Много ми се ще да знам, а сама не мога да си отговоря.

Да кажем, че се захващате с нещо ново - рисуване, пеене, писане, композиране на музика... въобще каквото се сетите. И дори да нямате някакви страшни амбиции, поне се надявате, че това "нещо", което е излезнало от душата ви под някаква форма, или плод на дълъг и постоянен труд, ще се хареса на някому. Естествено, по-близките ви, ви насърчават. Искрено или не, тупат ви по рамото, хвалят ви, и така придобивате повече увереност в себе си, за да продължите. Но в един момент, идва някой, който съвсем откровено и без да го интересува нивото ви на поносимост откъм критика, ви казва, че "нещото", което правите, за нищо не става (образно и сбито казано).

Та, лично на мен ми се струва, че този някой, понякога може страшно да разколебае вярата в собствените възможности. Дори и да те откаже. Друг път, обаче, ти отваря очите (и посочва грешките ти), заслепявани досега от хвалби. Което пък от своя страна може да те амбицира още повече, и наистина да дадеш най-доброто от себе си, в стремежа си да се харесаш на критикаря.

Така си разсъждавам общо взето. Обаче идва и другият въпрос: Има хора, които не търпят критика. А в същото време, постоянно те питат за искрена оценка. Е как да я дадеш?

Понасяте ли критика?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На мнение съм, че всяка критика трябва да бъде и положителна и отрицателна. Големите проблеми идват тогава, когато някой изтъква винаги непостиженията. Занимавам се с музика от...12 години някъде, имала съм толкова много продукции-успешни и нешспешни, пяла съм лошо и хубаво, но няма нищо по-ценно от това да знаеш, че някой ще ти каже истината в крайна сметка. Родителите ми са ужасни критикари, вечно недоволни от решенията ми, поведението ми или постиженията ми. Това ги превръща във вредни критици. Ако този, който днес те бие през ръцете заради лошото свирене, но утре те потупва по рамото и казва,че си постигнал и че си качествен за себе си и околните, то този човек е заслужил да го послушаш!И тогава критиката боли толкова, колкото да те накара да се бориш за нещо, а не да се откажеш. На тези, които критикуват под път и над път - майната им!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мдаа... Страшно съм съгласна, че можеш да се довериш в преценката на този, който днес те бие през ръцете, а утре те тупа по рамото. Понеже така и за себе си разбираш, че си претърпял някакво развитие положително.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Значи ти си ми ученичка по математика а аз съм твоят частен учител. Почвам да те критикувам градивно. Почвам лекичко, отдалече, гъделичкам любопитството ти. Давам вид на поредния досадник с диплома от Педагогическия в Шумен. Постепенно започвам да наблягам на пропуските ти като обръщам особено внимание на нещата които не можеш да направиш и съзнателно пропускам нещата на които си способна. Така както съм те подготвил продължавам с малко по-рязък тон за нещата, които трябва да можеш да правиш и поставям ударението на твои качества като ленивост, разсеяност, незаинтересуваност. Учудваш се как може човек който носи рамки по 1 см в диаметър и ползва БЕНЕФОН СИГМА ГОЛД да говори по този начин. Малко по малко повишавам тон и почвам да гледам строго. Обвинявам те направо мързел и некадърност. Ти се изпотяваш, започваш да отричаш, ръкомахаш, не-не-не... Аз стоя на твърда позиция и почвам да крещя да не ми махаш с ръце щото ми е писнало от некадърници и ще те фрасна ако продължаваш. Ти вземаш всичко на сериозно и вземаш вазата и изпреварваш събитията. кръвта се разтича по главата ми и вече сме се хванали за гушите, работата отива на сериозно, всичко градира от неизбежното към невъзможното и само мравките-войници стоящи на релсата на пердето осъзнават абсурдността на положението. Точно тогава комшийката, която много я е страх от Ал-Кайда се обажда на специалните части за подозрителен шум в съседния апартамент и след 5 минути в разгара на боя нахлуват ЦСБОП и всичко се превръща в шарен калейдоскоп от цветове и багри на който и самият Реноар би завидял. Градация му е майката...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хахахахаа! Това нещо го четох два пъти! Бе, как можа да го измислиш толкоз интересно...

Обаче... аз съм тръгнала да уча математика, а в крайна сметка от критиките ти,съм усъвършенствала гаменския бой.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

заложих на градацията :))))
боят се превърна в ефектен завършек :)))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абсолютно!
Представих си го детайлно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Захващаш се с нещо, но знаеш си че близките ти ще са доволни че не им губиш времето с (нещо си), а правиш каквото и да е - за тях все е добре, те ще са доволни винаги и си наясно че те друго не може, а и не биха ти казали - въобще ги игнорираш, защото не вЕрваш...

обаче ти се ще истинска критика - от непознат... всъщност, не ти се ще критика, но щом е непознат, той пък какво ли разбира - ще се замота в някакво първо впечатление и няма да успее да ни уцели...

о-па, уцели ни! как си позволява, той знае ли кой сме ние... а ние знаем ли, искаме ли да знаем? Не, затова се захващаме с нещо друго, че да не се захванем със самите себе си...

Редактирано от Kpъr на 27.08.04 01:17.

Сред непознатите критиката е много относително нещо... Има два варианта - или му ставаш симпатичен от пръв поглед и той почва да те хвали наляво-надясно, или пак от пръв поглед му ставаш неприятен и той злобно ти ходи след задника и ти посочва грешки и там, където ги нямааа... И в двата случая - нищо градивно.

Така че... за провокацията може и да се съглася с теб.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Малко смотано го обясних, ама това е, щото вярвам в първоначалните впечатления между двама души.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите