Човекът-често неговият интелект воюва с емоциите, волята и желанията..Идеалите му са в противоречие с обкръжаващата среда и ако ги следва , той познава болката от загубата, а ако не ги последва-мъката от измяната на мечтата.

Коя мъка или болка е за предпочитане според вас?
Кое е водещо при вас и в живота ви-сърце или разум?
Сърцето ви подвеждало ли ви е ?Пак ли бихте го направили?

Безкраят мами те прозрачно.Спокойна красота.В теб.

това е от "Господарят на светлината" и е лаф на Буда.
Усещам го като мнооо вярно и до болка тъжно истинно...
Аз съм Сърце...Често това ме води до проблеми ,но и до мноо вярни изводи.
Сърцето не ме е подвеждало..аз него съм го...
То не може да ме излъже..въпросът е в това как и слушам ли го вярно и с желание.Усещам ли /се/го както трябва...
Охххх,какъв въпрос...няма предпочитана болка..има мъка от това,че не си извлякал полза и познание от грешката ,мъката и болката....Безсмислената болка е мъката.
Другите болки..е..те са нужни и производни от реакцията на сърцето и разумът ми...полезни или мъчителни, слети, отделни,бодливи, парещи ,ледени, разширяващи, приближаващи, отдалечаващи, от падане ,от ставане, о т незнание ,от знание...и т.н.Уважавам ги-правят ме по -силна и с възможности за избори.
Ако престана да мечтая....ако човекът убие мечтата си...той е свършен и мъртъв.
Аз съм Мечтата си.Следователно все още съм жива и се надявам все повече и по -добре да СЪМ!!!!

ХЕХЕ,ПАК БИХ ГО НАПРАВИЛА!!!!!

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

пропускаш нещо много важно - има и още една категория 'водач" в живота и за много хора тя е и пред сърцето и пред разума - СТОМАХА!

...добър апетит на всички, които не могат да се усетят и не могат да го почувстват

"Не можеш да ме обозреш, защото съм необозрим..."

Ако мога да се чуя отстрани, изричaйки твърдение от рода на това, че "предпочитам някаква мъка или болка", то определено бих определила твърдението си като твърде мазохистично, за да ми е по вкуса.
А не едно свое твърдение съм определяла като такова, в старанието си, може би, да омаловажа значението му.
Както и да е.
Не съм от хората, за които "болката доказва, че си жив", е начин на живот. Нито мото. И не искам да вярвам в него.
С времето все повече се вслушвам в разума си. И така по-малко боли. Какъв е смисълът ли? Ще отговоря, когато си го изясня. Знам, че така се губи много. Единственото хубаво е, че така от един момент нататък престава да те вълнува, че губиш много.
Когато сърцето се намеси, неизменно има болка.
Дали ме е подвело? В какво? В какво може да те подведе сърцето? Че обичаш някого? Не, не ме е подвеждало. Че някой ме обича? То никога не е твърдяло подобно нещо. Дали бих го повторила? Ако се доверя отново на сърцето си, това вече няма да е "повторна МОЯ проява", дори да знам какво би могло да се случи.

You can run, but you'll just die tired...

Използвам разума си, за да следвам сърцето . И това не ми пречи да допускам грешки, нито пък да побеждавам понякога.
Колкото до разочарованието - точно в момента съм бясна, защото се излъгах в представите си за един приятел - ама какво да се прави...

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

лесно си се оттървала..можеше и да бъде по -зле.Приятел ли ти е бил наистина?Или пък-представите ти са били лично твои-значи и грешката е твоя.Сърцето ти е говорело без разум или разумът ти си направил оглушки,защото сърцето е пеело песен на сирена.

Наистина ли сърцето и разумът ти са в синхрон?
щастливка!

Безкраят мами те прозрачно.Спокойна красота.В теб.

осакатяваш?
Без сърце няма чувства,вярно и болка няма,но готова ли си на такава цена?
Толкова ли те е боляло?
А в какво вярваш?

Безкраят мами те прозрачно.Спокойна красота.В теб.

и сърцето ,и разумът са гладни-какво тогава?Когато прекалено много чувстваш и се усещаш?

Безкраят мами те прозрачно.Спокойна красота.В теб.

Бъди.

Безкраят мами те прозрачно.Спокойна красота.В теб.

В себе си.
И това ми стига.

Съзнавам какво правя. Но не съм сигурна, че мога и искам да стигна докрай.

You can run, but you'll just die tired...