Студено ми е на душата. Времето нищо не лекува. Времето е само печата на необратимост върху състояния, минали моменти, които мисля за своето Аз. Ще пиша в първо лице, нека ме хулят за себичността ми. Не искам обаче да разказвам в още по-помпозни фрази "ние, нас, ни"... отговарям само за себе си, а дори и това ми е в повече. Моментите - те не са тук и сега. Обаче колко ли бих се зарадвал, ако можеше някак да не знам нищо, с гума да изтрия съзнанието си, миналото си, всичко. Да остане само едно сега. Само това сега, което знам, че мога да правя да е хубаво "сега". Научих се да го мога. Още се уча да го искам. Трябва да има нещо, заради нещо, заради някой. Хей, ти ли си този някой?? Уморих се. Уморих се да не получавам верния отговор и да проклинам това сега, за да забравя и него заедно с гмежа на миналите ... изстъпления ... от нищо непредизвикания гняв, да не искам да съм това прокълнато същество...
А по света броди моя грабител, ОНЯ, с главното О... и съкровището ми е там някъде, и то бродещо, само за себе си, коварно, като едно проклятие, мое и тяхно. Като пръстена на Саурон. Знаете ли, преди една година пуснах тук тема, а припевът сега пак е същия - проклет съм всичко, до което се докосна да се разпада, аз съм смърт, разложение, лудост и проклятие. Подарете ми моля, върнете ми пръстена.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това са глупости отявлени.

за една година нищо ли не се промени? всъщност тя е вече в миналото.
и както пееха Битълсите - "всичко, от което се нуждаеш е любов". ми потърси я, защо ревеш и мааш сополи в клуба? споделената болка по-лесно ли се преживява?
помисли, че има и по-тежки случаи - например царят, обречен всичко до което се докосне да се превръща в злато:)
празниците натоварват самотните души и ги настройват депресивно, пфуу мразя ги - отивам да си плета примката.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нищо не се е променило, само че тежи повече.

защо тежи повече?
защото някой те е прецакал, като ти е отмъкнал съкровището?
или защото съкровището иска да се върне при стария му притежател, а не може?
или те е страх - че ако случайно станеш щастлив/а, ще почувстваш нещо различно от примирение и самосъжаление?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Определено са литературни измислици, както и това, че бях женен.Вече не съм.

Например. А ти кой си? Оня? Ти?

като си бил женен а вече не, означава ли че света се се е срутил върху теб ?
Глупости са това човече Погледни и така на нещата "Всеки край е едно ново начало.
Ай стига бе , всеки има проблеми , просто гледай позитивно на нещата а ти ми звучиш твърде песимистично !
Айде по ведро и Весели празници

Защото с времето съкровището все повече се губи из спомените ми и вече е само мит. . . А аз не вярвам на митове. Не мога да ти го обясня по-добре, дгвд.

Знаеш ли какво е зомби?

къде са приятелите ти?

Ела....