С моята половинка отиваме за един ден да видим родителите му. Пътуваме до селото с автобус. Двама млади циганина спират автобуса с истински полицейски палки и го молят да отбие през горната махала, понеже има селски събор и по случая – състезание с колелета за деца. Гледаме през прозореца: малки сладки циганчета с велосипеди, засилени с бясна скорост по главната улица. Бурни аплодисменти от мургавата, празнично нагиздена публика. Стигаме до къщата. Не къща, а цяла ферма. Майка му е заклала 6 (шест) кокошки само за нас! Да си ги вземем и да ги ядем! Обаче в момента ги скубе и бърза много. Аз и гаджето ми – няма как – се включваме в процеса. Леко ми се драйфа, обаче скубя чевръсто кървавата перушина. Гадост! ( Как се озовах тук? Аз имам две висши образования, чета съвременна философия и не вярвам в моногамността).
После се качваме в удивително возило – москвич на около 30 години, без предни фарове и броня, целият ръждясал. Струва ми се абсурд да запали, но действителността понякога надминава всички фантазии и москвича тръгва, явно подкрепян от висша сила. В краката ми се търкалят някакви туби, друса като…не знам като какво, такова друсане няма! Стигаме по някакви черни пътища до желания баир, където се намира бащата на любимия ми. Сядаме на тревата да се видим. И се почва: “Трябва да ядеш повече….трябва да сключите брак…” ( Страх ги е, че внучето им ще е копеле). Аз мълча ( Мълча!!! Аз!) и кимам с безразличие, гаджето ми се осмелява да продума, че това за брака засега се отлага. Тръгваме си достатъчно бързо, за да не се скараме.
От селото идват да ни приберат сестра му и мъжът и – полицай. (Заклевам се, всички вицове за полицаи са верни!) Возят ни в гордостта на живота си- новото им БМВ. Полицаят кара отвратително, с поне 140 в час и резки спирачки. (Става ми лошо, бременна съм все пак, мамка му!). Седя отзад, точно до главата ми – 4 тонколони, които бълват Азис и Глория – “Не сме безгрешни, но сме истински”…мисля, че със сигурност ще оглушея, при все че съм запушила и двете си уши и болезнено натискам пръстите си навътре, почти до тъпанчетата. Слизам полуглуха и повръщаща. Нашият панелен апартамент ми се струва късче от рая. Почвам да крещя на майка ми, за да си изкарам на някого тоя ден. После си лягам и се моля детето ми, ако е възможно ( да си го начука генетиката!), да не прилича на никой от роднините си….

Тия две висши кой ВУЗ ти ги подари ако мога да попитаммм?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз тва викам, аман от оплакващи се от това, с което иначе мноу се гордеят - как уж могат да правят, че живота им да зависи от тях. И бременна, хех.

Аз имам две висши образования, чета съвременна философия и не вярвам в моногамността.

Oooh la-laaaa!!

П.С. Що не го зарежеш твоя човек, като не те кефят роднините му?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мила Маржена,
много злобничко бе, да не си станала накриво?
И аз тва викам, аман от невротично-озлобени "клубари".
Я по-весело:)

Мила ми Маржена,
Много злобничко, бе!
И аз тва викам, аман от истерично-озлобени клубари!
Я по-ведро! :)

Хе хе!
Май е трябвало да се запознаеш с родителите му преди да направите детето!
Истината е, че страшно много връзки (с брак или не) се провалят заради роднините. За мен най-доброто решение е да се отиде да се живее по надалече и от двете родителки семейства. За съжаление това не винаги е възможно.
Все пак съм на мнение, че щом си се обвързал с даден човек трябва да уважаваш и родните му (поне най-близките) независимо дали ти харесват или не.
А в крайна сметка какво е лошото да скубеш кокошка - все пак е била заклана . Я си представи че ти я бяха връчили жива и да трябва самичка да и резнеш главичката!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ама сама си правиш живота, бе! Ако подхождаш по друг начин - моля, тука всичко върви, в живота обаче вечните оплаквачи обикновено стигат до никъде.

Редактирано от Mapжeнa на 30.11.04 09:42.

аре не бъди досадна, де