютно побъркан бе!
- Айде, пак почна!
- Какво?
- Шарено! Айде омитай се оттука, че не мога да те дишам повече!
- Виж какво, няма да ми държиш такъв тон, ясно ли ти е? Ти знаеш ли кой съм аз, бе?
- Знам, разбира се, нали аз те измислих!
- Знаеш - таратанци! Нищо не знаеш! И не си ме измислил, защото аз съм твоят читател (единственият най-вероятно!)
- К`ъв читател, бе? Ти поболя ли се? Читател! Така като те гледам, ти сигурно не можеш да четеш, бе олигофрен!
- Ти обиждай още, пък ще видим кой ще те чете после!
- Ще ме чете!
- Няма!
- Ще видим!

Кофти им е на мъжете, че трябва да свалят звезди на жените. Без това - нищо, с него - пак нищо сигурно. Всъщност извечна игра, не че не се пулочава добре и при обратната ситуация. Важното е да има "гоненица":) Тъпо, но иначе е еоще по-тъпо.

"Обиждай пък кой ще те чете"
ЩЕ четееееее.......
Това ми хареса!

Само нащте

Колко си хубава!

Господи,

колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.

И нозете ти колко са хубави.

И очите ти колко са хубави.

И косите ти колко са хубави.

Не се измъчвай повече - обичай ме!

Не се щади - обичай ме!



Обичай ме със истинската сила на ръцете си,

нозете си, очите си - със цялото

изящество на техните движения.

Повярвай ми завинаги - и никога

ти няма да си глупава - обичай ме!

И да си зла - обичай ме!



Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,

особено по стълбите си хубава.

Със дрехи и без дрехи, непрекъснато

си хубава. Най хубава си в стаята.

Във тъмното, когато си със гребена.

И гребенът потъва във косите ти.

Косите ти са пълни с електричество -

докосна ли ги, ще засветя в тъмното.



Наистина си хубава - повярвай ми.

И се старай до края да си хубава.

Не толкова за мене, а за себе си,

дърветата, прозорците и хората.

Не разрушавай бързо красотата си

с ревниви подозрения - прощавай ми

внезапните пропадания някъде -

не прекалявай, моля те, с цигарите.



Не ме изгубвай никога - откривай ме,

изпълвай ме с детинско изумление.

Отново да се уверя в ръцете ти. Обичай ме.

Как искам да те задържа завинаги.

Да те обичам винаги -

завинаги.



И колко ми е невъзможно. Колко си

ти пясъчна. И моля те, не казвай ми,

че искаш да ме задържиш завинаги,

да ме обичаш винаги,

завинаги.



Колко си хубава!

Господи,

колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.

И нозете ти колко са хубави.

И очите ти колко са хубави.

И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!

Господи,

колко си истинска.

Хр. Фотев


Пич, /или квото си там/ тъпият си ти

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти си изключително тъпо нещо!
Гадно и цинично!
Впечатли ме!

Ако беше впрегнал мозъка си (или другото, което извършва мисловната дейност в съществуванието ти), за да направиш скромно усилие и да направиш някоя жена поне за малко щастлива, щеше и ти самият да се чувстваш по-добре. Но простащинта, грубиянщината и грубостта, на които си се отдал и на които си способен, ще защитят всяко създание от прекалено сближаване с личността ти.

Каквото и да са ти причинили жените - заслужил си си го!
А таквиз отворковци и наглеци все си намират МАЙСТОРКАТА и са готови боси и бременни вместо нея да стоят до печката...

Да, може и да съм тъпа, но дали майка ти е по-остра от мен, че те е довела от нищото и ти е дарила живот?
Да, може и да съм нищо, но понеже съм жена, мога да направя от нищото нещо (също като майка ти) или поне ще опитам.

А ти, ВЕЛИКИ (ГЛИСТЕ), очевидно си достигнал най-доброто, на което си способен!

Не си прави труда да ми отговаряш!
НЯМА ДА ТЕ ЧЕТА!
Стигна ми заглавието на предишната тема и гаврата с поезията на Фотев!

търся тютюн роза за наргиле
50-100 грама

що се връзваш на безумия?

Ела....

О, капитан Боулинг! Още търсиш розов тютюнец, виждам. Кво си тръгнал да ги защитаваш тия нищожества - рано или късно и на тебе ще ти забият ножа в гърба. После да не тръгнеш да ги псуваш по разни форуми, ха-ха. Че и педераст ще те наричат.