Случвало ли ви се е да останете празни.... да загубите всичките си чувства - добри или лоши, любов, радост, смях, сълзи.... всичко? Да се почувствате кухи отвътре... но продължавате да живеете по навик, механично да ставате сутрин, до ходите на работа, да говорите по телефона и също толкова механично да си лягате... и така до другата сутрин...
Случвало ли ви се е? Робот - без чувства
Не знам какво значи голямо нещастие... за мен... този момент представлява голямото нещастие.....знам само, че останах напълно празна отвътре без да усещам нищо... или може би не е нищо, усещам само болка, разгаряща, раздираща, която се опитва да излезе от всяка фибра на тялото, но е заклещена вътре и те разяжда. След като сълзите пресъхнаха, дойде тази адска празнота в душата. Сякаш не съм способна на нищо повече освен да усещам мъката.
Времето лекува, дъра, дъра... колко дълго трябва да се чака това време, за да излекува едно такова състояние?
Случвало ми се е да страдам силно от това, че съм по-чувствителна от колкото трябва, но и тази липса на чувства е убийствена.
Къде има рецепта, за справяне с болката и страданието? Хиляда пъти предпочитам физическата болка пред душевната, защото е страшно.
Знаете ли изход?

има да.. трябват ти само повече свободно време и мастика със снежанка

We be jammin'...

Че като се разразят едни ми ти чувства!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да случвало ми се е.И предполагам на всеки човек.Обаче колкото и кухо да ти звучи точно времето е изхода.А пък колко дълго...това вече е относително.Много зависи и от теб самата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Приятелите,истинските приятели могат да ти помогнат:)

Поздравявам те с тази песен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може би си прав до известна степен, че приятелите помагат. Вчера поговорих с един близък човек и не ми олекна, но поне разсея... Но ситуацията е такава, че всички могат само да съчувстват и да казват колко съжаляват без да могат да помогнат - и те се чувстват зле и неудобно, а на мен това не ми помага. И въпреки всичко не мога просто да крия тази убийствена болка. Изпитвам неудобство, че ги натоварвам с негативни емоции, но в същото време имам нужда да го кажа.
Няма чувства, няма емоции...това ли е душевната смърт...

Да.

Но ти не си права да твърдиш, че не изпитваш чувства, щом се оплакваш от болка. Когато спреш да изпитваш и болка, тогава ще си говорим за "душевна смърт". Знаеш ли, много ме кефи една фраза - Hell is the absence of God. :-j Както и една от песен на Бон Джоуви: Just like everything, even good love has to die.

Обаче, добрата новина е, че и това е временно - нещо като умората която чувстваш докато тялото ти регенерира изразходената (емоционална в случая) енергия. Или поне така казват авторитетите ;)))

"Your choice of armor was your intellect."

Не помня да ми се е случвало.
Но ще ти мине.

Снайперистка със сияеща усмивка :)

Уф,не знам дали е душевна смърт,но трябва да излееш болката и страданието,които те 'задушават'

''Изпитвам неудобство, че ги натоварвам с негативни емоции...''

Не се притеснявай да споделяш с приятели,те са за това,в трудни моменти да те подкрепят,да ти помогнат със съвет,да почувстваш,че не си сама в мъката си
Не чакай времето да те лекува,защото болката ще продължи да те разяжда

Тогава си щастлива жена.... надявам се това щастие да се запази в сърцето и душата ти завинаги.
Знам, че ще ми мине, въпросът е как да оцелея дотогава