на личната си свобода в 1 връзка ?
Та пояснявам иска ли ви се понякога да останете сам/а ?
Да , държите на човека до себе си , няма лошо но мамка му понякога не ви оставя да дишате като ви е постоянно на главата ако разбирате какво искам да кажа .
Ми понякога искам да съм си сам , да си пусна любимата музика която слушам аз но не тя , да си паля цигара с кеф , да си кача краката на масата или бюрото с обувките , да няма забележки от сорта "ми гледай малко де къде тръскаш " "стига с тоя комп и нет " оо пак ли ще излизаш " и други подобни
Ми искам да излезна без да давам обяснения на някой къде ходя , какво правя и с кой !!!Искам кат се напия да мога рева с кеф по улиците а не кат се прибирам на фаза да ме посрещат с фраза "пак ли , как не те срам така да се излагаш "
Искам и други неща ама ...не му е тук мястото
Та въпроса ми е конкретен .
А вие изпитвали ли сте нужда от "лична свобода "
Аде не е формулирано мноу как требе ама разчитам че ще се сетите за к"во иде реч

майната им на правилата !!!

естествено, че държа - независимо дали става въпрос за връзка с гадже или с приятел.
на моменти имам нужда от такава, макар че по принцип си я осигурявам.


може би там и тогава друга съм била...

Определено държа да мога да разполагам с времето си както намеря за добре и не понасям намекващи въпроси, деликатно подпитващи погледи... и подобен род глупости, ама това е трудно постижимо... и все така ми се случва, че ако едно не е проблем, то автоматично друго става непреодолима пречка за нормало битие.
Истината е, че на всеки му се иска да има власт над другия

Мда случвало се е - така изпитах и на собствен гръб какво е енергиен вампир. Вътрешно усещаш дискомфорт, самия ти да се караш да правиш както на него му е удобно, почваш да се самоцензурираш за някои неща, да внимаваш за трети, които са ти съвсем естесвени - за теб. Да чувстваш вина, ако не дай си боже една събота решиш да не се видите, понеже всекидневните срещи изтощават, работа, срещи, работа, срещи и остава време само да се наспиш, за нищо друго... кофти работа. Слава богу ототдавна тази връзка е погребана. Отчасти и заради това, отчасти по други причини.

абе само жени се изказват )) ало пичовете де се скатахте или всички сте под чехъл
бре мама му стара )) да не повярва човек

Такъв проблем съм имала по-скоро с приятелка, отколкото с гадже. Много я обичах, беше ми най-добрата френдка, нооо на моменти се задушавах направо. Бяхме по 6-7 часа на ден заедно, а когато се разделяхме, почваше да ми звъни по телефона. То не че нямаше какво да си кажем (виинаги имаше ), ма ми идва малко обсебващо така. Да не говорим, че нерядко се сърдеше, ако недай си боже взема, че се видя с някоя друга, не с нея. Страхотия!

хехе, под чехъл са

може би там и тогава друга съм била...

aма АЗ не съм

алооооооооооо, циганката, дето те хвалеше, да не би да се е споминала, та тъй упорито пробутваш своята кауза.
ако не си - много добре - факт е, че почти не познавам такъв човек

може би там и тогава друга съм била...

че аз откога ти разправям да се запознаем бе
И няма хвалба , има истина )))
Сама виждаш че пиша реални неща