На фона на бурите, които върлуват навън в момента, непрогледния мрак, черната котка минала ми пътя и стълбата под която минах идвайки към къщи ми минават едни мисли.. едни такива мисли, мислички. Дребни, дребни а изведнъж се уголемяват и ме притискат към стената със силата на сумо-боец и ми остава само да изчакам да отминат като дъжда докато пак се озова на пътя им.

Представяте ли си сцената на вашата смърт? Ситуацията, действащите лица, свидетелите, ченгето записващо показанията и случайните кибици. Опишете как ще се случи всичко.

Моти, ти като 'мъртва' можеш да започнеш първа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

преди време мислих голяма мисъл как да умра така, че нищо да не остане от тялото ми....
поради разни неприятни обстоятелства около мен тази година стигнах до изводите, че

не искам нищо да остане от тялото ми
не искам никой да ме гледа като съм умряла

и двете са доста противни... та се бях отдала на такива мисли, но засега не съм намерила решение... ако имате предложения....

обаче, ако питаш хъмммм
чакай да се сетя кога умрях... душевно преди.... 4 месеца май
На един стол, никой не разбра, за може би няколко секунди... в които сърцето ти спира от болка, тялото ти се вледенява и ужасът стяга гърлото ти... както си седиш, но не чуваш, не виждаш, не усещаш нищо... после сърцето ти се сеща, че трябва да бие и белите ти дробове, че трябва да се разгърнат и се оказва, че си жив... но наполовина, защото нещо друго хубаво е умряло... и онова, по което личи, че си мъртъв е черна сянка в очите....които не се усмихват, които се притварят леко, когато болката се върне и които се надяват, че един ден това ще свърши...

ааааааа физически амиии
то има няколко сценация

Значи - предполага се след около 40 години... лежа си аз в едно легло, в къщи, до мен седи мъжа ми (дано е този, когото искам), държи ръката ми и ми мърмори - Моти, моти, нали като се запознахме сключихме сделка да живеем поне до 80 години (което е самата истина) , пак ме изигра Моти... А аз само се усмихвам и казвам - Децата са големи, уморих се да живея с теб, дай ми 5 години почивка и после ела при мен в Рая или Ада, където и да ме изпрати Свети Петър, ще гледам да ти пратя вест...

друг сценарии - да кажем след година (не в България, някъде из изтока) седя по турси на някакво чердже и любимата ми свекърва (да е жива и здрава жената, обаче никак не я обичам) ми поднася малко чайче и с усмивка ми казва "пийни дъще, че път те чака".... аз заблудена викам - айде, нали повече няма да я вида и след 3 минути се тръшвам на земята и последното, което виждам е мъжът ми как влиза, вади служебния пистолет и се гръмва, защото от сума ти време ми обяснява, как предпочита да умре, ако аз не съм до него....

Тук, Василиске не се смей

друго - след 50 години (отврат), седя сама в някакъв стол, наоколо няма никой, аз крещя на призраците, които ми се привиждат и в един момент най-накрая един призрак идва и ме отвежда.... хъм щастлив момент

така.... написах глупостите....
сега е ваш ред

Боли....

децата си и приятелите....тогава ще е наистина мъртво.

Я ЯК, изстребитель. Мотор мой звенит. Небо моя обитель..

В смъртта няма нищо красиво или възвишено. Или романтично. Или драматично. И в повечето случаи описаните от теб "сценарии" ги има само по филмите.
Смъртта си е смърт. Така или иначе всички ще умрем някога и аз лично те съветвам, ако някога пак почнеш да пилееш ценно време за живот в мисли за нея, то това да е само защото се молиш да умреш мирно и кротко в съня си. Защото мила Моти, не е важно кога и защо ще умреш - важно е как. И вярвай ми, има "как" при което усещаш всяка твоя клетка докато умира. Чисто физически - нищо общо с душевната смърт - само дето за разлика от умирането "душевно" когато все пак има шанс да "възкръснеш" - дори е много вероятно да го направиш, ако и да трябва време; ако и да отнема много тръшкане; ако и да е невероятно трудно и на моменти да мислиш, че ще си останеш мъртъв до края на живота си - когато умираш физически нямаш никъв шанс за спасение. Чудеса в това отношение не стават, каквото и да разправят. Вярвай ми.
Защо не почнеш да ходиш на редовни посещения в някоя онкология Моти? Току виж се научиш да цениш малко повече това което имаш

...but baby it ain't over 'till it's over...
When will it be over?

защо го прие толкова сериозно
ясно е, че това са супер тъпотии....
ама шантавата работа
и защо мислиш, че не ценя това, което имам.....
постинга беше закачлив, а не супер сериозен.... няма да седна да обяснявам теорията си за смъртта по този начин
и защо мислиш, че не съм виждала достатъчно лоши неща....
никой не знае за смъртта, може да е кошмар, може да е хубаво... каквото и да говорим ще е напразно

чакай да кажа пак..................... Предишният постин Не съм го писала Сериозно

Боли....

Редактирано от Moti на 29.09.04 23:09.

предполагам, че да надживееш децата си е един от най-големите кошмари, които могат да се случат....

Боли....

и чувството за хумор, опре ли се до тази тема.
Да не говорим, че аз не бих определила постинга ти като "бликащ" от закачливост и не-сериозност, но това е въпрос на възприемане.
Извинявам се, ако съм интерпретирала грешно намеренията, с които си го писала; но честно казано имайки предвид повечето твои теми, които съм чела досега приех, че е в реда на нещата да си изказала едно подобно мнение на сериозно.
Още веднъж: извинения.

...but baby it ain't over 'till it's over...
When will it be over?

Редактирано от Aлykapд на 29.09.04 23:18.

Обикновено си представям сцени на нечия друга смърт. В която действащите лице сме само аз и жертвата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

вземи по-добре се родИ - имаш опит вече...

не, не беше сериозно
просто, бля, бля.....

Боли....