Днес (17. 02) по радиото чух за нещо като анкета. И въпроса бе Кога за последно сте се гордели, че сте Българин? Трябва да се изпращат писма еди каде си с отговора... (това между другото)
Та кога за последно бяхте горди?
Аз преди може би вече 10 години. Причината България в Америка...

Enter the dark world of Mike LeRoi.
Voodoo hero. Dead man, ShadowMan.

Редактирано от MichaelLeRoi на 17.02.04 12:45.

Все си мисля, че с това в известна степен се парадира.
Не твърдя, че съм права...
Но човекът е човек и не смятам, че водещото в случая е националната му принадлежност.
Като казвам, че се парадира, имам предвид както в положителен, така и в отрицателен смисъл.
От една страна обичаме да се уповаваме на историята си, наблягайки главно на възходите в развитието ни (колкото и субективно да е това) - Велика България, Златен Век, България на 3 морета и т.н. и т.н.
От друга страна "е, то ние българите", "абе, българска работа" и други отдавна клиширани изрази от рода са все израз на недоволството от тази наша принадлежност. (за отбелязване е, че при употребата на тези изрази, човек в повечето случаи се разграничава от останалите, все едно е страничен наблюдател.)

Мисля си, щях ли да съм по-различна, ако не бях българка?
Със сигурност щях да имам друг манталитет, може би други разбирания, друго възпитание, друг начин на живот. И все пак.
Понякога се крием за паравана на понятието "националност", сякаш то би следвало да ни оправдае или да ни издигне в други отношения.

Мога да се гордея и да се срамувам от себе си като човек. Не като българка.

You can run, but you'll just die tired...

Съгласен с теб, но би били хубаво да получаваме някакви положителни усещания от факта, че сме родени и живеем тук. Но мисля отрицателните не са малко...
А и не е приятно някой да ти каже, че българин и ръмунец е едно и също. Един грък го каза.

Enter the dark world of Mike LeRoi.
Voodoo hero. Dead man, ShadowMan.

nikoga ne bih si pozvolil da se gordeq s neshto koeto ne e moq zasluga.

_____________________________
..тази за пореден път е минало, но този път и за в бъдеще..

Да, вероятно за румънците също звучи обидно

You can run, but you'll just die tired...

А казваш ли си понякога, че е хуваво че си се родил мъж? Погледни го така, не се гордеш, но пак не е твоя заслуга.

Enter the dark world of Mike LeRoi.
Voodoo hero. Dead man, ShadowMan.

Не знам... май когато ми връзваха чавдарската връзка.. но причината не е че не си харесвам родината, нищо подобно, даже не знам дали някъде другаде бих могла да бъда по-щастлива.. Но ми се струва тъпо да се гордея с корени и месторождение , малко по-космополитно съм настроена

Чак пък да се гордея ... било е наистина много отдавна.
Забравила съм.
Но пък в последните години имам предостатъчно лични поводи да ме е срам.

Невъзможно е да се изобрети нещо глупакоустойчиво, защото глупаците са безкрайно изобретателни.

националната принадлежност е по-малко корени и месторождение и повече заслугите, успехите или изобщо отличителните черти на хората, които са обединени от нея. А това доста често е повод за гордост, дори и да не са лично твоя заслуга. Може да не е точно гордост, но съпричастност със сигурност. Мисля, че всички го чувстваме по един или друг начин, колкото и да се стремим към отвореност и космополитност. А и не мисля, че едното пречи на другото

гордост гордост докато не прочетеш повече история на света тогава се вижда какви сме олигофрени на фона на други общности ама хайде не си спомням кой наш цар като разбил няква войска беше си поискал 100 червени кожи от византийците че ние сме били некъдърни тогава сами да си ги произведем дори за трона:)) за по-изтънчени неща да не говорим.. световната култура се е повлияла много повече от съседните ни "вражески" общности отколкото от нас...:)) иначе определено и ние имаме с какво да се гордеем, но не мисля че е кой знае колко повече от други народи за себе си