Случвало ли ви се е да се разочаровате от себе си?И дори да си се ядосате,заради това.

Да сте абсолютно уверени в реакциите си в дадена ситуация,да знаете,че ще се справите(но наистина да го мислите,не само да се надъхвате),да се осланяте на опита и поуката при предишни подобни истории...и въпреки това,когато се сблъскате отново с всичко да не можете да се противопоставите.Може би на себе си.И да се оправдаете с обстоятелствата,с малките различия този път и пр.,като много добре знаете,че резултата ще е един и същ.Казано накратко- да се предадете без борба.

Разочарована съм от себе си.От слабостта си.Мразя безсилието си,защото знам,че ще ме върне в мрака на депресията отново и задълго.

Между другото,какво правите,когато се ядосате на себе си?Самобичуването с подръчни материали ми е най под ръка,но се обичам достатъчно,за да не си причиня физическа болка...пък и душевния мазохизъм ми е по-усъвършенстван.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Напий се, ако не пиеш-още по-добре...като изтрезнееш се напий пак, но внимателно, ако след това ти пука за проблема, значи е сериозно...панацея няма, ако решиш да слушаш съвети на психолози, по-добре се напий пак... с приятели

Бягай...

че язе съм пияницата на клуба,че написа ако не пиеш-още по-добре...При това съвсем доброволно и сама си заших алената буква.

Да се напия казваш...ммм...добро самонаказване,ама не дава резултати веднага.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Гледам да не повтарям една и съща грешка два пъти. Втория път определено сама ще съм си виновна. Мразя го, затова никакви дребни самозалъгвания не допускам, дори напротив - по-мнителна съм и виждам лошото дори където го няма. (Не)истинско самозалъгване мога да предприема съвсем съзнателно, само с оглед да избегна от неприятните последици на прекомерната предпазливост и подозрителност, защото знам, че ги има. Но и тогава ако претърпя провал не страдам толкова, казвам си - "е, аз си знаех" и така... Не действай на сляпо, само това може да те спаси, проиграй всички изходи наум, научи се да виждаш ясно и тогава действай. С нищо друго не мога да ти помогна засега.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

пак ли си загасила фаса в мушкатото? :)) Аз всеки път се вричам да го те правя, и всеки път така гадно ми става...

Нищо човешко не ми е чуждо :)

Ми, не знаех...пък, рекох си...да не се обидиш, че някой са ноо хрисими...
А, бързите резултати, нали знаеш...

Бягай...

вчера ми се случи.в работата. подведох човек , който ми има доверие , или поне ме е уверявал , че е убеден , че работя коректно...и то само заради някакво хлапашко пропускане на едни 60 секунди в една сметка...която обаче, в общият резултат завлича порядъци в търсената величина (което все едно е боза)...Отчаях се от себе си..от разсеяността, която вече е станала рецидив при мен...сринах се за отрицателно време, бях на ръба да си подам оставката.Добре, че ме държи желанието да докажа, че не е от некадърност.. Да, знам , че ще поправя за ден, но факта , че оттук насетне няма да ми вярват дори д акажа , че 7.8 е 56 ме смазва..

какво правя като се ядосам на себе си ли....пуша и се тръшкам, тръшкам се и пуша..после пия бира/и с приятели , или пък заглушавам беса си с високи стържещи децибели ;) и ми разминава...за момент..наспивам се, и пак на старт

наистина не допускай да хлътнеш в депресията, усуквайки се в самообвинения. Не се предавай!не и без бой

Казват, че човекът е единственото създание, склонно да повтаря грешките си. Ами да, случвало ми се е. След това съм се обвинявала, заричала да не стане отново и т.н. Не съм открила рецепта. Може би просто ти се е искало да сбъркаш пак, да опиташ отново, може би си се надявала на нещо различно. Поне при мен причината винаги е била от този род. Колкото и да се обвиняваш, няма смисъл. Просто продължаваш напред. До следващия път... може би. В такива ситуации се въоръжавам с много шоколад, хубава музика и по възможност приятелска подкрепа (ама не някой, който допълнително да ми натяква нещо, което и сама си знам).

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

Ми...аз съм си черногледа по принцип,но точно в такива ситуации приспивам това чувство съзнателно.Може би "Mind"-a,който съм написала в ника си ми липсва.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тоя път и целия пепелник съм на път да метна там.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите