Стана въпрос, или по-скоро сама си го поставих, а после Нинджата ми даде идея да стане тама, та:
Самоирония срещу чужда ирония
Та значи винаги съм си била такава, това не е минутка за реклама, мога сама да се взимам на подбив колкото си желая, да се наричам с различни имена, да бъда лоша към самата себе си. Осъзнавам си недостатъците и не се притеснявам да си ги казвам. Приятелката ми онзи ден ми каза"Не говори така за себе си пред него, ще започне така да ти говори и той". И ето! Тук е въпроса, че аз може да си кажа какво то ми скимне за мен, за дирника ми , за косата, за характера, за лицето, ОБАЧЕ а смее някой да го каже, то рискува да си тръгне от среща с няколко розови линийки през лицето. Или защото си гриза ноктите, та си нямам /но това не значи, че може да ме пита някой'Как така? И защо? И ах, боже, колко грозно било!'/, този резултат е хипотетичен.Няма иконка с ангелче, та да ме видите колко невинно мигам пред монитора...
И сега!Дъ биг куешчън ис:Самоиронизирате ли се? И с какво се подигравате ако го правите? А това означава ли, че позволявате на други да го правят с вас?



Не е важно какво хората говорят зад гърба ми, важното е, че когато се обърна мълчат

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Често срещано явление. Казваме си "да се е** и в тиквата" ама нека някой ни ги каже!

Enter the dark world of Mike LeRoi.
Voodoo hero. Dead man, ShadowMan.

Да, самоиронизирам се. Търпя и други да ми приказват, стига да не подхождат със пренебрежение или злоба...
Ама честно казано усърдно работя за дресировката им, докато стигна онова блажено състояние на духа, щом се обърна да настипи гробна тишина.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Самоиронизирам се, разбира се. За някои мои несъвършенства, за досадни навици и... хм, ексцентричност, понякога. Разни дреболийки, които всъщност обожавам и ако реши някой да ме заяде на подобна тема, подведен от думите ми ще... удари яко на камък. . Като френското ми произношение да речем, благодарение на което понякога попадам в комични ситуации, но което много си харесвам и с което не бих се разделила за нищо на света. Или пък страстта ми вкъщи и в работата да имам любима чаша, любимо място и т.н. - само да посмее някой да ги пипне .
Смея се понякога и над другите си, по-големи недостатъци - донякъде това е начин да ги преодолявам.
Колкото до иронията на другите спрямо мен - има огромно значение кой и защо. Общо взето докачлива си падам, при това в комбинация с остър език, та е доста рисковано да ме настъпват по мазола. А и е много важно човек да прави разлика между шега и насмешка.

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

Добра тема се е получила. Ще ти напиша по-късно нещо, защото сега нямам време.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

С нокти аз ще ти услужа,бе!Отгледала съм си едни измерими в сантиметри сигур вече.Само свиркай и ида!

Пък по въпроса...на себе си мога да простя и позволя да се самоиронизирам,подигравам,че и обиждам даже,но на друг рядко.Ако е с добро чувство(а това винаги си личи) да,но иначе...Всъщност,най-добре е да не го правят,понеже съм твърде подозрителна и може да си извадя погрешна преценка и да станат неразбории.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите