Ако има нещо, което наистина да презирам, това са интригантите... От друга страна обаче не мога да спра да си задавам въпроса - откъде, по дяволите, някои хора намират толкова излишна енергия, емоции и въображение, че да ги пилеят в клюки, подмолни действия и разни тайни планчета. Защото, съгласете се, една интрига изисква известни усилия, усет и... хм... талант. Или поне "качествената" интрига го изисква. Не се ли усещат, че е далеч по-лесно просто да кажат какво желаят?
Един човек се опитва да ми погажда номера. Познавам го достатъчно дълго, ясни са ми методите му, мога да предвидя действията му. И се чудя дали да се ядосам истински заради некоректното отношение или да се разсмея. Защото има две неща, които той не знае. Първото е, че онова към което се стреми отдавна съм го решила за себе си и всъщност плановете ни напълно съвпадат - просто се искаше да открито да ми каже какво му тежи. Второто е, че именно методите му са единственото, което може да ме накара да си променя намеренията и... хм... ако не друго поне да го накарам да се поизпоти в усилията си. Само дето не знам дали си струва. Има ли смисъл винаги да отвръщаме на принципа "каквото повикало, такова се обадило"? И това ме навежда и на друга мисъл: защо, да му се невиди, враговете ни имат ужасяващата способност да изкарват наяве най-лошите ни качества? Дали е задължително да паднеш до нивото на някои, за да водиш битка с него? И как точно да прецениш коя битка си струва и коя не - защото победата или загубата не са единствената цена, която плащаме в един конфликт.

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

Нидей реви, аз ако ривях колкото би тлябвало, щях да съм 20 кила, без сълзите, пък (тюх) съм цели 55. Еййй, няма ли кой да ме разплаче, бе? Ма наистина си вярват, че могат... ей тази вяра пречупи, да ги видиш колко все по-жалки стават, докато опитват и опитват. Или не опитват, карай, без тях живота е хубав.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Еййй, няма ли кой да ме разплаче, бе?

Ма готово,бе!Ела да ти ударя 2-3 шамара.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Че кой ти говори за реване . Аз се чудя дали да му разкажа играта на човека или да си остана добричка...

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

По задните бузи, мммм, кеф, нъл няма да ме посиниш, само зачервиш?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Интригантите не харчат енергия, това си е тяхна нужда и така се зареждат и ползват енергия от резултата.Черпят от реакцията ти, хранят се..вампирясали.
Не искат да казват какво желаят, защото може и да го получат, а какво ще правят с него, като всъщност могат и да не го искат, или се страхуват от отговорността след получаването..И както казах-по -лесното и ясното не им носи наслада и енергия..
За човекът-ми..прецени си , дали достатъчно искаш това, което завоалира, че дори да му простиш методите , с които се домогва до целта.Не губиш...освен ако не си се залъгвала за него..виждаш го в светлината му.Ако го желаеш въпреки всичко-ти му го кажи, разкрий го-тук пак изборът е твой-как ще му го съобщиш...-ако вярваш в него и го искаш все още-деликатно му подскажи или кажи направо, без да нараняваш достойнството му...Ако имаш нужда да го жилнеш, че да му държи влага за следващият път, когато пробва интрига друга..направи го.А може просто да не те познава , а мноооо да иска това ,което върти и сучи.
Враговете ни ..хъм..не всички врагове имат това умение..само най-умните и изобретателните психолози...Или тези,които мноооо приличат на нас..и знаят,оооо,как добре знаят къде да ударят.Но пък това и ни помага да видим по -добре себе си..Понякога те забързват проглеждането ни..Друг е въпросът готови ли сме за това.
Преценката ти в коя битка да влезеш си е само твоя..Погледни в себе си..Какво ще постигнеш, искаш ли го , дали не те манипулира врагът ти и е достатъчна победа за него просто да участваш, но и...какво ще научиш в битката за себе си, изобщо -за живота..Понякога си струва.
Преценката е не заради другия да влизаш в битка, или за околните , или от амбиция ,или заради достойнство наранено, а САМО за себе си.
И за това ,което ще научиш.И от победата , и от загубата.А и никой не може да ти отнеме Благото ,което е в теб.

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

Хм, права си май за интригантите. Навярно самият процес на интриганстване им доставя наслада. Като се замисля, то и това е начин някой да избие някакъв комплекс - да си докаже колко е хитър, изобретателен и как умее да манипулира околните. Не, че мога да разбера подобно поведение и подобни "забавления", ама в крайна сметка - хора всякакви.
Колкото до моя случай - някак си не се виждам да развявам бяло знаме. Но пък и хич не ми се иска да се забърквам и аз в интрижки. Както и да е - ще видим как ще се развият събитията .
За враговете - да, имах предвид онези истиските, които можеш съвсем заслужено да наречеш така. И от тях има какво да научим за... самите себе си.
Въпросът е, че често научаваме неща, които хич не ни харесват и с които не се гордеем.

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

Дали е задължително? Не не е. Но ако веднъж ти се качат на главата трудно ще ги свалиш от там.За това бий за да те уважават.Предлагам ти да го преластиш и изоставиш....

Интригите са интересен спорт.Ако се замислиш обаче именно враговете са нашите най-добри приятели, от тях знаеш какво можеш да очакваш.А от приятелите ти освен интереси друго не можеш да очакваш.
Аз бих изиграл една бърза "груба партия" просто за да знаят всички, че ако искат да ги "гази влака" да продължават да си мислят глупости.


Успех.

Не се гаси туй що не гасне!

...или просто кофти свършек на последната интрига? Най-кофти е когато човек играе интриги със себе си...

Нищо човешко не ми е чуждо :)

А от приятелите ти освен интереси друго не можеш да очакваш.

Слаб, две, колега, седнете си. Не сте подготвен!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите