Кои са първите ви спомени от детските години? Добри ли са, лоши ли са? Кое е първото лице, което помните?
За мен това е мъгляв спомен как родителите ми се карат жестоко, викове, красъци, тряскане на врати.... трябва да съм била на около 3 години или може би 3 половина.....
А вашите?

черна кърпа на металната зелена врата на двора
майка ми плаче

по-късно разбрах че единствения случай когато е имало такава кърпа на вратата на село е бил, когато баба(майката на майка ми) ми е починала..
била съм на година и половина...

искам приказка за лека нощ

Спомням си,че бях докопала гримовете на майка ми и се бях "гримирала" жестоко-за очите незнам,ама червилото обилно извън контурите на устата.Но пък се чувствах адски голяма.Обаче баща ми се прибра,видя ме и така ми се скарааа...

Спомням си сестрата на баба ми,когато ни идваше на гости...вечер си лягахме двете в тъмното и тя ми разказваше приказки за върколаци,вампири,таласъми,които(според мен сега) си измисляше сама и на момента.Но аз много се кефех,обожавах тези мигове.

Спомням си двете ни съседки,какички,които редовно ме обличаха като "принцеса" и по цял ден ме разнасяха насам натам.Мое величество се носеше на ръце,поради липса на каляска.

Обаче най-яркия ми спомен е желанието за две покупки.Първо исках акордеон,сънувах го,мечтаех за него...ама не ми купиха.Залъгаха ме с някакво детско пианце с миниатюрни клавиши.После ми се прищя булченски воал...еййй,майка ми не можеше да ме откъсне от витрината,съзерцавах го с "часове".Естествено не ме огря и този път,но баба ми уши от едно старо перде и така,с него на глава обикалях навсякъде.Като призрак.Ма ми беше гот.

Това е,което помня и пазя в сърцето си от най-ранните ми години.После нещата се сговниха.Не,че нямаше хубави истори...но на фона на всичко лошо просто избледняха.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Как майка ми ми се кара, защото... плача за нещо си. Но не съм сигурна, че е най-ранният ми спомен, защото имам доста. Може би просто е един от най-ярките .

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

хаха майка ми е обикаляла по улиците с една плетена покривка(мильо му викат, тогава са били на мода:))) на главата като се изживявала като булка

искам приказка за лека нощ

Хахаха,ох,значи не съм била само аз.Ми и мен като ме питаха какво съм аджеба с туй чудо на главата с гордост и уеека надменност отговарях:"Булка!".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

май доста момиченца са искали да бъдат булки
аз не помня такъв момент, но се сещам, че адски исках да съм като едно от момичетата в Седморката на Блейк

Sashto edin ot nai-jrkite: v edin ot nai-nai restorantite v Peterburh - malko gontanche na 4 etaj - az se navejdam da vidj mozaikite na danoto i se pliosvam vatre. Kef! Ot shok uspjh daje edno kragche na fontana da napravj (vav vodata estestveno). Dobre, che njmashe ribotsi vatre!

В детското кошче ми беше първия проблясък на съзнание като че ли - в краката ми слагаха един голям кафяв мечок, голям за тогавашните ми представи, иначе сигурно един лакът и нещо, и една нощ както съм го гледала и черните му копчени очи са блестели на лунната светлина, /тука малко украсявам/ съм го помислила за жив и че ей сега ще се размърда и ще ме изяде. Та първия ми спомен е този - как аз рева и майка ме пита какво има, а аз отговарям "мечо ме гледа", и нищо повече не можех да обясня, незнам на колко годинки трябва да съм била. Естествено след тая нощ, големия кафяв мечок беше низвергнат и заврян в шкаф, а аз си гушках едно малко бяло мече, което ми е било любима играчка години наред и никви кукли не признавах, само това мече, дори и прано сто пъти и с проскубан плюш пак си го обичах :)))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Fro на 12.06.04 16:35.

Не съм сигурна кой точно е пръвият ми спомен но този е един от най ярките : стоя сама в центъра на града и се оглеждам за нашите те път се бяха скрили (искали да видят как ще реагирам ако се загубя ) , като не ги намерих реших да се прибера в къщи , бях доста уплашена .Била съл на 3- 4годинки