Храните ли все още илюзии? За каквото и да било...
Да уточня веднага - темата си е свързана с мен, мен ме интересува, няма отношение към други клубари и изобщо към виртуалния свят (не, че той не е една голяма илюзия).
Та на въпроса - осмелявате ли се все още да вярвате в хубави неща, да се надявате, че от хиляда гадни възможни плана за бъдещето ще се случи единственият хубав? Оптимисти ли сте?
Напоследък аз си позволих една голяма илюзия. Казвам "позволих", защото от самото начало осъзнавах какви ще са последствията. Пресметнат риск.
И се позамислих - доколко реален е всъщност "реализмът" и не е ли просто израз на страховете ни и някаква защитна реакция - да не се нараним, ако се опитаме да полетим?
Не, че съм 100% сигурна, че илюзията ми е била точно илюзия... Не, че знам какво ще се случи утре... И все пак не мога да не се запитам - сбърках ли, по дяволите? Защото можех и да не се пека на бавен огън в момента... Та позволявате ли си емоции? Или предпочитате да се затваряте в сивотата, която така или иначе сковава ежедневието ни, в някакви "реални" модели на поведение, в "игра на сигурно"?

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

мое мнение е, че много по-лесно е да си оптимист, когато си млад. с течение на годините и с всичко лошо, което ми се струпва напоследък, все по-трудно мога да кажа - "всяко зло за добро". когато виждам как след всяка крачка напред Съдбата ми плюе в сурата и ме връща 10 назад, е тогава тегля една дълга и се оказвам в кюпа на непоправимите песимисти.
но надеждата ми е, че и на моята улица ще изгрее слънце и може би това все още ме крепи.
и затова твоята сигнатура ми харесва толкова много, и се надявам цялата вселена да е с теб:)
ай стига, че стана мноу лично и драматично

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако тръгнеш да подхранваш илюзии, трябва да си готов да си понесеш и емоциите от, след и по време на тях. Няма друг начин.

Мда, позволявам си все още. Но за конкретни ситуации. Всъщност, за мен илюзията идва тогава, когато адски силно желаеш нещо да се случи така, както искаш, а не както реално прогнозираш, че ще бъде.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да ти кажа честно - в момента дори бях забравила за собствената си сигнатура.... Всъщност още се надявам вселената да ми е съюзник, само дето... И тя има собствена воля, която понякога се различава от моята (в най-неудобните моменти, обикновено...).
Не знам дали преди бях по-голям оптимист. Просто... Преди месец-два си казах: много ще се опаря, ако сбъркам, но дявол да го вземе, трябва да се вярва в хубави неща. В крайна сметка най-сигурният начин да не ти се сбъднат мечтите е изобщо да не мечтаеш, нали? Е, май се опарих .

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

Обикновено съм достатъчно силна, за да понеса последствията от действията си, ама... Май тоя път съм заложила твърде много на едно раздаване на картите .

А какво разбираш под реално прогнозиране? Съумяваш ли, когато са замесени чувства и емоции, да бъдеш реалист?

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

Съумяваш ли, когато са замесени чувства и емоции, да бъдеш реалист? - тогава пък почвам да бъркам песимизма с реализъм... тоест, мисля си винаги най-лошото като развой на събитията и приемам това за реална преценка. Което пак хич не е хубаво, ама...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да бе, май повечето от нас сме склонни да бъркаме песимизма с реализъм .

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

Да. Мисля си дори, че реално може да вижда човек, само ако е страничен наблюдател. Пряк участник ли е... (махам с ръка безмълвно).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Храним, илюзиите са хубаво тамагочи, за което е ясно че е само игра и освен да се научим да храним нещо няма да получим/м нещо реално от тях...

^ Всеки може да си гледа работата, трудно е и да си я вършиш ^