Кога една сериозна връзка между двама души започва да замира и увяхва?Когато единия започва да кръжи с поглед и действия в други посоки,когато нещо не достига,или когато просто навикът е започнал да става прекалено задушаващ?Каква е причината многогодишни връзки да завършват беззславно и не пред олтара?Предполагам че на вас често ви се е случвало да си задавате тези въпроси...та ако сте намерили някакви отговори-споделете свое мнение...
И друг подвъпрос-напоследък примери бол около мен на хора със сериозни половинки,обвързани в сериозна връзка,в която на пръв поглед нищо не куца,много държат на човека до себе си...и въпреки това търсят приятелството и интимността с трети човек...и то не за мимолетна авантюра,а за паралелна връзка-като не искат да изберат измежду двамата,и не искат да наранят никого...не искат да напуснат дългогодишния си партньр,защото усещат привързаност и любов към него,и същевременно не се отказват от третия човек към когото също изпитват привличане,и на когото също държат...
Доскоро такива варианти във взаимотношенията ми се виждаха абсурдни и нелепи,но след като все по-често се натъквам на този феномен,то явно това е нещо съвсем нормално...
Но все пак какво означава това?Страх да започнем да градим нова връзка?И затова така си лавираме между двама,страх че можем да направим грешен избор,и затова просто не избираме,или стремеж към разннообразие,който пак според мен е провокиран от липсата на тръпка в отношенията с дълбоко познатия ни партньор...

"Всичко, което не ни убива ни прави по-силни"

Много сложна тема... Навика, ежедневието... това са май малко от нещата, които скапват една връзка. Пък и, де да знам, ама напоследък нещо не ми се вярва в клетвата "Докато смъртта ни раздели"...

Обаче, забелязвам, че във връзки, в които на пръв поглед нищо не куца, точно в тях, куцането си е направо инвалидност. И обратното - там, където има неразбории, скандалчета и т.н., партньорите са по-склонни да са си верни. Разбира се, никой не обременявам с мнението си, просто лични наблюдения сред познатите ми.

П.П. Толкоз засега... по-късно може да напиша и още нещо, ако ми хрумне.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз така напоследък нещо не вярвам в "Докато смъртта ни раздели..."Ясно ми е че една връзка се гради и запазва благодарение на общи усилия, компромиси, любов и мноооого други...и ако дори едно пабченце от пъзела се загуби...цялата картина(идилията на отношенията) се разваля.
Въпроса е защо когато нещо куца,и когато на поне единия тази връзка не носи задоволяване на всички потребности...защо въпреки това въпросния човек се страхува да сложи точка...а се прави че всичко е ок,и предпочита да заформи един сложен триъгълник...Докато всички не се заплетат съвсем в него...

"Всичко, което не ни убива ни прави по-силни"

Ах, виж на тоя въпрос и аз бих искала да прочета отговора. Щото засега моят е "незнам".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...на третата година... при мъжете е ясно, те са си генетично програмирани да търсят разнообразие (не казвам, че оправдавам полигамията, все пак - уж! - сме същества разумни, и не се държим само на първата си сигнална система, просто давам обяснение)...
при жените нямам идея... мога да съдя само от изолираните случаи, в които съм участник, и не е ясно доколко вината не е моя... предполагам, че при някои е разочарование от липсата на развитие във връзката, при други - липса на задръжки, а трети просто си заслужават всички епитети и гадни вицове на генитална основа, които мъжете си разправят...

...sleepwalking to the gallows...

Има клуб "Любов"....

мдаа,ама въпроса е че аз давам за примери мъже които са повече от 4 години с една жена...казват че я обичат,че не искат да се разделят,че се чувстват добре с нея...но същевременно започват "връзка" и с друга жена...слагам го в кавички,защото не знам как да го определя-заедно са,и то не само заради секса,могат просто да се разхождат насам-натам,има за какво да си говорят,разбират се добре,но въпреки това всъщност не е ясно какви са,защото мъжа говори за другата (за официалната си половинка) като за жената с главно "Ж", но въпреки това тя не му е дастатъчна...

"Всичко, което не ни убива ни прави по-силни"

Знам...е и...?Да не би тук да е забранено да се обсъждат такива теми?

"Всичко, което не ни убива ни прави по-силни"

Е, и? Полигамия. Проблем има само когато се прилагат двойни стандарти при възприемането му. Наранени няма как да няма. Ама не го обяснявай на наранения. А пък за причините за край на връзката - всички изброени от теб плюс сигурно още триста.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...условно е наречен на "третата"... около това време вече пламъците стават на жарава, влюбените гълъбчета вече не използват всеки 10 секунди, в които са оставени относително насаме, за да се изчукат като невидели, не им пламват ушите, само като се спогледат, и темите за разговор вече са засягани, дори и да не са изчерпани, всеки е наясно с предпочитанията и възгледите на другия, и започва да се чуди, дали, "деамаамудеа, не се пре-ахъм!-цаках, като се вързах с тоя/тая, бездруго приятелят/-ката му/й ми хвърля белтъци, тоя дивеч ми е вързан в кърпа, защо не взема аз да тресна ей онова, бездруго ми е навито, а и прясно, само ще иде зян, ако не аз, някой друг ще използва..." - и така нататък...
в този момент вече се решава, държиш ли на този човек и дали "докато смъртта ви раздели", щото love eternal няма, но има не по-малко важни неща като уважение и обич, или ще надделеят други съображения
ааааааа, при някои от мъжете нещата се свеждат и до избиване на ловен комплекс - да може да се похвали какво и колко... тъпичко, но май всички минават на определен етап оттам

...sleepwalking to the gallows...